Парадокси от всекидневието

 

Не всеки има очи да види парадокса във всекидневието. Парадоксално е онова, което се случва, докато би трябвало да се случи точно обратното. Парадоксът е случка от живота с неочакван, нелогичен на пръв поглед край. Или поглед извън клишето, за да съзреш колко относителни са нашите представи за любовта, изневярата и всичко, което остава зад кадъра в нашия делничен живот. Предлагаме ви погледа на писателя Денис Драгунски, колумнист в „Новая газета“.

 

 

Един човек изневерявал на жена си твърде често – пет, че и шест пъти годишно. Да речем примерно, на два месеца – един път. Той обаче с лекота си прощавал изневерите. Защото било нещо като внезапна страст, слънчев удар, шок и пълна готовност да захвърли всичко и да започне живота си от нулата (което впрочем никога не ставало). Или безгрижен и безобиден еднократен секс по време на отпуск, в командировка или като отиде да нагледа ремонта на вилата, а съседката изведнъж го викне да й помогнеш да насече дърва за камината. Тоест хем е нещо сериозно, хем се получава нещо съвсем лекомислено. Кой ще хвърли камък? Във всеки случай той не хвърлял камъни сам по себе си.

Жена му знаела за тези изневери от общи познати. Но мълчала. Самата тя му изневерявала и смятала себе си просто за образец на нравственост, тъй като направила това два пъти. Имала само двама любовници за двайсет години брак, „при това не симултанно, а сукцесивно“, както се шегувала тя, пускайки остроумни чуждици – тоест не едновременно, а последователно. За двайсет години всичко двама любовници съм имала, разбирате ли? Тоест единият е бил, а другият продължава, защото били постоянни любовници. И сексът при нея се случвал доста по-често, отколкото при съпруга й – три пъти месечно най-малко.

Казват, че двамата продължавали да си живеят заедно.

* * *

Един сравнително млад мъж имал момиче, с което живеел почти година. В началото те просто се наслаждавали на любовта си без никакви взаимни ангажименти, но после момичето малко по малко започнало да намеква за женитба. Той, естествено, си давал вид, че нищо не разбира, но когато тя поставила въпроса ребром, отвърнал: „А за какво ти е на теб да се обвързваме с някакви подписи в гражданското? Нали се обичаме! Какво всъщност не те устройва?“ Тоест, отказал да се жени за нея. И тя тутакси се разделила с него, още същия ден.

Той не очаквал от нея такава скорост, силно се разстроил, но доста бързо я забравил. По-късно, след десетина години, случайно разбрал, че тя водела волен бохемски живот и сменя любовниците като носни кърпички – ту ще е с художник, ту с преводач, напоследък била с някакъв отдавна женен мастит театрален деец. Този факт силно го разстроил и оскърбил.

Веднъж я засякъл на някакъв купон и директно я попитал:

– Едно не мога да схвана, Альонушка. Ти толкова настояваше за законен брак, така се обиди, че отказах да хукна с теб към гражданското. А сега живееш като разпасана хетера с женени мъже и се чувстваш прекрасно. А да живееш с мен просто и свободно не пожела. Откъде се получи така?

– Оттам – сериозно отвърнала тя, – че аз толкова те обичах и исках да бъда твоя жена. А всичко това било такава глупост!

За миг дъхът му спрял, но вече нищо не можел да направи, защото бил женен вече седем години, синът му скоро щял да тръгне на училище.

А тя, честно казано, разлюбила и него, и мечтите си за дом, мъж и семейство.

* * *

Една жена много време след трагедиите от своята младост отново срещнала мъжа, който бил причина за много от нещастията й. Нейната дъщеря, която прекрасно помнела униженията и страданията на майка си, я попитала:

– Мамо, как така? Нали той…

Но тя я прекъснала:

– Просто вече си нямам никого.

– И мен ли си нямаш? – изумило се момичето.

Кръвно обидена, дъщерята престанала да общува с нея. Впрочем, те и по-рано се виждали три пъти в годината. На рождените си дни и Великден.

По-късно дъщерята останала сама с малко дете, разболяла се и написала на майка си писмо. Майката взела да се стяга да иде при нея в друг град. Мъжът бил против, още повече че помнел как лошо се отнасяло към него момичето. Той казал: „Или тя, или аз!“

Жената казала: „Разбира се, че тя!“ Но не защото толкова силно обичала дъщеря си, а защото ненавиждала ултиматумите.

* * *

Един човек винаги миришел на котлети. Пресни, домашни, вкусни. С накиснат в мляко хляб и главното – с чесънче.

По тази причина не го повишавали в службата, не го вземали на друга работа, а жена му го мамела с някаква презрителна лекота, чувствайки се в пълното си право.

Въпреки че тя лично му готвела тези котлети, това е удивителното.

 

Превод: Рени Нешкова

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/03/20/%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%81%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be/

Свързани новини: