В света близо 4.2 милиарда души живеят при демокрация - и около 3.3 милиарда при автократични режими. Това означава, че повече от половината човечество се възползва от неоспоримите предимства на демократичния ред: правна сигурност, свобода, либералност и стабилност.

Но напоследък системата демокрация, за която Уинстън Чърчил казваше, че все пак е най-добрата от всички лоши държавни форми, е под натиск. В цял свят популисти и автократи са в настъпление.

Примерно Китай няма демократична традиция. И въпреки това западните индустриални държави се надяват, че все някога народната република ще стане демократична – когато са налице пазарно стопанство и отворени граници. Днес знаем, че е било само мисловно желание – Общокитайското събрание на народните представители подсигури на президента Си Цзинпин пожезнено регентство.

И Русия не може да гради върху демократична традиция. Бързо приключи хаотичният експеримент след разпада на Съветския съюз. Владимир Путин, яздещият мечки силен човек в Кремъл, повдигна националното самочувствие на нацията и още 6 години ще е в президентското кресло.

Хилъри: Путин е водач на ксенофобско движение, което разбива ЕС

Все пак изборният му успех не е особено впечатляващ, тъй като при неговата “направлявана демокрация” не са възможни действително свободни избори по западен образец.

В Турция Реджеп Тайип Ердоган наложи подобна система на псевдодемокрация. След преизбирането му сега той може да прави това, към което отдавна се стремеше –  като партиен, държавен и правителствен ръководител да управлява с неограничена власт.

Дори изобрният резултат да не беше внушителен поради легитимни и нелигитимни средства, които Ердоган можа да използва по време на предизорната битка в условията на извънредно положение, не може да се пренебрегне факта, че мнозина турци продължават да подкрепят “любимия ръководител”.

5 извода от победата на Ердоган

Не е изненада, че унгарецът Виктор Орбан беше сред първите, поздравили Ердоган. И той не зачита критични медии и непреклонни съдии. Но Орбан не е единственият клонящ към автокрация и популизъм държавник в Европа, люлката на демокрацията. В Полша Ярослав Качински все повече вкарва пробойни в демократични структури, като разделението на властите или свободата на медиите.

Действително буди тревога и че дори президентът на доказана от 250 години демокрация гледа на себе си като на предводител на широко народно движение, обявяващо се срещу традиционните елити, институции, и либералния ред. Дори Доналд Тръмп все още да не е успял да изхвърли изцяло зад борда великата демократична традиция на САЩ, той вече промени политическия живот във Вашингтон. И то не към добро.

Косата на Тръмп - един от най-големите му козове

Учудващо е, че на политическия паркет популистите непрестанно бележат успехи, докато в икономиката отдавна се е наложило прозрението, че за предприятията и техните успехи е във вреда да се залага на твърдата ръка, вместо ръководният състав да разчита на доверие, мотивация и индивидуален ангажимент.

Има много примери от миналото. Така бившият председател на Управителния съвет на “Фолксваген” АД Матиас Мюлер нагледно показа какво се случва, когато шефове създават климат на страх и се заобикалят само с хора, които са на тяхното мнение и покорно приемат безсмислени, дори нелегални решения. Тази форма на вманиачаване не води само рано или късно към собственото ти падение, а вкарва цялото предприятие в опасни турбуленции.

През XXI век тотален контрол, диктаторско поведение и автократизъм са отдавна остарели модели и са на камарата смет на историята. Като ръководител трябва да си наясно, че максимата на бъдещето е децентрализация на властта и баланс. Често се чуват оплаквания, че икономиката имала предимство пред политиката. Когато става въпос за успешно ръководене, то това предимство е желателно.