Ако съседката й затвори граници, и тя ще направи същото

/КРОСС/ 1613 г. - Театър Глобус в Лондон изгаря до основи, след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра. 1850 г. - Цариградската патриаршия предоставя автокефалност на Църквата на Гърция.1880 г. - Франция анексира Таити.1882 г. - Издигнат е Руския паметник в София.1913 г. - Основан е бразилския футболен клуб Ешпорте Клубе Жувентуде.1929 г. - Открита е първата отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Неапол и Помпей.1931 г. - Съставено е Правителство на България, начело с Александър Малинов.1944 г. - Червената армия превзема Бобруйск, избивайки над 20 000 германски войници.1947 г. - Открита е първата редовна линия за въздушен транспорт София - Бургас от Дирекция въздушни съобщения.1976 г. - Държавата Сейшели става независима от Обединеното кралство.1986 г. - Националният отбор по футбол на Аржентина побеждава Националния отбор по футбол на Германия с 3:2 и спечелва световното първенство по футбол.1995 г. - Програма Мир-Шатъл: Космическата совалка на НАСА Атлантис се скачва с руската орбитална станция Мир за първи път.2007 г. - Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор.

133-ма политици са убити от началото през септември миналата година на кампанията за предстоящите в неделя избори в Мексико. Това число бе огласено от консултантската фирма Etellekt, цитирана от AFP. Това е рекорд за мексикански избори. Рекорден е и броят въобще на убийствата в латиноамериканската страна през миналата година - 25 339, отбелязва още БГНЕС. В неделя, 1 юли, мексиканците ще си избират президент, членове на парламента, щатски и местни органи на властта.

Законът за личната помощ на омбудсмана Мая Манолова и майките на деца с увреждания, ще бъде внесен в парламента, предаде БНТ. Той предвижда лична помощ за повече от 77 000 души, а допълнителните средства ще са 105 млн. лв. Протестиращите майки ще придружат омбудсмана при внасянето на закона в Народното събрание.

Над Източна България ще е слънчево, но само до обяд

Благоевградско училище написа в профила си във „Фейсбук”, че не приема деца от ромски произход. Девето училище в Благоевград има между 12 и 14 места за първолаци. Децата ще бъдат приети при едно условие - да не са от ромски произход, пише в социалната мрежа.

<br />

„Повей от Изток към съюза“ е част от поредицата на френския Le Monde в три части за еволюцията на държавите от бившия комунистически блок, според изданието „днес върха на копието на популизма“. 

Силви Кауфман, специален пратеник на френската медия в Прага, Братислава, Варшава и Будапеща, започва историята си в посолството на Франция в Прага.

Ана Сабатова носи красива черно-бяла рокля на цветя, върху която се откроява червената панделка на медала на Ордена на Почетния легион, с който току-що е била наградена.

Текстът на речта ѝ, кратък и мрачен, е скрит в прозрачен джоб, който тя не пуска. Тази млада баба на 67 години, чиито внуци бягат наоколо, е герой. Днес тя е защитничка на правата на Чешката република, а някога е била част от борците за свобода, които се обединяват около Харта-77, петиция срещу комунистическите репресии, стартирана през 1977 г. от Вацлав Хавел.

Преди революцията да се превърне в кадифена, за тях тя е била стоманена. Има и още няколко сред приятелите, дошли да се прегърнат тази вечер. Като нея всички те са преминали през години в затвора, в забрана за учене или за упражняване на интелектуална професия, следене с микрофони и камери.

Разбира се там е и нейният съпруг, журналистът и бивш депутат Петр Ул, както и свещеникът Вацлав Мали – някога му е забранено да извършва служби, а днес – архиепископ на Прага. Павел Ричетски, президент на конституционния съд. Хавел и неговият верен компаньон Жири Динстбир, който става министър на външните работи по време на президентството, са починали, но синът на Динстбир, сенатор от социалдемократите, е тук. От падането на комунизма, който срива съветската империя и освобождава Централна Европа през 1989 е минало точно едно поколение.

След речта Анна Сабатова и Петр Ул държат да покажат на децата си снимка, закачена в трапезарията на посолството. Това е аматьорски кадър с избледнели цветове, много стар в своята малка рамка. Доста преди ерата на смартфоните преди 30 години, на 9 декември 1988 г. някой е имал добрата идея да увековечи историческия момент на една закуска в същата тази стая с участието на президента Франсоа Митеран. По време на официалното си посещение в Прага последният е искал да се срещне освен с домакините от комунистическата чехословашка партия и с няколкото активисти на Харта-77. Жест на неподчинение за служещите на тоталитаризма, жест на солидарност за демократичната опозиция. Жест, смятан в ретроспекция за важен.

Културна контрареволюция

Вацлав Хавел пристига на този ден с малка чанта, в която е сложил четката си за зъби: убеден, че ще бъде задържан както винаги или на отиване, или на връщане. На снимката ги разпознаваме, насядали около масата с Митеран и неговия преводач: Петр Ул, Вацлав Хавел, Иржи Динстбир. Още млади, доволни от себе си.

Едно поколение по-късно дъщерята на Петр и Анна, Саса Улова, снима родителите си пред фотографията. Саса е на 41 години и е журналист, като баща си. Също толкова непримирима, тя е позната с репортажите си, в които се слива със забравените от чешкия капитализъм, за да опише тяхното ежедневие – друг вариант на „властта на безвластните“, толкова скъпа на Хавел. По същия начин тя също е дисидент, като дядо си, Ярослав Сабата, който е една от фигурите на Пражката пролет през 1968. Едно семейство, три поколения посветени на демокрацията. 

Но коя демокрация? Каква е била идеята на Вацлав Хавел и приятелите му в Прага и в Братислава, Адам Михник в Полша или Виктор Орбан в Унгария, когато през 1989 г. те свалят комунистическия режим? За какво мечтаят интелектуалците от Западна Европа, които ги подкрепят? Как Митеран и германския канцлер Хелмут Кол са си представяли политическото бъдеще на тези държави, чиито опозиционери са подкрепяли?

Чехкинята Анна Сабатова осъзнава, че „не е имала конкретна идея“ за политическия модел, който е искала за страната си през 1989 г. „Мислех в дълбочина за огромния потенциал на обществото ни, блокиран от липсата на свободата в системата, в която живеехме“, казва тя. „Веднъж свободни, обществото можеше да се развие напълно.“ Западна Европа е моделът, да, „общо взето“.

Ако трябва да сме честни, по време на трескавите месеци на 1989-1990 нещата не стоят точно така. По това време не се дебатира „либералната демокрация“, нито „илибералната демокрация“. Алтернативата на еднопартийната комунистическа система, спомня си днес унгарецът Виктор Орбан в офиса си на премиер с изглед към Дунава в Будапеща, „е многопартийната система“. Разбрано. Въпреки това трийсет години по-късно същият този Виктор Орбан и неговият полски еквивалент, Ярослав Качински, който е излъчен от огромното антикомунистическо движение „Солидарност“, се противопоставят на Европейския съюз, от който са част, с един невиждан демократичен режим, в който правосъдието и публичните медии са контролирани и проповядват за „културна контрареволюция“ в останалата част на Европа.

Обръщането на Унгария 

Какво се случи? Защо тези нови демокрации се отклониха от линеарната траектория, която трябваше да направи от всички нас – на Изток, както и на Запад – проспериращи, обединени и отворени – „шведски социалдемократи“, както обича да иронизира бившият министър на външните работи на Митеран Юбер Ведрин?

Този безпрецедентен феномен на прехода от комунизъм към демокрация, от централизирана икономика към пазарна икономика, от интеграция на един блок в друг блок – всичко това в рамките на 15 години, можеше ли да се случи другояче?

„Това е сложен въпрос, който си задавам ежедневно“, отговаря с малко жлъч унгарецът Петер Акош Бод, който преподава „Предизвикателствата на прехода и постпрехода в Унгария“ в университета „Корвин“ в Будапеща, някога назоваван университет „Карл Маркс“. Той е в добра позиция да говори за тази материя: министър на индустрията в началото на 90-те, после управител на централната банка, Бод е един от актьорите в прехода на Унгария към пазарна икономика.

Разбира се, няма прост отговор на тези въпроси. В Будапеща, както и в Прага, Братислава и Варшава разговорите ни извадиха на бял свят исторически и местни основи, икономически причини, социални и политически фактори, културни различия. Диагнозата е една: в три основни области – демокрацията на практика, връзката с Европа и миграционния въпрос – кривата на конвергенцията ясно се отклонява. С едно ново измерение, появило се през последните години: това, което в началото на това десетилетие изглеждаше като разделение между Западна и Източна Европа, днес е размито с идването на власт на крайнодесни партии във все повече страни в Западна Европа. Фрактурата не изчезва – тя се пречупва все повече на Запад. 

Най-либералната от съветските държави, Унгария е доведена мирно до промяна на режима, преговарян от реформаторското крило на своята комунистическа партия. Унгария е и епицентърът на това демократическо обръщане, което на Запад бързо определихме като „популизъм“.

Управляващите унгарци и поляци не приемат този термин. Но на 55 години днешният Виктор Орбан безспорно не е онзи зелен демократ от 1989, който учи в Оксфорд благодарение на стипендия на фондацията на милиардера Джордж Сорос, който днес е мишена на омразата му.

Имаше пропаст вдясно 

Младият Виктор, спомня си Жужана Селени, която през 1988 г. е част от младежкото движение Fidesz (Алианс на младите демократи), споделя същия идеал за западна демокрация. „Имаше огромен консенсус относно това – уверява тя. – Това беше ясно за всички.“

През 1992 г. Орбан застава начело на това, което дотогава е партия с колегиално президентство, и две години по-късно я превръща в консервативна партия. Това е първият му голям политически завой. Либералните центристи като Жужана Селени напускат Fidesz. Йожеф Антал, християндемократическият премиер, умира от рак и младата му партия не го надживява. „Имаше пропаст вдясно – казва тя – и Виктор беше решен да я окупира.“ Това е една от спецификите на посткомунистическия европейски преход: в началото всичко се движи толкова бързо, че политическите партии нямат време да се структурират.

Друга специфична черта е тази на лявото като блед фон. След четири декади на съветска диктатура да бъдеш социалист в политиката изисква известна смелост, освен ако не си част от трансформиралите се комунисти.

Бившите унгарски комунисти поставят на преден план аурата си на реформатори, за да създадат алюзия за девственост и да спечелят изборите след правителството Антал, обезкръвено след огромните петна на първите години от прехода. Но веднъж преоблечени в дрехите на демокрацията, отговорните за това ляво се заемат с това да натрупат лични богатства, а не да се погрижат за избирателите, които са подложени на шокова терапия от прехода към пазарна икономика. И особено в Унгария те управляват корупция от огромни мащаби.

Западът е опиянен от тези икономически лаборатории и решава да си затвори очите. Петер Акос Бод, министър в правителството Антал, съжалява за поносимостта на западняците към тези рециклирани комунисти, които „имаха вид на професионалисти и познаваха законите, докато ние, част от център-дясното, изглеждахме като националисти маджари, които още не са смелили мирния договор на Трианон [което през 1920 определя разделянето на Австроунгарската империя]. Това много натъжи Антал.“

Трябваше ли да бъдем по-твърди с комунистите, вместо да позволим да се измъкнат? От днешна гледна точка някои смятат, че да. Симпатизант на политиката на „дебелата черта“, която трябва да се тегли под сметката на предишния режим, без да се иска нищо в замяна – „Ние не сме като тях“, заявява Хавел – полякът Адам Михник не съжалява тази политика, към която се връща днес националистката консервативна партия „Право и справедливост“. „Това беше единственото разумно поведение“, казва бившия стратег на „Солидарност“. „Да се организира лов на вещици? Как щяхме да го направим?“

В Прага Ана Сабатова е част от опозиционерите на комунизма, които имат социалдемократична позиция, но се чувства „обезоръжена“ след падането на режима от връзката, която се установява между лявото и предходната система. В ретроспекция това, за което съжалява, е „липсата на уважение към най-бедните“. 90-те, годините на приватизациите, „бяха добро време за безскрупулните“, отбелязва тя. „Мога да симпатизирам на това, което бе направено относно правата на човека и свободите на хората. Но бързо стана ясно, че една част от обществото беше губеща. Гражданският ред се изграждаше, но не и социалният му еквивалент. Гражданите не бяха защитени. Усетихме това силно.“

Последни на опашката 

И така, явно червеят е бил в плода. В Чешката република, в Словакия, в Унгария и Полша това чувство на неравенство относно наследството на комунизма отваря пропаст, както казва Виктор Орбан, „между хората и елита“, която подготвя почвата за популистките партии от 2010 г. насам. Под различни форми, отляво и отдясно, идеологиите или „прагматиките“, малко или много готови да отслабят правовата държава и да манипулират историята, но всички евроскептични и враждебни към имиграцията, те се установяват във всяка една от тези държави.

Историкът Франсоа Фюре изтъква една особеност на революциите от 1989: те не носят никакъв проект за обществеността. Това е „революция реставрация“. Двете десетилетия на трансформации, които следват, са според интелектуалеца от френско-полски произход Александр Смолар, „имитация на развитие“, следваща западния модел. 

С малката подробност, че за разлика от Западна Европа гражданите на тези посткомунистически страни не разполагат с никакъв предпазен слой сигурност, нито семейно наследство на което да разчитат в периода на недоимък, нито Държава на всеобщото благоденствие, която бъде буфер. Последните на опашката са поставени в положение на носталгия по „предвидимостта на миналото“.

След Унгария идва ред на Полша, най-голямата страна в Централна Европа със своите 38 милиона жители, която също поема по пътя на национализма, гласувайки през 2015 за „Право и справедливост“ на Ярослав Качински. Детронираната център-дясна проевропейска „Гражданска платформа“, наследник на първите демократи от 1989 и на власт от 2007, не успява да предвиди обстоятелствата и все още не е приела загубата. „Бяхме станали арогантни, угодничехме“, признава един депутат, който е оцелял. „Осем години на властта в този регион е рядкост. Уморяваш се.“

По време на кампания за кметството във Варшава депутатът на „Гражданска платформа“ Рафал Тшасковски, 46, признава, че екипът на Качински е успял да докосне непожъналите ползи от стабилния растеж. „Когато „Право и справедливост“ казваше, че сме оставили Полша в руини, ние се смеехме. Но в провинцията недоволните хора казваха, че промяната не е достигнала до тях. Имаше общо усещане, че преходът е свършил, че са затегнали достатъчно коланите и сега трябва да пожънат ползи. От наша страна политиците казваха, че трябва да се балансира бюджетът. Играехме в първа европейска дивизия, но пропагандата на „Право и справедливост“ ни представи като лакеи на Германия.“

Героите са уморени 

Един от основните източници на популярност на управляващото полско правителство е раздаването на месечни помощи от 500 злоти, или 115 евро, на дете на семейства с две или повече деца. „Това е връщането на достойнството“, анализира Ярек Курски, главен редактор на опозиционната медия Gazeta Wyborcza, цитирайки немския икономист и социолог Макс Вебер. „Това е важно.“ Премиерът Матеуш Моравиецки обясни преди няколко месеца пред немския ежеседмичник Der Spiegel, че неговата партия „коригира несправедливостите на прехода от 1989 г.“ „Канализираме недоволството – уточнява той. – Eвропейците трябва да признаят това.“

В редакцията на вестника Gazeta Wyborcza, който е основал преди двадесет и девет години и който днес е в открита война с властта, Адам Михник, 71, признава с усмивка, че „героите са уморени“, но отрича всякаква слепота: „Ако има някой в Полша, който от първия ден на свобода е заявил, че истинската опасност не са комунистите, а етническият национализъм и изолационизма, то това съм аз“, възкликва той. „Не съм объркал диагнозата!“

Всъщност тези две лица на Полша, които Михник винаги е виждал, са били в зародиш в „Солидарност“; те тихо съжителстват в сърцето на мощната католическа църква, обединени с папа Йоан Павел II, и обратно – враждуващи с папа Франциск; те дори се сблъскват в главата на Лех Валенса, историческия лидер на партията.

Тази двойственост ли кара днес министър от полското правителство, който предпочита да остане анонимен, да казва, че „няма едно училище по демокрация, а много“? „Имаме легитимност да практикуваме различна форма на либералната демокрация, която може да се определи като илиберална. Вземете например демокрацията на Аденауер [първи канцлер на Федералната република Германия след войната]: тя няма да бъде посрещната добре в днешна Германия“, уверява той.

Обвинени в нарушения на върховенството на правото, особено в областта на независимостта на правосъдието, властта на Варшава не отстъпва от нищо. ЕС толкова малко е очаквал тази еволюция на демократичния модел на Изток, че не е предвидил в нито едно от правилата си за функциониране инструмент, с който да я контрира. 

Видяхме и други 

Да, героите са уморени. И ние бихме били! Те са успели не в един, а два, дори три големи подвига: победа над комунистическата система, заместването и с отворени режими и икономики, които функционират и интегриране на западните институции. В земята на капиталистите това се нарича success story, успех.

Въпреки това близо трийсет години след победата наследниците на 1989 са обезкуражени. Изчерпани откъм идеи. „Илюзорното развиване“ на един идеализиран Запад вече не е достатъчно. Техните съграждани търсят нещо друго, своя собствена идентичност, да създадат социална тъкан, да открият корените си. Един модел, който вероятно либералите не са успели да дефинират, заети с наваксването на загубеното време. И така, съгражданите им се лутат в тъмното. И често се губят, понякога тежко, което отвращава нашите герои. 

Анна Сабатова не е отвратена. Тя не е идеализирала нищо; нейните деца дават надежда за бъдещето; дори самата тя продължава да се бори, днес на свобода с оръжията на защитник на правото, избрана от парламента. Тя е наясно, че нейните полски еквиваленти имат по-трудна задача от нея в една по-враждебна политическа среда.

Бившият говорител на Вацлав Хавел, Михаел Зантовски, днес гледа към неговото наследство, но констатира, че моделът който го е вдъхновил, е на път да се взриви на Запад. „Докато не погледнем сериозно на кризата на либералната демокрация – казва той, – няма да може да разрешим кризата тук. Избори след избори в Европа, приливът идва.“

Словашките му съседи са по-големи оптимисти след събитията от тази пролет: отвратени от убийството на разследващия журналист Ян Куцияк и неговата годеница, населението излезе на улиците масово и получи оставката на премиера Роберт Фицо. Мобилизацията на гражданското общество в Словакия, както и в Полша е огромен политически факт. Адам Михник остава твърдо убеден във възможността за демократична промяна в Полша. „Нищо не е загубено, виждали сме и други“, успокоява се Мартин Бутора, съветник на словашкия президент Андрей Киска. „Имахме популисти и преди и се измъкнахме. Има ново поколение млади, които са готови да се борят за демокрация. Това, което ни липсва, са ефикасните обществени институции.“

Историята не свършва дотук. Навсякъде из посткомунистическите демокрации липсват „ефикасни институции“, солидни опозиционни партии и качествен политически персонал, предложения за сериозна алтернатива. „И въпреки всичко търсенето от обществото съществува“, констатира бившият унгарски депутат Жужана Селени, чийто следващ проект е да създаде политическо училище за Централна Европа. „Трябва да се започне от нулата“, за да може следващия път, когато словаците решат да „изгонят“ един популист, да могат да го направят правилно, чрез институциите, без да им се налага да прекарват нощите си по улиците.

Материалът е първа част от серията на Le Monde, посветена на Източна Европа и прехода. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“. Продължението и връзки към него ще може да откриете по-долу след превода и публикацията им на страницата на „Терминал 3“. 

Снимка: Вацлав Хавел в Прага, декември 1989 г. PETARKUDJUNDZIC / REUTERS

На бул. «Чаталджа» във Варна вчера е възникнало ПТП, научи Moreto.net. По време на движението на автомобил с водач на 28 г., местен жител, жена внезапно излиза между паркирали автомобилии се блъска в страничната му част и пада.

МУЗИКА: 29 юни – зала 1 – 19 ч. МЕЖДУНАРОДЕН […] Още

От 1 юли повечето банки в страната ще променят едностранно договорите по сключените потребителски и жилищни заеми в левове. Причината е новият начин, по който трябва да се определят лихвите, след като базовият индекс СОФИБОР спре да съществува. Промяната не би трябвало да се усети от потребителите, уверяват от БНБ. Трезорите, които досега са използвали СОФИБОР, ще го заменят с друг индекс, но без да се повишават лихвите по вече сключените договори. Това задължение бе гласувано наскоро като изрич

Още акценти от интервюто на зам.-председателя на БСП: БСП бе подготвена за дебати по вота с ясни данни и факти и това уплаши ГЕРБ Жельо е истински приятел и много ще ми липсва, но политиката наистина ограбва всеки, който се занимава с нея Ако местните ни структури искат да си сътрудничат с тези на АБВ,

/КРОСС/ Екипите на пожарната служба са се отзовали на 146 сигнала за наводнени дворове, подлези, улици, приземни етажи на частни и обществени сгради, паднали дървета и оказване съдействие на граждани, за периода от 0.00 часа на 28 юни до 6 часа тази сутрин. Сигналите бяха предимно територията на Столична община, областите Пловдив, Пазарджик, София, Смолян, Бургас. Най-сложна бе обстановката в областите Пловдив, Бургас и Смолян. Към момента на повечето места обстановката се нормализира, няма бедстващи хора. Област Пловдив За периода екипите на РДПБЗН – Пловдив са отработили 51 сигнала за наводнени къщи, дворове, подлези, улици, обществени сгради, паднали дървета. Снощи, около 18.33 часа бил получен сигнал за скъсана дига на две места по течението на река Чая, между с.Ягодово, общ. Родопи и с.Катуница, общ. Садово, обл. Пловдив. Залети  са земеделски площи, опасност за населените места няма.  Създадена бе организация за евакуация на жителите на къщите които са в близост до река Чая.  Затворен е път Е-80 Пловдив - Хасково. Няма получени сигнали за бедстващи хора. Област Смолян Екипите на РДПБЗН – Смолян са отработили 32 сигнала за наводнени къщи, дворове, улици, обществени сгради, паднали дървета. Повечето от сигналите бяха концентрирани около речното корито на река Черна, която поради обилния дъжд излезе извън коритото си

Такава интервенция се прави за път в България, а е рядкост и в света

Източник  www.euractiv.com На снимката: Отляво надясно: Клоуи Гербер Кахузак, Клемент Пере, Ска Келер, Олфа Улед. Снимка: Георги Готев Френски ...

Няма вероятност американецът Джарел Милър да се откаже от елиминационния мач с Кубрат Пулев, както направи британецът Дилиън Уайт. Боят т...

Стефан замаза умело гаф, който направи току що в ефира на „На кафе” по Нова Тв. Той предупреди половинката си Гала, че ако още веднъж го п...

Задържаният за убийството на петима души в редакцията на вестник "Капитал газет" в американския град Анаполис, щата Мериленд, е имал съде...

61-годишният Любомир Ечев, който е бил под домашен арест заради убийството на собствения си баща, бил тормозен от съседите си. Те чупели стъ...

Снимка Булфото Празните жилища да се облагат с по-висок данък и по този начин да бъдат накарани собствениците им да ги изкарат на легалн...

Белгия победи с минималното 1:0 Англия т последния мач от груповата фаза на Световното първенство по футбол в Русия, спазвайки феърплея, въпреки че така си осигури място в по-трудния поток от директните елиминации. Белгийците ще играят на осминафинала с втория от група Н Япония, но при евентуално класиране напред на четвъртфинала ще се изправят срещу победителя от двубоя Бразилия – Мексико. Другите осминафинални мачове от този поток са Уругвай – Португалия и Франция – Аржентина, победителите от които ще се изправят в другия четвъртфинал от тази страна в схемата на турнира. Англичаните пък ще срещнат в следващата фаза Колумбия, като при успех, че очакват на четвъртфинала победителя от мача Швеция – Швейцария. Другите две осминафинални двойки в този поток са Испания – Русия и Хърватия – Дания, победителите от които ще играят помежду си в другия четвъртфинал. С победата си над Англия Белгия стана едва третият отбор на Мондиала с пълен точков актив от груповата фаза след тимовете на Уругвай и Хърватия, които спечелиха съответно групи А и D. В 51-вата минута Аднан Янузай вкара великолепен гол за крайното 1:0. Той получи пас в наказателното поле, след което елиминира Дани Роуз с два финта и стреля с левия крак в горния далечен ъгъл на вратата на Джордан Пикфорд.  В другия мач от група G, който бе без значение, Тунис обърна Панама до 2:1 за историческа първа победа за страната на световни финали от 40 години насам. Изравнителното попадение за африканците в мача пък бе под номер 1500 в историята на мондиалите. На "Мордовия Арена" в Саранск автогол на Ясин Мериа даде преднина на панамците в резултата в 33-ата минута. В 51-ата минута Фахредин Бен Юсеф изравни за Тунис, а в 66-ата Уаби Хазри стана автор на победния гол. Така Тунис завърши на третото място в групата с 3 точки, а Панама остана на последната четвърта позиция с 0 точки. Лидер в надпреварата за Златната обувка след края на груповата фаза на турнира е капитанът на Англия Хари Кейн с 5 попадения, следван от белгийския нападател Ромелу Лукаку и португалската звезда Кристиано Роналдо с по 4. Под тях са Диего Коща от Испания и Денис Черишев с по 3 гола. Ето всички осминафинални срещи: 30 юни 17.00 часа, Франция - Аржентина 21.00 часа, Уругвай - Португалия 1 юли 17.00 часа, Испания - Русия 21.00 часа, Хърватия - Дания 2 юли 17.00 часа, Бразилия - Мекиско 21.00 часа, Белгия - Япония 3 юли 17.00 часа, Швеция - Швейцария 21.00 часа, Колумбия - Англия

Силните валежи в цялата страна от няколко дни предизвикаха сериозни щети, като най-тежка е ситуацията в Смолянско, в община Садово в Пловдив също се стигна до бедствено положение. Любителски видеоклип, публикуван в социалната мрежа Facebook, най-добре показва колко много вода се изля от небето. Кола се свлече и заплува в река Чая, която минава покрай Асевноград. Според кореспондента на Actualno.com в града колата е била заседнала някъде след втория тунел в посока Асеновград и е извадена, но дъ

Те бяха наложени през 2014 г. заради анексията на Крим

Полицията във Вашингтон задържа близо 600 души, окупирали офисна сграда на Сената, за да протестират срещу политиката на "нулева толерантност" на президента Доналд Тръмп за нелегалната имиграция, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес. Демонстрантите, повечето жени в бели дрехи, бяха седнали на пода в сградата "Харт" и се бяха наметнали с термо одеала

Лидерите на страните от Европейския съюз се споразумяха за създаване на доброволна основа на центрове за мигранти на своя територия, повече помощ за страните с външна граница и за районите, от които основно пристигат търсещите убежище или по-добър живот.<br /><br />Това стана след продължила цяла нощ работна вечеря, а според "Ройтерс" постигнатият компромис е толкова общ като формулировки, че по-скоро разкрива колко дълбоки остават различията между страните членки по...

Шофьорите да се движат с повишено внимание по път II-82 София - Самоков поради свличане на земна маса и стесняване на една от лентите за движение.

След поройните валежи от вчерашния ден, в Смолян днес се очаква бедственото положение да бъде отменено. Това съобщи пред БНТ кметът на Община Смолян Николай Мелемов. По думите му, обстановката започва да се нормализира, по-големите щети вече са отстранени, а днес предстои почистване на шахти, улици, пътища.

 Зала 1 на НДК се оказа тясна за всички желаещи да станат свидетели на пищното шоу на руския хор Александров. Билетите за концерта им на 29 юни са напълно разпродадени, а хората не спират да търсят пропуски.

Поради подобряване на метеорологичните условия и намаляване нивото на реките, кметът Николай Мелемов отмени бедственото положение на територията на община Смолян.
 
То бе обявено вчера, след като реките на мно