Най-голямата опасност пред европейския път на страните от Западните Балкани е създаването на “обратни митове“ за пропуснатите заради членството в Евросъюза възможности за развитие. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на конференция на тема “Регионално развитие и трансгранично сътрудничество – европейската перспектива за страните от Западните Балкани”, проведена в Нов български университет.

“Иначе има опасност от създаване на обратни митове – като този, че ЕС е виновен за несгодите на Великобритания, че България е пропуснала възможности заради членството си в ЕС… Не знам дали сте чували това, но има къде да го прочетете... Подобен процес може да протече и в страните от Западните Балкани“, заяви Дончев.

Испанският премиер няма да участва в срещата за Западните Балкани в София

“На територията на Западните Балкани има редица замразени конфликти, които никой не би искал на топло в дома си“, заяви още Дончев.

Той предупреди за “центробежните сили“ в страните от региона, които се развиват “не само към Русия, а и към Китай и Близкия Изток“ и изтъкна необходимостта Евросъюзът не само да инвестира в региона, а и да направи участието си видимо.

“Не може да си позволим да има такъв "остров", врязан в европейската територия, за който не знаем накъде отива – клише, но е вярно. Без тези страни Европейският съюз не би бил завършен – отново клише, но е вярно“, каза той.

Политиките на Европейския съюз стават все по-добри, все по-сложни, но и все по-неразбираеми от гражданите, допълни вицепремиерът.

“Ако трябва да обясня на някого европейската енергийна политика, ще ми трябват 2-3 дни… Как искаме гражданите да разбират и подкрепят политиките ни?“

Павлова за срещата ЕС - Западните Балкани: Не е важно да дойдат лидерите, а да има представители от всички страни

Според него най-тежка е политическата страна на въпроса с присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС, но тя не може да бъде отделена от икономическата и социалната.

Дончев изтъкна икономическите ползи от сътрудничеството на ЕС със западнобалканските страни и даде за пример инфраструктурната свързаност, чието подобряване е ключов приоритет за страната ни.

Испания блокира софийската декларация за Западните Балкани

Има общоевропейско съгласие по темата за бъдещото присъединяване на  шестте страни към ЕС, заяви Ивелина Василева, зам.-председател на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 44-то НС.

“Европейската перспектива на Западните Балкани е най-мащабният приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС. На практика по тази тема няма дебат, има съгласие – регионално и общоевропейско“, каза Василева.

Тя изтъкна важността на срещата ЕС-Западни Балкани, която ще се проведе в София на 17 май, и в икономически, и в политически план и сравни отношението на българските граждани към европейските перспективи на Западните Балкани с “пиянството“ (препратка към глава 16 от романа “Под игото“ – “Пиянството на един народ“) преди присъединяването на България към ЕС. Бившата министърка на околната среда и водите цитира публикуваните днес резултати от проучване на "Тренд", според което 60% от анкетираните граждани подкрепят присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС, а 58% смятат, че България трябва да им помага.

“Тази седмица София ще пише история и ние ще сме част от тази история“, каза Василева.

Юнкер: Ако искаме стабилност в ЕС, трябва да предвидим средства за Западните Балкани

Очертаването на европейските перспективи на западнобалканските страни е приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС. На 17 май в София ще бъде проведена среща на върха между лидерите на 28-те страни членки на блока и ръководителите на Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово именно с тази цел.

На форума обаче няма да присъства испанският премиер Мариано Рахой, който не признава независимостта на Косово. Той ще посети само работната вечеря на лидерите на страните от ЕС на 16 май. Според испански медии това издава липсата на консенсус между страните от блока за присъединяването на шестте страни.

Френският президент Еманюел Макрон също неведнъж се е противопоставял на разширяване на Съюза “преди той да е реформиран“.

Макрон: Да спрем да се затваряме в националния егоизъм

Според стратегията на Еврокомисията за Западните Балкани, представена по-рано тази година, най-напредналите страни – Сърбия и Черна гора, ще могат да влязат в блока през 2025 г., и то ако изпълнят всички изисквания.

През април Комисията препоръчва започването на преговори за присъединяване с Албания и с бившата югославска република Македония.

Конференцията “Регионално развитие и трансгранично сътрудничество – европейската перспектива за страните от Западните Балкани” бе организирана от Лабораторията за публични политики към Департамент Политически науки на Нов български университет, с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер” – България.