53 на сто от българите дават "категорично добра оценка" на демокрацията. През 2008 г. техният дял е бил едва 26 на сто, т. е. положителната оценка към тази ценност в период на 10 години се е увеличила два пъти.

Само с 2 на сто за 10 години са намалели хората, които искат силна ръка. 60 на сто продължават да мечтаят за силния лидер, който ще реши всичките проблеми.

Нараства усещането за гордост от това да си български гражданин - едва 16 на сто от анкетираните не споделят това мнение.

Това показват данните от Петата вълна на европейското изследване на ценностите, което отчита промените в нагласите в период от 10 години. Проучването за България е извършено от "Алфа рисърч" сред 1560 души в периода между 11 ноември 2017 г. и 9 януари 2018 г. по поръчка на НБУ. Европейското изследване обхваща 47 страни, днес бяха представени данните за България. 

Демокрацията остава харесвана, но нерационализирана ценност, отчитат анализаторите. 

От 16 на 6 на сто пада процентът на хората, които смятат, че демокрацията е лоша и много лоша система.

Българите разбират все по-добре какво представлява демокрацията, отчете Даниел Смилов.

От друга страна обаче доверието в ключови демократични институции продължава да бъде на ниско ниво, няма особена промяна спрямо 2008 г. България се вписва в общата тенденция.

Освен това остават силните тежнения за експериментиране със силния водач или експертност.

Спрямо 2008 г. изглежда, че центристите са се стопили, преминали са повечето вдясно или вляво. 

Българите все повече ценят свободното си време.

Нараства гордият патриотизъм, това върви с растяща ксенофобия и желание за силен лидер, коментира Александър Кьосев.

Серизен спад има в желанието на родителите да се внуши на децата ценността алтруизъм - 20 на сто спад спрямо 2008 г.  Губи се интересът и към въображението.

Нарастват показателите на патриархалните добродетели - трудолюбие, постоянство, отговорност.

Губят се дистантните абстрактни връзки, смята Кьосев.