Три четвърти от представителите на поколението Y (родените между 1980 и 2000 г. – бел. ред.) във Великобритания биха предпочели да вложат парите си в акции, облигации или биткойн вместо в имоти, показва изследване на строителната компания Get Living, цитирано от Financial Times.

"Пежо" представи новото поколение на вана "Партнер", което предлага интериор и удобства близки до тези на леките автомобили. След интересните системи в колата е сигнализацията за претоварване. Тя се задейства автоматично при запалване на двигателя, като дали товарът не е повече, може да се провери и с натискане на бутон в товарното отделение.<br /><br />Друга интересна система е тази, която дава картина на зоната зад колата и от дясната и страна. Тя разчита на...

 Недвижимите имоти са двигател на китайската икономика. Според някои данни те допринасят (пряко и непряко) за 30% от брутния вътрешен продукт на страната. Поради това нарастването на цените и силното строителство са от първостепенно значение за Китай. Това изкривява политическите решения и влошава другите икономически дисбаланси на страната, пише Кристофър Балдинг в статия, публикувана в Bloomberg.

Въпреки реформите в последните години няма съмнение, че в сектора на недвижимите имоти в Китай се надува балон. От юни 2015 г. до края на миналата година индексът 100 City Price, публикуван от SouFun Holdings, нарасна с 31% до 2174 долара на квадратен метър. Това е с 38% повече спрямо средната цена в САЩ, където доходите на човек от населението са с над 700% повече, отколкото в Китай.

Очаквано това прави собствеността върху жилища недостъпна за повечето китайци.

Разтревожен от тези цени и нарастващите дългове на строителните компании, Държавният съвет в Китай създаде план за насърчаване на наемите. Той ще предлага данъчни облекчения на строителни компании, които отдават под наем част от жилищата, които са планирали да продадат, и ще насърчава финансовите институции да „осигурят подкрепа за компании в сектора на наемите на жилища“.

Това е напълно погрешен начин за справяне с проблема.

От една страна доходността от наеми в Китай е изключително ниска. В големи градове като Пекин и Шанхай тя е около 1,5% спрямо средно равнище от около 3% в САЩ и 4% в Канада.

Заплатите в Китай просто не са достатъчно високи, за да отговорят на стимулираното от кредитите повишаване на цените на активите и така строителните компании не могат да получат добра възвръщаемост от отдаването на жилища под наем. Данъчните облекчения няма да разрешат този проблем.

Още по-лошото е, че строителните компании са обременени с дългове, много от които са краткосрочни. Насърчаването да отдават излишъка от жилища под наем е губещ бизнес – строителните компании ще отдават домове под наем за клиенти с доходност от 1,5% при комбинирани разходи на дълг и собствен капитал от близо 10%.

Тази негативна разлика от 8,5%, умножена по милиони жилищни единици, задълбочава значително дълговите проблеми на строителните компании.

Проблемите се усложняват и от начина, по който договорите за наем са структурирани в Китай. Обичайно наемателите заемат пари от банките, за да направят еднократно плащане на строителните компании, което покрива, например, пет години. Но те могат да изплащат този кредит десет години.

Еднократното плащане от банката за строителните компании осигурява известен краткосрочен приток на пари в брой. Но в крайна сметка всичко, което прави, е да забави изплащането на дълга, който върви с жилището, и да свие загубите от непродадените наличности.

Това показва, че Китай не може да позволи цените на жилищата да намалеят значително. Собствениците на жилища очакват стойността на имота им да расте непрекъснато, реформите, които застрашават тази динамика, дори доведоха до необичайни протести. Като се има предвид, че сега кредитите за домакинствата съставлява 22% от активите на финансовите институции, промяна на цените на жилищата ще донесе и сериозни финансови рискове.

Вместо да отговори на тези рискове, Китай просто засилва строителството. Новозапочнатите жилища и закупените терени постигнаха силен ръст в първите пет месеца на 2018 г. Инвестициите в жилищните имоти нараснаха с 14%, а кредитирането на строителството  – с 21%. Банките също са част от спекулативния балон – ръстът на ипотеките достигна 20%.

Най-директният начин за спадане на балона е забавянето на кредитирането. Това би означавало още по-голямо повишаване на първоначалната вноска, повишаване на капиталовия риск върху имотните активи за банките или просто строго ограничаване на новите заеми. Но без значително забавяне на ръста на кредитирането на недвижимите имоти никакви други мерки на регулаторите няма да дадат особен резултат.

Като ускорява кредитите за недвижимите имоти и същевременно насърчава банките и строителните компании да субсидират наемателите, правителството влошава нещата, тъй като забавя преструктурирането. Строителните компании ще увеличат дълговото си бреме. Потребителите ще бъдат обременени с по-дълги срокове за изплащане на наема, а новите жилища ще останат по-недостъпни от всякога дори след  появата на пазара на нови наличности.

В най-добрия случай последният план ще купи време, но това повдига най-важния въпрос – за какво?

Успяват ли известните да се скрият от светлините на прожекторите

 Европейският парламент изиска днес от групата на евродепутатите от френската партия на Марин льо Пен Национален сбор (която доскоро се казваше Национален фронт) да възстанови над 500 000 евро неоправдани разходи, сред които за бутилки за шампанско и скъпи вечери, предаде БТА.

Решението бе взето с единодушната подкрепа на Бюрото на ЕП - ръководен орган на институцията, натоварен с валидирането на сметките на различните политически групи, съобщават парламентарни източници на АФП.

Одит, извършен относно разходите на представители на парламентарната група Европа на нациите и на свободите в ЕП през 2016 г. е показал, че 477 780 евро могат да бъдат смятани за неоправдани разходи. За тях липсвали адекватни документи или пък те били направени при накърняване на принципа на доброто финансово управление или правилата за обществените поръчки. За 2017 г. подобна констатация била направена във връзка с 66 427 евро.

След разходите, изброени в доклада от одита за 2016 г., с който се е запознала АФП, фигурират стотина коледни подаръци за над 100 евро и 230 бутилки шампанско, от които шест за над 81 евро, както и коледна вечеря за 140 души за обща стойност 13 500 евро.

В списъка фигурира и вечеря с индустриалци в парижкия ресторант „Л'Амброази“, като кувертът е бил 449 евро на човек, както и вечеря, организирана по дипломатически причини в ресторанта „Льодоайен“ близо до авеню „Шан-з-Елизе“ в Париж за двама души като кувертът е бил по 401 евро на човек. В. „Канар аншене“ съобщи, че във втория случай двамата сътрапезници са били лидерът на италианската партия Лига Матео Салвини, който сега е министър на вътрешните работи на Италия, и лидерът на Национален сбор Марин Льо Пен. Льо Пен, която напусна ЕП, за да влезе във френския парламент миналата година, опроверга тези твърдения, посочва още БТА.

Освен депутатите от Национален сбор, групата Европа на нациите и на свободите в ЕП включва и представители на Австрийската партия на свободата, на италианската Лига и на холандската Партия на свободата. Депутатите от Националния сбор съставляват почти половината от парламентарната група. По-голямата част от неоправданите разходи са били дело на евродепутати от Националния сбор.

 Двете коалиционни германски партии Християндемократически съюз (ХДС) и Християнсоциален съюз (ХСС), част от управляващата коалиция, не успяват да решат конфликта си заради политиката за даване на убежище.

Вътрешният министър Хорст Зеехофер от ХСС заяви, че ще подаде оставка, след като не успя да разреши конфликта си с канцлера Ангела Меркел заради плановете му да въведе едностранен контрол на границите, за да намали притока на мигранти. Коалиционното правителство остава нестабилно поради липсата на консенсус между двете консервативни партии в него. Спорът не приключи с края на Европейския съвет в края на миналата седмица, а продължи да се задълбочава през уикенда и паралелните обсъждания на ръководствата на двете партии в Мюнхен и Берлин продължиха до късно снощи, пише френският Figaro, цитиран от БТА.

Ситуацията е сериозна, призна Меркел пред съпартийците си: ХСС е само регионална партия, но гласовете ѝ са решаващи за мнозинство в Бундестага. Баварската партия настоява за промяна на политиката за убежище в Германия от повече от две седмици, припомня френската медия.

Ръководството на Християндемократическия съюз на Меркел ще продължи тази сутрин преговорите със своя коалиционен партньор по въпроса за миграцията, съобщи тази нощ говорител на ХДС, цитиран от DPA.

По думите му преговорите трябва да започнат в 8:30 ч. местно време (9:30 часа българско време), предава БТА.

Спорът за това как да бъде решен мигрантският въпрос доведе до криза в широката коалиция на Меркел, която бе образувана само преди три месеца, като германският канцлер е принудена да се опитва да постигне споразумения с отделните страни членки на ЕС. Съюзникът на Меркел е изправен пред регионални избори през октомври.

Председателят на ХСС Зеехофер заяви междувременно, че ще остане в политиката, ако Меркел направи отстъпки в спора за миграционната политика. По-рано вчера на заседание на баварската ХСС 68-годишният политик предложи да се оттегли от двата си поста - на партиен лидер и на вътрешен министър в кабинета на Меркел. 

Жертвайки се, Зеехофер утежнява положението на канцлера, която според него не е успяла да овладее миграцията. Предлагайки да подаде оставка, вътрешният министър излага Меркел на обвинения, че разединява поддръжниците си. Бъдещите отношения между ХДС и ХСС остават неясни, след като канцлерът отказа да приеме искането на баварския консерватор за едностранни действия и връщане на мигранти на границата, подчертава френското издание.

Източници от ХСС твърдят, че Зеехофер ще направи още една стъпка и ще участва в насрочените за днес преговори с ХДС, като след тях щял да вземе окончателното решение за своето бъдеще.

В неделя германският канцлер Ангела Меркел заяви, че иска нейният ХДС и баварските му съюзници да продължат да работят заедно.

Споделям стремежа на ХСС от една страна да бъде намален броят на мигрантите, водени в Европа от трафиканти, а от друга страна споделям мнението, че търсещите убежище не може просто да си избират в коя страна искат да отидат, каза Меркел в интервю за германската телевизия ZDF.

Баварският Християнсоциален съюз също е разделен. Партията може да загуби много от открит сблъсък с "по-големия брат" ХДС. С предложението си да подаде оставка Зеехофер дава на партията възможност да вземе решение. Предстои да видим дали в ХСС ще надделеят привържениците на помирението, или на конфликта, отбелязва Figaro.

Зеехофер многократно е заявявал категорично, че не иска да бъде уволнен от канцлера и държи сам да вземе решение за бъдещето си. Според източници от ХСС, цитирани от DPA, лидерите на баварската партия искат да убедят 68-годишния Зеехофер да не подава оставка. Някои от тях напомнят, че според социологическите проучвания баварците повече симпатизират на Меркел, отколкото на Зеехофер или на премиера на провинцията Маркус Зьодер.

Източници от германските политически кръгове също така твърдят, че спорът всъщност е израз на дългогодишното съперничество на Зеехофер със Зьодер, който го измести като премиер на Бавария, и обвиняват двамата, че се превърнали Германия в заложник на баварската вражда. "Зеехофер, който почти тотално е изгубил властта в ХСС, сега изглежда иска да свали канцлера в нещо като индиректно политическо самоубийство - слагайки край на политическата си кариера с мотото: първо аз, после партията, а може би и страната", пише в редакционна статия Hannoverische Allgemeine Zeitung, цитиран от Ройтерс.

Независимо от изхода кризата показа сериозната загуба на позиции на Меркел, която до неотдавна беше смятана за ключова защитничка на либералните ценности - които през 2015 г. я доведоха до решението да приеме в Германия стотици хиляди мигранти от Близкия изток, Африка и други места, нежелани от съседните европейски страни, пише пък от своя страна американският New York Times, цитиран от БТА.

Три години по-късно национализмът и популизмът обхващат различни части от Европа и самата Германия. Меркел, която беше синоним на либералния световен ред, е обречена, смята Андреа Рьомеле, преподавател в берлинския Hertie School of Governance.

"Ако не падне сега, ще падне при следващата криза", добавя Рьомеле. През последните девет месеца Меркел се сблъскваше с криза след криза, започвайки със загубата на позиции на изборите през септември миналата година, отбелязва още New York Times.

Жителите на столичните квартали „Лозенец“, „Дианабад“, „Изток“, „Изгрев“, „Гео Милев“, „Яворов“, Зоологическа градина и прилежащите сгради няма да имат топла вода то днес. Причината е традиционната профилактика на "топлофикация-София".

Топлата вода ще бъде спряна вот 3-ти юли до 20-ти юли 2018 г. включително.

Дружеството уточнява, че топлоподаването към кварталите „Иван Асен II“, „Подуяне – център“ и „Редута“, както и към 320 сгради от кв.“Лозенец“, няма да бъде спирано, тъй като има техническа възможност те да бъдат захранвани от друг топлоизточник.

Списък на сградите в "Лозенец", в които топлата вода няма да бъде спирана:

Ул. “Свети Наум“ №№ 4 вх. А, 4А вх. Б, 6 вх. А, 7 вх. А, 8 вх. А, 9 вх. А-Б, 10 вх. А-Е, 11 вх. А, 14 вх. А-Б, 15 вх. А, 16 вх. Б, 17 вх. А, 17А вх. А, 18 вх. А, 20 вх. А, 24 вх. А, 26 вх. А
Бул. “Черни връх“ №№ бл.3 вх. В и ул. “Вежен“ №2; 8 вх. Б, 14 бл.3 вх. Г, 16 вх. А-Б;
18 вх. А-Б, 20 вх. А-Б, 22 вх.А,24 вх. А, 26 вх. Б, 29 вх.1, 33 вх. А, 33-Е вх. А-В;
Ул. “Горски пътник“ №№ 1 вх. А-Б, 6 вх. А-Б, 9 вх.А,10 вх. А, 13 вх. А, 13А вх. А, 20 вх. А;
Ул. “Бунтовник“ №№ 3 вх.А,5 вх. А, 6 вх. А-Д, 9 вх. А
Ул. “Плана планина“ №№ 1 вх. А, 2 вх. А-Б, 3 вх.А,6 вх. А-Д, 9 вх. А, 11 вх. А, 13 вх. А, 15 вх. А, 19 вх. А, 22 вх.А,23 вх. А, 24, вх. А-В;
Ул. “Червена стена“ № 1 вх. А-Б, 4 вх.А,8 вх.А,12,вх. А-В;
Ул. “Презвитер Козма“ №1 вх.А-Б,8 вх. А, 9 вх.А-Б,13 вх.А,15 вх.А,16 вх. А, 17 вх.А,18 вх. А, 19 вх.А,20 вх. А
Ул. “Кирил Видински“ №№ 2 вх.А,6 вх. А, 8 вх. А,10 вх. А
Ул. “Йоан Екзарх“ №№ 2 вх. А-Г, 3 вх. А, 4 вх. А, 5 вх. А, 7 вх. А-Б, 8 вх. А, 9 вх. А, 10 вх. А, 12 вх. А, 13 вх. А, 14 вх. А-Б, 16 вх.А,17 вх.А,18 вх. А, 20 вх. А, 22 вх. А
Ул. “Лозенска планина“ №№ 1 вх. А, 2 вх. А,2А вх. А, 3 вх. А, 4 вх. А, 6 вх. А-В, 7 вх.А,9 вх. А, 11 вх. А, 13 вх.А,14 вх. А-Б, 17 вх. А, 20 вх.А,23 вх. А, 24 вх. А, 25 вх.А-Б,27 вх. А
Ул. “Гребен планина“ №№ 13 вх. А, 14 вх. А, 15 вх. А;
Ул. “Теодосий Търновски“ №№ 1 вх. А, 9 вх. А, 9А вх.А,11 вх. А, 12 вх. А, 13 вх. А, 14 вх. А-Б, 16 вх. А, 18 вх. А, 26 вх. А, 30 вх. А, 32 вх. А, 34 вх. А-Б, 44 вх. А
Ул. “Цанко Церковски“ №№ 1 вх. А, 2 вх. А, 3 вх. А, 4 вх. А, 6 вх. А, 7 вх. А, 8 вх. А, 9 вх. А, 11 вх. А, 13 вх.А,14 вх. А, 15 вх. А, 15А вх.А,17 вх. А, 18 вх. А, 20 вх. А, 22 вх. А, 23 вх. А, 34 вх. А, 48 вх. А, 50 вх. А, 52 вх. А, 53 вх. А, 54 вх. А, 57 вх. А, 58 вх. В, 60 вх. Б, 62 вх. А,63 вх. А, 67 вх. А-В, 68 вх. А, 70 вх. А
Ул. “ Свети Седмочисленици“ №№ 6 вх. А, 8 вх. А, 9 вх. А, 11 вх. А - Б,13 вх. А, 14 вх.А,15 вх. А, 16 вх. А, 19 вх. А, 21 вх. А, 23 вх. А
Ул. “Резньовете“ №№ 5 вх. А, 7 бл. 128 вх. А-Г
Ул. “Добри Войников“ №№ 4 вх. А, 6 вх. А, 8 вх. А, 9 вх. А, 15 вх. А, 17 вх. А, 19 вх. А, 23 вх. А, 29 вх. А, 31 вх. А, 33 вх.А,35 вх. А, 39 вх. А, 45 вх. А, 47 вх.А,53 вх. А
Ул. “Малуша“ №№ 2 вх. А-В, 5 вх. А, 7 вх. А, 9 вх. А, 10 вх. А, 11 вх.А,12 вх. А, 16 вх. А-Б
Ул. “Христо Смирненски“ №№ 1А вх. А, 3 вх. А, 8 вх.А-Б,14 вх.А,16 вх.А,18 вх. А, 22 вх. А, 24 вх. А, 26 вх.А,28 вх. А, 30 вх. А, 32 вх.А, 38 вх. А, 40 вх. А-Б;
Ул. “Николай Лилиев“ №№ 11 вх. А, 21 вх. А
Ул. “Стара стена“ № 1 вх. А
Ул. “Университетска“ №№ 1 вх.А,2 вх.А,3 вх.А,5 вх. А, 8 вх. А-Б, 10 вх. А-Б, 12 вх. А
Ул. “Зелено дърво“ №№ 1 вх. А, 7 вх.А,11 вх. А
Ул. “Лале“ №№ 5 вх. А, 5А вх. А
Ул. “Милин камък“ №№ 26 вх. А, 31 вх. А-Б, 33 вх. А-Б
Ул. “Лозенец“ №№ 15 вх.А,18 вх. А, 20 вх.А,22 вх.А,24 вх. А-Г, 36 вх. А
Ул. “Миджур“ №№ 51 вх.А,55 вх. А
Ул. “Крум Попов“ №№ 51 вх. А-Б, 59 вх. А-Б, 60 вх. А, 61 вх. А, 62 вх. А, 73 вх. А, бл. №176А вх. А- Г
Ул. “Стоян Заимов“ №№ 3 вх.А,11 вх. А, 12 вх.А,14 вх.А,15 вх. А
Ул. “Янко Софийски войвода“ №№ 6 вх. А, 11 вх. А
Ул. “Развигор“ №№ 2 вх. А, бл.3 вх. А-Б
Ул. “Джеймс Баучър“ №№ 60 вх. А-В
Ул. “Липа“ №№ 1 вх. Б, 2 вх. А
Ул. “Розова долина“ №№ 13 вх. А, 21 вх. А-В
Бул. “Драган Цанков“ №№ 12 вх. А - В
Ул. „Бреза“ № 6 вх. А
Ул. “Яворец“ №№ 7 вх. А, 10 вх.А
Ул. “Елин Пелин“ № 7 вх.А
Ул. “Вежен“ №№ 4 вх. А, 5 вх.1, 6 вх.1
Ул. “Кръстьо Сарафов“ №№ 61 вх.А
Ул. “Равнец“ № 4 вх. А-Б
Ул. “Сава Огнянов“ №№ 1 вх. А, 2 вх. А
Ул. “Добър юнак“ № 7 вх.1

Стопански потребители, които няма да бъдат спрени за профилактика:

БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ № 4 - БЪЛГ. НАЦ. РАДИО ПРОИЗВ.РЕДАКЦИОННА СГРАДА
БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ № 4 - БЪЛГ. НАЦ. РАДИО
БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ № 6 - СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
БУЛ.ЕВЛОГИ И ХР.ГЕОРГИЕВИ № 34 - СГ ПО СТР., АРХ. И ГЕОДЕЗИЯ
УЛ. КРУМ ПОПОВ № 57 - 4-ТО РПУ
УЛ. ТЕОДОСИ ТЪРНОВСКИ № 42 - ДКИАД /МВР-СИТАУ/
УЛ. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ № 1 - УАСГ - БЛ. 1, 3, 8 НОВИ СГРАДИ
УЛ. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ № 1 - УАСГ - БЛ. 2, 4, 5, 6, 7
УЛ. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ № 1 - УАСГ - БЛ. 11 ХИДРО ЛАБ.
УЛ. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ № 1 - УАСГ БЛ.12, 13 ФИЗК. САЛОН
БУЛ.ЧЕРНИ ВРЪХ № 31 - ХОТЕЛ ХЕМУС
БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ № 8 - СУ СВ. КЛ. ОХРИДСКИ - БИОЛОГ. Ф-Т
УЛ. СВЕТИ НАУМ № 22 - 56-ТА ЦДГ /ЛОГОПЕД. ДГ/
УЛ. ПРЕЗВИТЕР КОЗМА № 2 - 122-РО ОУ
УЛ. ДОБРИ ВОЙНИКОВ № 16 - 35-ТО СОУ
УЛ. СВЕТИ НАУМ № 36 - РУСКО У-ЩЕ
УЛ. МИЛИН КАМЪК № 70 - РЕЗИДЕНЦИЯ ЛОЗЕНЕЦ /МО/
УЛ. РОЗОВА ДОЛИНА № 12А - 92-РА ЦДГ
УЛ. ДЖЕЙМС БАУЧЪР № 66 - КИНТЕКС
УЛ. КРУМ ПОПОВ № 58 - АТЦ 66
БУЛ.ЧЕРНИ ВРЪХ № 12 - ГАМА ИНВЕСТ АД
БУЛ.ДЖЕЙМС БАУЧЪР № 76Б - ХОТЕЛ - ФЕЪРПЛЕЙ ПРОПЪРТИС
БУЛ.ДЖЕЙМС БАУЧЪР № 76А - ОФИС СГРАДА
УЛ. РОЗОВА ДОЛИНА № 12А - 92-РА ЦДГ - НОВА ЧАСТ
УЛ. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ № 36 - 19-ТО ОДЗ
Към следните адреси в кв. „Лозенец“ подаването на топла вода ще бъде преустановено в периода от 20-ти август до 24-ти август​ 2018 г.
ул. „Калиакра” № 17, № 19 - вх. “А” и вх. “Б”, № 25, № 27, № 29​
ул. „Бисер” № 2, № 8, № 10 - вх. “А” и вх. “Б”, № 14
23-та Оздравителна детска ясла
Храм “Св. Преображение”
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 112
бул. „Арсеналски” № 121
ул. „Бяла” № 4 и № 6
ул. „Славище” бл. 1 и бл. 3
ж.г. „Южен парк” бл. 1 и бл. 3

"Топлофикация-София" съобщава, че заради изграждане на улица в кв. „Овча купел“ 2, между ул.„ Феникс” и ул. „Промишлена”, е необходимо да бъде изместен съществуващият топлопровод и подаването на топла вода към следните сгради:

Бл. 38, бл. 429, бл. 430, бл. 431, ул. „Промишлена” № 29, № 30 и № 33 - ще бъде спряно от 08.00 часа на 02.07.2018 г. до 24.00 часа на 23.07.2018 г. Клиентите в посочените 7 сгради са уведомени своевременно съгласно нормативните изисквания чрез залепване на съобщения във входовете.

Информацията за сроковете на спиране на топлата вода и засегнатите квартали е публикувана в сайта на дружеството – www.toplo.bg и във Фейсбук - www.facebook.com/www.toplo.bg. Повече подробности клиентите могат да получат и на информационния телефон в Кол центъра на компанията – 0 700 11 111.

За времето на ремонтите на клиентите няма да бъдат начислявани сметки за топла вода и това ще бъде отразено на отделен ред в месечните съобщения.

Овен Отделете внимание на професията, кариерата и на силните на […] Още

Менда Стоянова от ГЕРБ обясни в сутрешния блок на БНТ защо се налага по-висок акциз на бездимните цигари. Тя разясни, че настоява за то...

Промени в закона заради автономията на университетите, поиска образователният министър Красимир Вълчев. Назрял е моментът за политическ...

Бих казал на бате Бойко: опитаха се в Скопие да Ви вкарат в капан - не успяха. Сега са подготвили нов капан, нова клопка, и ако този паметник ...

Има жени, които в младите си години изглеждат доста състарени. Има и такива, които с времето стават все по-хубави и по-хубави. Разбира се то...

Две жени в България са похарчили по над 1 милион лева през 2016 г., но не са посочили никакви доходи пред данъчните. Единият сигнал е от данъчн...

Животът постепенно се нормализира. Няма опасност, която в момента да застрашава живота и здравето на хората. Благодаря на колегите, които...

zdrave.to Баба Амна Нур от град Аботабад, Пакистан, се е родила съвсем нормално, но скоро главата й започва да расте много бързо и лекарите по...

Вицепремиерът Валери Симеонов проведе среща вчера със собствениците на малки бензиностанции, които миналата седмица протестираха сре...

В мрежата особена популярност придоби видеоклип, в който танцуващи туърк млади испанки са набити с чехъл от майка им. Клипът е споделен от...

Днес ще бъде предимно слънчево. След обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали и прегърми. По-зна...

 Преди пет години Хърватия стана пълноправен член на ЕС. Още по онова време не се забелязваше твърде голямо въодушевление - нито в Хърватия, нито пък в ЕС. Датата бе 1 юли 2013. Кризата в еврозоната беше в разгара си - ЕС и ЕЦБ бяха ангажирани най-вече със спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия. Италия и Испания също създаваха сериозни тревоги на ЕС. Германските медии отбелязваха загрижеността на германските данъкоплатци, че "ЕС осиновява поредното проблемно дете". А в британските вестници по същото време преобладаваше сарказмът: "Седнете на нашия стол! Нали скоро го освобождаваме“.

А в самата Хърватия присъединяването към ЕС мина почти безшумно и без големи празненства. Хората смятаха, че е извършена правилна крачка, защото вярваха, че страната им винаги си е била част от Европа. Хърватите бяха убедени и в това, че са били принудени да чакат неоправдано дълго за членство в ЕС и че във всички случаи е трябвало да бъдат приети поне преди България и Румъния.

От друга страна хората бяха загрижени от това, че хърватската икономика навярно няма да е конкурентоспособна в рамките на общия европейски пазар. Безработицата още тогава възлизаше на 20%. Единственият лъч на надежда бяха еврофондовете. Говореше се за милиарди, които щели да бъдат отпуснати на страната.

За подарък - изтичане на мозъци

Днес, пет години по-късно, празнично настроение отново няма. Дори и най-отявлените привърженици на пълноправното членство не са в състояние да кажат какви са били ползите за ЕС от това, че прие Хърватия в общността. Освен ако не сметнем за печалба масовата емиграция на високообразовани млади хървати към западните страни-членки. Макар че бившият председател на ЕК Барозу даваше добра оценка на страната за борбата ѝ срещу корупцията, от присъединяването си насам най-младата страна-членка на ЕС е паднала по-ниско в класацията на „Трансперънси интернешънъл“. В т.нар. корупционен индекс Хърватия заема днес 58-о място сред 180 държави.

От хърватска гледна точка присъединяването на страната към ЕС също не може да мине за голям успех. От години насам ЕС затъва от една криза в друга. Съюзът, който си беше поставил за задача да стабилизира Балканите, днес е по-нестабилен, откогато и да било. Тази общност, обединена около определени ценности, днес е подложена на вътрешен и външен натиск от десни популисти, "нелиберални демократи" и националисти. За страна като Хърватия, която не се отличава с особена толерантност или правова демократичност, европейският пример би бил повече от важен. За съжаление Европа в момента е заета предимно със самата себе си. И в икономическо отношение Хърватия не е спечелила кой знае колко от пълноправното си членство, което личи и по това, че средно по 180 хървати на ден обръщат гръб на страната и се отправят към Германия, Австрия или Ирландия. В повечето случаи това са високообразовани и амбициозни млади хора.

В равносметката на петгодишното хърватско членство все пак остава да тежи т.нар. "геостратегически фактор". От югославските войни през 1990-те години на Югоизточна Европа се гледа като на нестабилен и опасен регион. На всичкото отгоре това е регион, към който апетити проявяват редица външни сили – руснаци, китайци, турци и саудитци: Всички те явно гледат на Балканите като на свое предмостие към ЕС.

Мостове в името на мира

Зоран Арбутина

Съзнавайки това, бившият хърватски премиер Зоран Миланович преди пет години беше обещал на ЕС, че неговата страна ще "строи мостове към другите държави в Югоизточна Европа" в името на мира. От тези горди слова обаче не произлезе нищо. От години Хърватия спори със Словения за няколко километра от един залив в Адриатическо море, провокира Босна и Херцеговина със строежа на мост през нейна територия, а по отношение на Сърбия проявява по-скоро готовност за разпри, отколкото за добросъседски отношения.

Присъединяването на Хърватия към ЕС не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Кандидатите за членство от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския пример и да я карат по същия начин: тук няколко необходими реформи, там няколко добре звучащи закона и много още по-добре звучащи обещания. А веднъж влезли в ЕС, биха могли да се снишат като Хърватия и да не се набиват много-много на очи. Нали "големите" в Брюксел така или иначе си имат достатъчно поводи за разправии. Кой да ти се занимава тогава със страни като Хърватия! В този смисъл, вдигам една полупразна чаша и пожелавам на Хърватия да използва следващите пет години от членството си по-смислено от първите.

 Анализ от проф. Ивайло Дичев:

За поредна година половин България е под вода. Хора губят цялото си имущество, отиде по дяволите реколтата, закъсаха туристи в съседна Гърция, където има и десетки жертви.

Как реагирахме на всичко това? Гледахме интервюта, в които хора плачат на живо, понаругахме общинските власти, които пак били изненадани, плюхме си в пазвата, задето няма жертви, похвалихме се, че ЕС ни отпуска средства от фонд „Солидарност“. И много се забавлявахме с клиповете, показващи водоплаване из подлезите на София. В същото време метеоролозите използваха момента да протестират за повече средства, които, разбира се, заслужават. Получиха ги в спешен порядък. И така до следващия потоп. Или пожар. Или сибирски студ.

Цяла България би могла да се обедини около тази кауза

Вижте, когато един психо-ислямист сгази десет човека на другия край на Европа, в България със сигурност ще свикат съвет по национална сигурност. Написаха се многобройни национални стратегии, които медиите задължително обсъждат, опитвайки да разберат какъв точно е смисълът им. Промяната в климата обаче не се радва на стратегически интерес. Макар че нея всеки от нас усеща съвсем пряко.

За какво следва да ни подготви една такава стратегия? Да видим първо какво става в толкова важния туристически сектор. Разчитаме на туризма - ами нека тогава се поучим от това, което стана в Гърция. Дали са разумни строежите току на морския бряг? Дали има достатъчно горски пояс пред туристическите хижи, който да спира пороите? Слушахме интервюта с гръцки ресторантьори, които се мъчат мигновено да поправят щетите, за да не изгубят сезона. Резките обрати от много студено към много топло, от сухо към дъждовно време правят туристическия пазар несигурен, а ускоряването на комуникациите позволява резервациите бързо да се анулират, отлагат, пренасочват, което засилва още повече несигурността на собствениците. Увеличената волатилност на клиентелата може би предполага някакво сътрудничество в бранша, замени на офертите, улесняване на трансферите. Защото проблемът ще се задълбочава.

Що се отнася до селското стопанство - другата ни важна индустрия, там пораженията са още по-видими. Година след година някаква реколта изгнива. Или я обрулва градушка. Или прегаря от внезапна жега. Не знам за големите производители, но дребни стопани по селата, с които разговарям, са в ужас. Много от тях се заричат да зарежат всичко. Дано е само на думи. Сигурно има специалисти, които могат да измислят какво да се прави - какви сортове, какви препарати. Това, което изглежда очевидно за неспециалиста, е следното: положението става все по-тежко. И ще е нужна допълнителна подкрепа - например държавата да ги застрахова срещу подобни катаклизми за сметка на някакъв фонд.

Вероятно трябва да се преосмисли и начинът, по който строим пътища, къщи, язовири. Нещо не е наред, след като всяка година гледаме надупчен асфалт, пълни с вода мазета и отнесени диги. Бързата смяна на студено и топло време ще има влияние и върху здравето, особено при по-възрастните. Променящият се климат вероятно застрашава и биологични видове, от което следва, че ще е нужна и експертизата на природозащитниците. Изместването на сезоните предполага да мислим дори и за това: дали да не променим ученическите ваканции, отпуските.

От по-прагматична гледна точка една национална климатична стратегия би следвало да включва преориентиране на страната към зелена икономика, което е не само наш морален ангажимент към планетата, но и печеливша посока за бъдещето. В Румъния помагат на гражданите да произвеждат фотоволтаична енергия по покривите си, а в България пред подобна инициатива се издигат всевъзможни административни спънки. Всичко зелено се оплюва още в зародиш, защото различни лобита, например това на енергетиката, доминират публичния дебат. Затова и изоставаме с въвеждането на електромобили или електроскутери, които напоследък са голям хит в Китай. Не чуваме за умни къщи или градове, а рециклирането ни още не функционира както трябва. Като че ли повече чувствителност се долавя към темата „климатични бежанци", каквито ще има все повече в близките десетилетия, но тук причината е в жадните за власт крайнодесни, а не в някакъв опит да разберем какво се случва с планетата.

Ние сме последното поколение, което може да направи нещо

За съжаление не вярвам някой управник да се затормози с мислене за климата: това са едни дългосрочни неща, а знаем, че вездесъщият популизъм реагира само на непосредствени дразнения. Много жалко, защото пропускаме една възможна цел, която би могла да обедини цялата нация. Ако ми позволите малко патетика, именно битката с природата е създала човека - единствени от цялата фамилия хоминоиди ние сме успели да се приспособим към застудяването и затоплянето, към изчезването на едни храни и появата на други, към стихията на огъня и водата, към ужаса от заметресенията. Дали не е дошло времето да започнем да го правим съзнателно и целенасочено?

Ивайло Дичев

Преди време Обама каза, че ние сме първото поколение, което усеща последиците от климатичните промени. И последното, което може да направи нещо, за да ги спре. Да, едва ли ще имаме централна роля в забавянето на глобалното затопляне. Но да се адаптираме към промените в климата и да опазим природата си за следващите поколения - това ми се вижда достойна задача.

За начало е добре да се отърсим от представата на селския човек, че в природата нещата функционират така - хвърляш боклука в дерето и той някак изчезва. В града (а планетата днес е един огромен град) природата изисква култивиране. Усилие е нужно дори, за да изглежда тя естествена, „девствена“. Именно природата е последното безспорно публично благо. Затова каузата за опазването ѝ е една от малкото, които имат капацитет да обединяват в днешната епоха на егоизъм и песимизъм.

/Поглед.инфо/ В дискусията на тема "В открития достъп изтичат личните данни на практически всички(!) възрастни лица в Съединените щати", беше изразено интересно съждение, че съвременната неприкосновеност на личния живот е нещо ново: преди живеехме без нея.

/Поглед.инфо/ Диванна аналитика за Юни. Защо правителството натиска за пенсионната реформа, която не е обусловена от обективни фактори и хвърля хората в нищета. Как заявленията на Путин за недопустимостта на повишаването на пенсионната възраст се съгласуват с действията на Медведев и Матвиенко. Защо даже британската преса оцени високо нивото на провеждане на световния шампионат по футбол в Русия. До какво доведе приватизацията на водните ресурси в Калифорния и Южна Америка. Как ще завърши поредната среща на Клуба Билдерберг. Какъв процент от американците доверяват на медиите. Най-важните събития на месеца анализират Дмитрий Перетолчин, Анна Скок, Илья Титов и Андрей Фефелов. (видео) рус. ез.

 През миналата седмица акциите на Deutsche Bank се обезцениха до ново рекордно дъно. От началото на годината най-голямата германска банка загуби повече от 40% от пазарната си стойност, а и за Commerzbank финансовият пазар в последно време не изглежда благосклонен.

Има няколко причини за негативния тренд: и двете банки са поставени така да се каже „под стража“, тъй като инвеститорите в момента обръщат гръб на почти всички големи европейски банки. Има сериозни причини за загубите в сектора: инвеститорите се опасяват от чувствително икономическо забавяне в резултат на ескалация на световните търговски конфликти и се страхуват от възобновяване на еврокризата, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt.

Пониженията при Deutsche Bank и Commerzbank обаче са много по-сериозни от спада на европейския банков сектор. И за това си има причини. В случая с Deutsche Bank много инвеститори се съмняват, че реорганизационният курс на новия главен изпълнителен директор Кристиан Зевинг ще донесе бързи резултати.

Вложителите се притесняват, че приходите ще нарастват по-бавно, отколкото ще се свиват разходите. При Commerzbank след ралито от миналата година сега стана ясно, че би било много трудно изпълнителният директор Мартин Цилке да постигне целите си за приходите.

В допълнение към тези вътрешнофирмени проблеми двете големи банки се борят и с трудната структура на германския пазар. 

Commerzbank и Deutsche Bank трябва да се конкурират на своя вътрешен пазар със стотиците малки регионални кооперативни и спестовни банки. Докато около 1700 търговски банки все още се борят за пазарен дял в Германия, конкуренцията в други големи европейски държави е много по-спокойна. Ожесточената конкуренция и фрагментираният пазар във федералната република свиват маржовете.

Последствията от това могат да се видят например при бизнеса за частни клиенти. Холгер Заксе, партньор и банков експерт в Boston Consulting Group, причислява германския пазар към "най-трудните в света" – не на последно място, защото заради силната конкуренция банките могат само частично да компенсират тежестта от негативните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) с по-високи такси за клиентите си.

В световен мащаб BCG очаква бизнесът с частни клиенти да се разшири с повече от пет процента до 2021 г. За германския пазар експертите прогнозират слаб ръст от едва 1%.

Хронично ниски лихвени проценти, фрагментиран пазар, по-строги регулации - всичко това свива приходите на германските големи банки. Но те също така се борят и с твърде високите си разходи. Така нареченото съотношение на разходи към приходи (Cost Income Ratio) е един от най-важните параметри за ефективността на финансовите институции.

През миналата година Deutsche Bank трябваше да похарчи над 90 цента, за да вкара в касите едно евро. При Commerzbank отношението на разходите към приходите е над 85% - също много неблагоприятно. За сравнение, най-ефективните европейски големи банки, като ING и Santander, достигат стойности доста под 60%.

Последствията от тези слабости могат да се видят при възвръщаемостта на собствения капитал (ROE). Deutsche Bank има три последователни годишни загуби, а при Commerzbank възвръщаемостта на собствения капитал падна от 1% през 2016 г. до 0,5% през 2017 г. За сметка на това капиталовите разходи на двете банки са някъде между осем и десет процента.

С постепенното нормализиране на лихвените проценти Commerzbank и Deutsche Bank възнамеряват да отчетат напредък в тази област до 2020 г. Анализаторите обаче се съмняват в това дали амбициозните планове ще се осъществят. И това е най-важната причина, поради която акциите на двете най-големи германски частни банки в момента се представят по-лошо на финансовия пазар, отколкото тези на европейската конкуренция.

Среден по сила трус е бил усетен към 2:30 часа след полунощ в Гърция. Земетресението е било от 3,5 по скалата на Рихтер, като епицентърът е на 4 километра от град Мугла и на 168 километра от Измир, показват данните на Европейския средиземноморски сеизмологичен център. Няма данни за жертви и материални щети, съобщава Агенция "Фокус". По-силно земетресение е имало в Аржентина. То е станало около час след полунощ, на дълбочина 170 километра. Няма съобщения за жертви или щети.

 България изпълнява основните критерии за влизане в еврозоната, но има множество структурни реформи, които все още не са осъществени. Цялата икономическа политика на страната се нуждае от реформи. Изостаналостта на България не спира, а напротив – дистанцията от страната преди нея се увеличава. Това каза проф. Димитър Иванов, международен икономист и консултант, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

Проф. Иванов коментира предложените реформи в еврозоната от френския президент Макрон, които целят стабилизиране и намаляване на рисковете. Той посочи също, че в пакета реформи, който държавният глава е предложил, се съдържат искания за създаване на цялостна система за застраховане на европейските депозити, хармонизация и координиране на данъчните законодателства, засилване на стабилизационния механизъм на еврозоната и др. Според него неприемането на този пакет от страните членки на ЕС говори именно за нарастващите конфликти в еврозоната.

Проф. Иванов добави, че България би трябвало да изчака да стане ясно какви ще са новите принципи на еврозоната, преди да подаде кандидатурата си за присъединяване.

Друга тема, която гостът коментира, са и търговките войни, водещи се в световен мащаб. В последните години световната търговия се движи с добри темпове и се наблюдават стабилни нива на растеж, каза експертът. Световната икономическа търговия беше либерализирана, добави още той.

Търговските войни са нов и много важен елемент в международните отношения. Проблемите, които се появяват в следствие на решенията на американската администрация и политиката на управление на президента Тръмп, не са икономически, посочи още проф. Иванов.

Американският президент Тръмп се опитва чрез двустранни решения да реши един многостранен проблем. Икономически погледнато, Тръмп се опитва да намали търговския дефицит на САЩ чрез налагане на мита. Но този проблем САЩ нямат само с Китай, а с много повече държави, допълни той.

 В четвъртък германската канцлерка Ангела Меркел предупреди, че бъдещето на Европейския съюз зависи от това дали той може да намери отговори на мигрантския въпрос. Колкото и труден да е обаче, въпросът за миграцията е всъщност само един от елементите на изключително сложното предизвикателство, пред което е изправен ЕС, разделен от много проблеми, появили се през последното десетилетие и изглежда задълбочаващи се, пише в свой анализ в. Гардиън, цитиран от БТА.

 В Обединеното кралство има недостиг на въглероден диоксид. Това е фатално, защото СО2 е особено важен за ефекта на газираността в напитките. Например – на бирата. И не само там: течният въглероден диоксид също така се използва за опаковането на храни и при клането на свине и пилета. Ако има твърде малко въглероден диоксид, това може да окаже отрицателно въздействие върху производството на храни.

Е, точно това се случва в Обединеното кралство. Както съобщава вестник Daily Telegraph, някои стоки вече не могат да бъдат намерени в повечето супермаркети. Налице е предупреждение, че някои храни може да изчезнат в рамките на дни. А още през юни скандинавските страни и Германия вече почувстваха какво може да означава липсата на въглеродния диоксид. 

Но защо наистина има дефицит? Течният СО2 е вторичен продукт от производството на амоняк за торове. Той обикновено се произвежда в периода между август и март. През лятото много заводи не работят. Според специализираното издание Gasworld някои производители са позволили заводите им да са затворени за по-дълъг период, отколкото обикновено, тъй като цените са твърде ниски.

Таймингът е възможно най-лошият. Времето е хубаво, а освен това има и световно първенство по футбол. Всичко това означава, че жаждата за бира е голяма и дори се увеличава. Въпреки това няколко доставчици, както и производители на опаковки, са били принудени да намалят или дори да спрат производството си, съобщава Daily Telegraph. А мениджърите на редица компании вече са призовали политиците да окажат натиск върху производителите на CO2, за да пуснат в експлоатация възможно най-бързо производствените съоръжения.

А заради проблема на Острова вече не се предлагат всички видове бири и сайдер. Daily Mail съобщава, че има проблеми и с безалкохолните напитки. Засегнат от кризата е и германският дискаунтър Lidl, който е широко представен и в България.

„Ние работим в тясно сътрудничество с нашите доставчици, за да сведем до минимум въздействието върху продуктовата гама", казва говорител на компанията пред DPA.

Продължава издирването на четирима души от разбитата банда за разпространение на наркотици, за която се твърди, че готвела покушения срещу прокурори и полицаи.
 
Вчера стана ясно, че при съвместна операция на прокуратурата и ГДБОП са задържани