Преди седмица бе публикувана класацията на Quacquarelli Symonds - QS на най-добрите университети в света. Каква е новината за нас? Ами, няма такава. Единственият български университет в класацията – СУ "Св. Климент Охридски" – отново е на дъното. Той дели местата между 800 до 1000 в обща група от 200 висши учебни заведения от най-различни страни.

Тенденцията към понижаване на качеството също остава. До 2017 г. Софийският университет е в групата между 651 и 700 място в света. От тогава насам рейтингът му пада. И причината е в това, че другите университети се променят, за да отговорят на потребностите на модерното общество. А при нас ситуацията е застинала… и то от години.

В повечето европейски страни има по няколко университета в класацията, които са доста по-напред от единствения наш. Тоест младите хора там по презумпция могат да избират и имат възможност да учат в по-престижен университет.

Колко важна е някаква си класация

Всъщност доста. Не заради класацията сама по себе си. Не заради евентуалния престиж, който би донесъл фактът, че сте завършили университет в най-добрите 100, а не най-добрите 1000 (на всеки му е ясно, че навсякъде има талантливи студенти, които имат знания и умения, както и посредствени).

Подобни класации са важни, защото дават представа на нас, студентите, както и на преподавателите, а евентуално и на ресорното министерство, за нивото на висшето учебно заведение по някакви (обективни) критерии.

Кои са те в рейтинга на Quacquarelli Symonds?

На първо място и с най-голяма тежест (40% от общия бал) е академичната репутация. За да се получи резултатът, организацията провежда проучване сред над 80 000 експерти в областта на висшето образование. Те оценяват нивото на преподаване и изследователска дейност в съответните университети. За Софийския университет такава оценка изобщо не присъства в класацията.

Махнете матурите

Следващ по тежест критерий е съотношението между преподавателския състав и броя на студентите (20% тежест). Причината е, че според организацията студентите трябва да имат по-лесен достъп до съдействие от преподавател, а това може да стане при по-голям брой на преподавателите. Това също така намалява и тяхната заетост и ги прави по-продуктивни. Оценката за СУ е 35,2%.

И университет №1 в света е... Масачузетският

От данните на QS се вижда, че студентите в СУ са 19 494 при 1679 души преподавателски състав.  Тоест на един преподавател се падат средно 11,6 студенти. Заедно с изследователската работа и административните задачи (които, както знаем, преподавателите в България сами изпълняват). За сравнение – в Харвард (трети в класацията) студентите са 22 429 за 4350 преподаватели (малко над 5 студенти на един преподавател). Тук рейтингът обаче не отчита и ниското заплащане на университетските преподаватели в България, което, да не се лъжем, няма как да не влияе върху мотивацията.

Въпреки всичко личните ми впечатления показват, че малко преподаватели в Софийския университет отказват обратна връзка и помощ на студентите си. Така че съотношението между преподаватели и студенти е проблем, но далеч не най-сериозният.

Индексът на цитиране на научни публикации също е с тежест 20% от оценката.

На следващо място QS слагат репутацията сред работодателите (10% от оценката). Оценките са базирани на проучване сред над 40 000 работодатели, които преценяват доколко адекватна за трудовия пазар е подготовката, която дават висшите учебни заведения. За СУ оценката е 18,3% - съвсем незадоволителна, при положение че е най-престижният български университет.

Останалите критерии са дяловете на чуждестранните студенти и на чуждестранните преподаватели. Данни също липсват. По лични впечатления – чуждестранните преподаватели са малко, най-често водят кратки факултативни курсове. Чуждестранните студенти в СУ също са малко – най-вече от съседни страни и от други страни, където се говорят славянски езици. Причината – просто няма достатъчно чуждоезични програми.

В подобни класации фактори като материалната база и адекватността на учебните програми не влизат пряко, но влияят на критерии като академична и бизнес репутация. В Софийския университет те са под всякаква критика. Техниката е стара и ако работи, работи зле. Софтуерът е краден. Учебните програми не са променяни от десетки години…

И какво да направим

Лесно е да отсечем, че българското образование не струва и толкова. Вече няколко пъти писах за ключовата реформа във финансирането (и отчетността), която трябва да бъде в основата на повишаването на качеството на обучението у нас. Същото се отнася и до цялостната стратегия на висшето, а и на образованието като цяло, което да стане адекватно на съвременността (с перспектива за близкото бъдеще) – в училище и университета да ни учат да се учим сами.

Има обаче един феномен, който твърде трудно може да бъде изкоренен – незаинтересоваността. На голяма част от студентите не им пука, на много преподаватели – също. Причинно-следствената връзка тук не е много ясна - на кои е започнало първо да не им пука напомня въпроса за яйцето и кокошката. Озадачаващо е, когато попиташ преподавателя какво можеш да подобриш в проекта си, който той е определил като не особено добър, и той те помоли да му пратиш файла в PDF формат, защото не може да го отвори на лаптопа си (но го е видял и оценил вече). Оценяването на курсови работи „на купчини“ е практика.

От друга страна мърморенето задето преподавателят иска презентациите да са добре направени, текстовете да са грамотно написани, а за взимането на изпита да е необходимо прочитането на повече от една книга, съвсем не е адекватно за висше учебно заведение.

Освен адекватно разпределена държавна субсидия, съобразени с реалността учебни програми, материална база, която помага на работата, а не ѝ пречи, за добро висше образование ни трябва и промяна в отношението – и на преподавателите, но и на студентите.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“