Празник на живота

Дядо ми почина преди няколко дни. Новината дойде малко като шок, тъй като всички ние бяхме свикнали да очакваме, че той ще бъде винаги около нас. Той бе в относително добро здраве и на 92 години.

Дядо ми не получаваше голяма пенсия. Но не му и трябваше. Най-голямата му мъка бе, че на стари години трябва да разчита на децата си, вместо те да разчитат на него. Той ни поддържаше, в нашето желание за успех. И не ни обвиняваше, че сме тръгнали да си търсим щастието по чужбина. Слушаше ни с интерес, разказите за живота, разказваше ни своите и се опитваше да помага както може.

Докато силите му стигаха обичаше да излиза сред природата и да ходи по планините. Обичаше и да работи. Намираше си работа, и работеше важни или маловажни неща цял живот. Не е имало и пет минути да стои без да прави нещо или да помага на някой.

Не знам дали има задгробен живот. Това вярване е за живите, а не за мъртвите. Както и всяко друго вярване, то изчезва в момента, в който починеш. Но дядо ми няма нужда от рай, ад, господ или каквото и да е. Неговият задгробен живот, това сме ние, тези, които е оставил, и тези, върху които е повлиял пряко или косвено. Всичко друго е приказка за малките деца, като Дядо Коледа.

Смъртта не е нещо задължително лошо. Без нея, нямаше да има място, еволюция, развитие и ресурси за живите (организми).

Какъв е смисълът на живота е грешен въпрос. Животът има много смисли. Много цели. Да го ограничаваш до само една, е извращение.

За това и аз не искам да приемам едно погребение като колосална драма. То трябва да бъде индикатор за влиянието на човешкият живот върху света. Колкото и малко да е това влияние, то е основополагащата причина ние да сме тук. Смъртта, не е просто задънен коловоз. Тя е празник на живота. Животът и влиянието, които си оставил след себе си. Живота, който продължава твоето дело, за да остави и той своят път след себе си.

За това и трябва да си жив, за да влияеш, понякога и без да се усещаш как. А не защото „самоубийството е грях“. И когато дойде и твоето време, не е нужно да се страхуваш. Защото и пет минути на земята, са имали своето значение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: