Пушач на годината- доктор цигарис кауза- в кабинета на футболиста на годината

„Пушенето е ондулация на устата, явно имам нужда от никотин”, обясни наукообразно министърът на културата Вежди Рашидов личната си страст към този порок, който той превърна в основна тема на пряко включване на БНТ от министерството по повод рождения ден на страстния привърженик на ползата от тютюнопушенето. Вижданията си по въпроса той разви на фона на 60 негови малки пластики, разположени в една от залите на повереното му министерство, което направи от събитието неповторим ( и немислим в която и да е страна от ЕС) пушаческо-културен-псевдомедицински-псевдо правен хепънинг.

Не го питаха, но в стила на своя началник Борисов той сам си избра тази темата на интервюто, превръщайки се в официално, министерско лице на рекламата на тютюнопушенето. Присмя се на европейските държави, забранили на пушачите да тровят околните- „ами ако те ядат, хайде да не казвам какво, и ние ли…? –хайде да бъдем различни”, възкликна той. Което си беше оксиморон: по-различни от „европейците” не можем да бъдем, защото такъв глашатай на един порок с манталитета на бунтар срещу законите не би стигнал изобщо до европейско министерско кресло, а пък ако случайно се е промъкнал в едно истинско европейско правителството, монтиран там на приятелска основа от началника си,щеше много бързо да „изпуши” като изгорял министерски бушон по волята на суверена, н.в. общественото мнение, гласувало доверие на определени хора да водят страната напред, а не назад каверните на таверните.

Особено цветист беше Рашидов в сарказъма си към Америка: ако там някой скочи от високо и ние ли тук да скачаме?- запита той подигравателно в рамките на лекцията за ползата от тютюнопушенето, в която подробно обясни за начинаещите и незнаещите какъв кеф е да се употребяват пури. Ако някой не беше чувал, сега вече всички научихме, че май трябва да сме благодарни на пушачите. Оказа се, че пушачите всъщност пречиствали с дробовете си никотина и ни поднасят един чудесно, екологично чист ( именно така се изрази!) цигарен дим. С което, от гледна точка на циничното пренебрежение към здравето на хората, вожда на културата ни малко ми напомни за епизода, описан от Кисинджър в „Диплмацията”, цитиращ разговор между генерал Айзенхауер и съветския маршал Жуков. На учудването на Айзенхаеур как съветските войски са пробили отбраната на Берлин при толкова гъсто минно поле ( което е струвало огромна загуба на съветските войски), Жуков спокойно му отвърнал: „първо пуснах пехотата”. Според Кисинджър, американският генерал бил толкова шокиран от този метод на „разминиране” без оглед на жертвите, че му призляло ( ах, тези мекушави американци!). Но в дивия Изток какво значение има някакъв си човешки живот- все някога и някак ще се мре , нали!

Сред аргументите си в полза на правото да пушиш, освен че човек трябва да може да си избере как да пукне, Вежди Рашидов наблегна и на юридическата специфика- както я разбира той от своята министерско-скулптурна висота. „Фифти-фифти трябва да е”, почти на американски език се изрази той за правото на пушача да трови непушача.

Дълбоки познания в областта на алтернативната мартирологика демонстрира изтъкнатият скулптор- в смисъл, че алтернативата на смъртта от пушене е друга смърт. Сподели, че е стигнал до този извод от практиката на свидетел, забелязал хората да умират и от друго, например от инфаркти ( на тази своя ирония Рашидов си се радваше особено). Стресът бил смъртоносен, а той е навсякъде, констатира докторът на цигарените науки ( подтекстът тук беше, че цигарите борят стреса – нещо като прослава на ножа пред събраните на лекция говеда в кланицата с обяснението, че ножът може да бъде и полезен).

Тютюнолюбието, демонстрирано в ранния час пред националната аудитория от този тънък специалист по въпросите на човешкото здраве и правата на човека в сферата на
бавната евтаназия с каквито си ще отрови, можеше да мине за лобизъм в полза на тютюнопроизводителите, ако не беше очевидният факт, че всъщност нещата са много прости: някой е много прост и държи да го заяви на висок, дрезгав глас. Агресивно при това- което в собствените му очи изглежда и прогресивно.

Знам, че има пушачи, за които правото им да мрат от белодробни заболявания е някакъв сакрален избор и израз на индивидуален бунт спрямо нахалните непушачи, посягащи към най-милото им в този кратък живот. Дори няма да влизам в спиралата на спора кой чии права нарушава повече – пушачът отровител на невинни хора или агресорът непушач, който пречи на кефа на пушача с някакви си закони и мерки по прилагането им.

Смирено само ще обобщя, че в дадения случай става дума за изявата на министър в ролята на пропагандатор на едната гледна точка, която не само не се споделя от науката, кърмачките, бавачките, спортистите и изобщо от желаещите по-здравословен начин на живот хора в онзи, развития свят, но дори и у нас (въпреки ефективната съпротива на кръчмарското лоби и личното застъпничество за неговата кауза от страна на спортиста Бойко Борисов), все пак е въпрос, свързан на първо място със спазването на закона. Едно е да го потъпква шофьорът на таксито ( което наистина е масова практика), друго е срещу закона да подклажда бунт член на правителството – което си е направо уникално явление даже и за държава, в която един приет вече законодателен акт в синхрон с основната тенденция в ЕС беше прегласуван миналата година вече веднъж от сегашните управляващи заради очевидни бизнес интереси, наложени от достатъчно влиятелни кръгове.

Ясно е, че лулата на мира между пристрастените към порока си пушачи и противниците им никога няма да бъде запалена в рамките на някакво универсално помирение, но какъв е изходът? Нима въвеждането на касови апарати, например, не предизвика нещо като въстание на стотиците хиляди дребни собственици в страната? Днес, когато страстите се уталожиха, вече никой не си спомня тази заплашително ръмжаща истерия на засегнатите. Видя се, че в крайна сметка спечели мнозинството, спечели и държавата от наложената непопулярна за част от гражданите мярка. Същото, все някой ден, ще се случи и със забраната на тютюнопушенето на публични места. Управляващите са затова- да взимат решения, а не да се харесат на всички.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: