Случаят "Гатев": по-скоро институционална саморазправа, отколкото законова процедура

В средата на март парламентът предсрочно прекрати мандата на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) Георги Гатев. Формално, това се случи по реда на закона – след решение на ДАНС за отнемане на секретния му достъп, потвърдено от Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) и Върховния административен съд (ВАС). Цялата процедура обаче бе обвита в тайнственост, заради която дори депутатите не успяха да разберат истинските причини за безпрецедентното уволнение на Гатев. А те явно и не искаха, след като на два пъти отхвърлиха предложение да го изслушат – в ресорната комисия за контрол на службите и в пленарната зала. А ако го бяха направили, щяха да разберат, че целият случай се базира единствено на оперативни данни и предположения, които по принцип дори не се приемат за доказателства в съда. Още повече, че те останаха тайна дори за самия Гатев, като по този начин не му бе дадена възможност да организира защитата си преди делото във ВАС, с което съдът наруши собствената си пракитка по подобни казуси. Като добавим и, че цялата процедура започна по инициатива на прокуратурата, какъвто прецедент не успя да посочи дори главният прокурор Сотир Цацаров, всичко изглежда някак твърде извънредно.  Случаят стана известен за широката публика в края на юли м.г., когато прокуратурата излезе с прессъобщение, от което стана ясно, че е предложила на ДАНС да отнеме секретния достъп на Гатев, защото той се срещал с подсъдими и обвиняеми, за да им съдейства как да подават молби за проверки до Бюрото. Впоследствие до някои медии изтече контролирана информация, от която стана ясно, че прокуратурата е визирала варненския съдия Светлозар Георгиев, който гледа делото за рекет срещу Веселин Марешки, плевенския прокурор Димитър Захариев, който бе арестуван в съдебна зала, както и пловдивския обвинител Росен Каменов, който бе уличен в лобиране за обвиняеми за данъчни престъпления. Прессъобщението на прокуратурата остана единствената явна информация Всъщност, именно това прессъобщение на прокуратурата остана и единствената официална информация, споделена от замесените институции досега. Ето и какво съобщиха разследващите на 24 юли м.г.: "Обвиняем магистрат провел лична среща в заведение с въпросния член на бюрото, непосредствено след което посетил сградата на бюрото, където заявлението му за проверка било прието не по установения ред . По указание на члена на националното бюро то било изготвено от административния секретар на бюрото, в служебния й кабинет и на служебния й компютър; - заявление от подсъдим, с когото членът на бюрото е в близки отношения, е изготвено и входирано по същия начин – на служебния компютър на административния секретар; - членът на бюрото провеждал разговори с обвиняем магистрат, в хода на които подробно обяснявал процедурата по подаване на заявление за проверка и възможните официални отговори на бюрото, както и изводите, които следват за обвиняемия от тях; - след среща на члена на бюрото с лице, спрямо което са били прилагани СРС, то подало заявление за проверка. Тя била осъществена от въпросния член на бюрото; - обвиняем магистрат бил заведен в бюрото лично от този член, за да подаде заявление." Тези твърдения на прокуратурата така и не намериха своето официално потвърждение с конкретни доказателства, но явно бяха напълно достатъчни за ДАНС да отнеме секретния достъп на Гатев, а ДКСИ да потвърди решението на агенцията. Впоследствие зам.-шефът на НБКСРС обжалва пред ВАС, който се явява последна инстанция по тези казуси от около година, след като България бе осъдена от Съда в Страсбург за това, че не бе предвидила съдебен контрол върху решенията на ДАНС и ДКСИ. Подобно на мотивите, с които агенцията отне достъпа до тайни на Гатев, а комисията потвърди това, производството пред ВАС също бе засекретено. Заради класифицираните справки и материали на ДАНС. Това напълно лиши медиите от възможността да вникнат в подробностите по случая, а Гатев – да организира предварително защитата си пред съда. Дори ДАНС твърди, че Гатев е имал право да се запознае с данните срещу него Едва след постановяването на окончателното решение на ВАС по случая в средата на януари т.г., жалбоподателят получи възможност да се запознае с конкретните материали. А сред тях е било становище на самата ДАНС по жалбата му пред ДКСИ, според което Гатев е имал право да се запознае с данните, мотивирали отнемането на достъпа му, за да упражни правото си на защита в пълнота. Нещо, което така и не се случи. Напротив, дори по делото пред ВАС конкретни данни така и не бяха представени от ДКСИ, въпреки че съдът задължи комисията да го направи по настояване на защитата на Гатев. Вместо конкретни доказателства обаче, ДКСИ представи кратка извадка от протокола от единственото ѝ заседание по казуса, от която нищо не става ясно. По-интересното е, че въпросът защо комисията не предостави доказателства, както я задължи съдът, изобщо не е бил обсъден в решението му, разказва самият Гатев пред Mediapool. Той успява да се запознае с реалните основания за лишаването му от секретен достъп, едва след като отива в секретното деловодство на ВАС, за да прочете решението по делото му. Където установява, че между съобщението на прокуратурата от 24 юли 2017 г. и констатациите на ДАНС и ДКСИ има съществена разлика. Докато държавното съобщаваше официално за негови контакти и оказвано съдействие на обвиняеми и подсъдими, то другите два органа говорят директно за вероятно изнасяне на класифицирана информация от Гатев. Очевидно голословно твърдение на службите, тъй като ако беше подкрепено с доказателства, прокуратурата щеше да образува наказателно дело. Нещо, което неуспешно бе опитала да направи, както стана ясно от думите на главния прокурор в края на август м.г. "Наблюдаващият прокурор не просто е предложил отнемане или разглеждане на въпроса с оглед на това дали ДАНС да упражни своето правомощие (по отношение на секретния достъп на Гатев – бел.ред.). Пропуснато е нещо друго. Преди това наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство срещу съответния член на Бюрото, защото е счел, че престъпление по реда на Наказателния кодекс няма", спомена Цацаров на 31 август м.г., с което даде да се разбере, че основната цел на мероприятието е била Гатев да бъде подведен под наказателна отговорност. Като няма дело за разгласяване на тайни, прокуратурата предлага отнемане на достъпа След като не успяват да намерят данни за изнасяне на класифицирана информация, агенцията и прокуратурата очевидно се насочват към по-лесния вариант – отстраняването на зам.-председателя на Бюрото от поста му. За целта са използвани четири негови контакта – с магистратите Димитър Захариев и Светлозар Георгиев, частния съдебен изпълнител Галин Костов и адвокат Цветан Цветанов. Именно те са представени на ВАС като фактическа обстановка, разказва Гатев. Любопитен момент е, че в основата на целия казус стои справка на ДАНС от 18 юли 2017 г., която неясно как е класифицирана близо месец преди да е изготвена – на 21 юни 2017 г. В нея се твърди, че цялата информация, станала известна на члена на Бюрото по повод работата му е служебна тайна и сред задълженията му не са предвидени консултации на граждани и оказване на помощ при подаване на заявления. Агенцията твърди още, че всичко това представлява дейност, насочена срещу обществения ред, което е и основание за отнемане на секретния достъп на Гатев. По думите му пред Mediapool ВАС приема за доказани тези твърдения, въпреки че към преписката на ДКСИ "няма приложени каквито и да е доказателства, включително длъжностна или служебна характеристика относно служебните ми задължения, тъй като такива не са изисквани". "Според съда ДКСИ е преценила събраните материали, фактите и данните, отразени в становищата и справките от ДАНС и е приела за правилно отнемането на достъпа, поради наличието на законноустановените предпоставки, основното от което са поддържани от мен системни контакти и представяне на служебна информация на лица, обекти на оперативен интерес и такива, на които е повдигнато обвинение, или на които е образувано наказателно производство", обяснява Гатев. Абсурдното в случая е, че ВАС дори приема, че "предоставянето на класифицирана информация на цитираните в справката на ДАНС лица относно прилагането на СРС спрямо тях, правилно е квалифицирано като дейност срещу обществения ред". А доказателства за представяне на класифицирана информация на когото и да е от страна на Гатев няма. И точно затова прокуратурата не го твърди. Колкото до системните контакти с лица, представляващи оперативен интерес за ДАНС и обвиняеми, юристът посочва, че "повечето от лицата, подаващи жалби в НБКСРС са именно с повдигнати обвинения или подсъдими, които по начало са запознати с факта, че спрямо тях са използвани СРС и затова искат да разберат дали те са били законни". "Не мога да знам дали лицето е обект на оперативен интерес! Три от случаите са с хора с повдигнати обвинения – Димитър Захариев, Светлозар Георгиев и Галин Костов. Последните двама са с оправдателни присъди на първа и втора инстанция и към момента на контактите ми с тях нито са били отстранени от работа, нито са били осъждани или с други висящи дела", коментира Гатев. ВАС приема за установено нарушение, отхвърелно от ДКСИ По отношение на срещата му с прокурора Захариев, ДАНС твърди, че Гатев му дал "ясна индикация" дали спрямо него са използвани СРС, което представлявало директно нарушение на задълженията му по опазване на тайната. Това твърдение е възприето от ВАС, който приема, че в случая били налице данни за "ненадеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната". Нещо, което дори ДКСИ приела за недоказано и го отхвърлила в решението си. "В случая не става въпрос за опазване на тайната изобщо, въобще, по принцип, а за това да са налице определени от закона признаци и обстоятелства извън самият факт на евентуалното издаване на тайната, т.е. да са налице "факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на лицето". В решението си ДКСИ приема за несъстоятелно това твърдение на ДАНС. Така излиза, че ВАС препотвърждава нещо, което комисията отхвърля като недоказано", допълва Георги Гатев. Освен това по думите му твърденията на агенцията по този случай изобилстват от изрази като "може", "предположение", "намеква" и "не е изключено", които няма как да имат доказателствена стойност пред съда. По подобен начин стои ситуацията и със срещата между Гатев и Светлозар Георгиев на 28 март 2017 г., за която ДАНС твърди, че са налице "основания да се счита, че са коментирани въпроси, свързани с прилагани СРС". Според Гатев по делото изобщо не става ясно какво се има предвид под "коментирани", нито каква информация би могъл да е предоставил на Георгиев при положение, че на същата дата съдията е подал молба в Бюрото, като то започва проверка по нея на 17 април 2017 г., но Гатев не участва в нея. "Друг е въпросът, че Светлозар Георгиев в качеството си на обвиняем е бил напълно запознат още на 16 март 2017 г. с факта, че по отношение на него са прилагани СРС", отбелязва Гатев с уточнението, че тогава съдията е привлечен като обвиняем и са му предявени материалите по делото. Подобно на случая с Георгиев, ВАС приема безкритично твърдението на ДАНС, че Гатев съдействал и на Галин Костов, като молбата му до Бюрото била писана на служебния компютър на административния секретар на органа. Обстоятелство, което според юриста по никакъв начин не нарушава служебните му задължения като член на Бюрото и не води до никакви данни за ненадеждност и евентуално издаване на служебна тайна. ДАНС заподозряла Гатев в опит за "придобиване на влияние" Като фрапиращ пример за работата на ДАНС по случая, Гатев посочва и констатация на агенцията, според която той можел да "предоставя информация, която би могла да подпомогне лицата при защитата им в наказателното производство и вероятно с цел – придобиване на влияние". "Подобно твърдение издава тоталната неграмотност на автора му. Първо, не съществува никаква забрана да се оказва съдействие на лица при подаването на молби до Бюрото. Второ, в нито един от посочените от ДАНС случаи няма каквито и да е било данни да съм издал класифицирана информация", коментира още Гатев. По думите му това дори не е най-шокиращия момент от справката на ДАНС, станала основа за отнемане на секретния му достъп. В друг абзац от нея се говори дори, че чрез подпомагане на обвиняеми магистрати, Гатев си създавал възможности да им иска в бъдеще услуги, свързани с произнасяне на конкретни решения по дела, с които е ангажирана адвокатската му кантора. Независимо, че и двамата магистрати не са от София, той няма общи дела с тях, а и е със замразени адвокатски права от близо 7 години. "Материалите по делото във ВАС, които останаха тайна за мен до самия му край, изобилстват от твърдения за срещи, познанства, разговори с въпросните лица, но не и за самото съдържание на тези разговори, нито за конкретни въпроси, свързани с използване на СРС. Изводите, които представляват единствено предположения и догадки, се правят само на базата на извлечение от телефонни разпечатки от разговорите ми за срок от 6 месеца по Закона за електронните съобщения. Веществени доказателства от използвани в тези случаи СРС, няма по делото", обобщава вече бившият зам.-шеф на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства пред Mediapool. Допълнителен детайл в целия казус, който е на по-малко показателен за същността на цялата процедура е, че по това дело ВАС не спазва дори собствената си съдебна практика. По други три жалби срещу решения на ДАНС за отнемане на секретен достъп, върховните съдии взимат точно обратното решение, мотивирайки се, че оперативните данни на агенцията не са били подкрепени с конкретни доказателства, както и че правото на защита на жалбоподателите е било нарушено. Тези решения бяха подробно описани от вестник "Сега" и сайтът "Дефакто". Така се оказва, че освен че е забулен в пълна тайна, случаят "Гатев" представлява своеобразно изключение от общите правила, при които институциите проверяват констатациите на ДАНС, послужили за отнемането на даден секретен достъп. Когато към това добавим и явното нежелание на парламента (прекият работодател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – бел.ред.) да разбере какви са реалните доказателства срещу Гатев, може да се предположи с голяма степен на вероятност, че не точно опазването на служебната тайна е водело прокуратурата, ДАНС, ДКСИ и съдът в действията им по този случай. Дали истинската цел е блокиране на контрола, упражняван от Бюрото над използването на СРС, както твърди от миналото лято насам неговият председател Бойко Рашков, вероятно времето ще покаже. Впрочем, последното бе допуснат дори от депутатите от БСП Славчо Велков и Филип Попов, които изпратиха писмо до председателя на комисията за контрол на службите от ГЕРБ Димитър Лазаров, в което наред с предложението за изслушване на Гатев и Рашков, посочваха и, че в хода на процедурата по отнемането на допуска на 5 септември 2017 г. по анонимен сигнал на Агенцията за държавна финансова инспекция е възложено да направи ревизия на Бюрото. А на фона на зреещия от ноември 2015 г. конфликт между Сотир Цацаров и ръководството на Бюрото, за който Mediapool вече писа, цялата хронология по случая все повече изглежда като институционална саморазправа, отколкото като законова процедура. 

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/sluchayat-gatev-po-skoro-institutsionalna-samorazprava-otkolkoto-zakonova-protsedura-news277567.html

Свързани новини: