Американски професор: Българските журналисти задават малко въпроси

Проф. Джини Уайтхаус е преподавател в Деператамента по комуникации в Eastern Kentucky University. Тя обаче преподава и на български студенти във ФЖМК на Софийския университет през летния семестър на 2018 г. Нейната дисциплина тук е „Медийна етика“, като обучението се извършва на английски език. С нея се срещаме, за да говорим за приликите и разликите по отношение на медийната етика в България и САЩ. Прави впечатление на открит и позитивен човек с чувство за хумор. Предпочита да я наричам просто Джини.

Прозрачността като основен дял от медийната етика

Според проф. Джини Уайтхаус журналистите сме разказвачи на истории. А чрез историите, които разказваме, ние трябва да помагаме на хората да бъдат достойни. Казва, че основните задачи на журналиста са две: да споделяме информация и да даваме различни гледни точки. Според нея най-важният дял от медийната етика е прозразчността, а именно „Кой си ти? Каква е твоята цел? Коя е твоята аудитория?“

Проф. Уайтхаус смята, че има различни очаквания по отношение на медийната етика в България и в САЩ: „Направи ми впечатление, че журналистите в България имат етични стандарти, но обществото всъщност не очаква от журналистите винаги да се придържат към тях. Впрочем, същото се забелязва и по отношение на българските политици“. Казва, че обществото в САЩ вярва, че хората трябва винаги да се държат добре и реагира остро, когато някой се държи неетично.

Намира за смущаващо, че президентът на САЩ определя журналистите като „врагове на хората“, защото понякога разказват истории, които са различни от това, което той иска да разказват.

Има ли медиен расизъм в САЩ?

Попитана дали в САЩ днес все още има новинарски расизъм, проф. Уахтхаус отговаря, че няма големи расистки заглавия. Пояснява обаче, че езикът, който се употребява, е много интересен за наблюдение. Дава пример с масовите стрелби, които често се случват в САЩ. „Ако стрелецът е бял, тогава той бива описван като емоционално неуравновесен човек. Ако не е бял, тогава той се определя като терорист“, казва тя.

На въпроса защо медиите в САЩ представят мюсюлманите почти винаги в негативна светлина, отговаря: „Защото мюсюлманите са настоящият образ на другия. Но това не е само в САЩ, а навсякъде. За съжаление, когато една шепа хора стане мишена на негативни новини, всички хора от нейната група се боядисват със една и съща четка“. Признава, че много хора в САЩ възприемат думата „мюсюлманин“ като синоним на „терорист“. Но пояснява, че за съжаление има същото наблюдение и за България.

Не „инвалид“, а „човек с увреждания“

От гледна точка на етиката, Джини казва, че журналистите винаги трябва да се отнасят към различните групи с уважение, както и да използват конкретни думи също с уважение. „Смятам, че хората трябва да бъдат наричани така, както те самите желаят да бъдат наричани. Това е просто част от признаването на достойнството, човешката същност и историята на човека“, казва тя. Пояснява, че сестра ѝ е рехабилитатор и е много взискателна към това да не се употребява понятието „инвалид“, а „човек с увреждания“. Допълва: „В книгата на „Асошейтед прес“ ние имаме различни термини и инструкции, които да използваме, за да се отнасяме с уважение към достойнството на хората.“

„Черен“ и „бял“ – думи, които трябва да се ползват с особено внимание

Според проф. Уайтхаус термините „черен“ и „бял“ са социално конструирани и с тях журналистът трябва да борави много внимателно. Казва, че е много важно винаги да виждаме първо човека, а не различността му. Признава, че когато тя е била млад и все още наивен журналист е считала, че ако има извършено престъпление и човекът е цветнокож – това трябва да се отбележи. „Тогава нямах никаква представа колко расистки съм подхождала“, казва тя. Твърди: „Разделянето на света на „черен“ и „бял“ е голям проблем най-малкото поради причината, че така се игнорират многото пъстри нюанси“. Според нея различният етнически или расов произход на човека при информиране за престъпления трябва да се споменава само в случай, че е от съществено значение за информацията.

Журналистите в САЩ нямат специални права

Проф. Уайтхаус казва, че в САЩ журналистите нямат повече права, отколкото който и да било друг американец и това е умишлено: „Защото не искаме само една група от хора да изразява мнения или да разследва различни неща. Това, което имаме журналистите в повече е времето и средствата да правим различни разследвания. И го правим в полза на обществото“.

„Как се чувствате?“

Попитана дали репортерите в САЩ си позволяват да попитат някого как се чувства, след като е загубил дома си или негов близък е починал в произшествие, Джини отговаря: „Има начини, за да се помогне на скърбящите хора. Има начини, за да разкажеш техните истории и да им помогнеш, запазвайки достойнството им. Аз не бих си позволила да доближа с микрофон човек, който плаче или крещи в агония. За съжаление това се е случвало в САЩ. Но това е практика, която при нас отдавна не се счита за приемлива.“

Пояснява, че журналистът може да има пълното право да направи нещо, но това не означава, че трябва да го прави. И че винаги в такива ситуации е добре да оставиш скърбящия да си вземе малко дъх.

