На червен флаг къпането в морето е забранено,  двама туристи на южния плаж в Несебър пренебрегнали забраната и изпаднали в беда. Спасител се протекъл на помощ, но единият турист го нападнал. Случката се разиграва в неделя, съобщава Нова тв.

„Един човек с жена си, предполагам, бяха доста навътре в морето, при което жената започна да се дави, морето ги теглеше и естествено единият спасител реагира светкавично, отиде да й помага”, разказва Ралица Петрова, която е станала свидетел на инцидента.

„Той я хвана за ръката, за да й помогне, но явно мъжът на тази жена си помисли, че по някакъв начин той я докосва. Беше агресивен към моя колега”, разказва Петър Трифонов, спасител.

Според спасителите туристът е бил пиян и агресивен.

„Колегата ги е предупредил, че там има дънна яма и че е много опасно, въпросният човек реагира бурно и остро”, разказва Здравко Кутрев, спасител.

В  боя активно участва мъж с черен бански. Спасителите казват, че не го познават.

„Не бяха всички спасители. Стана много голяма навалица, имаше и други туристи”, потвърждава и Ралица.

След като се разтървали, спасителите подават жалба.

МВР издирва другите участници и засега знае само версията на спасителите. А те преди всичко са възмутени, че хората не спазват червения флаг.

Това е цялото свидетелство от първа ръка от сестрата на една от водачите на хунтата от морални бандити, използвали някои от най-деликатните теми за жените, за да налеят неусетно отровата на марксизма в Америка, а оттам отново и по целия свят. Това наистина е бил единственият възможен път, не по пътя на въоръжената борба, а чрез завладяването на умовете на хората през разрушителната лъжа на деконструкцията, която поставя под съмнение всичко под примамливия девиз на пълното освобождение.

Свидетелството е потресаващо, важна част от  историята, но и дълбоко лично: в частност се отнася до връзката на увредената менталност на Кейт Милет, на дълбоките ѝ психотични пориви за разрушение с марксистките идеи, но в това няма нищо чудно – комунизмът винаги е бил привлечен от тъмнината в човека, за да го използва успешно за своите цели. Мракът в човека е причината убийците да търсят работа като палачи и екзекутори във вакханалията на сталинизма.

Малъри Милет не е типичната американска домакиня, подчинена на патриархата чрез християнството си, както може да се стори някому от текста – тя е успешна актриса, една от свидетелствалите срещу Полански, но враг на лицемерието на холивудската кампания MeToo, председател на няколко корпорации, успяла да отгледа междувременно децата си, в контрапункт на дълбоко трагичното и в крайна сметка, самотно саморазрушение на сестра си.

Връзката на успеха на движението на радикалните феминисти през последните 50 години с дълбоката пропаст между днешните две Америки, съществуващи на една територия, е очевидна за Малъри Милет: основа на разделението в дългосрочен план. Но все още Кейт Милет и приятелките ѝ от онази маса са икони на радикалните либерали, слепи за корените на омразата в идеологията и в себе си.

Феминистката икона Кейт Милет, една от основателките на Women’s studies в американските университети, почина наскоро в Париж на 82-годишна възраст. Нейната книга от седемдесетте Sexual Politics , наречена от Ню Йорк Таймс „Библия за освобождаване на жените“, имаше сеизмичен ефект върху феминистката мисъл и я изведе до определението, дадено ѝ от вестника – „Водещ архитект на феминизма от втората вълна“. В заглавие на корицата си списание „Тайм“ я увенча с короната на „Мао Цзедун на женското освобождение“. Нейната приятелка, феминистката Андрея Дворкин, каза за нея: “Тя събуди спящия свят.”

Сестрата на Кейт, Малъри, финансов директор на няколко корпорации, живее в Ню Йорк със съпруга си повече от двадесет години. В статия от 2014 година, озаглавена “Животи, разрушени от марксисткия феминизъм“, Малъри разкрива основите на деструктивността на страстния радикализъм на сестра си.

– Защо сме тук днес? – попита тя.

– За да направим революция – отговориха те.

– Каква революция? – отговори тя.

– Културна революция – скандираха те.

– И как да направим „културна революция”? – попита тя.

– Като унищожим американското семейство! – отговориха те.

– Как да разрушим семейството? – попита тя.

– Като унищожим американския патриархат – извикаха възмутено те.

– А как ще унищожим американския патриархат? – отвърна тя.

– Като му отнемем силата! – извикаха те.

– Как да го направим? – попита тя.

– Като унищожим моногамията! – извикаха те.

– Как можем да унищожим моногамията?

Отговорът им ме остави без думи, с отворена уста, не вярвах на ушите си. Бях ли на планетата Земя? Кои бяха тези хора?

„Чрез насърчаването на промискуитет, еротика, проституция и хомосексуалност!“, извикаха в хор те.

Те продължиха с дълга дискусия за това как да постигнат тези цели, създавайки Националната организация на жените. Ясно бе, че не искат нищо друго освен пълната деконструкция на западното общество.

Тогава това ми се струваше един смешен план; сякаш бях сред група деца със свръхразвито въображение, планиращи грабеж на банка, някаква банда разглезени хлапета след употреба на алкохол и хашиш.

За мен това звучеше ужасно глупаво. Аз устоях на културния шок, след като бях откъсната от родината си с години, живеейки в страни от Третия свят, без нито едно пътуване до Съединените щати. Бях една от тези хора, които, след като се върнаха на американска земя, скочиха от самолета, задушавайки се от екстаза, че са отново у дома. Коленичих на земята, покривайки я с целувки. Бях научила точно колко чудесна е страната, където съм родена и не ми пукаше какво мисли някой за постъпката ми, защото просто не бяха виждали това, което бях виждала аз, и не бяха стъпвали там, откъдето идвах. Бях виждала работници и сексуални роби, приковани за стените.

Как биха могли да знаят? Азия е отвъд нашето разбиране и съвсем немислима за понасяне: вид ад, в който никога не съм възнамерявала да се върна после. Живеех там като гост, но не като турист – движех домакинството на семейството и се опитвах да отгледам дете. Бях надрастнала комунизма от моите дни в университета и полека си проправях обратния път към Бог.

Как можеха дванадесет американски жени, които бяха от най-уважавания тип – чисти и привилегировани, завършили в уважавани институции: Колумбия, Радклиф, Смит, Уелсли, Васар; чичото на едната беше секретар на войната при Франклин Рузвелт, да участват в организацията на нещо такова? Повечето от тях имаха висока степен на академично образование и изглеждаха убедителни, ярки, разумни и добри. Как тези хора можеха рационално да вярват, че могат да успеят в начинание с такава грандиозна, зла порочност? И защо?

Отхвърлих това, смятайки го за някакъв лекомислен академичен въздушен замък.

От статията през 2014 година с интервю на Малъри Милет във Frontpage Magazine, със съкращения

Попитана днес за интелектуалното наследство, оставено от сестра ѝ, Малъри споделя личните си свидетелства за живота на сестра си пред Mark Tapson от Frontpage Magazine

Mark Tapson: Сестра ви беше икона на движението за “овластяване на жените”, но каква мислите, че бе реалността на феминизма за поколения жени, след като Кейт спомогна за стартирането на втората вълна на движението?

Mallory Millett: Колко странно е да се оспори очевидното; да трябва да доказвам отново и отново това, което е очевидно, така че нека отговорът ми прозвучи толкова неприятно, колкото бих могла да постигна: мъжете са мъже и жените са жени. Те са съществено различни и са предназначени за естественото разделение на труда. Точка. Впрочем, бих искала веднага да обясня любовната афера на феминистките с думата „овластяване“. Те имат умни формули за засмукване на нещастни души в своите измами. Една от хлъзгавите им хватки е да се създаде речник, предназначен да изопачи изкусно отдавна приети вярвания, нрави, табута или страхове. „Pro-choice“ е евфемизмът на Newspeak за “случайно” убийство на човешко същество (аборт, б.пр.); „Dreamers“ означава нелегални имигранти; “Progressives“ означава група, която ни връща обратно в пещерите; „Sanctuary City“ означава място, където нито един гражданин на САЩ не е в безопасност. Така че нещото, наречено „овластяване“, ме кара наистина да побеснявам.

Нека да започна оттук. Нека се върнем в рая в “Битие”, където Бог заповядва на Адам да не яде определена ябълка. Но Ева я поисква. И Адам се покорява на Ева срещу самата Божия воля. Това не е сила? Това само доказва, че мъжът ще направи всичко, за да угоди на жената, дори ако това означава да се противопостави на желанията на всемогъщия си създател. Смисълът на тази история не е, че жената е зла, но че е всемогъща и със сигурност ръководи шоуто. Жената определя границите. Мъжът се загубва, ако е заобиколен от лоши жени. Известният израз на Мей Уест е толкова подходящ за случая: „When women go wrong men go right after them.“ “Битие” предупреждава жените да бъдат внимателни към своето влияние върху другите, защото те вродено притежават велика сила – всъщност, ако вярваме на Библията, цялата власт. Въпреки че имаха цялата тази власт, феминистките бяха толкова алчни за повече от нея, че унищожиха нашето общество, за да докажат, че са точно като мъжете. Започнаха с унищожаването на американското семейство и нашите деца, което доведе до разрушаването на обществото. Сега сме в един свят, в който сатанизмът е във възход, където съдиите премахват десетте заповеди от градските площади, където абортът е просто дреболия. Позволихме на атеистката активистка Маделин Мъри О’Хеър да отстрани молитвата от класната стая, а на Кейт Милет  – да отстрани майките от дома. Смъртоносна комбинация!

Моята теза е следната: когато мъжете ръководеха света, а жените управляваха обществото, имахме шанс да изживеем живота си в някакво подобие на баланс, но жените дезертираха от управлението на обществото и по този начин всичко се срина драматично. Жените поискаха да спечелят сделката за ръководството на света и сега живеем в един все по-луд свят. Красивото общество, построено от западните жени, е в руини. Майките решиха, че са същите като мъжете, изоставиха дома и бебетата си, за да вземат куфарчетата си и да се втурнат далече от тях. Когато жените управляваха общността, мощта на обществото се излъчваше от дома. Мъжете се трудеха, за да запазят семействата си защитени, на топло, облечени и нахранени, докато жените най-вече оставаха у дома, за да управляват децата и общността. Майката ръководеше домакинството и внимателно наблюдаваше поведението на децата. Повечето квартални жени се познаваха и провеждаха неофициални срещи в хола и кухнята си. Именно тук общността им разработи основните правила за това как да управлява децата и съпрузите. Всяка майка бе свободна да коригира нечие дете, ако сметне, че не се държи подобаващо. Беше доста голяма рядкост някой да каже: „Как смеете да наказвате детето ми!“ Те бяха постигнали съгласие помежду си какво е желаното поведение. Добрите маниери, от които имаха полза всички, бяха препоръчителни и усвоявани. Съседите се подкрепяха един друг. Очакваше се да е така.

Съществените правила, които майките формираха у своите бебета и домове, излизаха навън като норма по улици, училища, офиси, заседателни зали, отдели, фабрики и агенции, за да формират рамката на западната етика. Общностите, църквите и училищата, всички приемаха сходни ценности, просто защото правилата на мама бяха разработени по Десетте Божи заповеди. В много градове не заключваха вратите си дори и през нощта.

Но ето, след петдесет години от всемогъщия експеримент за „повишаване на съзнанието“ ( consciousness-raising), за да се “овластят” жените, по време на скандала около Харви Уейнстийн и други чуваме от момичешките гласчета на пълнолетните жертви: „Аз замръзнах, парализирана. Предадох се, защото не знаех какво да правя. Аз бях ужасена!“ Това е някакво странно “овластяване”. Когато бях момиче, ние правехме това, за което нашите майки ни инструктираха: ние изкрещявахме “НЕ!”, зашлевявахме лицето на нападателя, после излизахме от стаята или викахме полиция.

MT: Много хора не са наясно относно корените на феминизма в културния марксизъм, но вие сте присъствали на ранните срещи на революционерите, които са формирали NOW, Националната организация за жените ( National Organization for Women ). Можете ли да ни кажете на какво сте била свидетел зад кулисите, за техните истински цели?

ММ: През 1969 г. присъствах на среща за повишаване на съзнанието, “consciousness-raising session”в Ню Йорк, поканена от сестра ми Кейт, където група от 10-15 жени седяха на една дълга овална маса, чертаейки новото феминистко движение и основаването на NOW. Техният модел за следване бе Китай на Мао и конфесионалните групи, изпратени във всяко село, за да „очистят мисленето на хората“. Крайната цел на „повишаването на съзнанието“ на Кейт беше „разрушаването на американското семейство“, тъй като го смяташе за „патриархална институция, посветена на потисничеството и поробването на жени и деца“. Те започнаха да формират NOW за да постигнат с тази организация заявената си цел да свалят патриархата чрез масирано координирано насърчаване на промискуитет, еротика, проституция, аборт и хомосексуалност. Техният предложен метод бе да проникнат във всяка институция в нацията: университетите, медиите, началните и средните училища, учителските съюзи, родителско-учителските организации, градските и държавни власти, библиотечната система, изпълнителната власт, съдебната власт и законодателната власт. Един от най-желаните от тях резултати по пътя към това бе разбиването на всяко табу в западната култура. Представете си това! Помислете само за това! Нормализирането на всяко табу: полигамия, бестиарност, сатанизъм, порнография, промискуитет, магьосничество, педофилия – всички дейности, които разрушават човешката душа и човешките градове. Нищо не събаря обществото толкова тотално като освобождаването от табута.

Моята сестра Кейт реши, че приносът й ще бъде да се учредят курсове за женски изследвания във всеки американски колеж и университет, което тя изпълни успешно. Един бърз преглед на тези курсове ги очертава като чист марксизъм. Кейт учи, че семейството е основата на робството – с мъжа като буржоа, а жените и децата – в ролята на пролетариата. Две от нейните книги бяха задължителни за изучаване в курсовете. В тези класове младите момичета бяха обучавани в убийци, които ще се отърсят от собственото си скъпоценно неродено дете толкова лесно, колкото е хвърлянето на мръсна хартиена кърпичка, тъй като „it’s my body „. Не мога да помисля за 70-те милиона американци, убити преди раждането, без да усетя как сърцето ми се свива заради ролята на Кейт в това. Тя учеше момичетата да бъдат извън закона, “бъдете извън закона, по дяволите”, защото всички закони са направени от зли бели мъже. “Бъди уличница и се гордей с това!“

Сега навсякъде има момичета, които се кичат с думата“ SLUT “ по фланелките и чантите си. Оргии? „Разбира се! Опитайте всичко. Няма правила.” И така жената, чиято работа бе да изгради основните правила, ги изхвърли на боклука. После избяга от дома и от всички бебета, които не успя да убие, за да управлява света. Сега пред нас са цял набор от тези жени, ръководещи и разрушаващи какво ли не в страната. Сега текат толкова разследвания относно тях, като голяма част се отнасят до една жена, която или лъже, или отказва да отговори на легитимни въпроси, зададени от хората (т.е. комисиите на Конгреса).

Не са ли длъжни длъжностните лица да отговарят на хората? „Бъди измамник, бъди проклет престъпник!“ Така те проникнаха във всяка система и отдел в образованието, медиите, развлеченията, правителството, справедливостта, Уолстрийт; за каквото и да се сетиш, те са там. В продължение на десетилетия, откакто започна стремителното им нахлуване, бащата във всеки филмов сериал беше описван като непрокопсаник и най-вече безсмислен, безполезен. Аз съм очарована от ефективността, с която тези жени изместиха другите в петдесет кратки години. О, да, жената е една могъща сила. Сега разполагаме с кошмарна армия от войнстващи феминисти: Луис Лернер, Сюзън Райс, Лорета Линч, Сали Йейтс, Деби Уесман Шулц, Хума Абедин, Нанси Пелоси, Опра Уинфри, Саманта Пауър, Елизабет Уорън, Черил Милс, Максин Уотърс, Дона Бразил , плюс главната “извън закона”, Хилъри Клинтън, която ни е омагьосала и довела до хаос. Това създават престъпниците: хаос.

Днес 60% от бебетата, които избегнат абортите, се раждат извън брака. В допълнение към това, те са зле отгледани, захвърлени на грижите на държавата малко след раждането, не само с лошо образование, но и жертва на заблуда в класните стаи, завзети от Мао, Че Гевара, Фидел Кастро, Хауърд Зин, Наом Чомски, Маркс и Сол Алински – вместо да учат за американската история и гражданското общество.

Нашите деца сега постигат слаби резултати в сравнение с други страни, докато преди феминисткия „експеримент“ ние водехме почти във всички категории. През 1964 г. имахме 90% грамотност и 5% незаконни раждания. Сега имаме шокиращо ниско ниво на грамотност (38% от американците са грамотни на най-ниско ниво, само 11% от мъжете и 12% от жените са подобаващо грамотни) и, разбира се, тези 60% извънбрачни раждания нямат никакво отношение към това.

Бих казала, че отглеждането на няколко зле подготвени поколения от деца без бащи, мързеливци, употребяващи амфетамини и опиати, порно маниаци, разхвърляни рокери и илитерати, говори лошо за степента на “овластяване” в родителството. Повечето родители са отсъстващи от дома жени, тъй като две трети от майките отглеждат децата си извън брака, те вече нямат друг избор. Така че разполагаме с мръсни дрехи, шокираща граматика, множество татуировки, слушатели на насилствена музика, изпълнена с омраза; смятащи, че имат право на всичко в отплата на отсъстващи маниери. Овластяване? Фактите крещят, че феминистите са две поколения от най-лошите преподаватели на децата на Америка. По какъв начин това говори за овластяване? Жена, ти се познаваш по плодовете си. И тези плодове не излязоха от куфарчето ти.

МТ: В некролозите след смъртта на Кейт медиите пишеха преди всичко за нейното влияние, но какво мислите вие за доброто и лошото от нейното феминистко наследство?

ММ: Когато погледна останките на красивата ни Америка, знаейки, че собствената ми сестра е отговорна за голяма част от станалото, чувствам сърцето си като изхвърлено надолу по стълбите на задния вход. Така че, размишлявайки върху доброто и злото на войнствения феминизъм, темата ми напомня за шегата, в която репортерът пита: „И все пак, г-жо Линкълн, как ви се стори пиесата?“

MT: Можете ли да кажете малко за умствената нестабилност на Кейт и дали мислите, че има нещо общо с радикализма й? Или обратно – мислите ли, че нейният радикализъм е засегнал психическото й състояние?

MM: Кейт бе психично болна, откакто си я спомням. Беше на пет години, когато се родих, а по-голямата ни сестра Сали казва, че когато съм се появила, Кейт висяла над моето креватче, замисляйки убийството ми. Споделяхме една спалня от раждането ми нататък. Всеки, дори и най-ранен спомен в мен, предизвиква тръпки от вибрациите на нейното безумие. Тя беше най-потискащата мегаломаниачка, зла и непочтена персона, което някога съм познавала. Тя се опита да ме убие толкова много пъти, че спомените ми са поток от травмиращи ужаси. Тя беше садист, мъчител, дълбоко вкоренен насилник, който изпитваше огромно удоволствие да наранява другите. Невъзпитана и безскрупулна, тя бе изгонвана по няколко пъти от всяко училище, което бе посещавала. Прекарах детството си с бясно биещо сърце, докато се криех из къщата, за да не бъда забелязана от Кейт. Майка ни беше безпомощна, парализирана от ужас пред същността на сестра ми. Много трудна задача е да се принудиш сам да кажеш толкова тежки неща за собствената си кръв. Отне ми известно време да започна да разказвам истината. Тук трябва да кажа, че в мен винаги е имало място за любов към сестра ми Кейт, но реалността постепенно завладя всичко и нихилистичния мрак, излъчван от нея, накрая стана непреодолима пречка. Прекарах десетилетия в усилия да прогледна.

Един ден наставникът ми предположи:

– Разбираш ли, че се опитваш да мислиш за сестра си като за човек със здрав разум?

– Знам – казах, като си мислех за залепената й усмивка, която никога не беше истинска. Усмивката й беше от онзи вледеняващ вид, в който устата се втвърдява във форма на гримаса, показваща всички зъби, но очевидно бе само маска на безразличие. – Ако само можеше да бъде щастлива. Ако само можеше да престане да бъде толкова развълнувана и нещастна.

– Ти не можеш да го направиш вместо нея – каза моят наставник. – Ние не можем да поправим ничий разум.

– Но какво мога да направя? – възкликнах аз.

– Понякога просто трябва да излезеш от стаята.

Тогава ми просветна, че съм била толкова лоялно привързана към нея, че никога не ми беше хрумвало просто да напусна стаята.

Кейт обяви атеизма си много рано и вакуумът създаде още по-голяма развала, лъжа, кражби, гняв и доминация над другите. Сега си мисля, че ако Бог и отвъдният живот са отхвърлени от вас, тогава е лесно да бъдете отвратителни, мрачни, постоянно ядосани и ще ви е лесно да изхвърлите Десетте Божии заповеди от себе си. Аз бих се осмелила да кажа, че умствената й нестабилност подхранваше афинитета й към атеизма на марксизма. Нищо не прави марксистите по-нещастни от щастието на другиго. Само вижте, няма повече комедии! Откакто поеха Холивуд и Бродуей, навсякъде, където търсиш облекчението на хумора, е тъмно, тъмно, тъмно. Сърфирайте през 200 телевизионни канала и ще видите – мрачно е, мрачно, мрачно и след това виждаш как някой кълца някого. Нашето „забавление“ стана смъртта, ужасът и мръсотията. Американците бяха насмешливи хора – най-насмешливи в света след британците. От известно време те загубиха хумора си, а след това ние ги последвахме. Тина Фей? Главен убиец на хумора. Лена Дънъм? Чист позор за занаята… Събота вечер на живо? Дейвид Летърман? По-добре ме застреляйте.

Обичам термина „феминаци“, тъй като тези жени без капка хумор наистина са фашисти, убийци на вяра и общество. Толкова много хора смятат, че възходът на жените и изкореняването на нашата култура по някакъв начин са съвпадащи. Но това е било точно изчислено и умишлено планирано. Това е бил единственият легален начин Америка да бъде “фундаментално трансформирана“ чрез марксистката теория на заслеплението. Това е резултат от омразата: да мразиш живота, да мразиш Бог, да мразиш обществото, да мразиш мъже, бебета, историята, бащите ни, нашите семейства, белите мъже, учредители на страната, да мразиш щастието, да мразиш хетеросексуалността. Това не е лудост? Бях с тях на тази маса, когато основаха Движението на жените и NOW. Цялата заявена и фокусирана посока на тяхната дейност беше да унищожат американското семейство, а чрез това – западната цивилизация. Това ли не е лудост?

Те бяха движени от желание за унищожение и дълбоко насилствени импулси към мъжете и патриархата, както го наричаха. Тяхната цел? Да се създаде матриархат, за да се сложи край на всяка война, защото това е, което правят мъжете, водят войни. Те вярваха, че ако жените вършат всичко, няма да има повече войни. В лудостта си те се заеха да унищожат мъжествеността, да наркотизират малките си момчета, докато се опитват да ги преобличат като малки момичета и по този начин да вдъхновяват всеки наш враг, който вече вижда слабостта ни. Нито една нация не е по-лесна за преодоляване, отколкото тая, която е феминизирала мъжете и е поставила жени начело на племето.

Матриархиите никога не са оцелявали – никога не са, и никога няма да оцелеят! Приятелките на Кейт искаха Хилари Клинтън да отиде в Белия дом, просто защото беше жена. Тя е доказан лъжец, преследвач на сексуалните жертви на съпруга си, жена, чиято кампания за президент бе забележително некомпетентна. И все пак те бяха сигурни (и все още са), че тя трябваше да ръководи Америка и да бъде лидер на Свободния свят. Та тя дори не можеше да проведе собствената си кампания. Но това нямаше значение за Кейт и нейните приятели. Тя беше жена и това беше достатъчно. Това не е ли сексизъм? Това не е ли лудост?

Историята на Кейт е тъжна сага за нашето семейство, което отчаяно се опитваше някак да я принуди да постъпи в институция за лечение, където може би биха й помогнали. Тя описва това ярко, най-много в две от книгите си: „Flying” and “The Looney-Bin Trip„.

Отново и отново по-голямата ни сестра Сали, майка ни и аз, и различни племенници и племеннички се стараеха да я хоспитализират. Това беше особено важно след инцидента, когато бях в капан в продължение на една седмица с Кейт в апартамент в Сакраменто и тя не ми позволи да спя в продължение на пет дни, докато тя се бунтуваше и зъбеше, очите се търкаляха в очните ѝ кухини, докато разговаряше с „малките зелени човечета“. Не познавах нито един човек в Сакраменто, нямах към кого да се обърна. Твърде ужасена бях, за да мога да заспя, не бях сигурна, че дори знае коя съм, но можех да си представя как един нож би се забил в гърба ми, докато спя.

Голямата ми сестра Сали пътуваше от Небраска, за да ме спаси. След това семейството направи огромно усилие, с което всички успяхме да заведем Кейт в съда за задържане за лечение в Минесота. Тя нае мъж феминист, адвокат от Ню Йорк, и успя да се върне обратно в света на нормалните, за да нарани, да застраши и да навреди на още повече хора.

Когато Сали се обади миналия септември, за да каже, че Кейт е паднала мъртва в хотелска стая в Париж същата сутрин, изпитах неописуемо облекчение, че вече не може да разпространява мръсотията и лъжите си, нито пък може да продължи да заплашва живота на другите. Тя написа книга, в която описа връзката си с любовницата си Сита. Отговорът на Сита бе самоубийството ѝ.

Кейт имаше възможности и поддръжка навсякъде. Тя бе почитана на всички седем континента. Веднъж се решихме на масирана намеса, за да се опитаме да я лекуваме: с дванадесет от нас, семейство и приятели, психиатър, две линейки, които стоят до нея, няколко полицаи, но тя пак успя да се изплъзне, като се качи на самолет за Ирландия. Нейната „нестабилност“, както я нарекохте, е била дотолкова достатъчно очевидна както за авиокомпанията, така и за полицаите в Шанън, че тя е била ескортирана от полицията направо от самолета до ирландско психиатрично отделение, където нейните местни групировки – този път ирландски – успяват да я изведат през прозорец посред нощ. Без съмнение с течение на времето, след като бе призната и се включи в по-голямата група леви активисти по света, нейната лудост, подсилена от лудостта им, стана още по-голяма и по-невъзможна за каквото и да било влияние отвън. Тяхната групова мисъл е толкова гъста плетеница, пълна с лъжи, речникът им е толкова измамлив и хитроумно създаден, за да промива мозъци, че това само по себе си е свидетелство за това колко са опасни дори и от разстояние. След като погребахме майка ни, никога не разговарях отново с Кейт, тъй като най-сетне приех, че не е възможна никаква връзка с психическото заболяване, което представлява днешният либерализъм. Накрая просто излязох от стаята.

7 февруари 2018

Превод и бележка: Емил Найденов

Туристическият бранш в Турция създава 13 процента от БВП на страната. През 2016 година оборотът обаче е намалял с повече от 40 процента. За Хасан Селамет щетите са още по-големи: "Съсипан съм. В сравнение с миналата година бизнесът ми се е свил с 80 на сто", споделя той.

Хасан Селамет пред магазинчето си на Капалъ чарши

Турската икономика боледува. За първи път от 2009 година насам тя бележи спад - през третото тримесечие на 2016 с 1,8% спрямо същия период на 2015. Рейтинговата агенция "Мудис" прогнозира, че през следващите три години турската икономика ще нараства с не повече от 2,7 процента, което е значително по-малко отколкото през периода 2010-2014, когато тя е нараствала средно с 5,5 процента годишно. 

Политическата подмяна на дневния ред

На половин час път с кола от Капалъ чарши, от другата страна на "Златния рог", вицепремиерът Мехмет Шимшек дава пресконференция в един от най-луксозните хотели в града. Независимо, че е посветена на икономическото развитие на страната, Шимшек пуска няколко стрели към Европа: "Нашите европейски приятели знаят само отдалече да ни дават съвети, но не идват тук, за да видят какви травматични събития преживява Турция днес. Чувам едно и също: полицейски акции, вълни от арести и т.н. - само критики. Европейците не знаят друго, освен да говорят за ерозиращата правова държава", гневи се турският вицепремиер. Според него, това е скандално. "Сякаш Турция е останала без съдебни контролни органи", добавя той. 

Турският вицепремиер Мехмет Шимшек

"В Турция икономиката и политиката са тясно свързани. Дълго преди опита за преврат при нас беше пълно с привърженици на движението на Гюлен", казва шефът на Истанбулската борса Химет Карадаг. Вместо да го вълнуват теми като историческото обезценяване на турската лира или спадът на вътрешното потребление с над 3 процента, той кълне хората на Гюлен като за пучисти. Разбира се, Карадаг не остава длъжен и на европейците: "Погледнете какво прави ЕС - сътрудничи си с една терористична организация като ПКК и вижда в нея алтернатива на цяла Турция, макар да говорим за една организация с има-няма 300 привърженици." 

Европа - първи търговски партньор

Професорът по икономика от Истанбулския университет Еге Язган не приема тези аргументи. Той е загрижен за спада на преките чуждестранни инвестиции, които през първата половина от годината са намалели наполовина. "Европа е най-важният пазар за турски стоки и има огромно значение за Турция като финансов пазар. Турция е силно зависима от преките чуждестранни инвестиции и много сектори страдат от липсата на инвестиции. В същото време никой не прави икономии", казва той.

Турската икономика е силно зависима и от вътрешното потребление. Според официалната статистическа служба на страната TÜIK, потреблението се е свило с повече от три процента.

В турския автомобилен концерн Ford Otosan се опитват да гледат по-спокойно на политическите събития в страната. Той е джойнт венчър между американската Ford и турския "Коч холдинг", които имат равни дялове собственост. В завода в град Гьолджюк се произвеждат микробусите Форд Транзит. Зам.-директорът Огюз Топракоглу споделя, че хората във фирмата не се притесняват от вътрешнополитическата ситуация в страната. "Ние изнасяме 80 процента от нашите автомобили за европейския пазар, водещ производител сме на товарни леки коли в Турция. Затова нямаме притеснения и за вътрешния пазар. През 2015 година достигнахме рекорд от 1 милион произведени автомобила. По всичко изглежда, че и през тази година ще повторим този успех." 

Президентска държава

Символ на кризата: празните коридори в Капалъ чарши, където винаги е гъмжало от туристи

Преките чуждестранни инвестиции намаляват, турската лира девалвира, износът не върви, а туризмът запада. Но вицепремиерът Мехмет Шимшек крие един коз за решаване на икономическата криза, който изважда в самия край на пресконференцията си: "Политическата нестабилност води до несигурност. Вярвам, че ние ще възстановим тази стабилност, когато Турция стане президентска държава."

А управляващите хич не се шегуват - партията на президента Реджеп Ердоган (ПСР) вече внесе в парламента, заедно с националистическата "Партия на националното действие", съответния проектозакон за промяна на турската конституция. Междувременно "Мудис" понижи кредитния рейтинг на страната. Анализаторите на рейтинговата агенция обосноваха решението си с политическата ситуация в страната и действията на турското правителство след потушения опит за преврат през миналото лято.

Днес с Влади ще отскочим до Халкидики – като за начало ще минем през Кавала, за да отседнем в Ставрос.

Приятно четене:

Кавала и Ставрос

част първа на

Пролетно Халкидики

Времето се затопли малко и трябва да се поразходим нанякъде. Без да бях решил накъде един ден разбрах, че имам да ползвам четири дена отпуска от миналата година, които събрани с три почивни дена си ставаха цяла седмица. Но така изневиделица ми беше много трудно да реша накъде. И след като се обаждах на няколко туристически фирми за програми, които ми допадат се оказа, че нямало места.

Тогава отидох в една агенция в моя град и тайно се надявах в техния компютър да има нещо като за мен. И бях приятно изненадан, когато се намери нещо за 4 дена, при това тръгващо от моя град.

Програмата беше за Гърция, на отиване през В.Търново, прохода Хаинбоаз, през Гурково, Стара Загора, Симеоновград, Свиленград и в тази посока през границата на Капитан Петко Войвода – Орменион (ГКПП Орменион, Гърция – при с.Орменион), с нощен преход, така че рано сутринта да бъдем в Кавала. Разглеждане на Кавала, качване до крепостта, след това до селището Ставрос, на третия ръкав на Халкидики (до Нея Врасна и Аспровалта), с две нощувки на Ставрос и възможност за вечеря. Добавяме към това две закуски, разходка до Уранополи, три часов круиз с кораб покрай манастирите на Атон, възможност за обяд в Уранополи, по желание вечеря с групата в ресторант в Ставрос и в последния ден, посещение на пещерата Алистрати и прибиране в България.

И цялото това само за 199 лева (без обядите, вечерите, входа за пещерата Алистрати и корабчето около Атон). Прекрасна оферта. Речено – сторено. И тръпна в очакване на началото.

Дойде деня за тръгване. По-скоро късна вечер, отивам до мястото за тръгване. Групата е събрана от няколко малки и по-големи градчета от региона. От Габрово ни вземат с една кола, понеже сме само четирима. По пътя шофьорът (представител на фирмата за туризъм) ни споменава за други техни оферти в страната и чужбина на прилични цени, за плюсовете и минусите на организираните от малките фирми екскурзии – предлагат се много приятни разходки за по ден, два, пет до седмица (и почивки), из Румъния, Албания, Охрид и Македония, остров Корфу и основно Гърция и Халкидики.

Така неусетно мина времето и вече сме в

Дряново

Прехвърляме се в големия автобус и заемаме местата си. За мен е останало едно място най-отзад, точно там, където аз обичам да се возя.

Пътуването продължава към

Велико Търново

Една прекрасна романтична топла вечер с пълнолуние при това. Луната се издига над хоризонта и аз си я гледам. Пристигаме в Търново, откъдето вземаме останалата група. И вече в пълен състав продължаваме през Хаинбоаз и Гурково. Спираме за кратка почивка на една бензиностанция в

Стара Загора

Останалата част от пътя до границата преминава в сладка дрямка. Събуждам се на границата само за да покажа личната си карта на митничаря, който беше се качил в автобуса. И вече сме в

Гърция

Все още е тъмно и няма какво да се гледа. Дрямката продължава. Събуждам се чак когато екскурзовода започна да разказва интересни неща за гръцките земи и планини.

Котка на мотор в Кавала

Така неусетно пристигаме в

Кавала

Спираме преди това на един хълм, за да снимаме и гледаме града от високо. Правим една обиколка по крайбрежието на Кавала. Споменават ни за Пеликана с телефона на пристанището. Гледам, гледам, нито пеликан виждам, нито телефон…

Пристанището в Кавала

Спираме в единия край на пристанището. Ранно утро, свеж морски въздух. Часът е малко след седем и половина, а крепостта отваря чак в девет. И дотогава ни дават около час свободно време, като ни показват накъде можем да се разходим, като ни водят до някъде.

Разходка из Кавала

И всеки се пръска кой където си хареса – за разходка, за снимки, за закуска или кафе.

Пристанището в Кавала

Аз вървях, гледах , снимах, разхождах се покрай заведения, алеи, яхти, лодки а тук – там пред заведенията виждам меню и на български.

Избирам си едно по-голямо заведение за кафе и влизам вътре. В единия край виждам две големи нагряващи се плочи за палачинки. Но още било рано… А така ми се прияде палачинка с шоколад. Вземах си едно дълго кафе, разположих се на една маса навън и зачаках. Донесоха ми едно прекрасно и ароматно кафе, към него едно малко шоколадче и чаша вода. И докато си пиех кафето се намери кой да ми направи и палачинката – първата за деня беше за мен…

Вкусна палачинка с шоколад и кафе в Кавала

Прекрасна палачинка с шоколад. И докато похапвах и опитвах всичко това , споделях на фейсбук страницата си как се чувствам в това прекрасно свежо утро на тези, които се чудят къде съм се загубил тези дни.

Някой нещо си е рисувал на една пейка в Кавала

Пейката в Кавала със странната рисунка

Свободното време е към своя край. И докато се връщам отново към мястото, където се събираме в началото на алеята покрай яхтите, виждам онзи пеликан с телефона, за който ни говореха. Ау че сладко творение. Един голям пластмасов пеликан, в пазвата на който беше монтиран телефон, от онези с фонокартите…

Пеликанът с телефона на пристанището в Кавала– място за срещи

Пеликана с телефона

– място за срещи и снимки.

Тераса на къща в Кавала

Вече сме се събрали и тръгваме към

Крепостта

Завалява дъжд. И един зевзек от групата гледа към небето и мърмори: „И сега кат’ ни навали тоя дъжд и после в автобуса ще мирише на олющена мазилка“…

Кавала, гледана от най-високото на крепостта

Качваме се догоре, плащаме по две евро за вход и разглеждаме. По едни много тесни стъпала нагоре към наблюдателната тераса на крепостта. Прекрасна гледка към залива и морето. Няколко снимки в дъжда и обратно надолу.

Кавала от високо

Кавала от високо

Крепостта в Кавала

По тесните стъпала на слизане от крепостта в Кавала

Връщаме се понамокрени обратно донякъде по същата калдъръмена пътека и отиваме и до

паметника на Мехмед Али

Паметника на Мехмед Али в Кавала

Надпис на паметника на Мехмед Али в Кавала

За любопитните:

http://www.suntravel.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0–%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA-news664.html

Неговата история е много интересна, но нищо не запомних от нея. И от тази височина на хълма разглеждах града с бинокъла, който си носих, направих няколко снимки и обратно по пътя надолу.

По стръмните улички на Кавала

Покрив на къща в Кавала и гларуса в дъното на снимката

Спряхме се пред едно магазинче за сувенири, в който сувенирите изработваше и продаваше една българка. По начало аз не проявявам интерес към сувенири и магнитчета, но нещо ме накара да вляза. Може би защото навън валеше дъжд.

Заразглеждах сувенирите. И се ослушвах кой за какво си говори, кой сувенир какво означаваше , кой бил по-интересен или по-красив, автентичен и т. н. И така стигнахме до

чашата на Питагор

Хм, какво ли представлява тя? Ще се изумите като разберете. Изглеждала много по-различно от обикновена чаша. И неслучайно е измислена от Питагор (или от някой умник много след него в историята). Както се казва в Гърция всеки камък е история, от който може да се спечелят много пари от туристите.

Жената започна да разказва историята:

Това се случило преди 2 600 години по времето на Питагор. Той давал на своите ученици всеки следобед след края на занятията по чаша вино. Виното подобрявало кръвообръщението, разширявало кръвоносните съдове, отпускало организма, лекувало много болести, един вид като антибиотик. Така отпускало организма, че човек заспивал като кошута…

Обаче Питагор забелязал, че виното много бързо свършвало, а не са минали и половината ученици. Значи някой си е наливал повече от една чаша. И Питагор решил да им даде един добър урок, един вид наказание за тези, които си наливат повече вино.

И казал – ДО ТУК. Мислил, мислил, пробвал, творил и измислил тази чаша. Тя има едно ръбче, до което може да се налива виното. В средата на чашата има едно много интересно приспособление, в което се крие малка тънка тръбичка. А на дъното има една дупка, свързана с тази тръбичка. Един вид скачен съд. И дал такива чаши на учениците си. Пълни се до означеното ръбче, може да се пие от нея така. Но когато някой реши да си налее повече (нали, никой не го гледа колко си налива, Питагор е далеч и т. н. ) и виното мине над означеното ръбче, показващо мярката и… всичко изтича… При това по права линия… И когато учениците му се напият в повече и започнат да прекаляват, той после познавал кой пиел повече, защото дрехите му се били намокрили с вино… Е, не изтичало съвсем всичко – и това било измислено. Оставало точно толкова, колкото да разберете какво сте загубили – една глътка. И жената обръща чашата да видим тази една глътка…

Е, как да не си купя тази чаша – за 6 евро… Много интересно забавлявах след това приятели и познати, които не знаят какво може да прави тази чаша. И продължаваше да ми е интересно как е направена – никой не ми каза. Но когато се прибрах в България и погледнах в интернет, всичко ми стана ясно.

– За любопитните вижте тук:

https://www. youtube. com/watch?v=qLd_MHjpPIs

Продължаваме да се прибираме към автобуса. На другия ъгъл на улицата след това магазинче видях място, където се продават билети от гръцката лотария. Я и аз да изтъркам един… Давам три евро, но така и не разбрах какво трябва да се гледа на билета. Накарах жената да ми го изтърка и тя каза, че не печелел…

Рисунка на прозорец в Кавала – колко красиви черни очи

Обратно в автобуса. Вече е към обяд, но обяда може да почака. Остават ни около 88 км до Ставрос – селището на Халкидики, построено върху хълм с изглед към залива Стримонико, където ще спим две вечери. Пътуваме натам. От магистралата се вижда голяма част от полуострова. След час и нещо в ранния следобед стигаме

Ставрос

Правим една бърза обиколка на селцето, за да ни покажат къде са заведенията, магазините, ресторантите и пешеходната уличка. И отиваме в хотела.

Хотел Ставрос бийч, холидей ресърч…

И си мисля , че само това – холидей ресърч, написано с малки букви е достатъчно да бъде продаден хотела за целия сезон…

Малко хотелче на три етажа с асансьор при това. Пред хотела един чист басейн – по-голям и един по-малък за деца. Естествено по това време на годината водата е студена, а и през деня никой не влиза в него. Широки тераси, някои стаи са с изглед към басейна, а други гледат към задния двор. Почти само нашата група и още няколко други туристи се разполагахме в целия хотел.

