Служи(тели) за бързи решения

 Помните ли мантрата „Работодателите не искат млади“? Е, забравете я!

Все повече работодатели наемат не просто млади кадри, а направо тийнейджъри. Младите не са станали нито по-образовани, нито по-опитни с годините. Те просто се оказаха алтернатива, с която работодателите да запълнят незаетите си свободни места. Тийнейджърите са евтино и бързо решение на проблема. Първо, те нямат изисквания за заплата, още по-малко за осигуровки. И второ, примиряват се с всякакви условия, просто защото знаят, че това е работа за два-три месеца. В краткосрочен план всички печелят. Тийнейджърите са изкарали пари за море, а шефовете им са намерили нужните им кадри. Първите независимо от длъжността, която са заемали, трупат опит и трудови навици. Вторите получават евтини и непретенциозни служители.

Всичко това звучи добре, но не е. Защото следващото лято тези младежи няма да се върнат при стария си работодател. Защото с нарастването на годините растат и очакванията. Тези младежи вече ще са натрупали опит и ще знаят как да се пазарят – дали за по-висока заплата, или за вземане на почивки. Това ще принуди работодателите да осъзнаят, че евтиният труд на младежите е решение за екстремни ситуации.

Разбира се, съществува План Б. Това е онази опция, при която работодателите ще си дадат сметка, че наемането на непълнолетни е вариант, от който могат да се извлекат ползи в дългосрочен план. Създаване на добри условия и коректност са ключа към успеха. С други думи, фирмите трябва да се представят в добра светлина, за да си осигурят работна ръка. Т.е. да спечелят младите още в първия им досег с пазара на труда. Но за тази цел на младежите трябва да се гледа като на добра опция, а не на алтернатива. Още повече, че България, както цяла Европа, се намира в демографска криза със застаряващо население. А когато нацията застарява, погледите все по-настоятелно се вперват в младежта.

Представете си 17-годишна сервитьорка в някой морски курорт. Наета е на пълно работно време, т.е. на 7 часа, а според закона трябва да работи до 22 часа вечерта. Всичко това е на хартия. В действителност момичето разбира, че ще работи по 12 часа на ден, като работната й смяна приключва в ранни зори. Това е действителността. Челен удар с реалността на родния трудов пазар и то още с първия й работодател. Дали това момиче ще се върне отново на Черноморието като сервитьорка не е важно. Важното е дали това няма да я разочарова до такава степен, че за стегне куфарите и следващото лято да сервира коктейли в Гърция или Испания. Защото заедно с изграждането на трудови навици тийнейджърите усвояват още нещо – способност за преценка. Дали да се примирят с условията на труд, или да търсят алтернатива? Въпрос на решение.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/285670_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%28%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%29+%D0%B7%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Свързани новини: