Случаят с книгата на Евгений Дайнов обаче не е точно такъв.

Редно е да направим уговорката, която и Комитата споменава, че книгата е публицистика, а не "научен труд". Но някак си ми е трудно да приема, че една книга, която има подобно "научно" заглавие – тоест предлага се теоретична рамка (доктрина, идеология, както искате го наречете), която в рамките на книгата ще бъде аргументирана и консолидирана – може да си позволи да звучи толкова профански.

Не е като да мога да отрека фактите и дори цялостната теория на Евгений Дайнов. Но от друга страна съм тотално разочарован от партизанския патос на автора. Книгата ми звучи повече като вестникарски материал, публикуван в "Демокрация" в средата на 90-те, отколкото на сериозно социално изследване на обществото. Може би това си е била и целта на автора, но от мен за подобно отношение няма да получи признание.

Съвсем отделен въпрос е колко политизирана е цялата книга. Това не е изследване на обществото, не е дори публицистика, а даване на морална оценка. Любимата ми част е тази, в която г-н Дайнов утвърждава монархията и обяснява, че Симеон Сакскобурготски всъщност е "цар", защото референдумът не бил "много признат". (Какво означава "не много признат"?!) Като разбира се в патоса си той пропуска да цитира източник, на който основава това си твърдение.

В заключение – "Моделът "Станишев" – ПУТИНИЗАЦИЯТА на България" на Евгений Дайнов е книга с интересна и достоверна теза, но ѝ липсват дълбочина и изследователски ракурс, които щяха да я направят наистина ценна. Вместо това авторът ѝ се отдава на разобличаване на основните пропоненти на модела "Станишев", което лично за мен избива в безцелно политиканстване.