Уродливата демокрация

/КРОСС/ Хората от моето поколение познават онова шизофренно раздвояване в детството ни по времето на тоталитарния режим - у дома с тих глас се говорят неща, които никъде навън не трябва да бъдат казани, които с никого навън не могат да бъдат споделяни. Била съм трети или четвърти клас, когато моят вуйчо ми обясни, че другарят Ленин е сифилистик, болен човек, идиот. Че системата, в която живеем, е абсолютно изкривена, неверна и порочна. Че хората, които виждаме по телевизията, на мавзолея, хората от БКП, другарите от ЦК, от Политбюро са шайка мошеници, банда мерзавци, престъпници, изключително прости, нахални, нагли, мислят само да не изгубят властта си и да обират и крадат народа. Че всичко това, целият живот, всичко, което виждаме рано или късно ще рухне, че СССР ще се сгромоляса, че Югославия ще се разпадне. Гледах го абсолютно втрещена, безмълвна, объркана, не можех да задам какъвто и да е въпрос. Той като че ли бавно, съвсем бавно също започна да осъзнава моето вцепенение. Като че ли му стана много мъчно от моето вцепенение. После ме прегърна и каза, че това, което се говори у дома, не може да се казва на никого извън дома, защото е опасно, защото тези неща не бива да се говорят пред никого, защото за тези неща ще те преследват цял живот, защото за тези неща убиват. Също не бива да се говори, че вкъщи се слуша радио "Свободна Европа" и Би Би Си. Също не бива да се преразказват вицовете, които се разказват у дома

Прочети цялата новина

Свързани новини: