Какво точно е "реч на омразата"? Този въпрос трябва да бъде преразгледан от социалната мрежа Facebook, смятат редица американски активисти според "Вашингтон таймс".

Покрай скандала с изтичането на данни към Cambridge Analytica и двудневните изказвания на създателя и изпълнителен директор Марк Зукърбърг пред Конгреса, темата за реч на омразата и ограничаването й в Интернет отново е сред най-обсъжданите в САЩ. 

Ден 2: Зукърбърг призна за "морална отговорност" за намесата в изборите

Пред сенатори и конгресмени Зукърбърг заяви, че не е доволен от сегашния метод за преследване на реч на омразата - а именно, модериране от хора на съдържание, което потребителите са маркирали като проблемно. Той обаче заяви, че екипът му прави всичко възможно и че проблемното съдържание бързо бива отстранено. 

Това даде повод на всеки с мнение да посъветва създателят на Facebook как да процедира.

Според Правния център "Саудърн Повърти" от Алабама, организация, която от години поддържа спорни списъци на групи и хора, които според тях систематично ползват реч на омразата, екипът на Facebook трябва да е много по-агресивен към "хейт групите", които са се разположили удобно на платформата. Поне 23 подобни групи все още я ползват, твърдят от правния център. И други активисти се включиха в призива им за затягане на контрола на подобни изказвания в социалната мрежа.

Зукърбърг обаче има както социален, така и чисто юридически проблем.

Какво казва законът? И къде?

В самия Facebook речта на омразата е дефинирана така:

"Съдържание, което напада хора въз основа на тяхната действителна или възприемана раса, етническr произход, национален произход, религия, пол или полова идентичност, сексуална ориентация, увреждане или болест не е позволено. Ние обаче позволяваме ясни опити за хумор или сатира, които иначе биха могли да  бъдат считани за възможна заплаха или нападка. Това включва съдържание, което много хора може да счетат за проява на лош вкус (например вицове, стенд-ъп комедия, популярни текстове на песни и др."

Основен проблем на тази дефиниция е същия като на всички други - често е нужна интерпретация. Проблемен е и фактът, че Facebook е мрежа, достъпна в целия, свят, а по света действат различни закони и дефиниции.

В САЩ например Първата поправка, която защитава свободата на словото, включва някои изключения - например думи, които призовават към насилие срещу определени хора или групи от хора не са защитени от Конституцията. Речта на омразата обаче не е сред тези изключения, както Върховният съд многократно е потвърждавал. Върховният съдия Антъни Кенеди обяснява защо:

"Закон, който може да бъде насочен срещу реч, която се счита за обидна за част от обществото, може да се обърне срещу малцинствата и тези с различно мнение в ущърб на всички. Първата поправка не възлага тази власт на благоволението на правителството. Вместо това, ние трябва да разчитаме на съществените гаранции за свободна и открита дискусия в едно демократично общество."

Германия обаче не е съгласна с тази позиция. Техният закон включва под концепцията за Volksverhetzung (букв. подбуждане на масите) и обидите към лица и групи от хора. В края на миналата година страната прие и нов закон, според който социалните мрежи са длъжни да премахват подобна реч моментално, или са заплашени от 50 милиона евро глоба. В Германия има и немалко конкретни изказвания, които са криминализирани там, но са напълно допустими в САЩ - например отричането на Холокоста.

Забележително е, че скоро след въвеждането на новия закон, Путин прекара почти идентичен през руската Дума изключително бързо. Той също принуждава социалната мрежа да премахва "забранено съдържание" моментално, ако не желае да плаща солени глоби. Но "забраненото съдържание" в Русия може да бъде такова, което в Германия пък е абсолютно допустимо - например критики към властта, или подкрепа за ЛГБТ позиции.

В Европейският съвет няма обвързваща законово теза за това какво е реч на омразата. Препоръка от Съвета на Европа от 1997 г. гласи:

"Речта на омразата" трябва да се разбира като обхващаща всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза въз основа на нетърпимост, включително: нетърпимост, изразявана чрез агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинства, мигранти и хора от имигрантски произход."

Подобна е дефиницията и в българския Наказателен кодекс:

"Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание."

Миналата година вицепремиерът Валери Симеонов бе осъден за реч на омразата срещу ромското малцинство заради своето изказване за "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни"... но заради "тормоз", както се дефинира в Закона за защита от дискриминацията, а не по НК. Наказанието на вицепремиера беше да "преустанови нарушението".

Валери Симеонов осъден за "жени с инстинкти на улични кучки"

Което подсказва проблемът на Зукърбърг - как екипът социалната мрежа преценява граничните случаи, за които прокуратурата може да внася обвинения по различни закони, а съдът често преценява различно? И как това се комбинира със законите в 197-те суверенни държави, в които е достъпен Facebook?