Не вярвам. Не им вярвам на тези

 

Подписали са се за някакъв манифест, възвание, движение или нещо подобно. Нещо такова. В името на българската култура, в полза на българската култура, за спасението на българската култура или нещо такова. Подобно.

Чета имената им. Доста познати хора. Дори лично познати. С повечето съм разменил някоя или друга дума. Даже с някои съм бил и приятел може би, или добър познат поне, едва ли не. Може би едва ли не.

И се присетих, че ще представям книга, демек пак култура, донякъде поне, нали все пак, нали, може би, едва ли не.

Нали трябва да бъдем скромни.

Ама чакайте, защо пък да трябва. Да бъдем скромни. Да следваме стойностите, нека ги наречем предразсъдъците на едни минали поколения.

Нека не бъдем скромни. Нека си го кажа.

Да, мойта книга е част от българската култура. Може би нищожна, може би не чак толкова, може би и повече дори, но е част.

И си зададох въпроса колко от тези мои познати или бивши приятели, дето милеят за българската култура, ще дойдат да си купят книгата ми. Да помогнат на част от българската култура, може би нищожна част, може би не чак толкова, може би дори и повече, но част. С малко да помогнат. Нещо там, да речем, 15 лева пари и половин-един час време.

Зададох си тоя въпрос и тутакси си му отговорих. Знам колко ще дойдат. Знам го с абсолютна точност. С точност до нула цяло и 27 нули след запетаята. И сега ще ви кажа точно колко. Точно никой ще дойде. Точно абсолютно никой. С нулите след запетаята. И първо ще ви кажа защо няма да дойдат всичките тези, а после и откъде го знам ще ви кажа.

Няма да дойдат, защото те не са случайни. Времето им е ценно. Вярно, че представянето на книгата е в неделя, но пак не става, защото неделята им е заета. Тогава те почиват. Защото са много уморени. Много са уморени, защото цяла седмица са подпомагали българската култура. Главно с разговори, вълнения, писаници, възвания, въздишки, тюхканици и всякакви подобни антологии, тоест онтологии. Затова нямат време да почетат един познат писач и да купят книгата му. Не че им е нещо за парите. Хич не им е. Особено за чуждите. Те пари си имат. Но парите им трябват за почивки в Турция и Гърция. И за образование на децата. В името на културата, не защото са си техни.

Освен това те не купуват и не се занимават с какви да е писаници. Нищо по-долу от Джеймс Джойс, Кафка, Достоевски, Томас Ман и Умберто Еко (който си е яко посредствен в сравнение с Вера Мутафчиева например, но затова пък има предимството да е Умберто Еко, а не Вера Мутафчиева). Може и Труман Капоти. В краен случай Виктор Ерофеев. А тоя Иво Беров къде се пъха барабар Петко с писателите.

Те всъщност и българска книга ще заобсъждат и дори купят, но само ако е призната някъде в чужбинско, та да е сигурно, че си заслужава обсъждането. И тогава ще рекат, че Милен Русков примерно не е чак толкова за изхвърляне. Абе има нещо в него. Ама не е Кафка или Джеймс Джойс, рийшли.

Старите, познати от соца превземки. Старият, познат от соца интелигентски снобизъм. Стойкаджийство сиреч демек. Също като възванието им, призива им, движението им или каквото е там. Ама за него после.

Откъде знам, че няма да дойдат? Знам го, защото и досега не са дошли. В разните смисли на думата. Включително по политически причини. Известен съм като костовист, а това… абе неудобно, рийшли. Задължаващо, смущаващо. Нисше едно такова. Те са над тези неща. Над клетото битие. Реят се в културните си висини като тополови пухчета над прани гащи, не щат да бъдат дърпани надолу от разни политически битовисти, костовисти и прочие.

…

Движение значи… Късно е, милички глезльовци. Късно е, чадове мои. Мандалите хлопнаха. Уйдеха коньевете у реката.

Биваше да се тюхкате, да пишете възвания и да правите движения в началото, когато нещата още не бяха се съвсем сурнали у доло. Когато можеше нещо да се спаси. Някой от вас възмути ли се от Слави Трифонов, когато подхвана простотиите си. Не, вие бяхте над тези неща. Пък и ви беше бъз, знаем се. Бъз ви беше, че може да ви се подиграе по телевизора, дори да издевателства над вас, както издевателстваше над Коруджиев, единственият, който посмя да му се противопостави. Тогава между вас имаше и такива, които подкрепиха Слави Три срещу Коруджиев. От широкодушие. И защото така е по-удобно. Сега Слави ще се набута със страшна сила в политиката. Неминуемо е. И ще изходи безподобни политически изхождения. Яко ще се изпражни, да знаете. А вие ще си мрънячкате. Ще трептелите, трепуркате и мърдуркате. С движението си.

Ами когато Софийска община даде стотици хиляди за банкерката Цветелина Бориславова. Та тя да се занимавала с културната програма на София. Щото е бедна, горката. Не София, банкерката. Но иначе пък даровита. Майтап. Или гавра, все едно. Важното е, че вие си траехте. Няма да се смразявате с богаташите заради някакви си там общинска гавра с културата. Вие сте над тези неща. Джойс, Кафка, Еко, Маркес, Томас Ман.

Ами когато оня министър на културата, дето псуваше като български министър на културата, даде стотици хиляди на една гювендия да прави филм, щото била любимка на Силвио Берлускони.

Ами когато другият министър на културата, дето написа „збогом“ вместо „сбогом”, избяга в Родопите, защото парламентът трябваше да гласува ДДС-то върху книгоиздаването? Тогава се намериха трима само души да протестират пред Народното събрание и да искат свалянето на данъка. Единият беше Бойко Ламбовски, другият не го знам, третият няма да ви кажа кой беше. А вас ви нямаше…

Ами когато…

Ама стига. Мандалите хлопнаха, уйдеха коньевете у реката, не помня дали го писах вече.

Знам, всичко това мяза на лично огорчение. Мяза, защото донякъде си е такова. Но само донякъде. А ето нещо, което съм премислил и което думам съвсем спокойно и хладно, без никакво лично огорчение.

Без никакво лично огорчение не ви вярвам. Нищо няма да направите. Нищо няма да раздвижите. Нищо няма да спасите. Просто защото не ставате (както се оказа, че не стават за политика умните и красивите).

И сега ще ви кажа къде е основната ви грешка. Грешка, която проваля всичко. Защото пък може да имате и добри намерения, де да знам.

Я кажете към кого се обръщате с вашето обръщение. Към Пешо-Гошо-Бъкстон-Маала? Към хората? Към творците?

Не, милички. По стара, десетилетна, неизкоренима привичка от соца, вие се обръщате към властимащите. Към държавата.

Един много важен съвет. Задраскайте я. Задраскайте държавата. Забравете я. Форгет ит. Колкото по я няма, толкова по-добре. За културата е по-добре. Държавата поначало, но особено българската, никога не е поддържала културата. Винаги я е преследвала. Обществото ни също. Я е преследвало. Просто не ми се изброяват върволицата писатели и поети, които държавата ни и обществото ни са затрили. Убили, самоубили, пратили на война или най-малкото смачкали и унизили. Просто не ми се изброяват и върволицата малодушници, които държавата е прелъстила. Те са от кръгозор до кръгозор, край нямат. Държавата и обществото ни заобичват и почитат своите лични хора, само когато пукнат.

Ама вие как си я представяте тази работа? Народните събранници се събират и гласуват едни големи пари за културата. Да кажем, едно триесе мильона примерно. И на кой точно да ги даде тия пари пустата му държава? Много просто. Съставя се комисия – тя да определи. Пък тя си е и направо съставена. Вашето движение например. Що пък вашето движение да не ги разпредели тия триесе мильона. Умни сте, образовани сте и красиви сте…

Вярвам, че разбирате художествения ми похват, ама все пак да го разясня за всеки случай.

Това държавно отпускане на пари е като европейските програми. Държавните, тоест хорските пари за културата, както и парите за всичко останало, веднага ще потекат по корупционните канали и канавки. За тази цел тутакси ще се сглоби съответната културна мафийка. Тоест мафийка за културата. От наши хора, които ще разпределят парите на наши хора. Или от техни хора, които ще разпределят парите на техни хора. Което си е същото.

Речете, че не е вярно. Речете, че няма да стане така. Пък после вижте филмите, книгите и всичко останало, създадено с държавни и общински пари. В най-добрия случай – скука и посредственост. В най-често срещания – пошлост и тъпота.

Пилеете, милички. Разпилявате. Обществена, хорска, човешка енергия разпилявате. Като ония политици, които използваха гражданската енергия като чесало за суети. За един Христо Иванов говоря, казвам го направо, нали съм се заровил до шия в клетото битие.

Добре. Сега ще ви кажа какво можете да направите. Знаейки, че няма да го. А после ще ви кажа и защо няма да го.

Можете да създадете продуцентска къща. И да направите телевизионно или радио предаване за културата. Никоя телевизия или радио не биха ви отказали. Можете да започнете да издавате седмичник или месечник, посветен на културата. Можете да организирате всякакви видове културни фестивали. За художници, за музиканти, за поети, за всякакви. В някое близко до София или до голям град село. Както примерно Евгений Дайнов направи рок фестивал в село Миндя. Без да проси пари от държавата, тоест от хората. Можете да направите Академия, която да оценява и насърчава най-добрите културни изяви или  творби на изкуството. Можете да основете издателство. Пленери, семинари… Можете също…

Ама няма да изброявам повече. И без това няма да го направите. Поради една проста причина, която смъква духовните ви пухчета надолу към битието, за да ги напъха в крачолите на проснатите му да съхнат на езлъка гащи, клетите. Пухчета, не гащи.

Пари. Ето я основната, първична, проклета, изконна, извечна причина. За тия работи ще се наложи да се бръкнете. Да се разшавате. Да размърдате застоялите си полушария. Да вложите средства и усилия. Да рискувате. Да подложите на опасност уж презираното, а всъщност удобничкото си вашенско битие.

А това вие не направяте. Чужди пари, енергия и усилия – това може. Ама ваши – не. Трябват си ви. Пък и уютно сте си се кютнали в скутовете на разни фондации и чичковци-паричковци, защо да се бадева напиняте.

Един Деян Енев, който съживи забравено културно явление, струва колкото всички вас. Всъщност не. Не е вярно. Струва повече от всички вас.

И пак за мен си – стига с тая скромност. Какво направих аз – светнах клечка в мрака. Знам, че ще изгасне. Не бих се учудил, ако и вие вземете да я духнете. Какво направихте вие с вашето движение? Какво ще направите? Раздвижихте сенки в мрака. Разнообразихте оттенъците му. От което той стана още по-мрачен. Мракът.

Ако ли пък нещо сте се жегнали от това ми писание, да ви кажа лек против жегване. Речете си: „Тоя ги дума тия от омраза, защото е клет хейтър. Докато ние сме възвишени, умни, красиви, готини, образовани, успешни…“

Речете си го това и всичко ще е наред. Освен културата.

Аре.

Уточнение – писанието не се отнася за Александрина Пендачанска, тя поне се осмели и преди да си заложи името за благородни начинания

 

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/06/18/%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d1%8f%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d0%bd%d0%b5-%d0%b8%d0%bc-%d0%b2%d1%8f%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%b7%d0%b8/

Свързани новини: