Порок или добродетел? Изложба отправя предизвикателство към германската мания да се пести. Да си отвориш спестовна книжка, още докато ходиш на училище, да събираш талони за намаления или да издигаш в политическа догма строгите икономии: германците са горди от факта, че са шампиони по спестяване, но не си дават сметка за раздразнението, което те предизвикват. Тази германска черта анализира експозиция в Берлин, пише Дафне Русо за агенция Франс прес.

"Германският проблем", "Меркел, кралицата на строгите икономии": още в първата зала посетителят на "Спестяването, тази германска добродетел" е привлечен от оскърбителни заглавия от първите страници на вестниците срещу най-голямата европейска икономика. 

"Германците не разбират много добре тези нападки, защо този конфликт толкова се е изострил", обяснява Рихард Грос, директор на Музея на германската история в Берлин.

Нито войните, нито кризите, нито ниските лихви не отклоняват германците от техните спестовни книжки: брутният процент на техните спестявания - около 10% от доходите им - не е най-високият в Европа, но остава на високо равнище от десетилетия.
В края на 2017 година германците са съхранявали в себе си и в банките близо 2,27 трилиона евро по депозити и в налични, сочи доклад на Bundesbank, централната банка на Германия. 

Просвещение и протестантство

"Идеята не е да кажем, че спестяванията са нещо добро, или пък лошо. Става дума да дадем начало на дебат по темата, която в Германия е нещо очевидно (...) Спестовността досега се възприемаше като навик", обяснява Роберт Мушала, специалист по икономическа история и комисар на изложбата, посветена на тази германска "добродетел".

Изборът на понятието не подлежи на обсъждане, защото спестовността в Германия има морално измерение, докато една сходна дума "Schuld" ("шулд") означава едновременно дълг и вина.

Дали трябва да се търси културно предразположение към спестовността в тази люлка на Реформата? Историкът недоумява от връзката, установена от социолога Макс Вебер между "протестантската етика" и "духа на капитализма", или между религиозното изповедание и натрупването на капитал.

"Това има толкова общо с протестантството, колкото и с просвещението", казва Мушала, припомняйки, че основаването на първата спестовна банка в Хамбург през 1778 г. до голяма степен е свързано с овластяването на личността и значението на възможността да се финансира обучението на всеки един човек.

"Нещата са прости: докато французите правеха революция, германците изобретяха спестяванията", казва историкът.

През 1850 г. в Прусия има с 278 000 спестовни книжки и 2,21 милиона през 1875 година, най-вече в мрежата "Sparkassen", спестовни каси, управлявани от местните власти. 

Социален контрол

И ако спестяването дължи своя подем на този момент от индустриалната революция, това е така, защото спестовните книжки се възприемат от работодателите и властите като важен инструмент на социалния контрол.

Хората, които спестяват, имат какво да губят и следователно поради тази причина не правят революции, със съжаление констатира по това време Карл Марк в книгата си "Капиталът". Едно от първите издание на този труд може да се види на берлинската изложба.

От началото на 20-и век германската треска на спестовността става факт на фона на надигането на национализма, който през 1914 година ще стигне до там, че спестовните книжки ще бъдат масово използвани в усилията да се води войната.

След поражението от 1918 г. Германия е разрушена и изпада в хиперинфлация.

В центъра на изложбата е реплика на емблематичните колички от 1923 година, влачени по паветата, за да отиде човек да си купя хляб, натъпкани с килограми дойче марки, чиято и без това вече понижили стойност, но продължават да се обезценяват и през деня.

След това нацистите противопоставят спестовността, която е "германска традиция", както е посочено на пропаганден афиш, на кредитирането. То, както те твърдят, е в ръцете на евреите. През 1938 година започва конфискуването на всички банкови депозити на евреи и парите по тях се прехвърлят в хазната на режима.

"Колкото си по-спестовен, толкова си по-хитър"

В училищата в Райха е имало "Sparautomat", тези гигантски спестовни касички, където децата са пускали стотинчиците си, а след това са заверявали спестовните си книжки. Тези апарати, символ на това колко важно е поколението да се учи на спестовност в германските училища, ще останат и много след войната. 

И докато от западната страната на Желязната завеса богатите страни са завладени от потребителската треска, германците устояват през втората половина на 20-и век на модата на потребителските кредити и предпочитат да спестяват, за да си купят по-нови модели хладилниците и телевизори. 

Най-известната германска марка за домакински електроуреди Saturn от години не спира да твърди, че "Geiz ist Geil", буквално "Скъперничеството е секси". Това послание е адаптирано за френските филиали на компанията с девиза "Колкото си по-спестовен, толкова си по-хитър", припомня изложбата. 

Германският автор Хайрих Бродер, който споменава за еуфорията по талоните за намаления или любовта на германците от всички класи към намаленията в супермаркетите, критикува това, което според него е "германска патология" във видео, представено в последната зала на изложбата.

"Geiz ist Geil", е най-лошата фраза, която е създадена, след "Heil Hitler", дръзва да заяви полемистът. 

БТА.