Простотия с предимство

 Интелигентните хора са тъжни. Колкото повече разбират същността на съществуването си, толкова по-тъжни са. Толкова повече разсъждават. Мислят за грешките си, страдат, съжаляват. А на глупака му е лесно. Той няма скрупули. Живее, за да напълни червото си. Да опъне жена си. Да загледа комшийката и да отиде на мач, където да докаже теорията на Дарвин, че сме произлезли от маймуните, като вика с нечленоразделни звуци по други маймуноподобни, които гонят една топка. И изкарват около 100 пъти повече пари от него, и то само за седмица. Така е и с глупаците, които крадат, за да напълнят червото си, или просто, за да са доволни, че са прилапали нещо. Дали ще е пътен знак, дали ще е рушвет, дали ще е 12 лева от човек, който е пребил заедно с трима други. Той не осъзнава последствията. Че този човек може да умре, че може би парите му са били за лекарства на внучката му. Не осъзнава, че като задигне един знак, за да закърпи покрива си, може да убие цяло семейство на пътя. И е щастлив. Защото е глупав. Интелигентният човек ще се изяжда от угризения. Ще разиграва хиляди черни варианта в главата си, сценарии, които може би ще доведат до края на света заради това, че той не е бил честен. И ще се измъчва, и измъчва, и измъчва. А глупакът ще отиде и ще се напие с две патрончета долнопробна наливна мастика. Ще си пусне телевизора, ще погледа „Стани богат“ и ще си каже колко са глупави всички. И ще е истински щастлив, особено ако жена му не е неразположена и е в настроение за едно бързо. И ще се възпроизведе. Ще създаде още едно подобно на него същество, което ще е обречено да стане същият човек. Освен ако няма някоя малко по-съвестна баба или леля, която малко да го превъзпита. И тогава може и да спадне статистиката за крадени знаци, пилци, кокошки, огради и 12 лева. Ако не, тя ще се вдига постоянно. И улиците ще се пълнят с псуващи индивиди, които се храчат през прозореца, бързат да са първи на светофара и единственото, с което могат да започнат разговор, е споменаването на нечия майка. И то не с хубаво. Поне за наследника й де, за майката може и да е добре.

И същите тези хора, нарамили знак, ще водят разговори на тема, „а бе оня там, дето го дават по телевизията, е много прост“ и „тоя актьор е много популярен, но не си спомням как се казва“. Защото не ромите крадат знаците. Не са този път те основните заподозрени. Защото с каруцата няма как да се изпънат в скоростната отсечка на магистралата, за да си отмъкнат някоя табела. Не са те най-простите. Най-простите са онези щастливите, които са над закон, морал и норма. Тези, които според Дарвин са ни прадедите. Маймуноподобни, чупещи, крадящи и викащи. Освиркващи, тъй като не могат да се изразят друго яче, освен с втъкнати в устата два пръста. Или иначе казано една сериозна част от изпростялото българско население, което беше доведено до това състояние. Волно или неволно. Доведено до състоянието да си загражда кошарите с мрежите против животни, да си пече чушките на знак „Стоп“ и да си кърпи покрива с табела за предимство и не за друго, а защото простотията е с предимство, а културата е в улицата за изчакване.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/285688_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%8F+%D1%81+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Свързани новини: