- Г-н Георгиев, постигнахте ли консенсус на срещата между неправителствени организации и Министерството на енергетиката във връзка с промените на Закона за енергетиката?

- Знаете, че във федерацията работим усилено по въпроса вече няколко години и подготвяме промени с експерти от близо шест месеца. Във връзка с предложенията ни бе решено да се проведе такава среща и да се чуят мненията и на други неправителствени организации. Според мен обаче не се получи диалог по същество и на преден план излязоха предимно противоречията. Факт е, че не всички организации са на едни и същи позиции по отделните въпроси. Например някои твърдят, че не трябва да има сградна инсталация, което е невъзможно. Знаете, че тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени формулата за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради. Друг е въпросът, че размерът й е огромен. Има предложения дали трябва да се измерва чрез нова формула. Предложих на следващата среща да участват само представители, които са направили писмени предложения за промени в закона, за да може да се анализират и да се види къде имаме допирни точки с Министерството на енергетиката. Има две ябълки на раздора с „Топлофикация София“. Едната е за сградната инсталация - дали се казва „сградна“ или „инсталация пренос“, е въпрос на интерпретация. Но е факт, че ако се заложи някакъв максимален процент, той не трябва да е повече от 15%. Оттам насетне е злоупотреба. Вторият проблем е с фирмите за дялово разпределение. Поне досега те не носят никаква отговорност. Затова нашето предложение е оттук насетне те да се подбират на пазарен принцип, както и топлофикация. Така че потребителят да може да предпочете по-качествена и евтина услуга. Но задължително трябва да има индивидуални договори с доставчик - дали той ще е топлофикация, е друг въпрос. Просто трябва да носят отговорност. Също така смятаме, че фирмите за дялово разпределение трябва да предлагат под наем уредите за дистанционно отчитане, за да се премине към ежемесечно отчитане. Само така ще има точност. И, разбира се, не на последно място да има втори топломер, който ще свърши добра работа при дистанционното отчитане. И той да е на изхода от абонатната станция, защото сега потребителите в дадена сграда не са наясно какво отчита топломерът в абонатната станция.

• - Как си обяснявате обаче шокиращите сметки за парно, които получиха столичани за март? Според шефа на дружеството причината е, че месецът е по-студен от този в предходната година, но даде заявка, че парите ще се приспаднат през август.

- Това едва ли ще стане. За пореден път „Топлофикация София“ показа, че живее във виртуален свят и смятат, че всичко им е позволено.

- Да подават ли жалби хората, или това е изгубена кауза? Нормално ли е сметките за месец март да са по-високи?

- Разбира се, че не е нормално. Затова се води тази неистова битка в момента. Надявам се от министерството да осъзнават, че проблемът е много сложен. Обстановката е почти взривоопасна. Ако след решението на ВАС в тричленен състав не се вземат кардинални мерки, съм убеден, че напрежението ще ескалира още повече. Всеки ден се срещаме с хора, получаваме по около 25-27 жалби.

• - Всъщност столичани се оплакват, че сметките им миналата година по това време са били по 171 лева, а сега са 341 лева.

• - Има драстично увеличение, това е факт. Затова казвам, че от дружеството си играят с търпението на хората. Не знам докъде ще стигне тази игра на котка и мишка. Но този път мисля, че мишката ще изяде котката. Затова съветвам хората да търсят правата си, до подават жалби. И то не само индивидуално. Ако погледнем съотношението на цена на електроенергия или на парно отопление на фона на цените в ЕС, те са изравнени. Големият проблем е, че при нас заплатите са два пъти по-ниски, отколкото в други страни.

• - Има ли нова тенденция при жалбите на хората, или отново преобладават най вече оплакванията от „Топлофикация“?

- Жалбите са най вече за надписани сметки - не само за сградна инсталация. Това е от години. Добре е, че имаме обратна информация от съда, вече се печелят дела.

• - Преди няколко дни изразихте притеснение от новия регламент за защита на личните данни. Няма ли все пак той да гарантира опазване на личната информация на хората, като имате предвид изтичането на данни от социалните мрежи?

- Целта на този регламент наистина е това - да защити потребителите. Те са потърпевши от телефонни измами и какви ли не престъпления. Компаниите обаче трябва да са по-гъвкави, защото ще се изискват допълнителни документи от хората при сключване на договори. Създават се и неудобства за клиентите, но българинът трябва да се научи, че личните ни данни може да изтичат от всякъде. Друг е въпросът как тези промени ще се приложат у нас, защото има директива за потребителски права. Имаме добър закон за защита на потребителите, но други закони не защитават правата им. Типичен пример е този за енергетиката.

• - Имате ли притеснение, че не всички компании у нас ще спазят законоустановените срокове?

• - Прави впечатление, че много компании, които са администратори на лични данни, напоследък усилено работят по внедряване на регламента. Аз съм член на потребителския съвет към ЧЕЗ България и още в началото на април ние подробно разгледахме какви процеси и мерки са предприели дружествата на ЧЕЗ в България. На практика те отчетоха пълна готовност за внедряване на организационни и технически мерки за постигане на съответствие с изискванията на регламента. Други компании правят същото - банковият сектор, телекомуникационните оператори и др. Напоследък се провеждат и много курсове, които да разясняват регламента и неговото прилагане. Но големият ден остава 25 май, когато законът започва да се прилага. Със сигурност след тази дата ще може да се даде по-конкретна информация за готовността на компаниите, за ползите и недостатъците на регламента.

ВИЗИТКА:

Емил Георгиев е изп. секретар на Федерацията за защита на потребителите от 2015 г., а преди това е бил член на ръководството на организацията

Един от основателите на политически клуб „Екогласност“ и негов председател от 2006 г.

4 мандата общински съветник в община Хасково

Депутат в 42-рото народно събрание

Завършил е Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив