Аз ли не бях в настроение или просто "Вишнева градина" в посмъртния прочит на Азарян е прекалено високо изкуство за мен? Но нека започна с "ниските топки", за да градирам прочита си до този основен въпрос, от който до голяма степен зависи крайното ми разочарование (хлъц!) от постановката.

Отдавна не бях сядал на толкова заден ред в театър (бях на предпоследния ред на партера) и за първи път ми правеше впечатление толкова какви бяха реакциите на публиката. Малоумен смях в неподходящите моменти (т.е. които изобщо не са смешни) и искрен смях на тъпите шеги (май започвам да разбирам Иво Христов, който негодуваше срещу "публиката на Павлов"). Честно казано не разбирам какво налага присъствието на вторите в едно подобно сериозно представление, но явно само това продава за пред българска публика. Но пък доколкото си спомням в "Чайка" смешните моменти изобщо липсваха...

И накрая, светла му памет на проф. Азарян, но според мен тази пиеса си е за него. Както самият той казва в този прочит на "Вишневата градина" основният въпрос, основният ракурс, който го е занимавал е за преходността – "Как си мина животът, без да го усетим". Тъй че тази пиеса си е само негова. Тя много трудно ще бъде разбрана от широката публика, а може би няма и нужда да бъде разбирана...

Снимки: интернет страница на Народния театър