Сряда, 17 Март 2010

В София доставчиците имат много добра свързаност един до друг обикновено по собствени оптики. Всъщност вероятно като изключа скандинавските страни едва ли има страна в Европа с толкова резервирана напречна свързаност между доставчиците. Това се дължи на факта, че навремето София Комюникейшънс, който през 2003-2005 бяха MAN мрежата вместо да си гледат бизнеса се отдадоха на източване и ефектът не закъсня. Доставчиците им теглиха една майна и всеки започна да си пуска връзки към всеки, в резултат на което има директна свързаност "на корем". Така нареченият bg peering процъфтява и всичко е чудесно.

На фона на връзките всеки към всеки има единици, за които напречната свързаност е бреме освен ако не им се плаща за всяко портче в което има включено кабелче. Ще кажете "бизнес като бизнес, прави са!". Вярно е, прави са. Прави са и когато продават на клиентите си свързаност, интернет и bgpeering им взимат парите.

Дали са прави обаче когато имат изградена свързаност до услуга, която те и клиентите им ползват, по която те и техните клиенти получават съдържание, доставчика сам да ограничава порта си, за да не влизат повече от 50Mbit/s през него, а когато клиентите им се обадят за проблеми със скоростта на сваляне от дадената дестинация да им се казва "те колегите са на лимита, трябват да си вдигнат капацитета на порта".

В задачата се пита, кой капацитет на порта трябва да се увеличи, когато портът е 1Gbit/s, но доставчикът се самошейпва на 50Mbit/s?

Тоест доставчикът тегли с 45-50Mbit/s (и има нужда от повече), обратно вървят само ACK пакети около 1Mbit/s. Според доставчика content generator-a има проблем и трябва да си плати, за да може клиентите, които са си платили на него (и той изкуствено е ограничил) да могат да имат по-бърз достъп до съдържанието.

No comment.

Прочети цялата новина

Свързани новини: