Време за фантастика

Водеше се журналист, а от повече от седмица не беше писал нищо. Това пък, което беше писал преди това, също не беше нещо особено. С досада за пореден път смачка принтирания лист. На него беше пробвал да нахвърли нещо като седмичен обзор на събитията в страната, който искаше да продаде на някоя чужда медия:

Правителството продължава с последователните си мерки за борба с кризата. Това, което бе записано преди година в предизборната програма на управляващата партия се изпълнява стъпка по стъпка откак изборите бяха спечелени. Осигурителната тежест и данъците бяха намалени, от което бизнеса успя меко да понесе намаляването на чуждите инвестиции. По време на посещението си в Катар, министър-председателят обяви, че ще се бори за допълнително свиване на държавните разходи, за да се облекчи кризата. Той нарече „популистки” предложенията на лявата опозиция за данък „лукс” и държавни инжекции към иконониката.



В стаята влезе приятелката на журналиста и отвори прозореца.

- Хайде, стига си се цупил, виж какво хубаво време е.

Той стана от бюрото и застана до прозореца. Загледа се в отсрещната новобоядисана фасада.

- Не мога, нямам никакво вдъхновение в последно време. Опитвам се да предам нашата действителност такава каквато е, а имам чувството, че не се получава и на никой няма да му е интересно.

- Добре де, престани малко с тази политика – усмихна се момичето. – Вземи напиши нещо за футбол, това винаги те е правело щастлив.

- Да, може. Не. Да. Моля те, върви си. Ще дойда като напиша нещо.

Журналистът отново седна на бюрото си и наистина си помисли, че ако пише за футбол може да му се получи по-добре. Искаше да пробие като кореспондент за България за някое чуждо издание, за да е спокоен, че най-сетне ще изплати онази яхта, която беше купил преди две години.

Вчера се изигра мачът между двата водещи футболни отбори в България Левски и ЦСКА. В това, което българите наричат „вечното дерби”, отново имаше много емоции, като „сините” успяха да победят с 3-2. Отборът им беше с няколко липсващи титуляри, оставени от треньора да почиват след изморителните мачове в Шампионската лига. От 2006 г. насам отборът е постоянен участник в „лигата на богатите” под лидерството на своя треньор, станал известен с фразата „приказката продължава”.

ЦСКА обаче също се намира в много добра форма, водени от отлично представящия се Орлин Орлинов. Младият нападател е голмайстор на първенството и вече направи впечатление на няколко чужди отбора, особено след доброто си представяне в Лига Европа. Орлинов се разписа и в този двубой, но в случая това не беше достатъчно. Младите футболисти от школата на Левски, които отдавна заместиха отказалите се легенди Йовов, Бардон и Телкийски, спечелиха и този мач, макар и с драма в последните секунди.

- Мамка му! – журналистът извика силно, маркира целия си текст и го изтри. – Това е супер глупост. Пиша все едно съм Сашо Йовков. Клише до клише.

Приятелката му отново влезе в стаята.

- Стига си се ядосвал, миличък.
- Как да не се ядосвам. Искам да опиша нашия живот в най-малката подробност, а усещам, че повтарям чужди клишета. Дори не знам дали ги повтарям или подсъзнателно им се подигравам.
- Това са глупости. Престани да философстваш и ми припомни, че си най-добрия журналист. Аз излизам до открития басейн в парка, ти се стегни и ела по-късно там, става ли? Журналистът седна и пак се върна на политиката:

Водеща новина от България е, че журналистическо разследване на известна столична журналистка доведе до повдигане на обвинение срещу един от лидерите на предното правителство. Популярна със своята абсолютна некорумпираност, журналистката достигна поредния си професионален връх, който вероятно ще й донесе изключително престижната награда на местната медийна гилдия. Бившият правителствен лидер от своя страна беше обвинен с факти и документи в корупция, което вероятно ще му донесе скорошна присъда от българския съд, който се слави като един от най-строгите в това отношение в Европа.

Докато пишеше, телефонът започна да звъни. Журналистът се забави да го вдигне, гледайки отчаяно поредния си сух текст.

- Ало, здрасти, Стефан е!
- Здрасти. - Звучиш спекан, какво става. Гледай какво време е!
- Опитвам се да напиша някакъв обзор на събитията в България, да покажа същността на живота тук и да го продам в чужбина. Редя обаче само скучни клишета.
- А прави ли ти удоволствие да пишеш такива боклуци – попита Стефан
- Дали ми прави удоволствие ли?
- Тези „същински като живота” простотии. Чета ти блога от време на време. Кеф ли ти е да ги пишеш?
- Но това е журналистиката – започна да му обяснява като на дете – Истинската журналистика. Истинският живот. Истинският свят. Журналистът е длъжен да показва на хората света, в който живеят. Ние сме тези, които държат огледалото.
- Попитах те дали те кефи?

Журналистът замълча, надявайки се, че клатенето на глава няма да се чуе по телефона.

-Ето защо се опитваш да съсипеш всичко – продължи Стефан. Просто ти е страшно скучно от начина, по който стоят нещата. Престани малко с тази политика. Ти имаш талант за писане. Мислил ли си за фантастика?

Журналистът се засмя.

-Фантастика ли? Та аз съм сериозен журналист. Нима не очакваш да стана като онези автори на булевардни романчета, които с някаква странна носталгия постоянно си измислят гангстери, мутри, корумпирани политици, телевизионни водещи-идиоти и обесени тираджии?

- Да, тези неща вече ги няма. Но ти можеш да ги опишеш.

- Но аз искам класическа журналистика –„Труд”, „24 часа”. Това е нашата професия.

- Вече не е – каза Стефан и затвори.

Журналистът потръпна. Започна да рови в съзнанието си темите, които тези нови писатели използваха. Комбинирайки отдавна забравени исторически факти и фантастика, те правеха някакъв странен жанр, в който показваха българското съвремие пълно с бивши агенти на ДС, Биг Брадъри, щатни интелектуалци, неориентирани правителства, пожарникари-политици и жълти вестници. Странното е, че хората си купуваха книжките им.

- Това е бягство от действителността, няма спор – изрече на глас. – Но не е ли най-висше човешко желание именно свободата, желанието за нещо ново, различно?

Журналисът стана, смачка всичко написано досега и започна да пише, но вече за различни неща:

В последните дни в България все по-явно лъсват мащабите на кризата, въпреки опитите на сменящият си през две минути мнението премиер, да прикрие нещата. Синдикати и „експерти” предлагат различни „мерки, зад които стоят единствено соц-глупости. Според неправителствени икономисти „пошлият словесен кич за "мерките” цели преди всичко да демонстрира обгрижване и излъчва самонаслаждаваща се патетика, които прикриват политиканство и страх от загуба на привилегии.”

Докато икономиката затъва все повече, общественото мнение се занимава с детските прищявки на президента агент на ДС, загрижен за собственото си политическо бъдеще, както и с пародийния скандал на мадам В. и мосю Д., показващ отчайващата корумпираност на българските медии. Според колумнисти въпросните медии все повече заприличват на „огромен „Сговор на глупци”, за който ще плащаме скъпо и прескъпо”.

И за да е всичко съвсем жизнерадостно, смятаните за водещи български отбори Левски и ЦСКА направиха скучно 0-0, показало тоталното дъно, до което са достигнали само четири години след чудесните си представяния в европейските турнири. Ако има нещо, с което сега могат да са известни, то е, че Левски има чернокожи играчи, които ги бият и ограбват, а ЦСКА футболисти, които редовно пребиват и изнасилват жени.

Клавиатурата щракаше безспирно и младият журналист бе изцяло погълнат от новото си занимание, в което с удоволствие фантазираще най-невъобразими гнусотии, които да изпльоска върху българската действителност. Лицето му най-после се бе успокоило, а в очите и устните имаше лека усмивка.

Навън хората продължаваха да се разхождат по безкрайните софийски пешеходни улици; от телевизора на съседите се чуваше поредната новина за успехи на правителството и за водещата роля на България в ЕС; треньорът на Левски даваше интервюта преди решителния мач с Манчестър Юнайтед; работници завършваха поредната магистрала; на света всичко му беше наред.

Прочети цялата новина

Свързани новини: