„Демокрацията ни отне много.” Тази фраза на Корнелия Нинова до голяма степен предопредели резултатите от последните парламентарни избори. Подобно популистко послание обаче често присъства в публичните изяви не само на Нинова, но и на други политици. Носталгията по комунизма продължава да е силна и понякога дори е печеливша политическа стратегия. Важният въпрос обаче е друг – какво ние отнемаме от демокрацията? И дали именно заради това, което й отнемаме, не успяваме все още да се отречем напълно от онова, което беше преди 1989 г.

Популярното твърдение как някои народи, включително българският, са недорасли за демокрация или пък тя не е подходяща за тях, категорично не е вярно. С голяма доза сигурност може да се твърди, че демокрацията е най-подходящата форма на управление за всички европейски народи. Именно истинската демокрация е онзи идеал, към който те се стремят от древни времена до днес.

Разликите

Разликите между народите са не в нуждата им от демокрация, а в механизмите, по които тя се е зародила в различните страни. В западния свят, най-общо казано, борбата за демокрация първоначално е възникнала заради опитите на аристокрацията да не допуска тирания от страна на един свой представител върху останалите. От друга страна пък, кралете са се опирали на по-широките обществени слоеве, за да ограничат претенциите на аристократите и опитите им да бъдат самостоятелни владетели на своите земи, независими от централната власт. Така лека-полека са се изработвали демократични закони и са се създавали демократични институции, които продължават да се развиват и до днес.

Кои са базовите принципи на демокрацията?

Върховенството на закона

Вероятно за мнозина първите и най-важни принципи са общото избирателно право и възможността на всеки член на обществото да участва под някаква форма в упражняването на властта и вземането на решенията. Историята обаче показва друго. Първото демократично нововъведение е върховенството на закона. Или принципът, че никой, дори да е крал, не е по-голям от закона, който да важи за всички. Всеобщото избирателно право е въведено в пълна степен чак през XX век. Докато идеята за върховенството на закона съществува от най-дълбока древност.

Пътят на демокрацията в Древна Атина е прокаран от т.нар. Драконови закони. Те в общи линии били насочени срещу опитите на аристокрацията да обсеби властта. Демокрацията в Рим е станала възможна след приемането на т.нар. Закони на дванадесетте таблици. Преди тяхното приемане патрициите често злоупотребявали с правни норми, които не били записани никъде. Чрез дванадесетте таблици законодателството било записано и изложено на форума, като всеки бил длъжен да се съобразява с него.

Началото на английската демокрация пък е поставено с известната Магна харта, приета през далечната 1215 г. С нея се защитават правата на аристокрацията срещу краля и действията на неговата власт. Идеята на Магна харта в общи линии е принципът на върховенството на закона. Нейното послание е следното – законът е по-голям дори от краля. Не всички крале впоследствие са се съобразявали с този принцип, но все пак той е бил установен. В борбата за степента на прилагането му лека-полека се е зародила английската демокрация, каквато я познаваме и до днес.

Въобще Магна харта е изключително важен документ. Англичаните са първите в Средновековна Европа, които приемат подобен документ и започват да прилагат демократични принципи. Те, както е известно, са и първите, които са обезглавили своя крал. Въобще на Острова винаги са имали собствено мнение и „Брекзит“ е поредното доказателство за това. В повечето случаи са се оказвали прави и собственото им мнение ги е водело до позитивно развитие – икономическо, политическо, обществено, всякакво...

Първообразът на демокрацията

Известно е, че първата позната форма на демокрация е тази в Древна Атина. Най-общо в тази система всеки пълноправен гражданин е бил политически ангажиран. Основен политически орган бил народното събрание, в което всеки атински гражданин имал право на достъп. Всеки гражданин имал право да бъде избиран и в т.нар. Хелилея – нещо подобно на апелативен съд. Изключително важна подробност е, че имотните граждани били задължени да извършват дейности в полза на обществото – например да строят кораби, обществени сгради и т.н. Чрез въведеното заплащане на държавните длъжности в управлението са могли да участват и най-бедните.

Атинската демокрация е първообраз на западната демокрация, каквато я познаваме и до днес. На Запад за пръв път подобно управление се е появило в Древния Рим. В периода на републиката държавата се е управлявала, като основните държавни постове са били избираеми с мандат, създадени са Сенат и различни представителни събрания, съществували са разделение и взаимен контрол между властите и т.н.

Борбата за върховенството на закона и притъпяване на социалните неравенства продължавала през целия период на републиката. Сред най-известните примери за това са реформите на братя Гракхи, които се опитали да ограничат прекомерното увеличаване на собствеността от страна на патрициите. И двамата братя били убити, но някои от техните реформи все пак били прокарани.

Понякога трябва революция

Историята на Франция, другата европейска люлка на демокрацията, е малко по-различна. Там тази форма на управление си пробива път по-трудно и по-късно. Може би именно затова в крайна сметка тя е наложена чрез изключително кървавата Велика френска революция, в която всички аристократични семейства са загубили поне по един свой член. Първият що-годе демократичен орган във Франция са т.нар. Генерални щати – един вид парламент, който се свиква периодично, най-вече за да се произнесе по финансовите въпроси на държавата. Генералните щати нямат власт, каквато има английският парламент по същото време. В тях е имало три съсловия – духовенство, аристокрация и т.нар. трето съсловие, буржоата.

Последното свикване на Генералните щати обаче става повод за споменатата по-горе революция. В този момент третото съсловие е било решено да придобие и политическа власт, тъй като икономическата сила отдавна била съсредоточена в неговите ръце.

Няма как да не се обърне внимание и на държавното устройство на САЩ. Тази държава е първата съвременна демокрация, при това република с избираем държавен глава, който е и начело на изпълнителната власт. До голяма степен в устройството на САЩ са вложени и доразвити принципите на английската демокрация. Приета е обаче конституция, в която е записано разделението на властите. Една от отличителните черти на американската демокрация е прекият избор на съдии. Тези от Върховния съд обаче се определят от президента и Сената.

Изключително важна е следната подробност. Във всички водещи европейски демокрации към момента – Великобритания, САЩ, Германия, Франция – депутатите се избират или с чист мажоритарен вот, или с много силен мажоритарен елемент. Вероятно това е така, защото принципът на личната отговорност на избраните е заложен още в Древна Атина и Древен Рим.

Това в общи линии представлява класическата западна демокрация. Разликите с българската са очевидни.

Къде сме ние?

На първо място, корените на българската демокрация са по-различни. През Средновековието нашата аристокрация е била по-скоро служебна, пряко назначавана от царя, отколкото поземлена и наследствена. Тя е започнала да става от втория тип малко преди падането на България под османска власт. Именно тогава, макар и за кратко, се проявяват класическите за Европа по това време конфликти между царя и местните феодали, от които в крайна сметка се е появила демокрацията. За нас обаче този период е твърде кратък.

В османски условия демократичните кълнове са намирали почва у нас най-вече в самоуправлението на общините. България има вековни традиции в това отношение и незнайно защо те в момента са пресечени от ужасяващ държавен централизъм. Именно от местното самоуправление тръгва демократичното начало у нас.

След Освобождението България приема Търновската конституция, която е една от най-либералните и най-демократичните за времето си. Тя на няколко пъти обаче е суспендирана. Последния път е след преврата от 1934 г. От тогава до приемането на настоящата ни конституция през 1991 г. България се управлява от авторитарен и тоталитарен режим.

Кратката историческа справка показва, че ние сме „отнели” от демокрацията естественото й развитие. Това обаче се дължи по-скоро на обективни причини. Просто такава е била историческата ни съдба.

Това обаче не е чак такъв голям проблем. Защото далеч по-важно е онова, което „отнемаме” от демокрацията в момента и което може да бъде поправено, ако има обществена воля.

Недосегаемият

Както стана ясно, първият признак за демокрация е налагането на върховенството на закона. Този принцип в нито една страна не е наложен категорично и често хора с по-големи възможности успяват да го преодолеят. У нас обаче проблемът е по-мащабен, защото липсата на върховенство на закона е заложена и на институционално ниво. В България има една институция, за която няма дори законово уреден механизъм, според който тя подлежи на контрол. Иде реч за главния прокурор. Президентът, премиерът, председателят на парламента, депутатите – за всички тях в законодателството е записано как биха могли да бъдат контролирани или подведени под отговорност. Главният обвинител на републиката обаче е по-недосегаем дори от английския крал през XIII век.

Това е огромно „отнемане” от демокрацията. И неслучайно голяма част от европейските препоръки са насочени именно към неговото преодоляване. По една или друга причина обаче у т.нар. елит има пълен консенсус, че това статукво не трябва да се пипа. Това е и един от въпросите, по които и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и „Обединени патриоти” са на едно мнение. По тази тема в настоящия парламент управляващи и опозиция няма.

Другият основен признак на демокрацията е всеобщото избирателно право. То обаче не се свежда само до самия избор, а и до последващия контрол върху избраните. По този показател у нас „отнемането” от демокрацията също е прекалено голямо, за да бъде подминато. Пропастта между избиратели и избраници е огромна. Дори може да се постави въпросът съществува ли у нас изобщо политическо представителство.

Мажоритарният вот, който се практикува под една или друга форма във всички големи демокрации, има своите недостатъци, но със сигурност дава по-голяма възможност на избирателите да контролират своите избраници. Няма как да се пропусне фактът, че и по този въпрос в настоящия парламент управляващи и опозиция на практика няма. ГЕРБ внесоха законопроект за чист мажоритарен вот, след като 2,5 млн. избиратели на референдум се произнесоха в негова полза. Това обаче бе по-скоро пиар акция, отколкото искрено намерение.

Това в общи линии са двете направления, по които трябва да се развива българската демокрация.

Популярно твърдение е, че тя като форма на управление е подходяща само за богати държави. Историята обаче учи друго – демократичните принципи предхождат постигането на по-добър живот. Англия първо е станала що-годе демократична държава и след това се е превърнала в империя, над която слънцето никога не залязва. Южна Америка има далеч по-големи ресурси във всяко едно отношение от Северна Америка. Именно САЩ обаче в момента са една от големите световни сили, защото демокрацията е заложена там още от създаването на държавата. Докато в Южна Америка е много съмнително доколко тя съществува дори днес.

Така че би било най-добре да спрем да тъгуваме за комунизма и да започнем да връщаме на демокрацията това, което сме й отнели. Току-виж сме заживели далеч по-добре.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през април 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

Декември 2012 г. Американският президент Барак Обама подписва вече приетия от Конгреса „Закон Магнитски“. Той носи името на руския адвокат Сергей Магнитски, разкрил мащабна данъчна измама и хвърлен в затвора, където умира при неясни обстоятелства. Законът налага финансови и визови санкции върху отговорните за смъртта на юриста. Четири години по-късно американските конгресмени гласуват законът да разшири обхвата си и да санкционира нарушители на човешките права по целия свят.

Историята на руския адвокат вдъхновява приемането на закони или поправки и в Естония, Канада, Литва и Великобритания. Европейският съюз обаче, въпреки многото призиви, все още не се е заел с подобен закон.

През ноември миналата година група евродепутати изпрати писмо до естонското председателство на Съвета на ЕС с искане да инициира внасянето на законопроект. Това обаче не се случи. Днес България вече е на мястото на Естония. Изниква логичният въпрос – ще бъде ли изправено правителството в София пред подобно искане през следващите месеци?

Изобличителят на измама за стотици милиони

Сергей Магнитски е специалист по данъчно право и работи за московската кантора „Файърстоун Дънкън“, когато през 2007 г. с него се свързва бизнесменът Уилям Браудър. Той е най-големият чуждестранен инвеститор в Русия до 2005 г., когато фондът му „Хермитидж кепитъл“ е определен като „заплаха за националната сигурност“, а самият Браудър е задържан на летище „Шерметиево“ и депортиран във Великобритания. До 2007 г. бизнесменът вече е изтеглил капитала си от Русия. Тогава обаче той научава, че главният офис на фирмата му е бил обискиран и са иззети множество документи и всички печати.

Няколко месеца по-късно три от фирмите, притежавани от инвестиционния му фонд, са обвинени в укриване на данъци. Сергей Магнитски, който поема случая, открива, че документите, конфискувани от офиса на „Хермитидж кепитъл“, са използвани, за да бъдат прехвърлени руските компании на Браудър на името на престъпник, обвинен в убийство. Изтеглени са обратно вече платени данъци на стойност 230 милиона долара.

Двамата съобщават на властите.

„И чакахме добрите да хванат лошите. Оказа се обаче, че в Русия на Путин добри няма“, ще каже по-късно Браудър.

Той е обвинен в данъчни измами и му е забранено да влиза в Русия.

Сергей Магнитски е хвърлен в затвора. От него се иска да оттегли показанията си. Адвокатът живее при нечовешки условия, но отказва да свидетелства. В резултат на жестокото отношение към него в затвора здравето му се влошава. Адвокатите на Магнитски подават молби за спешно лечение до всички нива на руската съдебна система, но нито една не е уважена. Вместо да бъде настанен в помещение за спешна помощ, той е пратен в изолирана килия и е вързан за леглото. Браудър казва:

„Вместо да арестуват хората, които извършиха престъплението, Сергей беше арестуван. Кой го арестува? Същите хора, срещу които той даде показания. На 24 ноември 2008 г. те отидоха в дома му, сложиха му белезници пред семейството му и го изпратиха в затвора.“

Сергей Магнитски умира на 16 ноември 2009 г. на 37-годишна възраст, оставяйки съпруга и две деца. Според докладите на съдебните лекари причината за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност и токсичен шок, предизвикани от нелекуван панкреатит. Според разследване на независими експерти, проведено по-късно, адвокатът е пребит с гумени палки.

През ноември 2009 г. руските власти започват разследване на смъртта на Магнитски. Няколко служители в затвора, където той умира, са уволнени. Лекарят е обвинен в непредумишлено убийство, но после обвиненията са свалени. Води се разследване дали Магнитски е арестуван законно, а в него участват някои от служителите на реда, срещу които той свидетелства. През 2013 г. властите заключават, че задържането на юриста е законно.

Битката на Браудър

Бил Браудър иска виновниците за смъртта на адвоката и негов близък приятел да бъдат наказани. Той разказва историята на Сергей на американските сенатори Бенджамин Кардин и Джон Маккейн, които внасят законопроекта „Магнитски“ в Камарата на представителите. Актът е приет и от двете камари на Конгреса. Тогавашният президент Барак Обама го подписва и на 14 декември 2012 г. и той официално влиза в сила.

Едва няколко дни след това идва и отговорът на Москва – президентът Владимир Путин издава забрана американци да осиновяват руски деца. Това предизвиква негативна реакция от международната общност, както и от част от руското общество. Лоялните на управляващите медии обаче налагат тезата, че „американците са виновни“. Москва забранява дейността на неправителствени организации, които получават финансиране от Вашингтон. Потърпевшите са най-вече правозащитни организации.

„Законът Магнитски“ обаче влиза в сила и забранява в САЩ да влизат свързаните с убийството на Сергей лица. Активите им в американски банки са запорирани. Законът се отнася до нарушители на човешките права и клептократи в Русия. Това обаче не е достатъчно за Браудър.

Глобалният „Закон Магнитски“

Четири години след като „Законът Магнитски“ влиза в сила, американският Конгрес приема неговата глобална версия, която позволява нарушители на човешки права или замесени в корупционни схеми от целия свят да бъдат санкционирани. Законопроектът отново е внесен от сенатора демократ Бенджамин Кардин и влиза в сила на 23 декември 2016 г.

Глобалният „Закон Магнитски“ дава правомощия на американския президент да отнема визи и да блокира активи на територията на САЩ. Санкциониран може да бъде всеки, който е свързан с „извънсъдебни екзекуции, мъчения или други сериозни нарушения на международно признатите човешки права“, както и държавни служители, „съпричастни към актове на корупция“.

Първият черен списък по този закон е приет в края на 2017 г. На 21 декември Държавният департамент обяви, че са санкционирани 52-ма души, сред които са най-голямата дъщеря на покойния вече узбекски президент Ислам Каримов – Гулнара, и синът на руския главен прокурор Юрий Чайка – Артьом.

Ден по-рано американското финансово министерство пък обяви мерки срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров, изключително приближен до руския президент Владимир Путин и често определян като „лудия му съюзник“, който подпомага издигането му след смъртта на баща му Ахмат Кадиров. Рамзан е санкциониран заради множество убийства на политически противници. Освен него в черния списък по първия „Закон Магнитски“ попадат всички, свързани с убийството на Сергей.

Другите закони

Естония стана първата европейска страна, която прие свой „Закон Магнитски“ още през декември 2016 г.

През февруари следващата година Великобритания също гласува поправка към наказателния си кодекс, вдъхновена от историята на руския адвокат.

В началото на октомври 2017 г. парламентът в Канада прие свой „Закон Магнитски“. Той беше подкрепен от всички 277 присъстващи депутати в залата и дава право на Отава да налага санкции върху чужденци, които „са отговорни или съпричастни към извънсъдебни убийства, мъчения или други нарушения на международно признатите човешки права“. Санкциите включват забрана за влизане в страната, замразяване на авоари и забрана за поддържане на търговски отношения с канадски граждани и компании.

Месец по-късно и Сеймът в Литва също прие единодушно „Закон Магнитски“, забраняващ влизането в страната на чужденци, свързани с корупция в големи мащаби, пране на пари или нарушения на човешките права. Той влезе в сила на 1 януари тази година.

Литовският вариант предлага до петгодишна забрана за влизане в страната на чужденци, ако има основание да се смята, че те са извършили зад граница тежко или много тежко престъпление срещу личността, в резултат на което са били нарушени човешките права и свободи. Същото ще важи и в случаите, ако лицето е извършило корупционно престъпление, занимавало се е с пране на пари, подстрекавало е или по някакъв друг начин е участвало в такива престъпления, а също така, ако е включено в национален списък на нежелани лица, съставен от страна членка на ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия или НАТО.

Европейски „Закон Магнитски“?

Фактът, че Естония първа в Европа приема подобен законодателен акт, става причина именно към нейното правителство да бъде адресирано писмото, подписано от 21 евродепутати, с призив страната като председател на Съвета на Европейския съюз да инициира приемането на европейски „Закон Магнитски“. Депутатите, водени от бившия премиер на Белгия и лидер на групата на либералите Ги Верхофстад, са от различни политически групи и се обръщат към Талин през ноември 2017 г.

Законодателните процедури на Европейския съюз не позволяват на евродепутатите сами да предложат проект – Европейската комисия държи монопола за подготвяне на нови закони. Европейският парламент може да приема само необвързващи резолюции, които призовават другите европейски институции към действие.

Още през април 2014 г. Европарламентът приема такава резолюция, която предвижда замразяване на авоарите на 32-ма руски държавни служители и техните семейства, свързани с убийството на Сергей и последвалото му прикриване. Документът призовава Съвета на министрите да одобри „черния списък“ и да забрани влизането на виновните в Евросъюза. Тогавашната върховна представителка на Европейския съюз по външна политика Катрин Ащън обаче не предприема никакви действия.

Затова евродепутатите продължават с призивите си три години по-късно:

„Непрекъснато призоваваме Съвета да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че руските държавни служители, които причиниха трагичната смърт на Сергей Магнитски и стоят зад последвалото й прикриване, ще бъдат поставени под европейски санкции, пише в писмото на евродепутатите. – За наше огромно съжаление и разочарование нито една от тези молби на Европейския парламент не беше удовлетворена досега.“

Заради своите размери и географска близост Европейският съюз е убежище за тези, които искат да изнесат капиталите си от Русия в държави с върховенство на закона и защитена частна собственост. Ако последва примера на САЩ и Канада, Брюксел обаче ще ограничи драстично менюто с опции за руските клептократи и ще удари режима точно там, където боли най-много.

„Като гарантираме, че лицата в списъка „Магнитски“ най-накрая ще бъдат поставени под европейски санкции – отнемане на визите и замразяване на активите, не само отдаваме чест на Сергей Магнитски. Постигаме нещо повече – предприемаме мерки за защита на животите на опозиционните активисти и дисидентите, защитниците на човешките права и разобличителите на корупционни схеми, които продължават неуморно борбата си в съвременна Русия“, продължава писмото на евродепутатите.

Дали подобен закон наистина би гарантирал живота на опозиционните активисти в Русия не е съвсем сигурно, но при всички положения би бил израз на воля за борба с потъпкването на правата на руските граждани. Настоящият върховен представител на Евросъюза по външна политика Федерика Могерини обаче също не поема инициативата.

„Наивно е да чакаме ЕС сам да се обедини и да действа – лидерството трябва да дойде от страните членки. Моментът е дошъл и не трябва да го изпускаме, коментира Далибор Рохач, старши изследовател в Американския институт за предприемачество. – „Законът Магнитски“ ще бъде еднозначна победа и за имиджа на ЕС, който ще покаже, че може да играе геополитическа роля и да опровергае зачестилите прогнози за своя разпад.“ И продължава: „Както каза Джон Маккейн, това ще бъде закон в полза на Русия. Приемането му от ЕС ще изпрати ясен сигнал, че европейските демокрации са на страната на обикновените руснаци, които са ограбвани от своето собствено правителство.“

Сега България е начело на Съвета на Европейския съюз. Подобни въпроси обаче изобщо не влизат в приоритетите на българското председателство. Евродепутатите отказват да коментират дали планират да изпратят призив и към София да инициира приемането на европейски „Закон Магнитски“, подобен на този към Талин.

Дори и да го направят, инициативата им вероятно няма да се увенчае с успех. Правителството на Бойко Борисов многократно призовава да се работи за падане на икономическите санкции, наложени от Евросъюза на Москва заради анексирането на Крим през 2014 г. Нови санкции дори само срещу конкретни лица, отговорни за тежки престъпления срещу човешките права, противостоят на призива за „затопляне на отношенията с Русия“. Която, както видяхме, реагира рязко на такива закони, приети от САЩ.

Българската връзка

През август стана ясно, че българският банкер Цветан Василев е ангажирал вашингтонската кантора JWI Inc, която трябва да му помогне да кандидатства за третиране по глобалния „Закон Магнитски“.

Адвокат на банкера е американецът Джоузеф Огъстин, който работи за кантората, с която Василев е подписал шестмесечен договор за 50 000 долара. Огъстин се е срещнал с банкера в Сърбия и е решил да го представлява, „след като се е убедил в неговата невинност“.

В защита на Василев действа и видният американски политик и дипломат Бил Ричардсън, който поиска санкции срещу българския главен прокурор Сотир Цацаров и депутата бизнесмен Делян Пеевски в статия, публикувана в специализираното издание The Hill, отразяващо работата на Конгреса.

Срещу Василев има отправени обвинения за пране на пари и присвояване, свързано с фалита на КТБ, където той беше мажоритарен акционер. България издирва Василев с червена бюлетина на Интерпол за „злоупотреба в особено големи размери, представляваща особено сериозен случай“.

Ключът за руската намеса в изборите в САЩ

По време на кампанията за приемане на глобален „Закон Магнитски“ през 2016 г. във Вашингтон се появяват и лобисти срещу него. Кампанията е финансирана от близкия до руския главен прокурор Юрий Чайка бизнесмен Денис Катсив.

Негова адвокатка и активна участничка в кампанията е Наталия Веселницкая – руската юристка, с която се е срещнал синът на американския президент Доналд Тръмп по време на предизборната кампания през 2016 г. Според Тръмп-младши адвокатката е трябвало да му даде компрометираща информация за опонента на баща му в президентската надпревара Хилъри Клинтън.

Други източници обаче твърдят, че на срещата, на която присъства и тогавашният председател на предизборния щаб на Тръмп – Пол Манафорт, който е първият обвинен по разследването за руска намеса, е обсъдена руската забрана за осиновявания на деца от американци – пряко свързана със „Закона Магнитски“.

Бил Браудър е призован да свидетелства пред американския Сенат по разследването за руска намеса в президентските избори в САЩ. В своите показания, разпространени по-късно в някои медии, бизнесменът твърди, че „Законът Магнитски“ е ключът за разследването. Според него руският президент е свързан с мащабната данъчна измама, разкрита от Магнитски. Разкритията на „Досиетата Панама“ за офшорните сметки на музиканта Сергей Ролдугин, който е близък приятел на Владимир Путин, свързват тези пари с президента и той би могъл да стане обект на санкции по „Закона Магнитски“, твърди още Браудър.

„Това е силно обезпокоително за Путин, защото той е сред най-богатите хора в света. Пресметнах, че е натрупал близо 200 милиарда долара за 17-те си години на власт. Той държи всички тези пари на Запад и те са обект на потенциално замразяване и дори конфискуване. Затова той има значителен личен интерес да намери начин да се отърве от санкциите по „Закона Магнитски“, казва Браудър пред сенаторите.

Дали е имало договорка руските власти да помогнат на Тръмп да спечели изборите в замяна на ограничаване на санкциите по „Закона Магнитски“, не е доказано от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър. Санкции продължават да се налагат, включително срещу семейството на близкия до Путин главен прокурор Юрий Чайка.

Самият Тръмп изрази подкрепа към закона и прилагането му в писмо до Конгреса от април 2017 г. Очевидно е обаче желанието му да затопли отношенията между САЩ и Русия.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през февруари 2018 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

Тимът на "Левски" и отбори от детско-юношеската школа на клуба поднесоха венци и цветя на паметника на Георги Аспарухов-Гунди пред сектор "А" на стадиона, който носи името на величието.

Днес се навършват 75 години от рождението на "синята" деветка.

Присъстваха всички играчи, начело с треньора Делио Роси, а също така ветерани на клуба и изявени привърженици.

Целият ден днес минава под знака на юбилея. В Централната поща бе показана марка "75 години Гунди", а там от името на "Левски" присъстваше изпълнителният директор Красимир Иванов.

След това бяха представени две книги за Аспарухов, едната от които е детска. Имаше концерт с "Подуене блус бенд", детски празник, честване в Младежкия театър и т.н. и т.н.

От 18:30 часа ще се срещнат ветерани на "Левски" и "Ботев" - единствените два български клуба, за които Гунди е играл. А от 20 часа е и мачът между двата отбора от Първа лига. Ще има програма преди първия съдийски сигнал, а запалянковците са подготвили специална хореография. "Канарчетата" също са се подготвили.

Според членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), предимствата на България като бизнес дестинация са данъчната тежест и система, членството на страната в ЕС, цената на работната ръка, достъпът до субсидии и политическата и социална стабилност. Това каза Митко Василев, главен управител на ГБИТК на пресконференция в БТА. Той обобщи данни от годишната анкета "Бизнес средата в България" на Камарата.

Деловите среди поставят сред предизвикателствата при работа в България недостига на квалифицирани кадри, корупцията, правната система, непрозрачните обществени поръчки, реформа в образованието, ниска производителност и изграждане на инфраструктурата.

Анкетата е направена от 1 февруари до 1 март т. г. и в нея са участвали 108 фирми - членове на камарата в България заедно с над 1700 фирми от страните от Централна и Източна Европа (ЦЕИ).

Петдесет и осем на сто от анкетираните фирми оценяват икономическата обстановка в България като задоволителна, а само - 9 на сто - като лоша. Общата констатация от анкетата е, че имаме повече светлина, отколкото сенки в двустранните отношения, коментира Василев.

По отношение на очакванията за развитието на българската икономика спрямо предходната година 50 на сто от респондентите са декларирали очаквания тя да остане без промяна. В отговор на въпрос как ще се развие икономическата ситуация в рамките на предприятията - 63 на сто очакват тя да се подобри и само 2 на сто прогнозират влошаване. В анкетата 49 на сто от фирмите очакват повишаване на оборотите от износ тази година спрямо миналата и само 2 на сто понижение. 48 на сто от фирмите смятат, че ще могат да разкрият тази година повече работни места. По отношение на инвестиционните разходи 47 на сто от фирмите декларират, че те ще са без промяна спрямо предходната година, а 46 на сто са декларирали, че ще повишат допълнителните инвестиции.

Къде се позиционира България в ЦЕИ?

В сравнение с другите държави от ЦЕИ проучването показва, че 52 на сто от фирмите са много доволни от членството в ЕС, като няма нито един много недоволен и по този показател България е над средното равнище за ЦЕИ. В оценката на фирмите за достъпа до субсидии - обществени или от ЕС, също сме над средното ниво, като българските фирми са по-скоро доволни, а много доволните са само 2 на сто.

По въпроса за това дали фирмите искат въвеждане на еврото - 48 на сто са дали положителен отговор. Малко над средното ниво за ЦЕИ се намираме по отношение на оценката за публичната администрация, като има стойности, които са критични - 17 на сто от фирмите са декларирали, че са много недоволни и няма нито един отговор "много доволни".

По оценката на бизнеса за правната сигурност България е под средното за ЦЕИ равнище - най-голям е бил процентът на "много недоволните". По темата "борба с корупцията и престъпността" сме далеч под средното равнище за ЦЕИ, като 44 на сто от фирмите са били много недоволни, по прозрачност на обществените поръчки ние сме на предпоследно място преди Словакия с 33 на сто "много недоволни" и нито един "много доволен". Малко над средното равнище сме по политическа и социална стабилност, докато по предвидимост на икономическата политика сме под средното равнище - 18 на сто "много недоволни" и 1 процент "много доволни".

Стоим добре, даже и на първо място, по оценка на данъчна тежест и данъчната система, коментира резултатите от анкетата Василев и допълни, че има какво да се догонва в оценките за инфраструктурата, като оценките на бизнеса ни поставят под средното равнище за ЦЕИ.

По цената на труда ние сме на второ място след Албания, каза Василев и допълни, че това е атрактивно за чуждестранните инвеститори, но не е добре за хората в страната, като изтъкна, че по този показател сме на последно място в рамките на ЕС.

По качеството на академичното образование оценките на бизнеса са доста ниски и ние сме на последно място от ЦЕИ, подобна е оценката и за професионалното образование. По оценка на бизнеса за наличност на специализирана работна ръка България е под средните стойности за ЦЕИ.

Намаляване се наблюдава и в положителните отговори на това дали фирмите биха инвестирали отново в България - сега 88 на сто са отговорили положително, а 12 на сто - отрицателно, докато през 2017 г. съответно - 90 на сто и 10 на сто.

В отговор на въпрос дали българското председателство ще окаже катализиращо въздействие на икономиката на страната 44 на сто са дали отговор "да", 44 - "не", а 12 на сто - нямат мнение. 

Търговия и инвестиции

По данни на федералното Министерството на икономиката и енергетиката търговският оборот между България и Германия е достигал нов рекорд за 2017 г. - близо 7,5 млрд. евро, което е над 12 на сто ръст спрямо предходната година, обяви главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара. Износът на България към Германия расте с около 20 на сто, докато в обратната посока - само 6 на сто, коментира Василев и допълни, че това поставя Германия на първо място сред всички търговски партньори на България.
Германският пазар е най-важният чуждестранен пазар за българската продукция.

През 2017 г. германските инвестиции в България са около 130 млн. евро по данни на БНБ, цитирани от Василев. Около 1400 фирми са с немско участие в България, което варира от десет до сто процента.

В периода от 1996 г. до 2017 г. общо 3,3 млрд. евро са германските инвестиции в страната, като най-много те са били през 2008 г. - 783 млн. евро.

Годините с отрицателни стойности на германските инвестиции у нас са 2011 г. и 2014 г. Германските вложения са предимно в преработвателната промишленост, енергетиката, строителството, търговията, транспорта, IT сектора и в сферата на обслужването на самолетите. За 2016 г. над 55 000 работни места са създадени от германски компании.

Русия организира първата африканска мисия в съвременната си история, пише в. "Ел Мундо".

Тя е в Централноафриканската република (ЦАР). Там вече са доставени 900 пистолета "Макаров", 5200 автомата "Калашников", 840 картечници, 140 снайперистки винтовки и 270 гранатомета.

Според работещи в страната хуманитарни организации предстои Москва да прати там и тежки въоръжения. В момента те са складирани в съседен Судан, където руски инструктори ще обучават войници от ЦАР.

Намиращите се в страната военнослужещи от Франция, Испания и Португалия се ядосват, че информацията за видовете на това въоръжение се укрива. Те умуват дали става дума за танкове, хеликоптери или противовъздушни оръдия.

Русия спешно разпродава 167 500 карата диаманти

Пред Съвета за сигурност на ООН обяснението от руска страна бе следното:

"Помощта на Русия се извършва в рамките на общите усилия на международната общност за засилване на военните подразделения за национална сигурност на ЦАР".

С други думи, руснаците не казаха нищо, отбелязва "Ел Мундо".

Всичко това става на фона на усилията на ЕС, чиито военнослужещи обучават армията на тази африканска държава. Усилията срещат сериозна спънка заради международното ембарго за износ на оръжие за нея.

Европейските разузнавания обаче са убедени, че истинските намерения на Москва в ЦАР са съвсем други.

"Разположението на руските военни постове съвпада с това на редица диамантени мини. Концесиите са предоставени на Москва в замяна на военната помощ", споделя официален представител от силите на ЕС, пожелал анонимност.

