Да направим един мисловен експеримент. Представете си, че група хора искат равноправие. Смятат, че правата им са нарушени. Смятат, че им е отказано нещо, което е дадено на другите. Отказва им се абсолютно неоснователно. С доводи от средновековието. И срещу тях има шумни, агресивни опоненти, призоваващи да се спазват „християнските ценности“. Опоненти, които без свян обиждат най-богохулно всяко искане за промяна. Искат да фиксират всички социални отношения на ниво от преди векове. Заради „изконното християнско семейство“. И отношенията, и разпределението на ролите в него.

Сетихте ли се за коя група хора говоря?

Сега си представете, че тази същата група хора не само прави мирни шествия. А опита да използва и крайни вандалски методи. Например започне да чупи витрини, да прекъсва електричеството и водата, да обръща коли, да слага бомби, даже да опита атентат срещу дома на министър председателя. Да правят индивидуални и масови гладни стачки. Даже някой да се самоубие в името на каузата…

Как ще се отнесете към това? Ще им дадете ли исканите права?

За да не се чудите повече, описвам истински събития. Такива са били методите на женските движения от края на 19-и и началото на 20-и век. С които са искали да получат равни права с мъже да гласуват. И тези права са им били отказвани. С доводи като: Това противоречи на изконните християнски ценности, това не е в ценностите на християнското семейство, тези „странни“ жени предават изконната роля на майка и домакиня като искат правата на мъжете…

Може сега да ни се струва странно. Но жените са получили право да гласуват наравно с мъжете след упорита битка. Например в България това става през 1937 г. и то само за омъжени жени. Т.е. и вдовици, и разведени (вече за тях година по-късно през 1938 г. - бел. ред.). Самотните били разглеждани като незаслужаващи доверие. Сякаш подписването с някой „господар“ ги издига в обществото.

Ето някои от другите европейски страни и кога е било разрешено гласуването на жените:

Финландия - 1906 г.
Норвегия - 1913 г.
Дания - 1915 г.
Албания - 1920 г.
Турция - 1926 г.
Югославия - 1946 г.
Франция - 1946 г.
Гърция - 1952 г.
Швейцария - 1971 г.

Днес чуваме подобни доводи, но за друга група, която иска равни права. Отново „сторонници на изконни традиционни уотевър християнски ценности“ говорят как биологията трябва да определя социалните различия. Без да осъзнават, че светът отново се е променил. Бъдещето е тук, застига ги и ги подминава. И те остават назад. Като пещерни хора пред цивилизация; като плантатори пред забрана на робството; като аналогови старци в дигитална епоха.

Хубавото е, че цивилизацията не върви назад. И само след десетилетие на подобни отломки ще се гледа както сега гледаме на старите робовладелци. Или на „мъжете“, твърдящи, че жените са нисши същества и нямат същите права. Ветровете на времето ще ги издухат и тях.

Браво на хората, които се борят за правата си. Само така обществото ни ще има развитие.

Мнението е от фейсбук профила на Любомир Аламанов. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.