Обвързването на европейските субсидии със спазването на върховенството на закона е справедливо предложение, заяви еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер преди срещата на високо равнище за следващата многогодишна финансова рамка, предаде БНР. Форумът, състоял се в НДК, е посветен на кохезионната политика на ЕС: "Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г."

Първият бюджет на ЕС след Brexit: €1.279 трилиона, повече за иновации и сигурност

На въпрос дали ще се постигне консенсус по този въпрос, Йотингер отговори:

"Мисля, че това е балансирано предложение и ние имаме много ясни аргументи в негова подкрепа. Ще дадем най-доброто от себе си, за да получим "да" от Съвета и от Европарламента".

Методът за разпределяне на средствата от кохезионните фондове е свързан с БВП на глава от населението, обясни еврокомисарят, като добави, че от Съвета на ЕС и от Европарламента се предлага методика, която е от 1999 г. България е държавата с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС.

Този метод е свързан с БВП на глава от населението и освен това няколко процента, които са свързани с демографията от брутния национален доход по географски принципи, безработица, имат влияние върху тези фактори. Много пъти сме споменавали, че основното, което целим да постигнем чрез политиката на сближаване, е да се тръгне от ниския БВП на глава и да се достигне по-близо до средната стойност за Европа, коментира той.

По думите му европейските политики дават резултат и през следващите десетилетия ще има по-малко средства от кохезионните фондове, които ще бъдат инвестирани в държавите от балтийските страни и Вишеградската четворка (вече петорка - б.р.) в сравнение след 2004 г. Гюнтер Йотингер посочи, че в многогодишната финансова рамка на ЕС е включен инструмент, който не е целеви за Brexit, а е предвиден за асиметрични шокове.

Ако всички 27 държави-членки бъдат засегнати от икономическа рецесия, би трябвало да има средства от там за всички и то по други програми, допълни еврокомисарят.

Като пример за асиметрични шокове той даде проблема с границата със Северна Ирландия - след излизането от ЕС на Великобритания, или ако балтийските държави бъдат засегнати от непредвидени действия в съседния регион (Русия - бел.р.), ако има рязък спад на БВП там и се забави растежът, което доведе до рецесия. Такъв шок може да струва милиарди и в такъв случай ще трябва да се използват средства за стабилизация, каза Йотингер.

Eврокомисарят отбеляз значението на кохезионната политика, която остава най-важният инструмент, с който разполага ЕС, за да развива регионите, да повишава конкурентоспособността, да привлича частни инвестиции, да създава по-благоприятна среда. България ще получи с 8% повече от средствата за кохезионна политика в сравнение с предишния бюджет. "След оттеглянето на нашите британски приятели ще загубим 12-14 млрд. евро годишно и това ще означава необходимост от известни съкращения. Намерението на ЕК е ясно – кохезионната политика заема 30% от общите средства и е най-ясният израз на солидарността в ЕС", отбеляза Йотингер.

"Опростяваме правилата за кохезионната политика. Искаме да направим всичко възможно новите държави членки да могат да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението. България е сравнително нов член на ЕС и увеличаването на БВП ще бъде постигнато чрез развитие на инфраструктура и подобряване на образованието, обновлението на градските райони. Страни като България са на верен път, но по този път трябва да продължим през следващото десетилетие, за да гарантираме, че България ще заеме пълноценно мястото си. В края на юни ще се проведе срещата на държавните и правителствените ръководители на 27-те държави-членки и трябва да ги убедим, че подходът на кохезионната политика е правилен“, каза още еврокомисарят.

Борисов призова към орбанизъм в Европа

Така, както България си е затворила границите и се минава само през контролно-пропускателните пунктове, това трябва да го правят и всички европейски държави, а тези, които са в центъра на Европа и нямат външни граници, да подпомогнат финансово, заяви премиерът Бойко Борисов в началото на форума за кохезионната политика на ЕС.

"Каквото и да се учим в кохезията или общата европейска отбрана, вие видяхте, че през миналите 1-2 години дори политическата тема за избори - първата е миграцията и какво ще правим с нея. Дори една от най-подредените държави в света - Германия, заради тема шест месеца боксува, докато си направи правителство. Коридорите 4, 8, 10, а и някои от връзките между столиците на Балканите са изключително важни за региона, за да не напусне младото поколение, да не напускат работниците, защото тогава остава възрастното население, няма кой да плаща пенсиите и много бързо и лесно популистки и националистки партии взимат властта“, заяви Борисов.

По думите му се получава проблем в сърцето на Европа. По думите на Бойко Борисов, само инфраструктурната свързаност гарантира, "че народите по тези земи ще имат перспектива и тук ще стане по-добро място за живеене".

"Предупредил съм какво ще се случи, ако не направим тези неща. Както преди четири години предупредих, че ако не си затворим границите и бягащите от войната да бъдат пускани само през официалните контролно-пропускателни пунктове и то за определен период от време, докато свършат войните, след това да се върнат да си възстановяват страните, а икономическите мигранти да бъдат пускани там, където имат нужда или искат“, посочи премиерът.

Според него в Европа може да дойде всеки и не само, че му казваме "добре дошъл", ами започваме да се грижим за него в измерение на десетки милиарди евро.

"Трябва на хората в Европа да им гарантираме, че този процес ще бъде овладян. Какво значи релокация по държави по произход? Това значи ли, че външните държави трябва да бъдат напълнени с мигранти? Напротив - всяка една от нас трябва да си свърши своята работа и да подкрепим тези, които имат нужда", обясни Борисов, добавяйки, че миграцията и кохезията са темите, които най-често разделят Европа.