Според него по този начин руският президент Владимир Путин си гарантира въоръжено присъствие в сърцето на Африка и изгодни договори за експлоатация на природните богатства.

А португалски военни източници очакват следваща Студена война в африканските джунгли. Защото, според тях, руското присъствие в ЦАР ще повлече след себе си по-активна намеса от страна на САЩ.

Сигурен съм, че България, Румъния и Австрия ще бъдат един двигател за развитието на Дунавската идея. Това заяви в "Канев център" на Русенския университет президентът на България Румен Радев, съобщи БТА.

Заедно със своите колеги - президентите на Австрия и Румъния Александър ван дер Белен и Клаус Йоханис, той участва в конференция на тема "Устойчиво развитие на Дунавския регион".

Комплексните проблеми изискват гъвкави решения и ние сме тук, за да ги обсъждаме, като представители на страните-ротационни председатели на Съвета на ЕС, каза Радев.

"Имаме си Дунавска стратегия. Наша задача е да възстановим река Дунав като река, свързваща хората на европейската сцена. Не използваме потенциала й", добави той.

И изтъкна, че по реката могат да се видят и огромни регионални различия - тук са и най-бедните региони в Европа - в Северозападна България. 

"Обща цел е да работим за развитието на Дунавската стратегия. Трябва да рефокусираме вниманието на Европа върху Дунавския регион", каза още Румен Радев. 

Според президента на Румъния Клаус Йоханис свързаността по река Дунав между гражданите е много далеч от желанията и възможностите.

"Имаме много работа да свършим. Вярвам, че е време да ревизираме Дунавската стратегия и да я направим по-видима за гражданите". каза Йоханис.

Според него днешна Европа е на кръстопът, тъй като се сблъскваме с много вътрешни и външни кризи.

Президентът на Австрия Александър ван дер Белен каза, че посещението му в Русе е било изключително приятно, като е разбрал защо другото име на града е малката Виена.  Той заяви, че Дунав в икономическо отношение е ресурс, който трябва да се използва по-добре за туризъм и транспорт. Президентът на Австрия заяви, че младите хора трябва да бъдат отговорни и да мислят за бъдещето, което принадлежи на тях.

Човечеството никога не е било по-богато, мирно и демократично и заедно с това нивото на недоволство не спира да расте. Как да си обясним този парадокс?

Да започнем от основния страх на последните десетилетия: има твърде много хора. В краткия ми живот населението на планетата се увеличи двойно, родиха се толкова Хомо сапиенси, колкото за всичките 250 хиляди години развитие преди това. Нещо повече, все по-голяма част от предишния Трети свят днес консумира така, както Първия: китайците започнаха да ядат месо, индийците да купуват автомобили и дори в джунглата на Амазония айфонът ви има покритие.

Клаустрофобия

Инстинктивно приемаме, че ресурсите и територията са ограничени, откъдето и клаустрофобичното чувство. Преподобният Малтус навремето писа, че увеличаването на популацията непременно води до обедняване, откъдето болести и войни обратно намаляват твърде много нарасналото население. Днес знаем, че тази игра с нулев сбор не отчита нито научно-техническата революция, която увеличава производителността с невиждани темпове, нито пък съзнателния контрол на раждаемостта вследствие на секуларизацията на обществата. Този контрол днес навсякъде (с изключение на Африка) предизвиква онова, което наричат демографски преход: например в Иран фертилността от 6,5 през 70-те днес е паднала на под 2 деца за една жена.

Но в ужаса от многото хора има нещо древно, предрационално. Майка ми, която е много стара и вече не напуска стаята си, онзи ден ми каза, че по телевизията давали днес много повече хора, отколкото преди. От самия вид на агломерации като Мексико сити или Рур на човек му прималява; обратно, представата за райско кътче, където да почиваш, обикновено е свързано с безлюдни оазиси сред дивата природа, каквито днес трудно се намират.

Страхът от мигранти

Усещането, че хората са много, се проявява най-силно в страха от мигранти, който заля света през последното десетилетие, подплатен с нови форми на расизъм. Тълпите неминуемо ще дойдат тук, ще ни вземат ресурсите – мисли съвременният тв зрител. Тази нагласа е коренно различна през времето на 30-те славни, когато мигрантите са ресурс, който западните икономики експлоатират. Странната идея пък, че мигрантът, тъпкан и дискриминиран, има някакво привилегировано положение в обществото, е специфична за посткомунистическите страни, където всички завиждаха на „невъзвращенците“.

Нали забелязвате, че винаги мигрантската тематика се завърта около секс? Епизодични случаи на изнасилване се раздуват до апокалиптични размери, непрекъснато се изтъква, че тръгват да мигрират повече млади мъже в детеродна възраст, развиват се науковидни тези за това колко застрашено е автохтонното ДНК. Страхът от другия е защото подозираме, че той е сексуално по-активен от нас, ще ни вземе жените, ще прави повече деца.

Но има и едно по-социално измерение на страха. Усещаме, че съвременният свят ни прави излишни – умните машини заменят вече и квалифицирани работници, производствата се променят шеметно, старите дипломи не служат за нищо, а от нас, хората, се очаква все по-бързо да се адаптираме под страх да ни изхвърлят. Страхът от многото хора всъщност идва от това, че ние се чувстваме излишни; зад омразата към мигрантите стои ужасът от настъплението на роботите.

