Продължаващите войни в Сирия и Ирак вече са се разпространили извън границите на тези страни. Сцената на градската война вече отмина и в момента сме свидетели на сблъсъци за села и махали. Гледаме как битката поглъща градчетата и селата на Сирия. Тези битки, в които правителствените сили се борят срещу терористичните групи, са доста тревожни. От една страна са държавите, използващи цялата юридическа и икономическа мощ на своите институции, а от друга страна - терористични групи и бунтовници, анализира Ергюн Ялдъръм, професор от Университета в Мармара, цитиран от "Фокус".

Новите диктатори

Империалистите, диктаторите и бунтовниците се бият заедно. Саддам Хюсеин, Ануар Садат, Муамар Кадафи и Хафез Асад, всичките представители на първото поколение диктатори на режими, основани от тези военни диктатори на вълната на арабския национализъм през 60-те години, бяха заменени от нови. Египетският Ал Сиси и сирийският Башар Асад представляват понастоящем най-новия идеален тип според концепцията на Макс Вебер (основателят на социологията, германски учен ) диктатори. Те успяват да продължат въпреки военнизираните организационни структури, стаите за изтезания, техните републики без демокрация, тенденцията да възприемат социалните движения по същество като заплаха и тяхната некомпетентност в икономическото управление.

Когато политическата опозиция прерасне в бунт, те отново слагат униформите си и извършват всякакъв вид кланета. Ал Сиси дори прибягна до сътрудничество с Израел, за да потисне бунтовниците. В действителност военната група Ансар Бейт ал Макдис от Египет обеща вярност към халифата на лидера на ДАЕШ (арабския акроним за "Ислямска държава" - бел.р.) - Ал Багдади, обяви създаването на провинция Синай и разтърси правителствения авторитет в региона с над 1000 бойци. Неуспявайки да се справи с тази заплаха, правителството на Сиси разреши израелското участие. Сега регионът Синай е практически управляван от израелското разузнаване.

Асад е убил повече от 600 000 души, бомбардира градове и разсели почти половината от населението. Близкоизточните диктатори предпочитат да водят войни в страната чрез военните средства, с които разполагат, за да променят политическата система. Те се опитват да създадат легитимност за себе си, като се борят срещу бунтовниците и терористичните групи.

Следователно, те не се въздържат от сътрудничество с Израел и империалистическите държави. В стремежа си да поддържат своите режими, те не познават граници в делата на злото. Всеки ден сме свидетели на нови сблъсъци около селата и нови групи бойци. Появяват се различни бунтовнически групи, които превземат заглавията по цял свят за известно време - и изчезват на следващата година.

Джихадистите демонстрират диващина

Някои терористични бойци преминават от "Ислямска държава" към ПКК (Кюрдската работническа партия), както и от "Ал Кайда" към "Ислямска държава". До 2006 г. "Ал Кайда" е известна с дейността си в Близкия изток и по целия свят. След това на сцената се появи "Ислямска държава". Видяхме нова терористична група; терористична мрежа, която е гъвкава, мобилна, хаотична и асиметрична, която не познава граници в своите атаки и която демонстрира всякакъв вид диващина.

Това, което се очерта, е структура, избрала определена територия за база, обявила халифат и издигнала там знаме, представяйки се пред света като държава, използвайки местните племена.

С "Ислямска държава“ сектантските глупости бяха директно реализирани като терористична политика и проект. На мястото на "глобалното движение за ислямско съпротива" на "Ал Кайда" е разработен "джихадисткият" подход, който действа във връзка с местните, сектантски и племенни съперничества. Очакваното освобождение е свързано със специфична география.

Земята на освободителната утопия се материализира и дори е провъзгласена столица: Ракка. Мечтата за ислямска държава, зародила се от ислямистки групи от времето на Студената война, се материализира чрез "Ислямска държава" в брутална и архаична политическа форма. Поради тези бунтове и терористични практики идеята за ислямска държава, която беше предлагана в продължение на почти столетие, се оприличи на бруталността обхващаща света чрез нови средства за масово осведомяване.

Десетки бунтовнически групи и движения, възникнали заедно с "Ал Кайда", поеха различни роли в новите сфери на конфликта, войната и смъртта в Близкия изток. Освен онези, които се борят за своите идеали, се появяват и милиции, които се борят за пари. Има хора, които се борят един ден за едно племе и на следващия ден за бунтовници или регионалните сили. Разрушаването на ежедневието принуждава хората да играят необичайни роли. Търговецът може да стане боец, спортистът може да се превърне в командир на милиция, а студентът - във воин или терорист. Отново наемниците, които се борят от името на империалистическите проекти на нерегионалните страни, се размножават.

САЩ и Русия тестват оръжията си в Сирия

Освен създаването на съюзи с местните държави, глобалните империалистически сили също открито си сътрудничат с местните бунтовници и терористични групи. Например, САЩ си сътрудничат със сирийската креатура на партията на ПКК – Партията на Демократичния съюз (PYD) и я използват като представител на място. САЩ се опитва да продължи практиката на регионален конфликт чрез тази организация.

Особено неуспехите след инвазията в Ирак и отрицателните последици от последвалите военни разходи накараха САЩ да работят с терористични групи. Те доставят на тези групи хиляди камиони оръжия и боеприпаси. Обучават ги в бази, които са създадени в някои градове. Тяхното( на САЩ – бел. ред.) присъствие в Сирия се поддържа от тези групи. На сцената отново се появяват наемни легиони.

"Светът трябва да види, че се въздава правосъдие"

В същото време Русия, друга империалистическа сила, пряко подкрепя режима на Асад и мобилизира различни чуждестранни бойци. Тя (Русия – бел. ред.) тества повече от 200 нови оръжия в конфликта в Близкия изток. Империалистическите сили разглеждат Сирия като лаборатория за тестване на новите си оръжейни системи. За първи път в историята войната служи като лаборатория до такава степен. Какви съюзи и взаимодействия виждаме във войните в Близкия изток? Всички договори, подписани след Първата световна война, се отхвърлят. Повечето пъти от Русия и САЩ, които са постоянни и водещи членове на Съвета за сигурност на ООН.

До степен безпрецедентна в историята, великите сили се конкурират със своите съперници в определен регион, като разкриват прокси войни. Близкият изток се превръща в военен театър. Тъй като градовете са разрушени, международният ред и договори губят тежестта си. Така че не само градовете в Сирия и Ирак, но и самите политически ценности и институции, на които се основава съвременният свят, се сриват.

Ценностите и принципите на държавите, които се предполага, че оформят глобалния ред, са на най-ниското ниво досега. Днес Близкият изток е регион, където диктатори, империалисти и бунтовници живеят заедно, като се борят и сеят масова смърт. Тези земи, където се раждат трите монотеистични религии в историята на човечеството, отново се подложени на най-тежката криза в историята. Монголи, кръстоносци и хариджити-кармати( религиозни групи от зората на Исляма – бел. ред.) с всичките им разрушителни исторически призраци, се появяват отново в тази древна земя, оборудвани с модерно оръжие, заключава авторът.