Как момчетата на Путин подкопават Запада

Ан Апълбаум е журналист, родена в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя разказва за това как действа съвременната машина на Кремъл в Запада – ако съдим по последните случки – доста по-различно отпреди. 

Друго беше едно време. Имаше КГБ куриери, чували с пари, „Московско злато„, тайно финансиране на крайно леви издателства: Съветската комунистическа партия се опитваше да подкопае западните демокрации тайно. Но мащаба не бе голям. СССР не се къпеше в пари и не бе в позиция да направи привържениците си богати. А и последните, бидейки хора с идеология, така или иначе не се очакваше да искат пари.

На съвременна Русия в сравнение и е много по-лесно. Днес Кремъл разполага с много повече средства, за да прави тайни опити да наложи политическо влияение и подкопае демокрациите – големи компании и богати олигарси, които трябва да се спогаждат с правителството – и много повече психологически лостове.

Наместо братство на всички народи и обединение на пролетариата, съвременна Русия предлага много по-просто изкушение: алчността. Наместо да предлага малки суми или тайни банкови сметки, сега те предлагат сделки с приятелски настроени руски бизнесмени. Те са законни, могат да бъдат обсъждани на открито и създават блародна почва за приятелски отношения – дори такива да не настъпят.

Това контекста на интересната историп за руско влияние, която се разиграва в Британия през последната седмица. След ракритие на документи, включително имейл кореспонденция, публикувана в Observer  и Sunday Times.

Главният герой Арън Банкс е най-важния спонсор на настояващата за Brexit Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP) както и на Leave.EU – една от организациите, която водеше кампания да убеди британците да напуснат Европейския съюз. Банкс инвестира $11 милиона от личните си средства за тези две каузи и събра още допълнителни $5 милиона. Това са големи суми в британската политика, която няма нищо общо с харчовия цирк на американците.

Но откъде идват тези пари? Банкс винаги е казвал, че те идват от застрахователния му бизнес, който не изглежда да прави толкова пари, колкото той твърди, както и от „диамантените мини“, които притежава в южноафриканската монархия Лесото – твърдение, което учени казват е „геологически невъзможно“.

Сега се оказва, че Банкс, който е женен за дъщерята на руски държавен служител, може би се е опитвал да разпростре бизнеса си на изток. Поне веднъж – той и колегите му са посетили руското посолство няколко пъти – но поне веднъж руския посланик Александър Яковенко е предложил да му помогне да започне бизнес със събирски златни мини.

Банкс отрича, че нещо е произлязло от тази сделка. Но това разкритие е интересно поради няколко причини. На първо място, то е още една връзка по веригата на общи интереси, която обединява руското правителство, Банкс, Брекзит кампанията и лидера на UKIP Наджъл Фараж. От своя страна Фараж е човек свързан с Джулиан Асандж, Сивън Банън и Доналд Тръмп.

Но което е още по-интересното е, че тази случка показва как работи днешната кремълска политическа машина – законно и незадължително използвайки бюджетни средства.

Когато руското правителство искаше да си култивира бившия германски канцлер Герхард Шрьодер нямаше нужда от подкупи под масата. Наместо това държавни компании и компании близки до държавата му предложиха несъразмерно голяма роля в руската енергийна индустрия: директорства, членство на бордове, връзки.

Когато руското правителство искаше да си култивира италианската проруска Лига – една от двете партии, която сега формира управляващата крайнолява/крайнодясна коалиция – отново връзките минаха по частни канали. Ломбардско-руската културна асоциация, свързана с партията, например, е предложила да посредничи на италианския бизнесмен, който сега е лидер на Лигата Матео Салвини и са организирали инвестиционни конференции, включително със служители на Крим.

„Нека ви запознаем с някои полезни бизнес контакти“ изглежда също е бил един от способите руското правителство да задържи вниманието на семейството на Доналд Тръмп. Дори през есента на 2015 г. когато президентската кампания вече бе започнала, роденият в Русия бизнесмен Феликс Сейтър е търсил начин да посредничи за изграждането на Trump Tower в Москва.

Целта, казва той на адвоката на Тръмп, е както политическа, така и лична: „Ще помогнем за световния мир и направим много пари, бих казал, че това е страхотна житейска цел за двамца ни.“

Той също ще помогне затова проекта да получи благословията на руския президент Владимир Путин: „Нашето момче може да стане президент на САЩ и ние може да го инжинираме.“

Корупционните въпросителни обясняват защо специалният прокурор Робърт Мълър е издал призовки за цялата документация около сделката.

Trump Tower Москва така и не е построен, разбира се, изглежда и Банкс не инвестира в сибирските златни мини. Но те показват руският modus operandi. Предлагат се контакти. Правят се връзки. Някои сделки минават. Други забуксуват, навярно за да поддържат интереса на всички в продължаването на отношенията. Може би някой ще ти помогне да спечелиш изборите, а може би не. Каквото и да се случи, ако си изиграеш добре картите бизнеса ти ще процъвти – и дори може да станеш богат като Шрьодер като напуснеш властта.

Просто защото е законно, не означава, че не е корупция.

Свързани новини: