Човекът-тръмп, светът и България

 

Ами да, казал го е. Отначало не повярвах. Рекох си, че и това е фейк, лъжлива новина като другите разни. Майтап или пък злонамерена клюка. Не особено остроумна. Не може водачът на свободния свят да ги е говорил тия. Не може да го е казал. Излезе обаче, че го е. Казал. Това. Вярно, не като официално изявление. Сниман е и е записан в гръб. Може би не е знаел, че го записват. Но го е казал. „Водачът на свободния свят“, както понякога бива наричан американският президент. Който и да е той.

Не и този път. Този път американският президент не може да бъде наречен „водач на свободния свят“. Оттук нататък най-вероятно дори изразът „водач на свободния свят“ ще изчезне. Или ще се превърне в нещо като подигравка.

„Той започва да говори, а народът сяда и го слуша. Бих искал и моят народ да прави същото“, въздъхва Доналд Тръмп, възхитен от начина, по който корейският народ боготвори Върховния Вожд на Народна Демократична Република Корея Ким Чен Ун.

Вече не водачът на свободния свят въздъхва. Само американският президент. Като служебно звание. Не и като същност.

Това, да кажем, са случайно изпуснати думи. Още по-зле. Защото са искрени. Показват вижданията тръмпови, неговото светоусещане, неговото отношение към света. Неговата същност.

Която наподобява тази на комунистическите вождове. На диктаторите. И тук вече имаме грижа. Не само Америка. Има. Грижа. Светът има грижа. То ще рече, всички. Включително България. Няма как да се изолираш със стени, колкото и високи да са те. И следвоенна Германия не успя, и древен Китай не успя, и Корея на вождовете не успя, и комунистическият лагер не успя, и Тръмп няма да успее.

Затова грижата, или тегобата, или проблемът, или и трите са всеобщи.

Президентът на най-свободната и могъща демократична държава в света иска гражданите на тази държава да се държат като изумелите, ошашавени и жалки поданици на един смахнат върховен вожд в една от най-бедните, ако не и най-бедната, държави в света.

Ами то тогава Тръмп и на Путин вероятно завижда. И на венецуелския Мадуро също. Тоест на Мадуро едва ли, защото Венецуела е изцяло провалена страна, но на Путин със сигурност завижда, неговата Русия не е изцяло провалена сякаш, или пък не й личи толкова, или пък тепърва ще се проваля. И със сигурност Тръмп ще ходатайства за падането на санкциите срещу Русия. И със сигурност при срещата си с Путин ще сключи някакво двустранно стопанско споразумение. През главата на Свободния свят. И въпреки него. Защото е делови човек и Америка над всичко. И защото постига успехи – ето Корейският полуостров е вече безядрен. Макар да не е съвсем ясно чий точно е успехът в този случай– на Тръмп или на Върховния Вожд.

Разбира се, великата амераканска демокрация – като институции, като служби, като обичаи, като култура и цивилизация ще се противопостави на простотиите и простащини тръмпови. Защото да върнеш свободната търговия към времената на търговските войни от седемдесетте години, си е простотия, не друго. Или безпаметност. Просто не помни човекът-тръмп, че тия войни не докараха нищо добро нито на САЩ (въпреки огромните мита върху японския внос на автомобили), нито на Япония (които отвърнаха със същото), нито на арабския свят (тук да се покаят страните на ОПЕК, които вдигнаха цените на петрола до безсмислие), нито на когото и да било.

Или пък изолационизмът – другата простотия тръмпова. Не знае човекът-тръмп, че изолационизмът не докара нищо добро на никого, най-вече на Америка. Хубаво би било Тръмп да научи повече за Рузвелт (Франклин Делано, не другия). Защото и той беше за мир, спокойствие и Америка да си бъде башка от воюваща Европа, докато не му тряснаха Пърл Харбър. Или за Джими Картър да научи. Или за Буш-младши, който също беше изолационист, докато не му удариха търговските кули. Или за Обама, който се оттегли от Ирак, за да се появи „Ислямска държава“.

Или пък да научи, че корпоративната държава, към която явно рвее и за която копнее много преди него, е изпробвана от Мусолини, знае се с какъв успех. И от Хитлер – неговата Германия също беше корпоративна. А сега пък я изпробва и Путин – предвидимо е с какъв успех.

Водачът на свободния свят – изолационист. Хора, действително имаме проблем. Америка преди всичко, също като Германия над всичко някога – хора, действително го имаме. (Става въпрос за демократично настроените хора, иначе почитателите на Путин, Мадуро, Ким Чен Ун и подобните им, ако не тържествуват откровено, то поне радостно потриват ръце.)

Да, великата американска демокрация ще се противопостави на човека-тръмп и най-вероятно ще го озапти. Но пък кому е нужно великата американска демокрация да се противопоставя на тръмпизма, вместо, както винаги, да се противопостави на световните залитания към авторитаризъм.

А може би все пак е добре това, че свободният свят вече няма да има водач. Нали затова е свободен. Тъкмо повод и причина Европа да се осефери. Да остойности стопанското си могъщество с политическо такова. Да покаже, че европейската демокрация, макар и не така бляскава като американската, има по-дълбоки корени, защото е по-дълго зидана и защото е повече преживяла. Включително всякакви ужаси. Преживяла. Поради Бог, цар, отечество, изолационизъм и национализъм (Първата световна), а също – комунизъм, расизъм, фашизъм (Втората световна). Тъкмо повод и причина Европа да се обедини на основата на утвърдените уж и общоприетите уж свои ценности. Със собствени сили за сигурност, със собствена военна мощ, с обща (федерална) полиция, с общ бюджет за много отрасли, с обща политика към преселниците (ясно е, че поотделно и сама никоя държава няма да се справи) и с обща външна политика също.

Само че и тук – нъцки. Не се получава обединението. Само приказки и познатият вече тръмпизъм – този път с европейски оттенъци – ще приемаме преселници от лагерите на доброволни начала, тоест няма да ги приемаме, всеки да прави каквото си ще и знае.

Защото либералната демокрация се била провалила. Което си е пълна нелепица. Могъщата икономическа сила на свободния свят се дължи тъкмо на либералната демокрация, която му осигури десетилетия постоянен икономически разтеж и невиждан стопански възход.

Разбира се, и либералната демокрация си има кусури, и тя даде фира – нищо не е съвършено. Неприемливо количество вложения се насочика към финансови далавери, а не към към производство; онова неравенство в доходите, което не се дължи на заслуги, породи съвсем оправданото чувство на несправедливост и стремеж към отхвърляне на досегашните управляващи прослойки; несигурността породи търсене на племенно-расови, национално-верски и задругарски (в дълбоката си същност социалистически) убежища.

Само че вместо най-смисленото обществено устройство, върхът на човешка цивилизация, да бъде подобрено и усъвършенствано, вместо човечеството да продължи пътя си напред, всякакви овластени умници започнаха да дават заден ход към изтъркани и направо зловещи образци – племето и расизма, вярата и фундаментализма, държавата, социализма и националсоциализма, средновековното самозадоволяване и източно-сатрапската самодостатъчност.

Милички ми консерватори, вашето „бог, цар, отечество“ ви прави повече мароканци, нежели европейци. В Мароко много си обичат и царя (крал Мохамед Шести), и бога (Аллах), и отечеството (Мароко). Мароканците са по-големи консерватори от вас. А най-големите консерватори са ислямските фундаменталисти – те се придържат към хилядолетни едни адети.

Да си дадем сметка – досегашния световен ред вече го няма. Съставките му се разджуркаха. И се разджуркаха колкото от нахално-зрелищно-престъпното присвояване на чужди територии от путиновата Русия, толкова и от тръмпизмите, които направиха от бившия водач на свободния свят почитател на смахнати диктаторчета.

Случва се немислимото – американският президент да се разбира по-добре с Путин и Ким, нежели с Меркел и Макрон. Случва се немислимото – Европа и Китай в търговски сговор срещу САЩ. Случва се немислимото – за успешен образец да се приеме държава, в която поради чисто пазарни причини, понеже го има в изобилие човекът да няма почти никаква стойност. И защото тази държава имала забележителен стопански разтеж –ами да, нали робите работят безплатно.

Разнообразие, рийшли. Пъстротия (римата с простотия е случайно, но затова пък уместна). Многополюсен свят. Мечтата на путиняците.

А какво прави България? И тя се джурка насам-натам, завъртяна като хазартно топче в кълбото на съдбата. Без виждане, без цел, без устрем, без стремежи. Дайте да оцеляваме. Ела зло, че без теб по-зло. Иде то, иде, немайте грижи.

Аре.

 

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/07/03/%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bc%d0%bf-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/

Свързани новини: