Подменената история за „съветския герой“ Жуков

07/01/18 07:22
(http://terminal3.bg/)

Подменената история за „съветския герой“ Жуков

Започнахме поредицата ни за подменената история „Възраждането на култа по съветските паметници“ с военната кариера на маршал Жуков – „съветски герой“ с паметник в България открит през 2015 г. от БСП. Маршал Жуков е отговорен за унищожението на цели армии – само че не на противника, а на собствените му войски по време на Втората световна война – и макар заради некадърността му да биват избити милиони , то след блестящата му военна кариера следва и политическата му такава.

За политическата ви разказваме тук, а за военната можете да прочетете Част I-ва.

Смъртта на върховния ръководител и генералисимус, Сталин, преобръща отново живоата на Жуков. Изведнъж пред маршала се появяват нови, неподозирани хоризонти. Откакто е изпратен “в изгнание” първо в Одеса, а после в Урал, той очевидно е в немилост пред генералния секретар. За причина често се споменава враждебността на Лаврентий Берия спрямо популярния, особено в армията, Жуков.

Съветската пропаганда му е създала образ воин, герой, победител, майстор на бързия и атакуващ маньовър. Шефът на НКВД, Берия, всъщност също е “маршал на Съветския съюз”, без дори да е бил някога близо до фронтовата линия. Това става по законодателен път, чрез приравняване на войсковите длъжностни към тези в НКВД. Страховитият грузинец от началото на войната с Германия е произведен в главен комисар на държавната сигурност и всеки ден утвърждава репутацията си на хладнокръвен убиец, отвратителен изнасилвач, на чиято съвест висят стотици изнасилвания на руски жени в собствения му кабинет във военновременна Москва и безпрекословен изпълнител на волята своя сънародник от Грузия, Йосиф Сталин. Твърди се, че когато Сталин представя Берия на американския президент Франклин Д. Рузвелтм, съветският върховен ръководител използва следните думи: “Това е нашият Химлер!”

Въпреки всичко, трябва да отбележим, че Жуков сам дава повод за политическа репресия срещу себе си. Причината е в това, че всъщност “героят от Берлин” не е нищо повече от мародер, макар и в размери, сравними с тези, в които са плячкосвали Рим готите на Аларик. Вероятно по указание на самия Берия, който по това време вече не е шеф на страховитото НКВД, в началото на 1948 г. в апартамента на Жуков в Москва е направен т.нар. “негласно претърсване”, за който е съставен съответен доклад до Министерския съвет на СССР, тъй като Берия в този момент е първи зам.-министър председател. Ето какво е намирено в кутия, открита в сейф в спалнята на апартамента на маршала според доклада на служителите на НКВД:

“- часовници – 24 броя, включително златни – 17 и със скъпоценни камъни – 3;

– златни висулки и пръстени – 15 броя, 8 от които със скъпоценни камъни;

– златен ключодържател с много скъпоценни камъни;

– други златни елементи (кутия за цигари, верижки и гривни, обици със скъпоценни камъни и др.).”

Екипът решава, че Жуков предварително е скрил огромната част от “военните си трофеи” някъде другаде и след като фотографира всички ценности, ги връща обратно в сейфа, както са били преди претърсването.

По-интересни са резултатите от негласното претърсване на дачата на Георгий Жуков в с. Рубльово в Подмосковието:

“В резултат на претърсването бе установено, че две от стаите на дачата са превърнати в склад, където се съхраняват огромен брой различни видове стоки и ценности.

Например:

- вълнени платове, коприна, брокат, панбархат и други материали – над 4 000 метра;
- кожи на маймуна, лисица, котки, астрахан – общо 323 броя;
- висококачествено шевро – 35 броя;
- скъпи килими и гоблени с големи размери, взети от Потсдам и други дворци и къщи в Германия – общо 44 броя, някои от които са изложени и се намираха в стаите, а останалите са складирани;
- особено привлича вниманието на голям килим, разположен в една от стаите на вилата;
- ценни картини на класическа живопис с големи размери в художествени рамки – само 55 броя висяха във вилата, а други се съхраняваха в склада;
- скъп сервиз и прибори за чай (порцелан с художествена декорация, кристал) – 7 големи кутии;
- сребърни комплекти прибори от трапезарии и уреди за чай – 2 кутии;
- акордеони с богата художествена декорация – 8 броя;
- уникални ловни пушки на фирма „Holland & Holland“ и други – общо 20 броя.

Тази собственост се съхранява в 51 куфара и кутии, а също и в насипно състояние.”

Спомняте ли си филма на страхотния британски режисьор Гай Ричи “Lock, Stock and Two Smoking Barrels” (на български език: “Две димящи дула”)? В този филм става въпрос именно за чифт пушки на британския луксозен производител на спортно оръжие Holland & Holland. Не само във филма, те могат да струват стотици хиляди английски лири. Жуков е откраднал в Германия не една, а няколко! Според провелите претърсването вилата на маршала наподобява антикварен магазин или музей:

“Цялата покъщнина, от мебелите, през килимите, до чиниите и бижутата и завършвайки със завесите на прозорците, е от чужбина, предимно с немски произход. В дачата буквално няма нито едно нещо със съветски произход, с изключение на пътеките, които лежат на входа на дачата.

В дачата няма нито една съветска книга, но в библиотеките има голям брой книги с фини подвързии, златно щамповани, изключително на немски език.”

Претърсванията не са направени случайно. НКВД, а и Берия, вече разполагат с информация, че Жуков се е върнал от Германия с “военни трофеи”, натоварени на … 7 (седем!) жп вагона. Затова са и знаели какво да търсят в жилищата на маршала-мародер. Не мислете, че Георгий Жуков отрича това, че е ограбвал цивилни домове, дворци и вероятно музеи в Германия. Заслужава си да публикуваме признанието му и жалкото обяснение, което дава и което е публикувано като част от руските военни архиви през 1993 г.:

“Чувствах се много виновен. Не би трябвало да събирам тези безполезни боклуци и да ги съхранявам, допускайки, че никой вече няма нужда от тях. Кълна се като болшевик, че след това ще избягвам такива грешки и глупости. Със сигурност все още и изцяло служа на родината, партията и Великия другар Сталин.”

Не се наемаме да тълкуваме това обяснение.

Сталин, обаче, е починал. Ред е на маршал Жуков да се разправи с омразния си враг, също маршал, Лаврентий Берия. Временно за Първи секретар на КПСС (партията вече се казва така от 1952 г.) е избран друг Георгий – Маленков – и в съветското Политбюро (наричано след XIX конгрес на Партията “Президиум”) преобладава желанието за премахване на последиците от култа към личността на Сталин.

Приживе най-верният му човек в Политбюро, обаче, е Лаврентий Берия и той е още твърде силен, министър на вътрешните работи и вицепремиер на СССР. Току-що грузинският “маршал” е обединил Министерството на вътрешните работи и на държавна сигурност и е оглавил създадения супер-орган. Новото ръководство на партията се нуждае от авторитетна подкрепа в противоброството с Берия. Тя може да дойде само от армията и Никита Хрушчов убеждава Жуков да застане на тяхна страна с Маленков, за да отстранят Берия.

Арестът на всемогъщия властелин на вътрешното ведомство става на извънредно заседание на Президиума на ЦК на КПСС. Жуков предварително е подготвил специално войсково подразделение под ръководството на генерал Кирил Москаленко. Подменил е и охраната в Кремъл от вътрешното ведомство с такава от московския гарнизон. Кантемировската танкова и Таманската мотострелкова дивизии са дислоцирани в Москва по заповед на министъра на отбраната Николай Булганин (любопитно е, че този човек през 1947 г. също е произведен в чин “маршал на Съветския съюз”, без да има какъвто и да било военен опит от фронтовата линия по време на Втората световна война!), за да предотвратят евентуален опит на частите на вътрешното министерство, лоялни на Берия, да се опитат да го освободят. Берия е арестуван още по време на заседанието на Президиума, след като Маленков и Хрушчов го обвиняват в това, че е английски шпионин (!), предател, “империалистически елемент”, че разединява партията и работи срещу нея.

Така палачът на Сталин става жертва на собствената си реторика и на собствените си измислени обвинения, с които е изпратил стотици хиляди на смърт, в затвор или в лагер.

Хрушчов предлага изключването на Берия от КПСС и даването му на военен съд. В този момент, като в Шекспирова пиеса, влиза специалното подразделение на Москаленко, оглавено не от друг, а от … маршал Жуков, разбира се. Жуков командва: „Горе ръцете! Последвайте ме!“. Берия отвръща в паника: “О, другари, какво става тук? Седнете!”. Тук Жуков изкрещява: “Млъкни, не ти командваш тук! Другари, арестувай този предател!”

Георгий Жуков не пропуска шанса да стане член и на военния трибунал, който съди Берия. Председател е друг маршал – Иван Конев. Само след 5 месеца Берия е осъден на смърт и екзекутиран.

През есента на 1954 г. в Москва се сещат за това, че Жуков е специалист по провеждането на учения още от времето преди Втората световна война.

Възложено му е провеждането на учение на тема „Пробив на подготвената тактическа отбрана на врага с използването на атомни оръжия“ на Тоцкия полигон в Урал. В учението вземат участие 45000 войници и офицери, 600 танка и самоходни артилерийски установки, 500 оръдия, повече от 300 самолета. От съветски бомбардировач Ту-4 е пусната ядрена бомба с мощност 44 килотона тротилов еквивалент (три пъти по-мощна от взривената над Хирошима!).

Взривът е надземен – на 350 м височина над полигона. Следва артилерийска подготовка, авиационна атака. Само три часа след взрива е заповоядана атака на сухопътните сили. Счита се, че една малка част от тях са минали през самия епицентър на взрива, по-голямата част преминала “по края” на поразеното от ядрената бомба пространство. Независимо от това, заболяванията и изклчително високата смъртност сред участвалите в учението вследствие радиацията и радиоактивното замърсяване са масово явление. Разбира се, до 1990 г. информацията за това беше засекретена. Едва по-късно се появяват сериозни научни изследвания за катастрофалните последици за здравето на участвалите в командваното от Жуков учение. И в ученията, както и в реалните бойни действия Жуков проявява основната слабост, в която е обвиняван – пълно пренебрежение към човешката цена, платена в съответната военна операция.

В знак на благодарност за помощта в отстраняването на Берия, през 1955 г. Първият секретар на КПСС Никита Хрушчов прави Георгий Жуков министър на отбраната и кандидат-член на Президиума на ЦК на КПСС.

“Доблестният” маршал Жуков ще помогне на Хрушчов да запази и укрепи властта си, като се справи с вътрешнопартийната си опозиция. През юни 1957 г. членовете на Президиума от “старата гвардия” – Молотов, Каганович и Маленков – се опитват да заменят Хрушчов като Първи секретар с премиера, Николай Булганин. Дори печелят гласуването в самия Президиум със 7 на 4 гласа. Само, че Хрушчов отказва да приеме това решение като противоуставно и подлага въпроса на гласуване в Централния комитет.

Изключително важна е подкрепата за Хрушчов, оказана от члена на ЦК, маршал Жуков. В гневна реч той обвинява заговорниците в това, че имат кръв по ръцете си от времето на сталинските жестокости. Директно заявява, че разполага с военната власт да ги унищожи, дори и да спечелят гласуването в ЦК. Намеква, че е способен даже всичките да ги премахне физически.

След тази реч Хрушчов е предизвестеният победител, Жуков става член на Президиума, а Молотов, Маленков, Каганович, Шепилов са изпратени на периферни длъжности. Само преди няколко години, по времето на Йосиф Висарионович съдбата на наречената от самия Хрушчов “антипартийна група” би била съвсем различна. Сега те се разминават само с отстраняване от ръководството на партията. По-късно ще ги изключат от КПСС.

През 1956 година Жуков е командващ съветските войски (заедно с маршал Конев) при потушаване на първото сериозно антикомунистическо въстание в Източна Европа – унгарското. Не по-малко от 5000 души загиват, включително цивилните жертви, при намесата на подразделенията на КГБ и Съветската армия с използване на танкове (над 1100!), бронетранспортьори и артилерия. Унгарският “фашистки бунт”, както го наричат съветските партийни пропагандатори, е брутално потъпкан. Жуков, обаче, получава за 4-ти път званието “Герой на Съветския съюз”. По-късно с него ще се изравни само Леонид Брежнев, но той на практика се награждава сам себе си.

Независимо от подкрепата, която Жуков оказва на Хрушчов при разправата с “антипартийната група”, Първият секретар изглежда си е направил правилните изводи и е преценил, че Жуков е заплаха за него и затова, веднага след като консолидира властта си, се отървава от маршала. Още в края на октомври 1957 година Хрушчов провежда извънреден пленум на ЦК на КПСС, посветен на “подобряване на партийно-политическата работа” в армията и флота. Всъщност основната цел на форума е да отстрани маршала, който сам ясно вече е заявил, че притежава “цялата военна власт” в страната.

Формулировката е перфидна: “[Жуков] е нарушил ленинските, партийни принципи на ръководството на въоръжените сили, преследвал е линия на ограничаване на работата на партийните организации, политическите органи и военните съвети, за да премахне лидерството и контрола върху армията и флота на партията, Централния комитет и правителството…” Веднага след Пленума, Жуков е изхвърлен от състава на Президиума на ЦК, сменен е като министър на отбраната и набързо пенсиониран.

Частична реабилитация идва чак през 1965 г., по времето, в което вече Леонид Брежнев е начело на КПСС. Но Жуков никога няма да бъде пак фактор в съветската политика до смъртта си през 1974 г.

Политикът Жуков не се различава по нищо от военния – безсмислени фронтални атаки с многобройни жертви. Кратка кариера, изпълнена с много агресия. Дано поне след пенсионирането си през 1958 г. да е имал възможност да използва онези 8 акордеона, пристигнали с влака с негови трофеи от Германия.

***

За финал на историята на маршал Жуков Ви предлагаме, извадки от обиска на имотите му в онези времена, в които с другаря, генералисимус Сталин не са се погаждали:

Съвет на министрите СССР

Другарю, Сталин, И.В.,

В съответствие с Вашите указания от 5 януари т.г. над квартирата на Жуков бе извършен таен обиск. Задачата целеше квартирата на Жуков да бъде претърсена и да бъдат иззети куфарът му и кутията със злато, брилянти и други ценности.

В процеса на обиска куфарът му не бе открит, а кутията се намираше в сейф, поставен в спалната стая.

В кутуята бяха установени:

Часовници – 24 бр., в това число златни, 17 с камъни – 3 златни накита и пръстен – 15 бр. от тях 8 със скъпоценни камъни;

златен амулет с голямо колическо скъпоценни камъни; други златни изделия (табакера, верижки и гривни, обици със скъпоценни камъни и пр.)

Във връзка с това, че куфарът не бе октрит в квартирата, бе решено всички ценности, находящи се в сейфа, да бъдат фотографирани, поставени обратно така както бяха преди и на извършения обиск в квартирата да не се дава гласност.

Според заключението на работниците, извършили обиска, квартирата на Жуков дава вид, че оттам е иззето всичко, което е можел да го компрометира. Не само куфарът с ценности липсвал, но нямало и никакви писма, записки и т.н. На вид, квартирата е била приведена в такъв ред, че в нея да няма нищо излишно.

В нощта на 8 срещу 9 януари т.г. бе произведен таен обиск на вилата на Жуков, намираща се в селището Рублево под Москва.

В резултат на обиска бе открито, че двете стаи на вилата са превърнати в склад, в които се намира огромно количество различни по род товари и ценности.

Например:

вълнени платове, коприна, брокат, кадифе и други материали – над 4 000 метра;

кожи – от самур, маймунска, лисича, котешка, от каракулска овца, – общо 323 кожи;

Шевро високо качество – 35 кожи;

лускозни килими и гоблени с големи размери, взети от Потсдам и други дворци и имения в Германия – общо 44 бр., някои от които изложени по стаите и останалите в склад; особено внимание привлече големият килим, разположен в една от стаите на вилата;

ценни картини на класическата живопис с голям размер и художествената рамка – общо 55 бр., разположени във вилата, част от които в склада;

лускозен сервиз и прибори за чай (порцелан с художествена декорация, кристал) – 7 големи кутии; сребърни комплекти и уреди за чай – 2 кутии;

акордеони с богата художествена декорация – 8 броя;

уникални ловни пушки „Goland-Goland“ и други – общо 20 бр.

Цялото това имущество е поставено в 51 кутии и куфари, а също и е разположено по пода.

Заслужава да се обърне внимание да становището на работниците, извършили обиска, че вилата на Жуков представлява сама по себе си антикварен магазазин или музей, окрасен от вътре с най-различни луксозни художествени картини, които са толкова много, че даже са окачени в кухнята. Стига се до там, че в спалнята на Жуков над леглото му е поставена картина, изобразяваща две голи жени.

Има толкова ценни картини, които изобщо не подхождат за жилище, а трябва да бъдат предадени на държавен фонд и да се разположат в музей.

Над двадесет големи килима покриват изцяло почти всички стаи.

Цялата обстановка – като почнем от мебелите, килимите, посудата, украшенията и завършим със завесите на прозорците – е чуждестранна, най-вече немска. Във вилата буквално няма нито една вещ от съветски произход, с изключение на пътечката пред входа на вилата.

Във вилата няма нито една съветска книга, но засметка натова в шкафовете са поместени голямо количество книги с прекрасни корици и златни ръбове, в болшинството си на немски език.

Влезеш ли в дома е трудно да осъзнаеш, че се намираш в Москва, а не в Германия.

След завършването на обиска, намерените кожи, платове, килими, гоблени, кожи и други неща бяха подредени в една стая, заключени и бе поставена охрана на вратата.

В Одеса бе инструктирана група оперативни работници МГБ СССР (Министерство на държавната сигурост; бел. пр.), за да извърши тайния обиск в квартирата на Жуков. За резултата от тази операция ще ви доложа допълнително.

Що се касае до неоткрития куфар със скъпоценности в московската квартира на Жуков – по свидетелства на задържания Семочкин, стана ясно, че този куфар през цялото време е бил при жената на Жуков и при пътешествия тя го взима със себе си.

Днес, когато Жуков заедно с жена си се прибра от Одеса в Москва въпросният куфат отново се появи в квартирата – където е и понастоящем.

Очевидно, следва забавно да бъде изискано куфарът със скъпоценности да бъде предаден от Жуков.

Абакумов. 10 януари 1948 година.

Източник

Протокол от разпит

на арестувания СИДНЕВ Алексей Матвеевич от 6 февруари 1948 година.

СИДНЕВ А.М, 1907 година роден, в гр. Саратов, с незавършено висше образование, член ВКП(б) (Всесъюзна комунистическа партия – болшевики; бел. пр) от 1931 година, бивш началник на оперативния сектор на МВнР в Берлин.

– … Не след дълго на мен ми бе изпратена от ЖУКОВ корона, принадлежаща по всички признаци на съпругата на немския кайзер. От тази корона бе снето злато, което ЖУКОВ е искал да поднесе на дъщеря си за рождения ѝ ден.

(Разпитът е съкратен)

Протоколът отразява думите ми правилно и ми бе прочетен. Сиднев.

Разпитващ: Ст. следовател на следствен отдел за особено важни дела Министерство на държавната сигурност, СССР, подполковник Путинцев.

Източник

АКТ

За предаването на Деловодство на Съвета на министрите на Съюза ССР на иззетите незаконно придобити и присвоени вещи, ценности и други предмети на маршала на Съветския съюз Г.К. Жуков от Министерство на държавната сигурност на СССР

Медальони и златни брошки (в това число платинови) със скъпоценни камъни – 13 броя

Златни часовници – 9 броя

Златни пръстени със скъпоценни камъни – 16 броя

Златни обици с диаманти – 2 чифта

Други златни предмети (гривни, верижки и др.). – 9 броя

Бижута от сребро, включително злато – 5 броя

Метални бижута (имитация на злато и сребро) със скъпоценни камъни (медальони, верижки, пръстени) – 14 броя

Сребърен сервиз (ножове, вилици, лъжици и други предмети) – 713 броя

Сребърна посуда (вази, кани, захарници, тави и др.) – 14 броя

Посребрен метален сервиз (ножове, вилици, лъжици и др.). – 71 броя

Вълнени тъкани, коприна, брокат, кадифе и други тъкани – 3420 метра

Кожи – от скункс, норка, видра, яре, черно- кафява лисица, каракулча и др. – 323 броя