Тв история

Но хората стават застрашителни не само заради несъзнавани нагласи: човешкият материал се моделира от медиите. Историята в нейната телевизионна версия тук играе главната роля. Нейните метафори превръщат тези отчаяни хора, които пълзят под телени мрежи или се опитват да преплуват морето с надуваеми лодки, в потомци на войнствените народи от времето на Великото преселение. Дълго се търсеше кой ще изпълнява ролята на Атила, Аспарух или Аларик и ето ти късмет – явиха се Бен Ладен, Ал Багдади. За жалост те само временно стабилизират несигурността на Запада.
Страхът все повече затяга гайките на сигурността; парадоксът обаче е, че колкото повече затягаме, толкова по-несигурни се чувстваме.

Статистиките навсякъде в развития свят са надолу от 60-те насам, престъпността спада успоредно с повишаването на средната възраст заради демографския преход (в България тя вече наближава 44 години). Въпреки това обаче все по-масирано ни бомбардират образи на ужасяващи престъпления, къде реално случили се из 7,6-милиардното човечество, къде драматизирани от телевизионни сериали.

В другата посока ни обработва външнополитическата сцена; от няколко десетилетия тя добива все по-голяма власт върху въображенията. Военният конфликт днес изглежда неминуем, мени се само злодеят, който ще го разпали – ту Ердоган „пуска“ няколко милиона бежанци (човек си представя, че там те са в клетка и той отваря вратичката), ту няколко бандити от „Даеш“ погребват завинаги Европейския съюз, ту Путин ни изпържва с атомните си бомби.

За човек, живял във времето на студената война, когато в училище решавахме задачки за това колко пионери ще умрат в първите 10 минути на ядреното поразяване, тази паника днес изглежда странна. Разбира се, г-н Путин е доста агресивен политик и трябва да сме нащрек, но все пак нали не забравяме, че днес парите на руските олигарси са в британски банки?

Кресчендо

Откъде идва това кресчендо в дискусията на всяка една тема днес? Вземете екологията. Метафорично казано, много хора много дишат, не остава въздух. Да, някои глобални тенденции наистина изискват сериозна мобилизация, но не точно нивото на въглеводородите или количеството пластмаса в океаните ражда апокалиптичните страхове. Чувстваме се застрашени от фините прахови частици – същите, за които в детството си дори не подозирахме, докато тъпчехме пернишката печка с кюмюр. Веднъж годишно някакво населено място открива уран във водата, под тревога се вдигат поделения, които рапортуват, че в техните боеприпаси няма такова вещество.

Разбира се, причина е не обективното увеличение на някакви рискове, а субективната ни способност да ги идентифицираме. Само че кой знае защо наместо оптимизъм, че сме се научили да контролираме нещата, това увеличава страховете. Ако погледнете назад, ще видите, че почти всяка година има една глобална паника – отровени яйца, диоксин в свинското, гигантски клади, на които се изгарят ритуално луди крави за успокояване на общественото мнение. Всеки път някой мъдрец коментира, че ето на, тава е краят на ЕС, западната цивилизация се провали. Това, че в глобалния свят не знаеш откъде идва продуктът, който слагаш в корема си, кара някои да търсят персонализирани снабдители в съседното село. Е да, ама как да съм сигурен, че бабата, от която купувам, не пои пилетата с уранова вода? Страхът е перпетум мобиле.

За апокалиптичните настроения на гражданството работят индустриите на популярната култура, където творчески колективи се надпреварват да измислят нови и нови катастрофи: изплъзнал се от лабораторията вирус, внезапен астероид, побъркан компютър, който изстрелва ядрени глави по свое усмотрение.

Поколенията затъпяват

Страховете обаче следват и класически жанрове. Например: поколенията затъпяват. Това го има още от времето на Хезиод, когато старите с ужас гледат на младите, които не изглеждат достойни да поемат кормилото на обществото. Един смешен филм на име „Идиокрация“ обследва подобна хипотеза: ами ако се каже, че човечеството наместо да прогресира, всъщност дегенерира? Един замразен американски войник попада 200 години напред в бъдещето, където хората са станали толкова тъпи, че изхвърлят боклука през прозорците и поливат растенията с някаква газирана напитка, която им продава една мощна корпорация, президентът пък е дивашки рокер, който подсилва речите си, стреляйки с автомат.

Хипотезата на дегенерацията днес има своето научно обяснение: поколенията У и Z са отраснали на екрана, не в реалността. Оттук всякакви психо-апокалиптични хипотези: разпад на вниманието, неспособност за емоционален контакт с реални хора, притеснителност, пасивност. В страни като Япония има сериозен страх от това, че виртуалният свят намалява желанието за реален секс; в САЩ установяват, че младите започват сексуален живот с година по-късно от родителите си. И ако тук няма кой да ражда, значи онези хиперактивни сексуално (защото нямат екрани?) варвари непременно ще ни залеят.

В една велика карикатура на „Ню Йоркър“ е своеобразното обобщение на темата. Възрастен съпруг към съпругата си: „Всичко беше по-хубаво едно време, когато всичко беше по-лошо.“

Не е излишно да сме подозрителни към новите неща, които ни се случват, да поддържаме критична дистанция към света. Но че се отдаваме на все по-парализиращи волята ни страхове, в това има някаква патология. Всяко хубаво нещо, което се появява в живота ни, крие опасности: заедно със самолета идва страхът от самолетна катастрофа. Знаем, че да умрем в нея е много пъти по-малко вероятно, отколкото в собствения си автомобил, но въпреки това се страхуваме много повече. Вероятността да умрем от терористична атака е много по-малка от тази да бъдем смазани от гардероба си вкъщи, но от кое се страхуваме повече? В единия случай имаме разказ, злодей, потрес, медии, филми; в другия – някаква скучна мебел. Дали пък не трябва да започнем да контролираме образите, с които живеем? Наместо случки – повече статистики, анализи, разбиране. А страховете да оставим на художествените произведения.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през април 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.