Близо половината от българите (45.4%) смятат, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество. Това показват резултатите от изследване на Представителството на Върховния комисариат на ООН, публикувани днес. 

30.6% от гражданите заявяват, че биха помогнали на бежанец, който живее в населеното им място, да научи езика, а 24.6% биха съдействали да си намери работа.

„Много българи имат страхове към бежанците и към това как интеграцията им ще повлияе на обществото. Голяма част от тези страхове се основава на неразбиране или погрешна информация. В същото време съм окуражен от заключението, че относително голяма част от населението подкрепя интеграцията и има желание да помогне на бежанците да станат пълноценна част от българското общество.“ Това заявява Матайс льо Рут, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България, цитиран от БНТ.

56% от българите обаче вярват, че бежанците не могат да се интегрират в обществото поради културни или религиозни причини. Съществува и убеждение, че бежанците не желаят да се установят в България, а целят да достигнат западни страни членки на ЕС.

Българите най не харесват бежанците. Следват гейове и роми

Липсва разбиране за това кои лица се нуждаят от закрила. Като цяло българите възприемат почти всеки, който е от страна извън ЕС, като нелегален мигрант - без ясно да осъзнават разликата между мигрантите и хората, търсещи закрила, се казва още в съобщението на Комисариата за бежанците.

Два признака поляризират общественото мнение по отношение на интеграцията: религията и цветът на кожата, става ясно от данните в изследването. 45% от всички респонденти са на мнение, че бежанците трябва да бъдат християни, а за 32% от българите е важно те да имат бяла кожа.

Въпреки примерите от 2017-та за неприемане на бежанци в местни общности, малък е делът на местните хора, които биха предприели действия против заселването на бежанци в мястото, където живеят. 16,4% от участниците в анкетата обаче заявяват, че биха организирали протест срещу бежанците, в случай че се заселят в мястото, където живеят. Всеки десети българин е скронен на по-крути мерки - да изгони от населеното си място бежанци. 

Кметът на Елин Пелин отказва да издаде документи на бежанци

Проучването, проведено през декември 2017 сред 1010 български граждани, показва също, че голяма част от българите (93%) не са срещали бежанец или човек, търсещ закрила през последните няколко години. На отворен въпрос как черпят информация по темите, свързани с миграцията, 94% от респондентите казват, че източник е телевизията, за 20% - това е интернет, 19 на сто от българите се информират от приятели, 11% - от вестници и по 7 на сто отговарят, че научават новини от социалните мрежи и по радиото. 

През 2013, в началото на големия поток от бежанци, най-силните страхове на българите са били свързани със сигурността (72%), опасността от разпространение на болести (68%) и загуби на работни места. През 2017 доминиращите страхове са свързани със сигурността (60%) и културните и религиозни различия (48%).

Кмет, приел повече бежанци, под атака с нож

50% от респондентите заявяват, че само бежанци от страни с военни конфликти, като Сирия, трябва да бъдат приемани в България. Едва 15% от българиге смятат, че хората, преследвани в собствените си страни или тези, чиито човешки права са нарушени трябва да получават  международна закрила. 

Социологическото изследване е поръчано от Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България цели да изследва обществените нагласи към бежанците и хората, търсещи закрила в страната, както и причините и мотивите за отношението и поведението на българите спрямо тях.

* Проучването е проведено през декември 2017-та година. Използваната методология е национално представително проучване сред над 1000 респондента на възраст над 18 години и фокус групи в градовете София, Пловдив, Хасково и Видин.