Владимир Илич Улянов, живял в Цюрих и Мюнхен, пътувал в пломбирано купе във влак от Швейцария през Германия до Русия, на когото след смъртта му бяха издигнати много статуи, а в мавзолея в Москва самият той се превърна в паметник или поне така трябваше да е  – значи Владимир Илич Улянов е видял твърде много, пише Мартин Шнайдер*.

Главата му или цялият му ръст са навсякъде в Русия. По официална статистика между Калининград и Владивосток има 5311 негови скулпури или бюстове. Най-северната точка е норвежкият остров Шпицберген във вече несъществуващото руско миньорско селище Пирамиден, където заради полярната нощ въпросният другар два месеца и половина не вижда нищо.

Преди имаше опиум за народа, сега американска бира за футболните фенове

И без това като статуя не можеш да си затваряш очите. Така пред стадиона “Лужники” в Москва Ленин вижда пред нозете си официалния магазин на ФИФА по повод мондиала с логото на “Адидас” и “Виза”.

От дясната му страна са летни чадъри на “Кока-Кола”, а от лявата се точи бира “Будвайзър”.

“Свободата е буржоазен предразсъдък”, е казвал някога революционерът.

И когато в крайна сметка тази свобода води до такива напитки, може би трябва да я преосмислиш. Преди имаше опиум за народа, сега американска бира за футболните фенове.

“Истината винаги е конкретна”, казвал е още другарят.

А истината тези дни е следната: пролетариатът купува прескъпи фланелки с изображението на талисмана на мондиала - вълк. Е, има и фланелки в червено. Теоретично с официалната футболна топка, произведена за Световното в Пакистан с цена от 149,95 евро бройката, би могло да се рита срещу стъклата на Зимния дворец.

Като статуя поне имаш твърда позиция, тъй като друго не е възможно. Непоклатимата позиция може да изчезне, само ако някой триумфиращ поклонник на капитализма й нахлузи официалната шапка на ФИФА. Предимството на мавзолея е еднозначно. Хората поне могат да видят как някой се обръща в гроба.

*Мартин Шнайдер е спортен журналист от мюнхенския всекидневник “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме ироничния му коментар. Преводът е на Клуб Z.