През седмицата за пореден път се разгоря спорът какво трябва да е отношението на т.нар. автентична десница или демократична общност (наричани за по-кратко "десни") към Бойко Борисов и ГЕРБ. Този спор продължава да бъде едновременно банален и актуален.

А състезанието "кой пи най-много кафета с Бойко"?

Възприемането на този спор като дебати "за" и "против" личността на Борисов и партията ГЕРБ обаче е твърде елементарно. Спорът е принципен - доколко десните приемат и доколко не приемат управлението на България през последните десетина години и неговите резултати. Безспорно е, че този спор трябва да бъде разрешен по някакъв начин. И че консолидирането на десницата минава и през това разрешение.

Да си десен и да подкрепяш Борисов не е консерватизъм, а конформизъм

Отговорът на въпроса за отношението към Борисов и ГЕРБ би трябвало да се търси хладнокръвно и обективно, а не емоционално и субективно. Да се отрича всичко, направено от ГЕРБ, е грешно и непрактично. Грешно, защото видими резултати наистина има и всеки може да ги види. Непрактично - защото по този начин се обижда една огромна част от българския народ, която дава доверието си на Борисов и ГЕРБ години наред. Никой политик не е постигнал успехи с непремерени обиди към електората. Особено ако се опитва да привлече част от този електорат на своя страна.

Факт е, че правителствата на Борисов в много отношения промениха България към по-добро. Най-вече по отношение на инфраструктурата. Факт е, че Борисов е добре приет в Западна Европа и ЕС. Да се твърди, че между управленията на тройната коалиция, Пламен Орешарски и тези на Борисов няма разлика е невярно, дори нелепо. Десните няма да загубят нищо ако признаят тези факти.

Това признаване обаче трябва да е само и единствено основа за изтъкване на разликите между ГЕРБ и десните. Защото инфраструктурата вероятно щеше да бъде изградена по-бързо и по-качествено, ако у нас имаше истинска конкуренция и истинска пазарна икономика. А не държавен капитализъм, при който печели не този, който предлага най-добрата оферта, а онзи, който се радва на височайшото благоволение на Борисов или е свързан по някакъв начин с Делян Пеевски. Често печелившите отговарят и на двата критерия.

Европейските лидери, които са "галИли" Борисов по главата са много повече от онези "три папи". Същевремено обаче същите тези европейски лидери не ни пускат в Шенген, макар да изпълняваме формалните критерии. Причината е, че у нас така и не се състоя истинска съдебна реформа, която да гарантира върховенство на закона и работеща система за сигурност, на която да може да се разчита.

И тук стигаме до другия факт. Герберите са една от основните причини за липсата у нас на истинска конкуренция, истинска пазарна икономика, върховенство на закона и работеща система за сигурност. И колкото и да го отричат, в това отношение те са в един лагер с БСП, ДПС, патриоти и всички други по-големи партии.

С изключение на десните. При всичките основателни критики към тях, те бяха единни и категорични в настояването си за реална съдебна реформа. И го доказаха и с думи, и с действия, и с гласувания в парламента, докато бяха в управлението в миналия мандат в рамките на Реформаторския блок.

Накратко, десните би трябвало да казват по някоя добра дума за Борисов и ГЕРБ, но никога вече да не влизат в коалиция с него. Опитът да се култивират, европеизират и цивилизоват герберите в рамките на съвместно управление се оказа неуспешен и ще бъде глупаво да се повтаря същата грешка. Тъй като в обозримо бъдеще не се виждат перспективи десните да спечелят собствено парламентарно мнозинство, то тяхната роля на първо време би трябвало да бъде на външен коректив. Нищо чудно ако по този начин постигнат по-големи успехи в изпълението на програмата си, отколкото когато управляваха заедно с ГЕРБ.

Тук вече обаче идва другият голям въпрос - доколко десните лидери работят за идеите си и доколко за собствения си просперитет. Коалицията с ГЕРБ гарантира бърза и шеметна политическа кариера на политици, които често пребивават извън парламента напоследък. Изкушението е голямо. Но ако десните устоят на него, политическата им кариера ще бъде дори по-добра. Само че в малко по-далечна перспектива.