Общини край Пловдив, Варна и Русе произвеждат повече от градовете

Икономическите центрове подпомагат развитието на периферните общини. Това е основният извод от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), който търси отговор на въпроса сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове. Според проучването в много икономически центрове, особено по-големите, се оформят два "кръга" на периферия – един, чиито темп на икономическо развитие изпреварва този на ядрото и съответно се приближава постепенно към него, и друг, който изостава. Някои по-малки общини около големи градове дори отбелязват по-голяма производителност в сравнение с ядрата. Такъв е примерът с Пловдив, където произведената продукция на глава от населението е по-малко в сравнение с околните по-малки общини - Марица, Раковски и Стамболийски. Същото е положението и с Девня, която изпреварва ядрото Варна, както и с община Сливо поле, където се произвежда повече на глава от населението, отколкото в близкия център Русе. Причината е, че в малките общини са концентрирани големи производства. Все пак най-позитивният извод е, че в центровете, където данните позволяват анализ на равнищата на доходите, средните доходи в периферните общини постепенно се доближават до тези в ядрата им. Това е още едно потвърждение на тезата, че принадлежността към силен икономически център е шанс за по-слабите икономически общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с относително добри доходи, се казва в изследването на ИПИ. В икономически план изследването установява, че средните стойности на основните икономически показатели – произведена продукция на глава от населението, чужди инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати се различават чувствително между общините в и извън икономическите центрове. Основна причина за това обаче са ядрата на центровете. Периферните общини са много по-близки до онези извън центровете, отколкото до ядрата. Все пак разликите между периферните общини и ядрата са по-малки, отколкото между ядрата и общините извън центровете, което навежда на мисълта за известни позитивни ефекти от "членството" в икономически център, посочват от ИПИ. Сравнението между отделните групи общини води до един основен извод – фундаменталната разлика е не между общините вътре и извън икономическите центрове, а между техните ядра и всички останали общини. Макар показателите на периферните общини и тези извън центровете да са много сходни, в почти всички случаи те са с лек превес за перифериите на икономически центрове – средно около 1000 лева повече произведена продукция на глава от населението, 2 пункта по-благоприятен коефициент на безработица, с около 200 лева на глава по-високи чужди инвестиции и разходи за придобиване на материални активи, малко по-високо средно заплащане. Т.е. може да се твърди, че бидейки част от периферията на икономически център означава малко по-висока степен на икономическо развитие спрямо общините извън центровете, ако се съди по тези ключови икономически показатели. Единственият показател, по който периферните общини отстъпват, е делът на наетите от цялото население – с цели пет пункта по-висок при общините извън икономически центрове. Причината за това най-вероятно е критерият за определяне на периферията на ядрата на икономическа активност, а именно – интензивността на ежедневната трудова миграция, посочват от ИПИ. Икономика Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини, показва анализът на ИПИ. Що се отнася до процеса на сближаване, в някои икономически центрове наистина се наблюдава сближаване на нивото на икономическо развитие, т.е. стопяване на разликите между периферията и ядрото. За това се съди по изменението в стандартното отклонение на произведената продукция на глава от населението и коефициента на безработица. В повечето центрове има относително равно разпределение на периферните общини между такива, които настигат ядрата на своите центрове, и такива, които изостават. Например в икономическия център София, въпреки че няма община с по-високо производство на глава от населението от Столична община, няколко от периферните общини доста бързо стопяват разликата - Божурище е намалила наполовина отстоянието си от София, а Елин Пелин – с повече от една трета. Разликите сами по себе си не са хомогенни – докато Костинброд произвежда едва 5200 лв. на глава от населението по-малко от Столична община, с тенденция към спад на разликата, то в Горна Малина тази разлика е над 40 000 лева. Икономически център Пловдив също е интересен казус, тъй като там ядрото изостава по продукция на глава от населението от няколко от общините в периферията – Раковски, Марица и Стамболийски, които съсредоточават в себе си голяма част от индустрията край Пловдив. Община Варна се намира в същата позиция спрямо Девня, т.е. Девня е с най-високата продукция на глава от населението в рамките на икономически център Варна заради големите предприятия в района, а Русе – спрямо Сливо поле. В малката община има завод за биодизел, дървопреработващи предприятия и два големи свинекомплекса, както и фирми от областта на хранително-вкусовата промишленост. С най-голямо отстояние от периферните си общини пък е община Бургас, но няколко от тях също намаляват разликата с ядрото си през последните години. Заетост Сближаването на равнищата на коефициента на безработица се случва най-вече в големите, водещи икономически центрове София, Пловдив, Варна. В тях повечето периферни общини постепенно стопяват разликата с ядрото си. Обратното се случва при по-малките икономически центрове с по-слабо икономически развита периферия. В периода на възстановяване през последните пет години ядрата свиват безработицата си по-бързо от перифериите си. Данните за безработицата дават повече поводи за оптимизъм от тези за произведената продукция, ако се оставят настрана няколко негативни примера - Хайредин, Дългопол, Ковачевци, Хитрино, Венец. Като цяло при повечето периферни общини се наблюдава сближаване на равнищата на безработица с тези на съответните им ядра, а разликите не са особено големи. Тази тенденция може да бъде отдадена и на общото възстановяване на пазара на труда след кризата, а не на благотворното влияние на ядрата върху икономиката на перифериите си, отбелязват от ИПИ. Доходи При повечето от големите икономически центрове, освен Русе и Варна, има сближаване на доходите между перифериите и ядрата. Значителният спад в Русе може и да е резултат от включването на относително малък брой домакинства от периферията му. Особено интересен случай е икономическия център Пловдив, при който разликата в доходите между ядрото и периферията е едва 6.4%, което означава, че на практика доходите са почти идентични. Това най-вероятно се дължи на няколко обстоятелства. От една страна, високата трудова миграция в рамките на икономическия център означава, че повече жители на периферията имат достъп до високите заплати на ядрото. От друга, чисто географското разполагане на части от пловдивската агломерация на територията на няколко общини вероятно също допринася за този резултат. Своята роля играе и развитието на индустриални зони в част от периферията. Най-голяма разлика в доходите има в крайморските икономически центрове, като в периферните общини те са около две трети от тези на ядрата. Центърът около Столична община също е интересен, най-вече от гледна точка на обстоятелството, че през разглеждания период 2011 – 2015 г. доходите в него растат равномерно. Демография От гледна точка на демографията, картината далеч не е толкова ясна. Най-големите разлики са при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, в перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изселващите се. Изследването показва, че общините извън центровете губят средно два пъти повече хора, отколкото тези в перифериите. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове, посочват от ИПИ.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/obshtini-krai-plovdiv-varna-i-ruse-proizvezhdat-poveche-ot-gradovete-news278000.html

Свързани новини: