Европейските лидери си играят с рискована идея – да намалят потока от структурни фондове към Унгария и други членки на ЕС, които се противопоставят на основни норми на либералните демокрации. Това предложение не само ще влоши и без това опънатите отношения между тези страни и останалата част от блока, но може и да ги сближи с Китай, който тъкмо направи нови крачки към всеобхватно авторитарно управление.

Логиката финансирането от ЕС да бъде обвързано със състоянието на демокрацията и солидарността е изсушаваща. Много от основните бенефициенти от структурните и кохезионния фондове на ЕС постоянно нарушават върховенството на закона и отказват да приемат бежанци. Надеждата е, че перспективата да изгубят фондовете може да накара унгарския премиер Виктор Орбан и другите да преосмислят кръстоносния си поход срещу върховенството на закона и бежанците.

Това може да смекчи натиска върху страни като Германия и Италия, където избирателите не искат да внасят повече в бюджета на ЕС след „Брекзит“, ако парите, които изпращат, ще облагодетелстват страните, които се подиграват с ценностите на Съюза.

Енергийната компания на Китай заявява интерес към АЕЦ "Белене"

Голямото бяло петно в този дебат е, че орязването на фондовете за страни като Унгария и Полша може да ги тласне още по-силно в обятията на Китай, като така бъде задълбочено разделението между европейските страни, когато става дума за Пекин.

ЕС се опасява, че инвестициите и финансирането на инфраструктурата от Китай ще засилят политическото влияние на Пекин върху Стария континент. Това важи особено за страните в Източна и Южна Европа, където Пекин насърчава китайските банки с преобладаващо държавно участие, както и държавните предприятия да инвестират в членки на ЕС и страни в процес на преговори за присъединяване.

Стратегията на Китай доведе до големи политически изгоди чрез отслабването на единството на ЕС, най-вече що се отнася до политиката на Съюза за международната законност и човешките права. През юли 2016 г. например Унгария и Гърция – основни бенефициенти от китайски инвестиции и финансиране през последните години, водиха люта борба, за да не бъде споменат директно Пекин в декларация на ЕС за съдебно решение, отхвърлило претенции на Китай в Южнокитайско море.

След това през март 2017 г. Унгария развали консенсуса в ЕС, като отказа да подпише съвместно писмо, осъждащо мъченията, на които се твърдеше, че са подложени арестувани адвокати в Китай. През юни 2017 г. Гърция блокира декларация на ЕС в Съвета на ООН за правата на човека, критикуваща състоянието на човешките права в Китай. Така за първи път ЕС не успя да излезе със съвместна декларация в най-висшия орган на ООН за човешките права.

Сърбия - задната врата на Китай към Европа

Водените сега дискусии в Брюксел за създаването на европейски механизъм за наблюдение на инвестициите, предложен в светлината на китайските стратегически инвестиции в Европа, ще се превърне в лакмус за способността на блока да действа решително относно Китай.

Коалиция от страни, сред които Гърция и Чехия, вече смекчи езика на декларацията на Европейския съвет, обявяваща планирания механизъм на ЕС за наблюдение на инвестициите, който трябва да бъде приложен в течение на 2018 г. През лятото на 2017 г. Гърция изрично посочи притока от китайски инвестиции като причина да се противопостави на общоевропейския инструмент за наблюдение на инвестициите от трети страни.

Този политически удар по единството на ЕС е още по-обезкуражаващ предвид факта, че Китай е направил само малка част от обещаните инвестиции.

Членките на ЕС от Източна и Югоизточна Европа видяха по-големи инвестиции в сферата на услугите, сред които китайското придобиване на пристанище Пирея край Атина и бавно реализиращия се план за израждане на жп връзката Будапеща-Белград.

Но въпреки ограничените инвестиции досега Китай изживява увеличаване на политическото си влияние благодарение на по-малки членки на ЕС, които бързат да се съюзят с Пекин. Нелибералните правителства, сред които това на Орбан, са много щастливи да укрепят политическите позиции на Китай, за да привлекат инвестиции. Заиграването с Китай се оказва и добър източник за влияние върху Брюксел и членките на ЕС от Западна Европа, които ги обвиняват в илиберализъм.

Брюксел ще трябва да се съобразява с китайския фактор, когато реши дали да използва разпределянето на структурните фондове при следващия дългосрочен бюджет като средство за оказване на натиск върху страни като Унгария да промени политиката си в други сфери.

Важно е също как ще бъде направено това. Брюксел има интерес да гарантира, че критериите, които използва, за да реши  дали да даде фондовете, резонира и върху избирателите във взетите на мушка страни. Това може да означава отказ от идеята за обвързване на фондовете със „солидарността“ и бежанците, тъй като повечето избиратели във взетите на мушка страни (най-вече Полша и Унгария) масово подкрепят позициите на техните правителства да ограничат броя на мигрантите.

По-добре би било Брюксел да обвърже фондовете със съхраняването на върховенството на закона и свободата на медиите. Правителствата в Унгария и Полша доста трудно биха убедили мнозинството от избирателите си, че си струва да се откажеш от еврофондове, за да запушиш устата на свободното слово.

Брюксел трябва също така да гарантира, че взетите на мушка от него правителства не биха могли лесно да заменят еврофондовете с китайски пари. Добрата новина е, че условията за финансиране с европейски инвестиции като структурните кохезионни фодове на ЕС, Европейския фонд за стратегически инвестиции (СФСИ) или Трансевропейската транспортна мрежа  (ТЕН-Т), които идват като частични заеми – продължават да бъдат по-привлекателни от китайските.

ЕС трябва внимателно да претегли съотношението „цена срещу изгода“ при обвързването на структурните фондове и върховенството на закона. По-малко рискова възможност би била структурните фондове да бъдат оставени на мира и да бъде засилена отчетността, а механизмите на изпълнение да преследват скандалните злоупотреби на фондове с цел облагодетелстване на приятели.

В допълнение ЕС би могъл да създаде специален фонд за укрепване на гражданските организации, подкрепящи върховенството на закона, демокрацията и човешките права, за да се противодейства на правителствените атаки срещу неправителствените организации в страни като Унгария и Полша.

Каквото и да реши, блокът не може да позволи на Унгария и другите да се сближат с Китай.

-------

* Торстен Бенер е директор на Глобалния институт за обществена политика в Берлин. Ян Вайденфелд оглавява отдела за политиката на ЕС към Китай в Института „Меркатор“ за проучвания на Китай в Берлин. Статията им е публикувана в „Политико“.