Миграцията, сближаването и върховенството на закона са темите, разделящи ЕС

Миграцията, политиката по сближаване, обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, увеличаването на вноската са основните теми, разделящи страните членки в ЕС относно бъдещата Мноногодишна финансова рамка за периода (МФР) 2021 – 2027 г. Това стана ясно от изказванията на участниците в конференцията на високо ниво, посветена на Кохезионната политика на ЕС - "Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г." в НДК. На форума, провеждащ се в София, финансовата рамка за следващия програмен период се обсъжда за първи път публично, след представянето й от ЕК в началото на май заедно с пакета регламенти.   След излизането на Великобритания от ЕС приходите в бюджета ще намалеят с 12 до 14 млрд. евро годишно. Това означава необходимост от известни съкращения, но намерението на ЕК е кохезионната политика да заема 30 на сто от общите средства, каза еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер. Предложението на ЕК е за 373 млрд. евро по политиката за сближаване в периода 2021 – 2027 г., което е колкото и през настоящия програмен период. България дори ще получи с около един милиард евро повече през следващите седем години, но на страни като Чехия, Полша и Унгария парите се орязват. Причината да няма намаление на средствата за кохезионната политика е, че това е обща политика за индустрията, за икономиката и е най-ясният израз на солидарността в ЕС, посочи Йотингер. Преди форума той каза, че обвързването на европейските субсидии със спазването на върховенството на закона е справедливо предложение и че е оптимист за приемането на новите правила. "Мисля, че това е балансирано предложение и ние имаме много ясни аргументи в негова подкрепа. Ще дадем най-доброто от себе си, за да получим "да" от Съвета и от Европарламента", каза еврокомисарят по бюджет. Разговори, спорове, дебат, различия има и ще има, надявам се, че имаме достатъчно време те да бъдат изчистени, каза вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. По думите му "различията до голяма степен са в сферата на математиката или географията". Има спорове, когато се говори за обем пари и за механизма за разпределението им. Той обаче е окуражен, че няма принципен спор по отношение на това, че трябва да се търси максимална добавена стойност от всички инвестиции, които се правят за сметка на кохезионната политика. Няма спор и по отношение на това, че кохезионната политика трябва да се реформира, за да е по-ефективна и пътят за това е опростяването. "Подозрителен съм, когато имаме консенсус на ранна фаза - това обичайно е лош знак, защото означава, че някой нещо премълчава. Но днешното събитие определи до голяма степен кои са зоните на съгласие и тези на напрежение", каза Томислав Дончев. Той допълни, че до края на българското и най-вече на следващите председателства трябва да се работи за това зоните на съгласие да станат по-големи, а на напрежение – по-малки. Амбицията на ЕК е новата МФР да бъде приета преди евроизборите догодина, за да няма забавяне при реализирането на политиките през следващия програмен период, така както стана през този. Европейската комисия е готова да разговаря поотделно с всяка държава членка по приоритетите и съдържанието на кохезионната политика до пролетта на следващата година, за да се изчистят спорните моменти, каза Марк Льометър, генерален директор на Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" в ЕК. По думите му има близо две години - до края на 2020 г., за да се постигне споразумение по бъдещите приоритети на кохезионната политика и нейното изражение в различните страни.

Прочети цялата новина https://www.mediapool.bg/migratsiyata-sblizhavaneto-i-varhovenstvoto-na-zakona-sa-temite-razdelyashti-es-news280024.html

Свързани новини: