Резултатите от изборите за президент в Черна гора днес са решаващи за курса на страната към влизане в Европейския съюз.

Основен фаворит според социолозите е лидерът на управляващите социалисти Мило Джуканович. Той вече е заемал поста между 1998-2002 г., бил е и 4 пъти премиер. През 2016 г. неговата Демократична партия на социалистите спечели най-много гласове на парламентарните избори и формира коалиционно правителство. Той обаче се отказа от поста на министър-председател, за да се кандидатира за президент.

 

Кандидатът за президент на опозиционния Демократичен фронт е основен опонент на Джуканович днес. Социолозите предвиждат около 35% от гласовете да отидат за бизнесмена с просръбски и антинатовски позиции Младен Боянич.

В интервю за РИА Новости той обяви намеренията си да работи за подобряване на отношенията между Подгорица и Москва, ако спечели изборите. Той се обяви и против санкциите срещу Русия, наложени след анексирането на Крим през 2014 г. Но добави, че сред приоритетите му е присъединяване на Черна гора към Евросъюза. Това обаче при никакви положения на трябва да пречи на отношенията с Русия, смята той.

Руснаците Широков и Попов били превратаджиите в Черна гора

“Надявам се, че това няма да попречи на отношенията ни с Русия, ще се постарая те да се подобрят, да се нормализират, а въпросът за санкциите – да остане в миналото. Те не бяха необходими, уверен съм, че ЕС и Черна гора ще разберат, че никой няма полза от тях, само вреда.“

Вотът е наблюдаван с интерес и тревога от международната общност.

Походът на Черна гора към НАТО

Според стратегията за разширяване на Евросъюза, обявена в края на миналата година, страната, с която вече се провеждат официални преговори за членство, би трябвало да се присъедини през 2025 г. заедно със Сърбия.

Присъединяването на държавите от Западните Балкани е сред приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС.

Черна гора избра Джуканович, но с малко

След последните парламентарни избори през 2016 г. стана ясно, че в страната се е готвел преврат, който според черногорските власти е бил организиран от Москва. Заговорниците трябвало да убият Мило Джуканович, който тогава беше премиер. Те смятали да завземат сградата на парламента след обявяването на изборните резултати и да обявят победа за опозицията.

Изборите бяха спечелени от социалистите на Джуканович, които продължават курса към влизане на страната в ЕС и НАТО. Партията на му обаче среща яростната съпротива на просръбски и проруски партии, които се противопоставят на членството на Черна гора в НАТО и кандидатурата на ЕС.

Прокуратурата в Подгорица обвини руските граждани Едуард Широков и Владимир Попов за организирането на заговора. Сред заподозрените е и Анание Никич, постоянен преводач на Демократичния фронт. Той получи убежище в Русия.

Опитът за преврат бе направен малко след като Черна гора се присъедини към НАТО през май 2016 г.

Тогава Русия заплаши с ответни мерки.

"В светлината на враждебния курс, избран от черногорските власти, руската страна си запазва правото да предприеме ответни мерки на реципрочна основа. В политиката, както и във физиката, всяко действие има противодействие", реагира руското министерство на външните работи в изявление.