Немците имат много хубав термин за този тип политиканстване, който в последните месеци се толерира особено много у нас – Stammtischpolitik (кръчмарска политика). Както хубаво обичат да си навързват думи и от тях да се получава нова, звучна такава, и в този случай са уцелили в десетката – ние можем да го разглеждаме и като обикновен български популизъм. Само че популизъм в най-негативната му форма, от този, дето носи черните оттенъци на понятието, доскоро познат само като „атакаджийски” популизъм, а днес вече като „официална българска позиция”.

Stammtischpolitik е проклятието, което управляващата партия ГЕРБ си навлече още в първите седмици след победата на изборите. С мотива „Божидар ми е приятел!” новоизбраният премиер Бойко Борисов направи една от първите си сериозни грешки като държавник – назначи агент Тервел за министър без портфейл. Щял да отговаря за българите в чужбина – един вид, нещо като шеф на НИМ и сътрудник на хонорар на в. „Стандарт”, ама на министерска заплата. Народът, нашият, българският този път, хубаво го е казал – „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия”. Още с назначаването си видният „македономразец” Божидар предвещаваше да се превърне в бомба със закъснител за новото правителство.

Другата грешка Борисов сякаш нямаше как да избегне – приятелството по неволя с „Атака”. Близка до много от неговите популистки идеи, „Атака” изглеждаше надеждният партньор в парламента – Костов е хитрец, Яне е „иди ми – дойди ми”, както и да го погледнеш, не става другояче. И Волен побърза да се изяви в новата си роля вече не на опозиционер, а на активен радетел за устойчиво управление на ГЕРБ. Само че това си имаше своите рискове и Борисов сигурно го е разбирал. Подкрепата си има своята цена. Аз те подкрепям за всичко, но и ти ще подкрепиш някои от нашите предложения, правеше си сметката Волен. И гръмна първата бомба на тази проста взаимозависимост – безумната идея за референдум за или против новините на турски език. Волен го изрече, Бойко го потвърди, после видя, че се е замотал здраво и се отрече. Но подобни издънки не се забравят лесно, а и представляват особен феномен, който сякаш говори: „Днес е това, утре ще е друго”. Очакваме да видим какво ще е следващото предложение на „Атака”, за което Волен ще си поиска подкрепа от мнозинството.

Колкото до другата издънка в лицето на народния историк и настоящ министър агент Тервел, неговият „удар по масата” дойде тези дни и отзвукът от него още шуми в ушите на цяла Европа, че и в Мала Азия. „Подведен от Европейския доклад за напредъка на Турция”, българският министър си позволи да определи като официална позиция на държавата искането Турция да плати 10-20-30 милиарда компенсации за изселените тракийски българи през 1913 г. – иначе ще види ЕС през крив макарон. Каза Божидар и тропна по масата. После се изсмя с гърлен мечешки глас – пай се, Еуропо, балканец е това, ти къ мислиш?! Туркия ке падне, България на три планети!

Да бяха приказки на някой нафталинен историк, ще се преглътнат. Но когато подобни нелепости дойдат от устата на министър, нещата изглеждат груби. От обикновен български популизъм случаят се разрасна едва ли не до дипломатически проблем. По същество въпросът с т. нар. компенсации е крайно относителна материя. Какви пари може да иска днешна България от Турция? За какви 10 милиарда става въпрос? И как така бленуваната сумичка изведнъж се превърна в такова плацебо – хеле да ни върне Турция веднъж тези 10 милиарда, хеле какво ще направим ние с тия 20 милиарда, как ще се възмогнем и ще си решим проблема с въпросните 30 милиарда… Никой май не си зададе въпроса дали ако, хипотетично, парите дойдат от турска страна, не трябва ли те да бъдат преведени на наследниците на въпросните тракийски българи – издирени и идентифицирани надлежно преди това? Или какво – българската държава гушва едни 10 милиарда на гърба на злочестите сънародници, изгубили къщи, имоти и семейства преди близо век?!

Такова просташко тропане по кръчмарската маса само Божо може да го свърши. И Волен, но на него му е простено – той е просто депутат, народен представител на същите като него, но безименни тропащи-по-масата-в-кръчмата-българи от градове и села. „Историкът” обаче е министър, представително лице, което може да навлече сериозни проблеми за държавата само с едно изказване.

Към днешна дата агент Тервел си е свил сърмите и за момента не тропа по масата. След като премиерът му „тропна” на него и директно му каза че при следващ гаф „се разделяме”, министърът веднага прибра платната и се заоправдава с доклада на Европейската комисия, който го бил заблудил. Нелепо, Божо, нелепо!

Ако „раздялата” не дойде скоро, министърът без портфейл, но с голяма уста, може да докара нови бедствия на главата на и без това угрижения напоследък премиер. И на имиджа на България, между другото.

*Snimka: Trud