Феран Адрия - "най-влиятелният шеф-готвач в света" - е човек с мисия.

Но това не включва да има и да ръководи ресторант. Ресторантът elBulli на каталунеца беше обявяван за най-добър на планетата рекордните пет пъти. Седем години след като той затвори внезапно легендарното заведение в Коста Брава, като по това време имаше 3000 души в листата на чакащите за маса, на мода дойде по-земна и обикновена храна. Но бащата на молекулярната кухня, който представи на света идеята за мандаринов въздух, яде пушек, карамелизира пера, произведе безброй емулсии и пяни, казва пред АФП, че през този период не е бездействал.

"Не съм спрял да работя, нито да експериментирам", обяснява той. При затварянето му ресторантът му имаше три звезди Мишлен, което е максимумът.

По това време е бил леко объркан. Но, както обяснява, в документален филм от 15 части, в който се проследява неговия път от мияч на чинии до кулинарна суперзвезда, elBulli: Story of a Dream, чието излъчване започна по Amazon Prime в понеделник, той си е върнал тонуса.

Но не иска да готви отново ден и нощ.

"За мен няма смисъл да отварям нов ресторант. Защо да го правя?", казва той пред АФП.

"Почти всички велики шефове по света - с малки изключения - вече всъщност не готвят. Те опитват, командват и създават", допълва той.

Адрия все пак е помогнал на брат си Алберт да отвори шест заведения в Барселона, като едно от тях - "Енигма", той описва като бебешкия вариант на "elBulli". В последната класация на най-добрите ресторанти в света той е вече на 95-о място.

Сега Адрия преподава в Харвард, дава съвети и ръководи фондация, която има 12 млн. евро капитал от испанските гиганти Telefonicа и CaixaBank и италианската кафе компания Lavazza.

Той е по-загрижен за отглеждането на следващото поколение от мастер шефове.

Адрия има голяма роля в създавеното на тримата таланти, които го заместиха на върха в кулинарията - каталунецът Жоан Рока  (El Celler de Can Roca в Жирона), италианецът Масимо Ботура (Osteria Francescana в Модена) и  датчанинът Рене Реджепи от Noma fame.

Адрия, който е на 56 г., работи по създаването на гастрономически иновативен център на мястото на стария му ресторант.

Вместо да говори за молекулярна кухня той предпочита да определя стила си като "техноемоционален".

"Казват, че вече съм демоде, че никой вече не прави "еспумас" (леките като въздух мусове). Но хиляди ресторанти по света използват сифони", казва готвачът алхимик, когото "Гардиън" преди време нарече "генератор на висша кулинария с най-голямото въображение на планетата".

По думите му неговата цел в доскорошния му ресторант била да изследва границите на гастрономическото изживяване. За 17 години създава 1846 рецепти.

Сега се надява, че в новата документална поредица ще се разсеят някои от митовете за използваните в неговия ресторант химикали. "Солта е много по-вредна от всеки стабилизатор", твърди той.

Една от новите му страсти е проект, който той нарича "Булипедия", огромна гастрономическа енциклопедия, за чието съставяне е изучавал 400 години на френската кухня. "Тя е един от големите ми източници на вдъхновение, заедно с китайската, мексиканската, перуанската и японската кухня", добавя той.