Следва на стр. 2

---

От стр. 1

Виновни ли са медиите за това, че САЩ се променят?

Джини казва, че е обезпокоена от случващото се през последната година и половина в САЩ по отношение на имигрантите. С тревога казва: „Имам студенти, които са били доведени в САЩ от техните родители. Такива деца ги наричаме „dreamers” (мечтатели). Преди няколко години те получиха различни права, например да получават стипендии. Те са мои студенти, мои приятели. Хора, които просто искат да работят, да имат семейства и да бъдат добри американци. А сега тези техни права изглеждат застрашени.“

Попитана дали според нея медиите в САЩ носят вина за избирането на Тръмп за президент, Джени отговаря така: „Моята майка, през последните години от живота си беше болна от рак, стоеше си вкъщи и гледаше много телевизия. Тя почина през лятото на 2014 г. Но още през последната година от своя живот се разтревожи особено, виждайки по телевизията как тонът на медийното отразяване се променя към по-лошо. Забеляза също и промяна в начина, по който политиците започнаха да говорят. Попитахте ме дали медиите имат отношение към избирането на Тръмп. Предвид това, което казваше моята майка – наистина много интелигентна жена – аз мисля, че тя видя Тръмп да идва още през 2013 г. Казваше, че ще стане много лошо, но поне няма да е жива, за да види колко точно лошо може да стане“.

Джини не смята, че медиите в САЩ са си взели поука след избора на Тръмп. Според нея всъщност изборът на Тръмп е реакция срещу Обама. Тя казва: „Някои хора си казаха: добре, имаме Обама, ние имаме вече повече права, даваме повече права на хомосексуалните, даваме повече права на малцинствата... И си мисля, че Tръмп всъщност беше отговор на всичко това. Това е, което виждам аз.“ Проф. Уайтхаус пояснява: „Аз обичам своята страна. Аз просто не мога да разбера това, което се случва сега“.

Медийната концентрация в САЩ не е нещо ново

Медийната концентрация е често коментирана тема в България през последните години, но Джини определя темата за медийната собственост като голямо предизвикателтво и в САЩ. И то от много време насам. Попитана дали този медиен модел вече е приложен в САЩ, Джини отговаря положително: „Има между 4 и 6 корпорации, които държат всички големи медии в САЩ. И тук не става въпрос само за телевизиите, вестниците, списанията и сайтовете, а и за филмовата и музикалната индустрия.“

Медиите ли промениха света преди 17 години?

На въпроса дали всъщност медиите промениха света след атаките на 11 септември, а не терористите, Джини отговаря отрицателно: „Светът сега е различен, защото терористичните атаки се случиха най-напред, а не защото медиите ги отразиха после“. Казва, че „дори и в най-хубавите дни журналистите са огледало на обществото и отразяват действията на други хора“.

Относно медийните грешки, които бяха допуснати след 11 септември 2001 г., Джини Уайнхаус коментира: „Винаги, когато има катаклизъм, медиите допускат грешки. Една от грешките е изравняването на мюсюлманите с хората, които отвлякоха самолетите. Видяхме много журналисти, които направиха тази грешка“.

Джини дава за пример и отразяването на казуса със Садам Хюсеин и недоказаното съществуване на оръжия за масово поразяване: „Една от най-големите грешки бе тази, че някои журналисти избраха да разчитат на недостоверни източници, като техните новинарски разкази станаха потвърждение за започването на войната в Ирак. А политици използваха тези новини като оправдание за своите действия.“ Обобщава: „Мисля, че журналистите правим грешки, но не мисля, че ние сме тези, които промениха света“.

Българските журналисти трябва да задават повече въпроси

Попитана кой според нея е най-неприятният факт, касаещ българските медии, Джини отговаря: „Когато чета български медии, виждам, че няма достатъчно зададени въпроси, когато някой политик казва нещо. Изглежда се счита за нужно просто да се напише „Еди-кой си политик казва еди-какво си“.

„Независимо какво казва политикът или институцията, това се приема за достатъчно. Но то не е. Струва ми се, че сякаш се счита за неетично да се задават въпроси на официалните източници на информация“, казва проф. Уайтхаус. Според нея политиците трябва да се питат: „Може ли да ми посочите доказателство, че това, което казвате, е истината?“

Казва, че в САЩ по принцип се вярва, че обществото се нуждае от информация, за да направи човек добър избор за кого да гласува на избори. И предоставянето на тази информация всъщност е отговорност на журналистите.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//medii/amerikanski-profesor-balgarskite-zhurnalisti-zadavat-malko-vaprosi-678200.html

Свързани новини: