Кан - Маршът на жените, папата и китайската мафия

Маршът на жените-кинематографистки със сигурност ще остане като едно от запомнящите се събития, белязали историята на Кан. Аферата Уайнстийн, отключила медийно цунами преди 7 месеца, постави каузата на жените в центъра на световния дебат. А какво по-подходящо място от медийното струпване в Кан! В събота вечерта на 12 май 82 личности от световното кино се събраха за да изкачат заедно, но наполовина, червената стълба и да протестират мълчаливо против неравноправието. Защо точно 82? Защото за всичките си издания от 1947 само толкова режисьорки са били селекционирани в Кан, докато броят на мъжете е 1645. Тази година филмите на жени са 3, а що се отнася до отличията, там също има драстично неравновесие – само една „Златна палма“ на Джейн Кемпиън и то поделена...

„Жените не са малцинство в света, макар съвременното състояние на киноидустрията да казва друго“ – посочи Кейт Бланшет и напомни, че събитието трябва да се разглежда като „символ на нашата решителност и ангажираност с прогреса“. Ако се погледне по-общо, борбата е и за равни възнаграждения, защото според „Льо Монд“, разликата е драстична - до 42% в ущърб на жените...

На първа линия бяха президентката на журито Кейт Бланшет и останалите жени-членки Леа Сейду, Ава Дюверне, Кристен Стюарт и Каджа Нин, подкрепяни от доайенката Аниес Варда, Салма Хайек и още десетки знаменитости от всички професии в киното. Жените се изкачиха до средата и постояха безмълвно, за да покажат колко трудно е всъщност да се изкачи професионалната стълба в киното и че остава още доста до върха. А 90-годишната Варда (френска легенда, най-възрастната жена с номинация за „Оскар“) допълни: “Стълбите на нашата индустрия трябва да са достъпни за всички.“ Като практическо продължение програматорите и отговорните лица на различните секции в Кан днес ще подпишат харта, гарантираща паритета на половете в ръководните инстанции. А министърката на културата Франсоаз Нисен ще обяви провеждането на срещи за равенството между мъже и жени. Работата не е на шега... Да добавим и провеждания за 4-та година форум „Жени в движение“, спонсориран от групата „Керинг“, партньори на фестивала, който също се фокусира върху жените с принос в киното и надига глас за равенство в заплащането. През 2016 сирийската режисьорка Гая Джиджи получава Наградата за млад талант и стипендия, а тази година първият й филм „Моят любим плат“ е в „Особен поглед“ – свежа психологическа драма за млада и чувствена жена, която живее в имагинерен свят, на прага на войната в Сирия.

Когато се борят за равноправие обаче, жените трябва да са готови да понесат и критика. Военната драма „Момичета на слънцето“ на Ева Юсон с Голшифтех Фарахани и френската актриса Еманюел Берко беше разбит от пресата и с право – макар визиращ реално съществуващи факти и събития, той е твърде схематичен, декларативен, ползващ стари клишета от военните филми... Действието е някъде в Кюрдистан. Командир на женски батальон е красивата Бахар, която води момичета в бой с джихадистите, успява да освободи родния си град от Ислямска държава и да спаси сина си. Към групата се присъединява френска военна журналистка, която снима разрушенията, убийствата и моментите на напрежение. На финала Бахар й казва: „Кажи истината!“. Животът на тези сестри по оръжие, тотално преобърнат от войната е трагичен, но този трагизъм идва до зрителя външно-плакатно. Без психологическа разработка каузата, която често скандират „Жената, живота, свободата!“, не звучи убедително...

продължава на стр.2

---

продължава от стр.1

Засега с най-висок рейтинг се ползва „Прахта е с най-белия свят“ на майстора Джиа Жанг-ке – впечатляваща фреска с гигантски строежи, високоскоростни влакове, мафиотски боеве. Режисьорът и тук продължава да изследва човешката цена на огромните социални, икономически и психологически промени в Китай. Снимана три години, историята ни потапя в китайския подземен свят, който обаче е много различен от нашето разбиране за мутри и мафия. Това е „много важна част от китайската култура - казва режисьорът. -Китайската дума „jianghu“ има две значения – драматичен живот и опасен ъндърграунд. Това е свят на приключението, но също и на уникалните емоции. Винаги съм се интересувал от “джангху“ историите, в които героите никога не се страхуват да обичат или мразят.“ Действието се развива от 2001 до 2018, времето през което Китай претърпява драстични трансформации. Традиционните ценности и начин на живот забележимо се променят. Хората от подземните среди обаче остават верни на своите кодове и ценности. „Прахта е с най-белия цвят“ показва промените през отношенията на една двойка - с любов, предателство, раздяла, събиране. „За мен това е филм за бунтари“ – заявява Джиа Жанг-ке. За да предаде автентично различните епохи, той използва 6 различни камери и видове филмова лента. В главната роля е неговата муза и съпруга Жао Тао.

На другия полюс като мащаб на постановката e психологическата драма, разказана като road movie „Три лица“ на Джафар Панахи, който е продължава да е под домашен арест в Иран и властите, въпреки усилията на най-високо ниво на фестивала, не му позволиха за представи лично филма си. Верен на стила си Панахи разказва минималистично една камерна история, която обаче има силно психологическо въздействие. Прочута актриса получава стряскащо видео, в което момиче от едно село я моли за помощ, защото семейството й не й позволява да учи актьорско майсторство. Момичето се самоубива в кадър. Актрисата е шокирана и със своя приятел режисьора Джафар Панахи отиват до селото за да разберат дали това не е някаква манипулация. Селото е забутано в планините на Североизточен Иран и традициите там са изключително консервативни. Оказва се, че момичето е живо и здраво и е направило този номер за да му обърнат внимание. Режисьорът и спътницата му прекарват един ден и една нощ сред мизерията на хората от планините, но близо до мъдростта им и природата. Времето е достатъчно за да се разбере целия трагизъм на сблъсъка традиции- модерен живот. Там срещат още и една бивша актриса, която живее уединено и отблъсната от местната общност. Така сценарият смесва съдбата на три актриси на различна възраст и с различен опит. Едната е от преди революцията и е била принудена да се откаже от професията си. Втората е известна звезда, която селяните познават от телевизията. Третата е младо момиче, мечтаещо за сцената. С една кола, едно село, една камера, три героини и самия себе си в кадър, в условия на дисидентство Панахи продължава да изследва генералните проблеми на иранското общество, да ни показва голямото през малкото. Деликатно и нежно, без никаква агресия, без политически намеци, но с дълбока чувствителност и загриженост.

продължава на стр.3

---

продължава от стр.2

Като казахме загриженост... На специална прожекция ще бъде показан и документалният филм „Папа Франциск – човек на думата“ на Вим Вендерс. Вендерс е в селекцията за 18 път, има „Златна палма“ за „Париж, Тексас“, сега идва на тур за овации един повече от биографичен филм, замислен като „път на посвещение“ в света на папа Франциск. Поръчката е от Ватикана през 2013, но Вендерс е имал голяма свобода при снимките и право на последната дума при монтажа . Имал е и неограничен достъп до архивите на Ватикатна, които са необятна съкровищница. С Папа Франциск са заснети 4 дълги интервюта в рамките на 2 години и режисьорът уверява, че папата живее с принципите, които проповядва. Може да споделим идеите и посланието му към човечеството за борба с бедността, ангажираността му с екологията и социалната справедливост, реформите които предлага и отговорите, които дава на универсалните въпроси. Вендерс признава, че е бил поразен от изключителната спонтанност, откритост и простота на папата. Това усещат и зрителите.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//kultura/kan-marshat-na-zhenite-papata-i-kitajskata-mafia-680612.html

Свързани новини: