Езически обичай от родината ми, няма да ме разбереш

06/23/18 12:46
(http://terminal3.bg/)

Езически обичай от родината ми, няма да ме разбереш

Мария Спирова е остро перо в журналистическата си дейност, но освен това тя пише прекрасни фейлетони, които искаме да представим в рубриката ни „Записки от потъващия остров“.

Приятно четене.

– Какво правиш?

Ха сега де. Хванаха ме. Иди обяснявай на седемдесетгодишен британец защо се пресягаш през оградата му и връзваш усукани бели и червени конци на цъфналата му джанка. Аз дори не мога да му обясня какво е джанка.
Бивш банкер с мания по голф, микроинвестиции и конни надбягвания, при това. Малка, спретната къщурка с два Лексуса отпред. Тежко.

Замислих се. Не върви да му кажа „Езически обичай от родината ми, няма да ме разбереш.“ Без друго живее в постоянен нискочестотен стрес от мен и полските ми съседи, не искам съвсем да го травматизирам. Всяка седмица ми сменя националността – през февруари бях бразилка или от Никарагуа. Както го е подкарал, ще реши, че се занимавам с вуду и съвсем ще я втасаме.

Паузата се проточи и от притеснение изломотих:
– Ами, това е, защото не съм виждала щъркели из Оксфорд. Надявам се нямаш нищо против?

Най-красивото душевно качество у чистокръвните англичани е, че се справят с житейския абсурд чрез безупречни маниери и твръд отказ да изследват причините му. По лицето на

Джеймс се разля предразполагаща усмивка:
– Но разбира се. Не ме оставяй да ти преча.

С това той ми обърна гръб и систематично се зае да бере нарциси от градината си.

П. П. Същия следобед Мат, 25-годишен британски съсед с мания по голф и надбягвания, показа на Джеймс мартеницата, която бях вързала на рошавия му норфолкски териер, и изтърси, че става дума за весел езически обичай. Аз рухнах под тежестта на укорителното му безмълвие и преместих мартеницата на едно улично дърво.

П. П. П. На следващия ден общински работник обиколи уж да окастри стърчащите към улицата клони в квартала, обаче направо отсече горкото дръвче с мартеницата. Така угасна езичеството в Уолвъркот и околностите му. Заминаха ми здравето, дълголетието, Пижото и Пендата. Нейсе, поне териерчето ще пребъде.

Можете да прочетете другите произведения от „Записки от потъващия остров“:

Неочакван сблъсък на метростанция Глостър Роуд

Часовникарят и неговите антики

Издателството на откачалките

Сутрешна алилуя: Наеми имигрант, спаси наемател

Рисковете на гурбета

Оксфордски драми с мултикултурното възпитание

Протестантска работна етика

Италиано веро

Страстите икономови

Пиянството на няколко народа

Социопати на чай