Върнахме конструктивния диалог с Москва

В отношенията с Русия е крайно време да престанем да губим, докато другите печелят

Някой тегли каруцата на дър­жавата към авток­рация, но аз съм иск­рен привър­женик на демок­рацията

Румен Радев, президент на Репуб­лика Бъл­гария

- В днеш­ното интервю ще Ви задам въп­роси, свър­зани с енер­гетика, европ­ред­седател­с­тво, финанси, вът­решна и вън­шна политика. Но нека да започ­нем, ако ми поз­волите, с Вашето посещение в Русия. Какви са резул­татите от посещението и как пов­лия на отношенията между двете дър­жави?

- Първо, искам да ви благодаря за това интервю. Считам, че Бъл­гар­с­ката телег­рафна аген­ция има огромен инфор­мационен потен­циал и интервю като това е крачка този потен­циал да се раз­г­ръща по-нататък. Виж­даме, че това посещение, и това трябва да го отчитаме, е след десет години без диалог на най-високо рав­нище. За това време бяха заг­робени три стратегически енер­гийни проекти, а с тях и въз­мож­ността Бъл­гария да се превърне в енер­гиен цен­тър на Бал­каните.

Знаем, че има проб­леми в отношенията между Европейс­кия съюз и Русия. Те са нап­рег­нати. В този кон­текст русофоб­с­ката реторика на определени бъл­гар­ски политици не доп­ринася за раз­витието на диалога с Мос­ква, към който диалог между другото се стремят все повече, и то влиятелни, европейски дър­жави. От друга страна, аз тръг­нах за тази среща и за тези раз­говори с ясното съз­нание за сил­ната обремененост от тези тежки и раз­рушителни политически дек­ларации, включително и от сегаш­ното мнозин­с­тво, което, нека не заб­равяме, обяви в свой док­лад Русия за зап­лаха миналата година. А всичко това влияе на нашите отношения.

Да споменавам ли изобщо и за опитите за пренапис­ване на историята, на освободител­ната война, към която Русия е особено чув­с­т­вителна. Русия, според мен обаче, също трябва да извърви своя път към думите на вид­ния руски учен акад. Дмит­рий Лихачов, че Бъл­гария като люлка на славян­с­ката цивилизация е дала духов­ното начало на Русия. Русия също трябва да уважава нашата история и кул­турни дос­тижения.

Ето в това тежко нас­лед­с­тво мисля, че тази визита беше важна крачка за въз­с­тановяване на доверието и за изг­раж­дане на отношения на основата на рав­ноп­равие и взаимно уважение. Определено мисля, че Русия също е готова и има воля в тази посока.

–Тоест, Вие смятате, както в Бъл­гария се съз­даде едно такова мнение, че не сте се вър­нали с празни ръце. Имаше такива комен­тари, че е било пренеб­режително от страна на рус­ката дър­жава да Ви съобщи за посещението на премиера Борисов, което е тези дни.

–Аз мисля, че можем да говорим за пренеб­режително отношение, ако да речем, бяхме провели един фор­мален 20-минутен раз­говор, в присъс­т­вието на филолози и историци да си говорим само за азбуката и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа и то в присъс­т­вието на най-влиятелните минис­три — на енер­гетиката, на икономиката, на промиш­леността и тър­говията. Щеше да бъде, може би пренеб­режително, ако след фор­мал­ните срещи президен­тът Путин беше казал “довиж­дане“ и се беше обър­нал. Нап­ротив, той ме покани за среща наис­тина на четири очи, без преводачи, без асис­тенти, която продължи около 40 минути. Така че, въп­росът тук по-скоро е към правител­с­т­вото, което неофициално търси кон­такти с Мос­ква, а официално я обяви за зап­лаха и то съв­сем неот­давна.

Що се отнася до връщането с празни ръце. Тук категорично не съм съг­ласен, защото знаете, че договорите са в прерогатива на правител­с­т­вото. Но както видяхме през годините, то не им придава особено голямо значение. Както ги под­писа, така се отмята от тях.

–При посещението не тряб­ваше ли да има присъс­т­вие на минис­три?

–Аз пак каз­вам — този въп­рос е към правител­с­т­вото. Наис­тина правител­с­т­вото се ангажира с кон­к­рет­ните резул­тати, с кон­к­рет­ните договори и това е неговата работа. Но отмятането от тези договори струваше пари и на Бъл­гария, и на Русия.

И при цялата тази, виж­дате, много трудна ситуация, която се съз­даде през годините, беше много важно да се въз­с­танови доверието. Това беше и моята основна цел. Виж­дате, че аз наис­тина пожелавам на правител­с­т­вото да опол­зот­вори това доверие, което се изг­ради. И включително и до днес не прес­тават опитите на говорители, на депутати, на мнозин­с­т­вото по всякакъв въз­можен начин да се омаловажи моята визита. Аз няма да пос­тъпя като тях. Нап­ротив, бих се рад­вал правител­с­т­вената делегация, водена от премиера Борисов, да кон­к­ретизира сът­руд­ничес­т­вото, защото това е в интерес и на двете дър­жави, в интерес и на Европа.

Между другото, в тези раз­говори пос­тавих много ясно облас­тите, където Бъл­гария много трудно може да отс­тъпи. Нап­ример лицен­зиите за произ­вод­с­тво на въоръжение от нашия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс. Не можем да допус­нем друга дър­жава отвън да ни раз­решава къде и как да изнасяме оръжие, произ­ведено в Бъл­гария. Пов­диг­нах важни въп­роси, касаещи облек­чени условия и по-добри цени на дос­тавка на руски енер­гийни ресурси. По-добри условия за присъс­т­вие на бъл­гар­ски биз­нес на рус­кия пазар. И рус­ката страна демон­с­т­рира наис­тина една отк­ритост и готов­ност за кон­с­т­рук­тивно обсъж­дане на тези въп­роси и наис­тина получаване на едни по-добри условия за Бъл­гария. И аз силно се надявам бъл­гар­с­кото правител­с­тво да продължи работата в тази насока и да пос­тигне кон­к­ретни резул­тати.

–Понеже се чуха комен­тари, че едно такова посещение в този момент едва ли не ни отдалечава от Европейс­кия съюз и НАТО. Как бихте отговорили.

–Това е все едно да си зададем въп­роса “Северен поток 2“ отдалечава ли Гер­мания от Европейс­кия съюз и НАТО. Не, раз­бира се. Мисля, че е крайно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа дори истеризация в отношението си към Русия и да прес­танем да губим, докато другите печелят и се нас­таняват на пазарите ни, които ние отс­тъпихме сами.

Виж­дате, че там беше и президен­тът Мак­рон, там беше и кан­ц­лерът Мер­кел. А пред­с­тои в началото на юни визита на президента Путин в Авс­т­рия. Нека пог­лед­нем и статис­тиката. Фран­ция е в кон­курен­ция с Гер­мания кой да бъде най — големият инвес­титор в Русия от европейс­ките дър­жави. Нека видим огром­ния стокооб­мен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въп­рос.

–Вие споменахте енер­гий­ните проекти между Бъл­гария и Русия и само бъл­гар­с­ките проекти, които са обвър­зани с Европейс­кия съюз. Бъл­гария ще изг­ражда “Бъл­гар­ски поток“ или газов хъб “Бал­кан“?

–Мисля, че и двете ще станат реал­ност. Но, първо, газовият хъб “Бал­кан“ е рожба на кризисен пиар след скан­дал­ния провал на проекта “Южен поток“. За да има хъб обаче, трябва да има газ. А газ няма. Между другото това е един рационален проект — газовият хъб, и той трябва да бъде под­к­репен. Но точно лип­сата на газ рис­кува този многомилионен проект да гълта пари за раз­работка и строежи, без да е ясно точно как и с какво ще фун­к­ционира този проект. Както виж­даме, газ към момента няма за този хъб. Пред­с­тои спиране на тран­с­бал­кан­с­кия газоп­ровод, един­с­т­вения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. “Южен поток“ е заг­робен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме соб­с­т­вен. Втората тръба на “Тур­ски поток“ започна своето изг­раж­дане, но е неясно накъде ще продължи — през Гър­ция за Италия или към нас. Това означава, че в сред­нос­рочна пер­с­пек­тива газовият хъб, и то с ограничен капацитет на интер­конек­торите, които едва сега ще започ­нат да се изг­раж­дат, газовият хъб може само да спомогне за дивер­сификацията на нашето соб­с­т­вено снаб­дяване с газ и то твърде условно.

Ако искаме наис­тина да удов­лет­ворим нашите големи амбиции да бъдем страна, която раз­п­ределя, продава, дос­тавя газ, това означава, че трябва отнякъде да има газоп­ровод с капацитет. Най-вероятно, ако успеем да се преборим, това е втората тръба на “Тур­ски поток“. Но това означава допъл­нителна зависимост от още една страна тран­зитьор, това означава по-голяма цена и по-голям риск за дос­тав­ките.

–Европейс­кият съюз излезе, миналата сед­мица мисля, с едно решение за облек­чаване на дос­тав­ките на газ на пет дър­жави, включително и Бъл­гария, бяха наложени ограничения на “Газ­п­ром“. Това няма ли да помогне прак­тически за по-бързото осъщес­т­вяване на проек­тите?

- Определено ще спомогне и това е изк­лючително благоп­риятен момент за нашата правител­с­т­вена делегация, която точно след това решение отива в Мос­ква. И тук е мяс­тото вече за едни праг­матични преговори и отс­тояване на нашите интереси. Но за да може да отс­тояваме нашите интереси, крайно време е да имаме енер­гийна стратегия в сред­нос­рочен и дъл­гос­рочен план, която да извърши дъл­бок анализ и която да пос­тави ясни цели и да даде отговор на тези въп­роси.

Защо Мер­кел беше в Русия и нас­тояваше за “Северен поток“? Защото много ясно знае, че бъдещето е на дър­жави с кон­курен­тос­пособна икономика, а това означава дос­тъп до евтина енер­гия и сигур­ност на дос­тав­ките. Нещо повече — виж­дате, че сега всички дър­жави се борят да получават повече газ, да могат да го раз­п­ределят, продават и тран­зитират за други дър­жави. Това означава големи такси, значителни приходи, сигур­ност и влияние. И затова аз много се надявам, че Европа, и времето идва най-сетне да пос­тави на прин­ципна позиция този въп­рос, че когато говорим за енер­гийна сигур­ност и енер­гийна ефек­тив­ност, най-добре е тези тръби да влизат дирек­тно в дър­жави от Европейс­кия съюз.

Между другото, все повече гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и праг­матичен начин. И за мен е недопус­тимо да има тук един двоен стан­дарт към отделни дър­жави. Не само по отношение на храните, но и по отношение на енер­гетиката. Защо “Северен поток 2“ да може, а “Южен поток“ да не може. Защо може едни дър­жави съв­сем свободно и отк­рито да получават огромни приходи от тран­зит на газ, а други дър­жави да трябва да завоалират своите намерения със сложни фор­мулировки точно за тези си амбиции.

Вяр­вам, че услож­нената геос­т­ратегическа обс­тановка, средата за сигур­ност и амбициите на Европа за кон­курен­тос­пособ­ност на икономиката ще дават импулси за в бъдеще и на двата проекта — и на газовия хъб, и на проекта за пряка дос­тавка на руски газ през Черно море за Бъл­гария и оттам за след­ващите страни от Европа.

–Как според Вас се вписва рес­тар­тът на проекта на АЕЦ “Белене“?

- Зависи изцяло от правител­с­т­вото. Виж­дате, че политиците от мнозин­с­т­вото, които съв­сем дос­коро парадираха със спирането на проекта, сега парадират с неговото възоб­новяване. Според мен атом­ната елек­т­роцен­т­рала “Белене“ трябва да бъде пос­т­роена, но при ясна правна рамка, без финан­сово обвър­з­ване и с минимален финан­сов риск за дър­жавата, при доказана целесъоб­раз­ност и много важно — при надеж­дни механизми за кон­т­рол на ядрения риск.

–Вашата оценка за сдел­ката за ЧЕЗ. Някак си май нещата се пораз­миха във времето.

- Изпол­з­вахте много точна дума — пораз­миха. Скан­далът с ЧЕЗ извади на повър­х­ността много тревожни въп­роси, които аз зададох между другото още в избух­ването на този скан­дал. Кой стои реално зад тази сделка и кой даде политически гаран­ции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма как изобщо да тръгне. Защо служ­бите не сработиха и чий интерес отс­тояха? И най-важният въп­рос — какви са финан­совите схеми и откъде ще дой­дат парите? И до ден днешен няма отговор на нито един от тези въп­роси. Въп­реки усилията на пред­седателя, пар­ламен­тар­ната комисия според мен бе изпол­з­вана по-скоро так­тически, за да може да се канализира общес­т­веното нап­режение, въз­мущението и в крайна сметка скан­далът да се раз­мие и потуши. Но въп­росите остават. И съм убеден, че ако говорим за защита на дър­жав­ния интерес, трябва да бъде установена истината и трябва да се потърси отговор­ност от определени хора. За мен случаят ЧЕЗ е отк­рит.

–От началото на годината Бъл­гария пред­седател­с­тва Съвета на Европейс­кия съюз за шест месеца — без­с­порно важно събитие за дър­жавата. Каква е Вашата оценка за него до този момент, остава още един месец до неговия край?

- Много е трудно да дам едноз­начна оценка на едно такова мащабно събитие, защото то може да се оцени със сис­тема от критерии. Те могат да бъдат най-различни — определяне на приоритети, организация, усилия, кон­к­ретика, реални резул­тати. Мисля, че бъл­гар­с­кото правител­с­тво определи актуални за региони и за Европа приоритети. Минис­тър Пав­лова и админис­т­рацията работят така, че да има нуж­ната организация за тези събития. Бъл­гария показа, че може да админис­т­рира процесите от европейс­кия дневен ред.

Що се касае до кон­к­ретиката, според мен има раз­минаване между фан­фар­ния тон и реал­ните резул­тати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията. Страните от Запад­ните Бал­кани не получиха ясна пер­с­пек­тива за присъединяване, но за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от пос­рещания, изп­ращания, колко европейски лидери ще сед­нат на една маса, и много важно как точно ще се ръкуват, и което се прев­ръща едва ли не в основен критерий за успеха на пред­седател­с­т­вото.

Мисля, че прекалената упот­реба на европейс­кото пред­седател­с­тво за политически PR някак си погасява европейс­ката сим­патия на бъл­гарите. Защото виж­дате, че хората говорят в крайна сметка повече за проб­лемите пок­рай трафика и за менюто на официал­ната вечеря. Ако трябва да обобщя това европейско пред­седател­с­тво, смятам, че ако със същата страст, с която бъл­гар­с­кото правител­с­тво се хвърли да работи за прос­перитета на народите от Запад­ните Бал­кани, ако със същата страст правител­с­т­вото се хвърли да работи за соб­с­т­вения си народ, тогава ни очаква едно по-добро бъдеще. Стига, раз­бира се, ефек­тив­ността да бъде на доста по-високо ниво от тази демон­с­т­рирана за Запад­ните Бал­кани.

- Да Ви върна на тази тема. Все пак това е едно от ключовите събития на пред­седател­с­т­вото ЕС-Западни Бал­кани. Запад­ните Бал­кани смятат, че трябва да получат покана да влязат в Европейс­кия съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все пак тук бяха дър­жав­ните глави на всички от Запад­ните Бал­кани, както и най-големите европейски лидери. Какво смятате Вие — има ли кон­к­ретни резул­тати и какъв е успехът на Бъл­гария?

–Както видяхме, кон­к­ретни резул­тати, освен добри намерения, няма. Ако срав­ним с Дек­ларацията от Солун през 2003 г., присъединяването се замени с пер­с­пек­тива. Това е наис­тина многоз­начително, трябва да изчакаме, трябва време — дали наис­тина ще има раз­витие със спора за името между Македония и Гър­ция, но това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за член­с­тво в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 млрд. европомощ за инф­рас­т­рук­турни проекти в основни европейски финан­сови документи или ще останат да висят? Така че, реал­ните резул­тати са далеч от намеренията и обещанията.

–Как смятате, защо Президен­т­с­т­вото не учас­тва в тази среща и Вие като дър­жавен глава? Има раз­лични спекулации по темата.

- Според мен това е част от стратегията на правител­с­т­вото и аз непоканен не ходя никъде. Но на отк­риването на европейс­кото пред­седател­с­тво на 11 януари аз ясно фор­мулирах своите виж­дания за една социална, дос­тъпна за своите граж­дани Европа. Вместо това, граж­даните получават снимки от Моста на влюбените. Затова каз­вам, че точно тази стратегия всъщ­ност превърна европейс­кото пред­седател­с­тво в операция по политическа рек­лама.

–Този Ваш отговор дава начало на след­ващия въп­рос. Каква е оцен­ката Ви за диалога между инс­титуциите? Има ли проб­леми, какви са те? Все пак премиерът нас­коро спомена, че е време “двата коня да тег­лят каруцата“ в една посока?

–Вие виж­дате, че диалог няма. Срещата между Европейс­кия съюз и Тур­ция бе договорена с чужд кан­ц­лер, без да бъде уведомен бъл­гар­с­кият президент, при положение, че се кани президент на съседна дър­жава. Бъл­гар­с­кият президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европ­ред­седател­с­тво. Бъл­гар­с­кият президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди дър­жав­ници. Но що се отнася до каруцата, считам, че някой тегли каруцата към авток­рация, а аз съм убеден зас­тъп­ник на демок­рацията.

- Какво Ви дава повод за това мнение на авток­рацията?

- Аз съм говорил невед­нъж по тези въп­роси. Но това е обсеб­ването на всички инс­титуции, не само инс­титуции, медии и т. н.

–Да се върна към финан­совите въп­роси в дър­жавата. Преди няколко сед­мици са чуха изказ­вания, че до края на пред­седател­с­т­вото Бъл­гария ще влезе в чакал­нята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези срокове са реални?

- Първо, присъединяването към еврозоната е стратегическа цел на Бъл­гария. Това присъединяване ще ни гаран­тира Бъл­гария да бъде в ядрото на европейс­ките интег­рационни процеси. Трябва обаче да сме наясно кога, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.

Знаете ли, когато се срещ­нем с лидерите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въп­роси: защо при една много по-мощна и устой­чива икономика и социална сис­тема те не подават молба за член­с­тво. Получавам интересни отговори, които си струва да анализираме и да пог­лед­нем този проб­лем от всички въз­можни страни. Както всички знаехме, ние сме отлич­ници, написали своето “домашно“, пок­рили всички чис­лови критерии и едва ли не от нашата воля и вът­решен кон­сен­сус и решение зависеше кога ще поведем борба за влизане в т. нар. чакалня за еврозоната. И даже поехме ангажимент, вът­решно наше обещание това да се случи до края на европ­ред­седател­с­т­вото.

Пос­лед­ните новини от Брюк­сел обаче показ­ват, че и това няма да стане. Причините са до болка поз­нати и аз не искам тук отново да ги комен­тирам. Но това, което явно породи смут в Бъл­гария, това е нас­тояването на нашите европейски пар­т­ньори и на Европейс­ката цен­т­рална банка, на Европейс­ката комисия влизането в чакал­нята да бъде обвър­зано с влизането в Бан­ковия съюз. А това вече влече след себе си много по-сериозни условия. Това означава истин­ски, реален мониторинг на нашата бан­кова сис­тема.

Също така трябва да нап­равим анализ и оценка на риска за присъединяването на нашата крехка икономика и неус­той­чива социална сис­тема към еврозоната. Трябва да имаме ясен национален план, който да ни гаран­тира стабил­ност и на икономиката, и на нашата социална сис­тема, и в процеса на присъединяването и след него. Така че, явно тук ще трябва тепърва да пишем по-задълбочено домашно.

- Поз­волете ми да задам въп­роси, свър­зани с правомощията на президента. През пър­вата си година наложихте вето на няколко закона, които бяха преодолени бързо и лесно от пар­ламента. Това не омаловажава ли дейс­т­вията на президента за ветото? И подобни комен­тари се чуха и относно Кон­сул­татив­ния съвет при Вас — един от важ­ните инс­т­рументи на президен­т­с­ката инс­титуция.

- Мисля, че Президен­т­с­т­вото има най-висока легитим­ност, защото президен­тът се избира с пряк вот, но той няма реални дейс­т­вени инс­т­рументи. Въп­реки това, методич­ното погаз­ване на мнението и позициите на президента според мен води до нат­руп­ване на общес­т­вено неудов­лет­ворение, което рано или късно властта ще усети.

По отношение на Кон­сул­татив­ния съвет за национална сигур­ност мисля, че за проведените досега заседания съм пос­тавял важни въп­роси: за национал­ната сигур­ност, за отб­раната и сигур­ността, за укреп­ване на суверенитета — да речем дори чрез необ­ходимост от усъвър­шен­с­т­ване на Закона за вероиз­поведанията. Нещо, което очак­вам да се случи от миналата година, но то така и не се случва. Вече изпъл­нението на поетите ангажименти, на пос­тиг­натия кон­сен­сус лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги изпъл­няват. Но въп­реки това, мисля, че тук се пов­дигат важни за общес­т­вото ни теми, които чакат своето решение. Нещо повече — излизат от аноним­ност позиции на политици, на политически пар­тии. А това винаги е добре за демок­рацията.

–Много се говори в Бъл­гария, а и в Европейс­кия съюз за борба с коруп­цията. В пос­лед­ните док­лади се отбеляз­ват успехи на Бъл­гария, съз­дава, се, дори мисля, че в момента, “мегаор­ган“, който да се бори с коруп­цията. Какво означава това според Вас?

- Да, за коруп­цията наис­тина Бъл­гария говори много и прави малко.

Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон — започ­наха ремон­тите по него, още преди да бъде обнарод­ван. И аз съм сигурен, че този процес ще продъл­жава по ремон­тиране на този закон. Но моето мнение за органа е извес­тно — за новия съз­даден мегаор­ган за борба с коруп­цията. И то не тол­кова за това, че той е абсолютно под­в­лас­тен на мнозин­с­т­вото в пар­ламента, най-вече за това, че неговите правомощия и струк­тура и инс­т­румен­тариум са насочени повече към борба с коруп­цията в миналото, откол­кото да има ефек­тивни инс­т­рументи за раз­к­риване, пресичане, предот­в­ратяване и раз­с­лед­ване на коруп­ционни схеми сега, в наши дни, и гарант, раз­бира се, и в бъдеще да се процедира по този начин.

–И нак­рая да Ви задам един въп­рос — според едно социологическо проуч­ване този месец една президен­т­ска пар­тия, оглавявана от Вас, би пос­тиг­нала около 37 процента успеваемост. Как смятате Вие?

- Аз мисля, че такива проуч­вания показ­ват само рас­тящото неудов­лет­ворение в нашето общес­тво от политичес­ката класа и риска от политически проекти, които ще тър­сят да се внед­рят в този вакуум. Но бих под­к­репил, бих привет­с­т­вал политически субекти, които са насочени към решаване на проб­лемите на общес­т­вото и които срещат неговото раз­биране и под­к­репа.

Интер­вюто е на БТА

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител