Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Шефът на митниците обяснява по всички новини колко е нормално контрабандата да расте. Навсякъде било така. Ако не било тук, щяло да бъде в Румъния и Гърция. Иначе физическият обем цигари бил намалял с 34% за три месеца. Т.е. ако през февруари цигарите са били 100, сега вече са 66. Вие забелязали ли сте една трета от пушачите да са спрели да пушат? Щото аз не съм. Но пък съм забелязал, че хората около мен започнаха масово да пушат по-хубави цигари, защото си ги купуват на цената на българските. Е, нямат бандерол, но това пушачите едва ли ги вълнува. Контрабанда.

Повече контрабанда означава повече приходи за контрабандистите. Означава повече отчисления за разпъвачите на чадъри. Означава повече пари, които да притискат властта да играе повече за тъмната, отколкото за светлата страна. Това според мен изобщо не е нормално. И затова е крайно възмутително да излиза висш правителствен чиновник и да се опитва да ме убеждава колко това било нормално.

на снимката: Стар контрабандист без бандерол

Сподели във Facebook

Накратко - две събития от последните седмици:

1) Парламентът отмени забраната за пушене в закрити помещения. Аргументацията на мнозинството: Не защитаваме пушачите, а тютюнопроизводителите.

2) От куп предвидени нови харчове на кабинета, остава практически само един: 116 милиона субсидия за ... тютюнопроизводителите.

Две възможни обяснения:

а) Бай Бойко е идиот, който мисли че така ще открадне електората на Ахмед Доган

б) Бай Бойко е не-идиот, който знае, че не може да вземе президентските избори без договорка с Ахмед Доган.

За добро или зло, моето впечатление е, че премиерът на Републиката не е идиот...

.

Много ми е смешна несекващата повече от половин година дискусия в мъглата относно Бойко - той е или върхът, или обратното. Всякакъв може да е - според мен. И от това нищо не следва. Никакво значение няма. Както няма значение какво прави. Или не прави. Стига, разбира се, да не направи някоя въпиюща глупостг - за което не се види вероятност.

Сега ще изкощунствам - и Сергей или Жан да бе на негово място, и Симеон или Костов, или Обама - все тая щеше да е. Кризата бе породена отвън и пак отвън ще отмине. От нас нищо не зависи. Българската икономика е малка силно отворена икономика, отгоре на всичко лишена от основно макроикономическо кормило. Малка ще рече, че вътрешният пазар е съвършено недостатъчен да генерира потребление, което да генерира растеж. Отворена (свързано е с предишното) значи, че основният обем брутен продукт се генерира по линия на външнотърговския обмен. Лишена от от основно кормило означава, че не можем да провеждаме парича политика. Защо това вреди в сегашния случай? Защото румънците и унгарците например девалвираха валутите си, което направи износа им по-изгоден, сиреч увеличиха външнотърговския си обмен, респективно вноса на чужда валута. Ние обаче сме с фиксиран курс (следствие от валутния борд).

Изводът от всичко това? Кризата у нас ще приключи, когато приключи в Европа - повече от 60% от външнотърговския ни обмен е с нея. И Господ Бог да дойде, все тая. А вълненията около Бойко мязат на момински трепети.

Стотици знайни и незнайни коментатори и "икономисти" се скъсват да ни набият в главите догмата, че социалистите "харчат", а десните "произвеждат и спестяват". Няма по-голяма глупост от това. Мога да напиша цял труд по въпроса колко безумен и опростенчески е подобен "модел" (сдържам се да не използвам по-крайни определения). И то труд основан на статистика и факти. Като например това, че страни, в които "харчещите" социалисти управляват десетилетия наред изпреварват по стандарт на живота и (отбележете!) конкурентоспособност капиталистически икони като САЩ и Сингапур.

Но няма нужда да отиваме дотам. Нека само погледнем как се е развивал бюджетния дефицит на САЩ в зависимост от президентите, които са управлявали страната.


И за да онагледим картината съвсем да добавим още едно сечение - историческите събития, които са протекли през тези години и са оказали влияние върху дефицитите:


Президентството на един от най-прогресивните президенти, автор на това, което в САЩ минава за "социална държава" Франклин Делано Рузвелт започва със замразяване на ръста на бюджетния дефицит и дори лекото му понижаване (нека помним - в условия на Депресия и мащабни обществени инвестиции!) огромният ръст е по времето на Втората световна война (подобен има и по времето на Първата световна) и е закономерен.

Както авторите на графиката отбелязват, спадът по време на войните в Корея и Виетнам говори за това, че ръстът по време на по-късните войни може би не е свързан с тях, а с други фактори (като това, че Буш младши се скъса да намалява данъци и да харчи като през цялото време с Грийнспан "печатаха" пари - по-точно казано заемаха).

Толкова за т.нар. "фискални консерватори" (fiscal conservatives), които спестяват.

Стотици знайни и незнайни коментатори и "икономисти" се скъсват да ни набият в главите догмата, че социалистите "харчат", а десните "произвеждат и спестяват". Няма по-голяма глупост от това. Мога да напиша цял труд по въпроса колко безумен и опростенчески е подобен "модел" (сдържам се да не използвам по-крайни определения). И то труд основан на статистика и факти. Като например това, че страни, в които "харчещите" социалисти управляват десетилетия наред изпреварват по стандарт на живота и (отбележете!) конкурентоспособност капиталистически икони като САЩ и Сингапур.

Но няма нужда да отиваме дотам. Нека само погледнем как се е развивал бюджетния дефицит на САЩ в зависимост от президентите, които са управлявали страната.


И за да онагледим картината съвсем да добавим още едно сечение - историческите събития, които са протекли през тези години и са оказали влияние върху дефицитите:


Президентството на един от най-прогресивните президенти, автор на това, което в САЩ минава за "социална държава" Франклин Делано Рузвелт започва със замразяване на ръста на бюджетния дефицит и дори лекото му понижаване (нека помним - в условия на Депресия и мащабни обществени инвестиции!) огромният ръст е по времето на Втората световна война (подобен има и по времето на Първата световна) и е закономерен.

Както авторите на графиката отбелязват, спадът по време на войните в Корея и Виетнам говори за това, че ръстът по време на по-късните войни може би не е свързан с тях, а с други фактори (като това, че Буш младши се скъса да намалява данъци и да харчи като през цялото време с Грийнспан "печатаха" пари - по-точно казано заемаха).

Толкова за т.нар. "фискални консерватори" (fiscal conservatives), които спестяват.

“Как искате да празнувам, какъв е поводът за празнуване? Вече толкова години чакаме някакви промени, а ситуацията е все същата. Живеем в мизерия, пътищата са разбити, жилищата ни се разпадат, държавата е корумпирана. А възлагахме толкова надежди на Свободата...”

Сигурно сте си помислили, че тези думи се отнасят до двадесетата годишнина от провеждането на “Кръглата маса”, която ни доведе (и още ни води ) до светлите бъднини на абортиралия преход, но в случая говори африканец, изливащ горчилката си по повод юбилея от независимостта на бившите колонии. Паралелът с нашата българска действителност обаче е толкова фрапантен, че не устоях на изкушението да го изразя в писмен вид в памет на вчерашния “Ден на славянската писменост и култура”, както впрочем и по повод днешния “Ден на Африка”. И понеже знам със сигурност, че гордите балканци обичат да изпъкват чрез пренебрежение и открита неприязън спрямо останалите раси и култури (разбирай с чист расизъм), та затова изразявам искреното си съчуствие към онези наши сънародници, които с болка констатират, че с нищо и по никакъв начин не са по-висши и прелестни същества от африканските си братя.

Преди половин век голяма част от африканския континент се изтръгна от лапите на колониализма, но това по никакъв начин не доведе до положителни промени, защото бившите колониални сили измислиха нови и далеч по ефикасни средства за заробване и манипулиране. И така, благодарение на сложни схеми за финансиране Африка се оказа далеч по-обвързана и зависима от преди. Сега дори и неродените африканчета са длъжници и ще изплащат лихви за средства, които в повечето случаи са се озовали в джоба на мръсници от рода на Мобуту, Мугабе, Чарлз Тейлър или Бокаса, а африканските стоки винаги ще разчитат на благоразположението на западните борси.

Преди 20 години в България пък се състоя Кръгла маса, върху която се проведоха бутафорни преговори за преход от тоталитаризма към демокрацията. Истината е, че уговорките не бяха около кръглата маса, ами под нея, а истинските резултати се заключават в изработването на тази перфектна схема за предаване на политическата щафета, от която едва ли скоро ще се измъкнем.

Най-смешното е, че наскоро в Париж се проведе конференция по повод “събитието Кръгла маса”, организирана от видния балканолог Франсоа Фризон-Рош и под егидата на френската национална школа за администрация, ENA, националния център за научни изследвания CNRS, фондацията Робер Шуман и различни френски университети и български дружества, на която участваха всички тогавашни “герои” комунисти и псевдо-дисиденти – Лилов, Пирински, Желев, Симеонов, Луджев, а песента, подхваната на общ глас, разказваше как, видите ли, всичко станало прекрасно и чудесно, защото не се допуснало насилие и хората заживели дружно и щастливо (т.е. и косъм не бил паднал от главата на комунистите, а те в момента пак са си на същите отговорни службици и дърпат конците на воля).

И - точно както в книгата на Джордж Оруел - накрая прасетата и хората толкова си заприличали, че простите животни могли само да гадаят кой какъв е и да завиждат за чудесното пиршество.

Така че, като се съчетаят всички тези празници и международни дни – Празник на славянската писменост и култура, Ден на Африка и не на последно място и пак днес Ден на изчезналите деца – на човек му става драго на душата да констатира, че светът е станал едно голЕмо село, в което всички сме равни, макар че някои винаги са по-равни от другите.

Човек-касичка, originally uploaded by kaladan.

Банкя / 2010-05

Според един колега гербът на София трябва да бъде отегчена продавачка от магазин, която пуши и пие кафе до магазина си. И този сюжет изобразен върху щит.

Съгласен съм. Няма нищо по отчайващо да работиш нещо, което не ти харесва и заради това аз винаги работя хобитата си. Полезно е и интересно.

Организацията на МВР за издаване на лични карти продължава да бъде пълен хаос. Хората чакат на опашки дни наред, записват се в списъци на хвърчащи листчета, не могат да получат бърза или експресна услуга дори да си заплатят за нея, плащат високи банкови такси. Всичко това може да се промени – така че и МВР, [...]

От края на миналата седмица партньорите ни от Нетинфо са ентусиазирани от поредната си зелена стъпка - конкурс за есе “Екомания”. Името казва всичко - инициаторите очакват да се вълнувате от устойчив бизнес, промени в климата, изчерпване на биоразнообразието, зелено строителство или коя да е друга тема, пресичаща се със зелен начин на живот и бизнес.

На кратко:

• между 500 и 1500 думи, на български и кирилица
• до 10 юни на eco@netinfo.bg
• 3ма големи победители и няколко специални награди
• а наградите: стаж в екипа на vesti.bg, нощувки в Лещен, екскурзия в НП Централен Балкан, мобилни телефони и рециклирани чанти от винил от Горичка

Повече инфо в рубраката “Еко” на vesti.bg

Да му пръснеш мозъка, originally uploaded by kaladan.

София / 2010-05

Ето една история. С Мишо обичахме да играем на рицари. За целта ти е необходим меч – дълга, жилава пръчка и сарацини – хилядите глухарчета около блока.

С часове им сечахме главите, докато накрая някой ядосан съсед не ни напъдеше. Ако млякото (кръвта) на глухарчетата попаднеше в очите или устата, то следващите няколко часа бяха особено неприятни. Войната си е война.