В покрайнините на Петербург една триетажна стара сграда е получила ново предназначение - интернат за бивши затворници (зеки - руски сленг, бел.ред.), за които няма място никъде другаде.

Тук идват по своя воля, когато няма къде другаде да отидат, и години наред живеят по начина, по който са свикнали, с реда и навиците от затвора. Дори и на преклонна възраст те са привикнали единствено на този живот, затова в домове за стари хора предизвикват конфликти, но тук са си сред свои. Някои са влизали и излизали от затвора по няколко пъти, връщали са се при жените си, но те са починали - и сега тук става "вкъщи".

Интернатът се намира в старинното селище Уст-Ижора, чието население е по-малко от 2000 души. Тук зеките, откъснати от външния свят, живеят остатъка от живота си под наблюдението на социални работници, разказва lenta.ru. Това... учреждение е единственото по рода си в Русия, а администрацията пуска тук "външни" неохотно и само с разрешение на комитета по социална политика на Петербург.

Но тук все пак са пуснали създателите на проекта "Да уловиш тишината" Ярослава Тарасова и Елена Козлова, които са заснели и поговорили с обитателите, които са изкарали зад решетките не година-две, а много повече. Получило им се е.

Шефът на интерната Едуард Григоренко е с бинтовани палци на ръцете. Зад гърба му се мяркат портрети на Путин, Сталин, Берия и още неколцина по-малко познати диктатори и пълководци. За него в интерната говорят различни неща - един се оплаква, че при предишния директор е имало посещения в музеи и екскурзии, а при Григоренко - не, че шефът е бивш афганец, контузен при операция с хеликоптери... При Григоренко колата, с която разполагал интернатът, някъде изчезнала, но в гаража се появили други луксозни возила - но не за зеките.

Развлеченията са телевизия, домино, шах, дама. И макар хазартът да е забранен, някои играят на карти - залогът е цигари или бурканче сладко. Всички дни се точат по един и същи начин - закуска, обед, вечеря.