Хотела в Ставрос – Ставрос бийч, холидей рисърч

Стаите са в стила на студията – една тераса, на нея масичка с два – три стола. В самата стая имаше два котлона, в шкафа над мивката имаше чаши, чинии, тиган, дори и леген… Можете да си направите кафе, да си купите храна от супермаркета и да си я приготвите сами – ако сте прекалено стиснати и искате да минете с по-малко пари… Аз да готвя и да си приготвям храната сам… И то на морето в дните на активна почивка – няма как да стане…

Оставям си нещата в стаята, избирам си легло. В стаята си имам съквартирант – един мъж, достатъчно възрастен, но без да знам колко. Съгласих се на това, за да не доплащам за единична стая.

Излизам на разузнаване – да видя къде какво има, къде мога да похапна или да пия нещо. Кристално чисто море, девствена природа, красиви пясъчни плажове и заливи с присъдена наградата „Син флаг“.

Хотел Острия

Най-далечната точка на плажа на Ставрос в посока към Уранополи

Ставрос (Stavros, Σταυρός)

Градче с малко над 3 600 жители. В превод името му означава „кръст“.

Разходих се по главната улица, избрах си едно кокетно барче и поседнах малко на биричка. На фона на много приятна гръцка музика.

Искаше ми се да отида до другия край на плажа, но преди това трябваше да похапна. Избрах си един ресторант, в който имаше повече хора, което предполага не много скъпа и вкусна храна. И като гледам колко апетитно изглежда месото за гироса, реших да ям точно това – един голям гирос и още една бира…

На края на плажа в Ставрос

Табела на края на плажа в Ставрос

Хм, една голяма питка, свита на фуния и вътре пълна с месо. Ядох, почивах, пак ядох, даже си вземах и вилица, защото много обичам питката да остане за последно накрая. И докато си почивах, разглеждах

менюто. Имаше и на български,

но ми беше много смешно като го гледах, защото там няма някои наши букви, които бяха заместени с най-близко изглеждащите… Например вместо Ъ, пишеше Б… Вместо Ю, пишеше +О. Например за да напишат думата кърначе, тя изглеждаше като КБрна4е, или нещо подобно (защото не намерили и други наши букви). Интересно ми беше как ли ще напишат БЪРБЪН (сигурно като ЪЪрЪЪн). Ама едни такива букви, дето си приличат по форма, но не и по звук…

Забавно ми беше, докато се насилвах с гироса и остана само питката, която си вземах в торбата за после… И продължих към най-отдалечения край на плажа в посока обратна на тази към Нея Врасна – Минах покрай едно игрище, покрай няколко бара на плажа, в които нямаше все още нищо, през пустия плаж. В края на Ставрос имаше няколко вили и там някъде се простира

плажа „Милиес”

– по пътя за Олимпиада. Дълъг е около 2 км в подножието на планина Холомонта, като в единия край е обсипан със златист пясък, а на другия край плажа е украсен с големи камъни, които му придават див чар. Разглеждам частните къщички, повечето още в строеж. Малко по нататък пътя завива надясно и се отправя през планината в посока на Уранополи.

Аз минавам по плажа, следват едни камъни, скали и морени покрай които все още може да се минава. До където може. Поседнах малко да се порадвам на следобедното слънце и на самотното и кристално чисто море. След това си тръгнах към хотела.

Прибрах се някъде към 17 ч, и реших да поспя малко, за да изляза после по вечерно време още един път. Възрастния човек от стаята беше на терасата. Ядеше домати и разни храни, носени от България. И ракия някаква. Аз си легнах.

Но не можах да заспя, защото този човек постоянно си мърмореше нещо. Отначало си помислих , че си говори с някой от съседната стая, но след като дълго време не чух някой да му отговаря, се убедих, че си говори и мърмори сам… Едно дълго и досадно мърморене – мястото не му харесвало, пусто било, що нямало никой, западнал ли е курорта, сега ли се развива, никой ли не идва, мрън – мрън…

Църква

А действително около хотела доколкото се вижда през терасата има много голяма площ, буренясала, незастроена. Тук – там по някоя вила или малко хотелче, някои недовършени къщи със стърчащи железа и арматури, една църква също в строеж, без таван, отвсякъде стърчащи арматури (но си има камбана, защото сутрин и вечер някой я бие). Няма го това презастрояване, както по нашето море. Оказва се, че имало някакъв техен си закон, според който

на два декара площ може да се застроят само 200 квадрата

за жилищни нужди. И така виждам цели парцели достатъчни за по една голяма къща с по два гаража и градина с цветя… Но незастроени, дори не и оградени. Някак си пръснато ми изглежда това селище. Но за активен летен сезон, може да се окаже идеалното място за почивка… И понеже мърморенето на възрастния човек нямаше изгледи да свърши, аз станах, облякох се и излязох отново.

Обикалях, спирах, почивах си, потопих си краката в кристално чистото море, разхождах се, радвах се на морето. И по пътя си похапнах остатъка от питката на гироса.

Върнах се към Ставрос и реших да потърся нещо за вечеря. Избрах си един ресторант, съседния на този, в който обядвах. Настаних се на една маса и заразглеждах менюто.

Последния бар на плажа на Ставрос

Къщички в Ставрос

Казват, че Гърция била разделена на 52 области (не запомних по какви критерии). И всяка област си имала своя си марка Узо. 52 области, 52 марки Узо. Я да видим в менюто…

• Узо 7;
• Узо 12;
• Узо Живаери;
• Узо Арион;
• Узо Тракиос;
• Цантали,
• Лесбос,
• Димино,
• Пилавас,
• Сан Ривал,
• Пломари,
• Бабадзим,
• Идонико,
• Матарели,
• Барбаяни,
• Барбаяни Евзон,
• Барбаяни Афродита,
• Адоло,
• Зорбас,
• Митилини,
• Калокери…

Замая ми се главата. И всяко различно, с различен привкус и съставки. Добре, но аз търся нещо за ядене. И въобще не обърнах внимание, че имало меню на български, ама аз съм взел на гръцки и английски. Ама очите ми все в гръцките букви гледат… И какво мислите си избрах, хм, по-добре не питайте.

Не е лошо да правите разлика в едно меню между чушка и люта чушка…

Гледам пише паприка (или беше пиперика, не запомних), нещо си там, което означава някаква чушка, ама аз откъде да знам каква – панирана ли, печена ли и изобщо не ми идва наум, че може и да е люта… Пък да е порция… И за толкова малко пари… И си поръчвам една такава чушка и малка бира. Те бирите са малки – по 200 – 300 грама, да не си мислите че като съм изпил три бири днес съм прекалил… Идва след малко една голяма чиния, в средата на която имаше една лъжица или малък черпак саламура и върху нея една цяла, дълга, права зелена чушка… Казват, че

Гърция била само за ЦЕНИТЕЛИ. А не за лакомници като мен.

Гледах я, гледах, чудих се толкова малка чушка в толкова голяма чиния. Взех да я режа, а тя започна да се разпада на жилки и да се губи в саламурата… И като я срязах наполовина и като я лапнах наведнъж тая половина и… пламнах целия… Тя била люта, ама много люта, не като за мен. Пламна ми езика, небцето, бузите, хранопровода, стомаха, зачервих се, ама стискам устни и преглъщам… След тази лакома хапка изпих бирата на два пъти, че не ми и стигна… Поисках си и минерална вода. Донесоха ми една малка бутилка, че и газирана при това…

Попремина ми малко лютото, опитах още на два пъти по едно малко парче на върха на вилицата и я изоставих. Тогава си поръчах пържени картофи. Тя бяха най-вкусните – меки, пухкави, задушени… една голяма чиния с куп. Добавих и малко кетчуп. На съседната маса вечеряше една двойка френско говорещи туристи. Изискани порции с най-различна риба. И така мина час и половина от вечерта. И вече уморен, преял се поразходих малко по уличките и се прибрах в хотела.

Беше тъмно, възрастния човек отдавна е заспал… Но този път ужасно хъркаше. Ау, хрррррр, хрррр – хрррр. Оле викам, по-добре беше докато си мърмореше сам, отколкото сега… Легнах си. Хъркането продължава. По едно време спря. Минута, две, три – пет, не се чува нищо… И после пак – с нова сила. И все пак можех да поспя поне малко.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атон – на картата:

Атон

Booking.com

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Днес Лазурният бряг с деца се превръща в Барселона с деца, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона.

Приятно четене:

Ден 11

От Нарбон до Барселона

Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

08.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Днес

напускахме Франция за наше най-голямо съжаление

Бяхме напазарували от предния ден и Петя направи сандвичи за изпът, бяхме си взели вода и сокове. След като закусихме, аз излязох по-рано да се пробвам на бензиностанцията, която бях набелязал от предния ден. Бях ресетнал GPS-а на колата, и нещо не ми се занимаваше да правя маршрут на телефона, та реших да се пробвам да стигна до бензиностанцията по спомен. То след толкова обикаляне предната вечер да търся къде да заредим, вече го

бях научил Нарбон наизуст

Стигнах до бензиностанцията и вече имаше човек на касата, заредих и без никакъв проблем с картата, която автоматът ми отхвърляше предния ден, успях да платя на касата. Странна система имат с тези бензиностанции обаче, как така не приема автомата картата, пък на пос-а няма проблеми.

Наближаваше 9:30 ч. когато трябваше да върнем колата, и за това след като заредих до горе бързо се върнах до квартирата. Натоварихме багажа и се запътихме към гарата, където трябваше и да върнем колата.

Намерихме я лесно, и тъй като предварително бяхме намерили Europcar, не се лутахме изобщо. Жената в офиса беше супер учтива, говореше си английски без никакви проблеми, но не беше хич запозната с автомобила. Никакви проблеми не ни е правила за външния и вътрешния вид. Не беше много мръсна, но все пак след 1 300 км пробег все се беше изцапала.

Странното беше, че нямаше мухи за този пробег

Навсякъде другаде, където съм пътувал всичко става в мухи за нула време, но тук във Франция за 1300 км имаше 2 мухи и то съвсем незабележими размазани по колата. Жената започна да се чуди как да види километража, та ѝ съдействах, също така и други неща и показах и тя възкликна, „ооо вие знаете повече от мен за тази кола“ – хаха. Оказа се, че вече ми имат данните на кредитната карта и всичко се оправя автоматично, махнаха ми блокираната сума и ми добавиха това, което дължа, като то се оказа по-малко, от това което ми казаха при вземането на колата. Тоест

излязоха ми сметките,

които аз бях правил относно това колко ще струва наема на колата. Отново децата получиха зелена хартиена торбичка с лакомства, което си е жест малко или много 31.12.2015г. Алберто Анджела е италиански палеонтолог, журналист и документалист. Сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI. През декември на български език излезе книгата му „Любов и секс в Древен Рим“, която открехва вратата към интимния свят отпреди 2000 години. Алберто Анджела стъпва върху познание, почерпано от археологически обекти, лабораторни данни, редица постижения на науката за античността, древни текстове, стотици артефакти от музеите, фрески, статуи и графити от Помпей и Херкулан. Публикуваме откъс от книгата на Анджела , предоставен специално за OFFNews.bg от издателство „Колибри“. Преводът е на Юдит Филипова: Обиколка на тогавашните SPA центрове и фитнес зали – термите Въпросите, които можем да си зададем на това място, са: доколко показвали тялото си римските жени? Кой тип жени се харесвали най-много? „Пищните“ жени или слабите? За да разберем, влизаме в големите терми на Траян на хълма Опий, на две крачки от Колизеума. В онази епоха обществените бани нямали различни часове за посещение за двата пола, били смесени. Жени и мъже ги използвали заедно. Предвидени били единствено отделни съблекални. В някакъв смисъл термите са еквивалент на нашите спа центрове, да не казваме нещо повече (защото SPA означава salus per aquam , сиреч „здраве с помощта на вода). При всяко положение атмосферата им напомня типа клубове и фитнес зали, където днес хората обичат да показват загорелите си тела, изкуствените си гърди и напомпаните си мускули в игра на прелъстяване и ексхибиционизъм... Постройката е огромна, истински квартал на физическото благоденствие. На входа има много статуи и барелефи. Непрекъснато се редуват хора, които излизат чисти и освежени, и други, които влизат с изморени и запотени лица. На този праг с грамадни, широко отворени порти, като на Гибралтарския пролив, се редуват две „течения“, едно на излизане с аромати на мазила и едно на влизане със смрад на мръсотия и пот. Следваме хората, които изчезват в мрака на атриума. След няколко крачки се разкрива впечатляваща гледка. Оставили сме зад гърба си плетеницата от хаотично вървящи или задънени улици и безкрайния низ от сгради, стоящи толкова близо една срещу друга, че не позволяват слънчевите лъчи да стигнат до земята. Сега пред нас се намира огромен оазис от светлина. Навлезли сме в обширни зелени пространства с градини, статуи и алеи. В центъра, като внушителен храм на здравето, се издига огромната постройка на термите с виждащите се отдалече големи прозорци на горещите помещения ( caldarium ) и комините на покрива, които безспирно бълват стълбове тъмен дим от дървата, горящи в пещите. Още в градините забелязваме жени с малко къси туники, които привличат погледа на мъжете. Но вътре в термите ще открием колко много римлянките обичат да показват тялото си. Във вътрешността, сред непрекъснатото движение на хората, човек е обгърнат от гласовете на мъже и жени, които отекват по снежнобелите мрамори на пода и цветните по стените. Масивни колони с жлебове отвеждат погледа нависоко, като асансьор, до обширните сводове на тавана, разделени на квадрати с цветни орнаменти. При разходката ни оцветените статуи, неподвижни в нишите или ъглите, приличат на хора, вкаменили се внезапно заради някакво омагьосване. В пространството, определено за физически упражнения, сме привлечени от малка тълпа. Тя наблюдава няколко мъже, които се борят. Телата им са лъскави от зехтина, с който са намазали кожата си, и това прави „блестящи“ и техните мускули. Привличат любопитните погледи на не една римлянка, разхождаща се край тази малка арена. Женските очи не се отделят и от телата на мъжете, упражняващи се във вдигане на тежести, използвайки кожени топки, пълни с пясък, и нап­рягайки силно бицепсите си... Кои мъжки тела се харесват? Веднага ще намерим отговора на този въпрос. В римската епоха най-желаното от жената мъжко тяло е леко загорялото, атлетично, с изпъкнали задни части, изваяни бедра, широки рамене, дълъг гръб и голям гръден кош. Този мъжки модел не се е променил особено за две хиляди години... Височината не от съществено значение (в римската епоха всички са с нисък ръст, а високи са почти само варварите, груби и недодялани): далеч по-важни са пропорциите. Много се харесва мъжкият средиземноморски модел. В този смисъл Овидий съветва да се почернява, като се правят физически упражнения в Големия цирк. Трябва да се виждат изваяни мускули под гладка кожа. Римските жени не обичат много косматите мъже. Затова изключително много от тях си епилират краката и ръцете, като омекотяват нежеланите косми с нагорещени черупки от орехи, преди да ги обръснат (Овидий препоръчва винаги да се полагат грижи за премахване и на космите, стърчащи от ноздрите). Освен това трябва да са подстригани по модата (не почти до кожа като на недодяланите младежи, идващи от селата), ноктите да са чисти и добре изпилени и т.н. И накрая, римската жена обича чистите мъже. Те трябва да се грижат много за хигиената си, да не допускат подмишниците им да миришат лошо, а напротив, тялото им винаги да е парфюмирано. Облеклото също е важно. Тогата да пада на хубави гънки и да няма дори и едно петънце. Продължаваме обиколката из термите. Сега се намираме на ръба на големия басейн, в който мнозина се потапят. Забелязваме две жени, които се разхождат покрай него и си говорят. Туниките им са истинска провокация. Те са от прозрачна коприна и не могат да скрият всички детайли на телата им. Прозират пищни задни части, дори трапчинките върху тях, после линията на лопатките и формата на гърдите, които напират под тъканта, образувайки съвършено копие на зърното, чиито цвят и най-дребни подробности са напълно различими. Поразява едно нещо – не се вижда и един косъм върху цялото тяло. Нито в подмишниците, нито по слабините. Техните движения, премислени старателно на всяка крачка, привличат очите на много мъже. А и на другите жени, които ги наблюдават с погледи, изпълнени с предизвикателство и презрение. Термите са едно от местата, където много представителки на нежния пол привличат ухажорите. Кое женско тяло се харесва? Но какво тяло се харесва на тези ухажори? Естествено, всеки мъж и всяка жена имат своите предпочитания както тогава, така и днес. Но в римската епоха моделът, който се нрави най-много, е този с широки бедра, пищни задни части и малки гърди. Форма, която бихме могли да наречем „круша“. Тя, както и широките бедра, гарантира здраве и плодовитост и е подходяща за създаването на (много) деца. Това се харесва и днес в културите с труден начин на живот, предимно селски, където болестите отнасят децата и невинаги има достатъчно храна на масата. Ако пък застанем пред картините в музеите, виждаме, че и при нас „идеалната“ жена е изглеждала по същия начин чак до ХІХ в. С идването на модерното индустриално общество, където децата не умират като мухи и храната е в изобилие, човечеството може да си „позволи“ модела на слабите момичета, чиито форми удовлетворяват повече мъжкото око, а не необходимостта да се създава многобройно потомство, което да оцелее. Вярно е, че много проститутки имат ориенталски имена, защото средиземноморският „тип“ – „топъл“, екзотичен, с тъмни коси и дълбок поглед – представлява много силна еротична примамка за римския мъж. Но със смяната на поколенията, с разширяването на римските територии и идването на северните робини идеалът за жена със светла кожа и дълги руси коси е навлизал все повече в еротичната представа на римлянина. Затова и Катул, който искал от своята любима Лесбия да му даде „хиляда целувки, и после сто, и после още хиляда...“, бил първият поет, прославил северната женска красота, която според специалистката по римската античност Жералдин Пучини-Делбе щяла да се превърне в главно действащо лице в цялата римска еротична поезия. Намираме се около времето на Юлий Цезар. Всъщност само след няколко десетилетия, при Август, римлянките, ако се съди по произведенията на Овидий, ще започнат да си боядисват косите руси с „треви, идващи от Германия“. Но как е трябвало да изглежда тази идеална руса красавица? Да има удължени и грациозни ръце и крака, малки стъпала, фини длани и дълги пръсти. Тенът ѝ да е розов или съвсем светъл. Общо взето, много различна от „архаичния“ модел на сабинянките, отвлечени от римляните през епохата на Ромул, със загладени ръце и доста мургави: жени осезаеми, близки, стоящи си вкъщи да предат вълна според принципите на древния морал. Докато онези другите, дошли им на смяна, обичали скъпите дрехи, избродирани със злато, накитите, парфюмите и преди всичко били много елегантни. Приятно им било да се харесват на мъжете и да им се отдават. Голотата на римската жена Такива били моделите, описани от някои тогавашни поети. А на римския мъж се харесвала голотата, той бил очарован от женското тяло, обичал да го гледа, когато правел секс. Но това не е толкова лесно. Всъщност ако разгледате еротичните рисунки от Помпей, трудно ще видите изобразена напълно гола жена. Върху всяко женско тяло има strophium, препаската сутиен, или някакъв воал около скута. Дори на изображенията в бордеите проститутките никога не се появяват напълно голи. Слабините или гърдите обикновено са покрити (от ръка, плат, някой крак, ъгъла, под който е нарисувана)... Това отразява римския морал на „свенливата жена“, вкоренен изключително дълбоко в манталитета на тази епоха. Дори когато става въпрос за проститутка. Както днес с рекламата, в която например моделите могат да се показват голи, но никога вулгарни, и винаги има някаква „елегантност“, която да се свързва с женския образ. Така било и в римската епоха. Ето защо пълната голота се превръща в цел както на много мъже, така и на много поети (Овидий дори заплашва своята Корина, че ще разкъса дрехите ѝ, ако легне облечена с него в леглото). Но и за много римски жени „видимата“ голота започва да става синоним на свобода, поради което запалена лампа по време на нощния полов акт се приема като еротичен аксесоар... Както и употребата на огледалата, което ще видим по-нататък. Тялото на римските жени Идеалната за римлянина жена трябва да притежава три характеристики – да има добре сложено и прелъстяващо тяло, да е млада и да предизвиква желание. Тялото ѝ трябва да може да се опише с три цвята – бял, червен и жълт (тоест рус). Това, естествено, според поетите. Оттук нататък всеки мъж може да има своите предпочитания. Налице е разнообразие на вкусовете, това е очевидно. Съществуват обаче и идеали. Все едно след две хиляди години някой да иска да разбере какво харесваме ние, като гледа снимките на използваните в рекламите модели. От тези образи той би разбрал най-вече какви са идеалите ни за жена. Освен на цветовете при общуването си с жените римлянинът обръща особено внимание на миризмите и парфюмите. В римската епоха тялото е възприемано до голяма степен чрез своите аромати. Може би повече, отколкото правим ние сега. Да се положи някакъв мехлем или балсамово олио върху кожата, за двамата любовници е част от сексуалния акт и прелюдия, която тогава са обичали много. Според Жералдин Пучини-Делбе парфюмите имат еротична функция, както личи от много древни творби и писания. Римлянките познават добре триковете на прелъстителното тяло – особено ако им се налага да привличат мъжете по професия като проститутките и куртизанките... Познават изкусните хитрини на грижата за него. Същите, които съвременните дами преоткриват, когато ходят на козметичка. Така и ние ще открием някои трикове точно тук, в термите, приближавайки се до двете жени, които си ги споделят. Те са млади, хубави, гримирани и много поддържани. Всъщност през смях си признават, че прекарват цялото си време в къпане, търкане и изглаждане на кожата, полагане на белила и червила – еквивалента на днешната козметика, в „пудрене“ и правене на фризури. Най-голямата им грижа обаче си остава да епилират изцяло интимните си части. Апулей по този повод говори недвусмислено за „гладък полов орган“ на жена, която се е съблякла. Но обезкосмяването е и с цел да направи добре видим венериния хълм (тоест леката „издутина“ непосредствено над половия орган, обикновено невидима, тъй като е покрита с косми). Той ще привлече окото на мъжа, сякаш е покана, и ще го зареди с желание. Следват парфюмите... От разговора между двете разбираме, че есенциите и ароматите са оръжие за прелъстяване също толкова силно, колкото сексуалните зони на тялото. За да се хареса, то трябва да ухае на парфюм. Миртата и канелата, идващи от Арабия и Индия, са част от прелъстителния арсенал на тези жени (но и на мъжете). Къде се поставя парфюмът? Двете момичета си споделят своите стратегии – по косата, разбира се. По кожата, ясно е. Но и... в устата! Ароматизираният дъх, например на канела, неудържимо привлича някои мъже. Употребата на червилото е вече доста разпространено в римската епоха, а червеното е любимият цвят (набляга на това, което мъжът инстинктивно асоциира с женските гениталии). В скриновете с тоалетни аксесоари римлянката има вече еквивалента на сенките, на очната линия (направена от минерали, семена на горени фурми или овъглени мравки!) и дори предшественика на спиралата, нанасян с криви игли, за да извият миглите нагоре. Други оръжия от арсенала за женска красота са кремовете на базата на мед или оловно белило, за да придадат белота на кожата, мазила, които да я поддържат мека, червеникави прахове за бузите, пинсети за излишните косми по лицето и тялото... Също и различни цветове перуки (руси, червени и черни), изработени от коси, идващи от Германия или Близкия изток. Налице са и сложните вътрешни „рамки“, предназначени да поддържат грижливо направените и много високи фризури, съставени от водопади къдрици, обогатени с перли или скъпоценни камъни. Формата им напомняла тази на папските тиари. Тези прически били приготвяни за важните събития и пиршествата. Къде са прелъстявали в Древния Рим? Ако попитате един римлянин днес къде може да срещнете момичета, които да ухажвате, ще ви отговори, че съществуват няколко особено подходящи за целта места. В древността това са различните портици, разпръснати из Рим, малки оазиси на спокойствие, отделени от градския хаос. Те били еквивалентът на нашите паркове. Представлявали площади, оградени от колонади, често с храмове и малки градинки в центъра си, алеи, фонтани и статуи, където в тишината и прохладата жените обичали да се разхождат, като предлагат възможност да бъдат ухажвани. Естествено, това е и Римският форум, където струпването на хора правело срещите възможни. Но винаги съществувал проблемът с официалността на общественото място. Имало и „специални“ случаи, където, възползвайки се от многото хора и блъсканицата, човек можел да опита и нещо като физически контакт. Особено през празничните дни или триумфалните шествия. Овидий е бил свидетел на триумфа, организиран от Август, след като поставил на колене партите, неприятели на Рим, при портите на Близкия изток. И веднага му станало ясно какъв удобен случай са тези събития за любовника, тръгнал на лов за момичета. В тъпканицата от хиляди хора, струпани покрай улиците, където минава шествието, като застане близо до жената, която си е набелязал, мъжът трябва да чака първото извинение, за да започне разговор – когато тя поиска да узнае нещо за триумфалните коли, за пленниците или за чуждите, току-що покорени земи. Често този невинен въпрос всъщност е подкана за „контакт“ и мъжът трябва да го разбере веднага. Отговорът трябва да е решителен, директен и да установи веднага усещане за симпатия между двамата. И ако това се случи, както подчертава професор Карл Вилхелм Вебер, изследовател на културната история на Рим, би могло човек да си представи следващата сцена, подсказана от поета Проперций: „... и облегнат на бюста на моето момиче, ще започна да гледам и ще чета по табелите (в триумфалното шествие) името на завладения град... и пленените пълководци (неприятели), седнали под военните знаци...“. Тълпата и вниманието на всички, насочено към преминаването на колите, войниците и пленниците, позволяват дръзки докосвания, контакти и опипвания, иначе невъзможни на улицата. Те после могат да продължат другаде с истински сексуален контакт. Предпочитаните от римския плейбой места за прелъстяване имат често същата характеристика. Те трябва да са човешко гъмжило, за да предоставят по-голям избор, да позволяват по-близък контакт и същевременно да не бият на очи. Затова първенството според Овидий държи Големият цирк (Circus Maximus), където атаката започва със самото „докосване“ на жената. Това, което е особено поразително там, е играта на ролите. Тъй като трибуните са за смесена публика (противно на Колизеума, където жените мъжете са строго разделени), Овидий съветва ухажорът да набележи „плячката“ и да побърза да седне до нея. И тук започва първият контакт на телата, чрез хълбоците. Тогава трябва да покаже, че е привърженик на отбора на жената, така се създава внезапно единомислие. После идва моментът на хитрините, като тази да изчетква с ръка въображаемия прах (посипал се от надбягващите се коли) върху скута на жената. Така става вторият контакт и той опипва част от женското тяло. Най- накрая, с извинението, че ръбът на туниката на момичето се е мушнал под сандалите ѝ, иска от нея да отмести стъпалото си и ако тя се съгласи, вдига дрехата, за да хвърли един поглед на глезените и бедрата... Така съветва Овидий. Добавя, че да се спечели жена в Големия цирк, „за мнозина е било от полза само да докоснат възглавничката ѝ с услужлива ръка“. Защо е толкова лесно да се спечели жена там? Може би, защото тя е дошла с желанието да бъде прелъстена! Оказва се ясно всъщност, че всички тези трикове за контакт действат само ако жената е съучастник. В действителност тя е тази, която прелъстява мъжа, а не обратното. Как да се прелъсти жена – съвети на Овидий Но какви са стратегиите за прелъстяване на един римски плейбой (струва си да го кажем) отпреди две хиляди години? Първият проблем за разрешаване е как да ги открие. Има начин. Много са писанията и любовната поезия, които могат да помогнат за това. Те са произведения, предназначени за римския елит, и изобилстват с идеи в тази насока. По-специално поетът Овидий е неизчерпаем източник на информация и съвети благодарение на своя поетичен трактат „Любовно изкуство“ – истински наръчник за любовта, прославял автора си от епохата на Август до днес, бестселър с успехи, на които би завидял всеки съвременен автор. Инициативата Преди всичко мъжът трябва да е този, който поема инициативата – Vir prior accedat („Нека първи пристъпи мъжът!“), – било защото в римския свят той командва, било защото момичето не може да има нахално поведение на публично място. Първото сближаване В следващия момент трябва да се подхване разговор. Да, но как? На римската жена ѝ харесва да бъде „молена“, следователно трябва да се употребяват мили думи, любовни, с почти умоляващ тон: „с молитвен глас“, казва Овидий. Трябва да се внимава обаче атаката да бъде правилно дозирана и да не се настоява прекалено много. Добра е техниката да се заложи първо на приятелството, а любовта за известно време да се прикрива. „По този път видях не един да печели с думите си опърничава жена – първо – приятел, а после – любовник.“ Думите, които трябва да се използват при общуването с жените Най-важното на този етап е да се използват подходящите теми и думи. Слабо място на жените, според Овидий, са комплиментите. За да спечелиш внимание и преди всичко съгласие от страна на жената, трябва буквално да я засипеш с комплименти. Неговите съвети са цинични и безскрупулни, вижте: „Спечели сега сърцето ѝ хитро, с мили ласкателства... Не съжалявай да наречеш лицето ѝ красиво, прекрасни – косите ѝ, изваяни – пръстите ѝ, малък – крака ѝ. И непорочната жена се радва да бъде наречена красива. Девицата се грижи за себе си и се обича“. Естествено, и дрехите – тема, към която жените са много чувствителни – са, както се казва, истински боен кон... Трябва да покажеш, че си в екстаз и си поразен от нейния look, от дрехите ѝ, които са високо качество или с най-добър произход. Ако носи злато, кажи ѝ, че е по-ценна от златото; ако е облякла кожа – че нищо не я прави да изглежда по-добре; ако се появи само с лека туника, добре е да възкликнеш: „О, ама ти предизвикваш пожар!“. Ако е сресана на път, похвали го, ако е с накъдрени с гореща маша коси, обърни ѝ внимание: „О! Тези вълни, колко са красиви...“. Когато танцува, не се колебай да се възхищаваш на ръцете, ако пее – на гласа ѝ. Но най-вече възхвалявай всяка нейна прегръдка, която ще дари през нощта... На нас някои съвети ни се струват малко обикновени, но стратегията, която се крие зад тях, е много рафинирана. Както сьомгата се изкачва срещу течението, така и ухажорите подхващат темите, които най-много притесняват жената – външния вид, изящността, грижата към най-малкия детайл в стремежа да се представи по най-добрия начин. Естествено, не трябва да се прекалява. Самият Овидий препоръчва да не се издаваш и да не разкриваш преструвката с изрази, които не вдъхват особено доверие... Какво не трябва никога да се казва на жената? Никога на любовника не бива да му минава през ума дори и да споменава за нейните дефекти – било физически, било на характера, а още по-малко да ги порицава. И е абсолютно неуместно да се пита за възрастта ѝ: „Не питай никога за годините ѝ, нито отгатвай кога е родена, особено ако вече увяхва, ако най-хубавите ѝ дни са отлетели, ако вече търси белите косми в косата си“. И много да внимава да не се впуска в разкази за любовни нощи или в самохвалства за предишни завоевания. Дори и да са верни, имат само обратен ефект, защото намаляват стойността на жената, която се ухажва. Стратегията на измамата За да спечелиш една жена, казва Овидий, е позволена дори измамата. Как? Поетът е много ясен. Става въпрос за лъжливи обещания и лъжливи клетви, малки позволени измами, много ефикасни. „Обещавай много – това привлича жените“, освободи се и от всякакви задръжки да се кълнеш в боговете: „Към обещанията прибавяй за свидетели боговете, колкото искаш! Юпитер се смее от висините на лъжливите клетви на любовниците и оставя ветровете на Еол да ги разнасят без резултат“. В Древния Рим по традиция се мислело, че боговете опрощават лъжливите клетви, свързани с любовта. Друга измама били фалшивите сълзи! Трябвало обаче човек да е добър актьор, подпомогнат, ако било необходи-мо, от някой и друг „специален ефект“: „Освен това помагат сълзите: с плача би могъл да размекнеш и диаманта. Направи така, че тя да види мокрите ти бузи, ако успееш; а ако не ти идва плачът (не винаги е готов да се появи навреме), докосни си очите с мокра ръка“. Като опитен римски плейбой, какъвто си е бил, Овидий дава последен театрален съвет за убеждаване на жената в решаващ момент, тоест когато се прави обяснението – мъжът трябва да изглежда съсипан като човек, който не е спал с дни, разкъсан от любов по тази жена: „Нека всеки любовник е блед; това е цветът, който му помага и му отива. Само глупавите мислят, че няма значение... Нека сърцето ти проличи по отслабналото ти лице; покрий без страх с качулката чистите си буйни коси. Дългото безсъние, безпокойството и вълнението от голямата любов карат младите да отслабват. Ако искаш да постигнеш целта, постарай се да изглеждаш в лицето така, че който те погледне, да може да каже за теб: „Я, та ти май си влюбен!“. На пиршествата трябва да избягваш виното, но да се преструваш на малко пийнал: това може да послужи за изпращане на послания към любимата. Защото, докато всички мислят, че силните и дръзки думи са плод на виното, в действителност те докосват дълбоко жената, постигайки целта. Една фраза, която Овидий препоръчва, е много ясна: „И като вдигнеш чашата: „Наздраве ѝ кажи и наздраве на този, който леглото с теб споделя!“. Недвусмислена покана за бъдещ секс с жената. След думите – преминаване към физически контакт Това е най-трудната и деликатна част, защото, както казахме, да се докосва римска матрона, било забранено. Как да се постъпи, в такъв случай? Ето няколко хитрости – в края на пиршество да се използва суматохата при разделянето на гостите, за да се докосне толкова желаното момиче: „Когато след вдигането на масата, си тръгвате, многото хора и мястото ще ти позволят да стигнеш до нея. Смеси се с тълпата, доближи я, колкото можеш повече, и леко докосни страната ѝ с пръст, едва отъркай крака си в нейния“. Дори на обществено място човек може да докосне момиче с голяма дискретност, както на Големия цирк и съгласно препоръките за класическото запознаване, които вече описахме във връзка с него. Има специална техника на пленяване, при която не са нужни нито дума, нито жест. Ако, сядайки до жената, целта на ухажването му, мъжът започне да се притиска колкото се може повече до нея, то по този начин той ѝ изпраща ясно послание, на което тя може да отговори по два начина: или като приеме натиска и на свой ред се притисне, или като се отдръпне. „Стратегия за изход“ в случай на отказ Ако ухажорът забележи, че неговите опити за сближаване нямат никакъв ефект или, още по-лошо, предизвикват презрение, е по-добре да приложи бързо стратегическо отстъпление, като прекрати „молбите“ и ласкателствата. Много важно е да го усети предварително, преди жената да му каже това недвусмислено или да го накара да разбере, че ухажването не ѝ харесва. Времето е от основно значение: ако мъжът преустанови своята тактика преди реакцията на жената, тя, чувствайки се вече пренебрегната, би могла на свой ред да потърси прелъстителя и да го насърчи да поднови своите опити, този път увенчани с успех („Много жени вървят след онзи, който бяга, а се отнасят презрително към мъжа, който ги гони“). И ако наистина отказът е окончателен, тогава е по-добре генерално да смени курса и да се насочи към друга жена. Столицата на империята наистина „е в състояние да ти даде толкова много и такива жени, че можеш да кажеш: „Всичко, което е красиво на света, все е тук“. Думи на Овидий. Триковете на жените, за да прелъстяват мъжете Ако мъжът е този, който трябва да направи първата крачка, от много голямо значение е жената да привлече неговия поглед и да предизвика желанието му. Вече говорихме колко важно е за нея да се грижи за вида си, за да се харесва и да бъде ухажвана. Овидий съветва преди всичко да полага особено внимание за чистотата на зъбите (!), на лицето и подмишниците си, а също така, както подчертахме, да бръсне редовно краката си: „...нека никога подмишницата ви не изпуска острото „ухание“ на пръч и нека вашият крак не боде с четинести косми“. Определението „жена, която мирише на козел“, ни дава да разберем и какви представителки на нежния пол е било възможно да се срещнат в Античността извън Рим и извън социалните кръгове, посещавани от Овидий... Друг съвет на поета от Сулмона е никога да не дава възможност на мъжа да разгадае тайните ѝ на разкрасяване. Не трябва да присъства, когато се гримира, нито да познава използваните мазила. Дори с цената да бъде залостен в стаята, мъжът не бива да я вижда гримирана наполовина... Нито да знае откъде идва блясъкът на кожата или на устата ѝ. Тъй като главното оръжие на жената е нейното очарование, тя трябва старателно да прикрива дефектите си. Всяка има такива и понякога е необходимо да „мами“. Следователно трябва винаги да крие недостатъците на лицето и тялото си. Ако например е ниска, по-добре да е седнала, „за да не изглежда седнала, когато е права“, коментира със сарказъм Овидий. Освен това да поляга на леглото, за да замаскира ръста си, или да скрие краката си с дрехата, така че мъжът, който лежи близо, да не може да сравни тялото ѝ със своето. По този повод трябва да бъде припомнено, че средният ръст на жената в римската епоха е бил 1,55 м. Говорим за среден ръст, следователно е имало и много по-дребни... Други съвети на Овидий – Ако си прекалено слаба, носи обемисти и богати дрехи и си скривай тялото с наметката. – Крий грозния си крак с бяла обувка, която прикрива очер­ танията му. Не си развързвай никога връзките, ако имаш малък глезен (изглежда, че още в Античността много мъже са гледали и са обичали краката на жените). – Ако имаш прекалено големи ръце и ноктите ти не са хубави, не жестикулирай много, когато приказваш. – Ако имаш лош дъх, никога недей да говориш на гладно и не обръщай лицето си към мъжа. – Ако зъбите ти са черни, прекалено големи или криви, помни, че усмивката само ти вреди (ама какви жени са се срещали в римската епоха!). – Ако лопатките ти са изпъкнали, прикрий ги с меки възглавнички. – Ако бюстът ти е прекалено малък, използвай препаска. Препаската или strophium, от плат или от изключително фина кожа, е много използвана от римските жени. Увеличава привидно бюста, като той изглежда с една или две мерки по-голям, и освен това го повдига нагоре и помага да се оформи деколте, привличащо мъжките погледи. – Не прекалявай с показването на лукс, с бижутата и скъпите дрехи, трябва да се набляга на елегантността. Ето мнението, при това много актуално, на един образован и обичащ жените от висока класа мъж като Овидий, датиращо отпреди две хиляди години. „Понякога богатството не ни привлича към вас, а ни плаши. Това, което винаги ни убеждава, е елегантността.“ Със сигурност едно от оръжията на римските жени за привличане на мъжете е усмивката. Трябва да се употребява обаче по ефикасен начин, тоест не бива никога да бъде груба, а винаги да предизвиква в мъжа идеята за изтънченост: „нека трапчинките встрани на устата да са малки и ръба на устните да покрива винаги венците“. Поведението и походката също са важни. Именно от тях мъжът остава на пръв поглед пленен или разочарован от жената. Според Овидий тя трябва да върви с елегантност, избягвайки вулгарното ходене с широки крачки – „като съпругата на някой овчар от Умбрия“, – както и безчувственото, при което тялото се движи отпуснато... По-добре е царствената и горда походка. Но още по-ефикасно е, когато се поклащат бедрата, умерено. Това събужда мъжкия инстинкт. Някоя и друга малка хитрост в начина на представяне винаги е необходима, като например тази да се остави оголено едното рамо и горната част на ръката, нещо, което съвременната мода често подхваща отново. Признава го и поетът: „при вида на това аз съм неудържимо привлечен да обсипя с целувки онова рамо, докъдето е открито, навсякъде“. Естествено, както подчертава изследователят на римската култура Карл Вилхелм Вебер, идеалът на мъжете за жена в римската епоха е тя да е любезна, очарователна, дружелюбна и отстъпчива. В онова мачистко общество тази, която искала да бъде прелъстена от мъж, трябвало да държи сметка за това. Но с цената да се обезличи? Може би да има предвид нещо много ефикасно – да избягва кавгите. Кавгата, според Овидий, е характеристика на съпругите. Любовница, която иска да си задържи мъжа, ще трябва винаги да я избягва колкото е възможно. Има различни трикове, които момичето може да използва, за да улови в мрежата си мъжа, когото иска, и да сломи конкуренцията на другите. Тъй като гласът на някои жени е изключително прелъстителен, почти колкото хубавата външност, певческите умения се превръщат в коз, за който те трябва да се грижат и подобряват. Същото се отнася и за танца, който разкрива изяществото на ръцете и снагата, но освен това говори на изключително красноречив за римля-нина език. Раздвижените вълнообразно бедра са неудържим афродизиак, а така също и ритмичното движение на най-чувствените части на тялото. Това, което днес е просъществувало в танца кючек, вече е било налице в римската епоха благодарение на прочутите и провокативни танцьорки от Кадис. Те са присъствали на всеки празник със своите прелъстителни тела и кастанети (от които после е произлязло и фламенкото). Естествено, свиренето на цитра, арфа или рецитирането на поезия също са инструменти за прелъстяване, много използвани от римските жени. Най-сетне има едно неочаквано „тайно оръжие“, което само природата може да достави и което е подпомогнало много римлянки – „френското Р“. „Дефект“, притежаващ според древните автори неосезаемо и ефикасно очарование върху много римски мъже.