Моминските трепети около Бойко

Много ми е смешна несекващата повече от половин година дискусия в мъглата относно Бойко - той е или върхът, или обратното. Всякакъв може да е - според мен. И от това нищо не следва. Никакво значение няма. Както няма значение какво прави. Или не прави. Стига, разбира се, да не направи някоя въпиюща глупостг - за което не се види вероятност.

Сега ще изкощунствам - и Сергей или Жан да бе на негово място, и Симеон или Костов, или Обама - все тая щеше да е. Кризата бе породена отвън и пак отвън ще отмине. От нас нищо не зависи. Българската икономика е малка силно отворена икономика, отгоре на всичко лишена от основно макроикономическо кормило. Малка ще рече, че вътрешният пазар е съвършено недостатъчен да генерира потребление, което да генерира растеж. Отворена (свързано е с предишното) значи, че основният обем брутен продукт се генерира по линия на външнотърговския обмен. Лишена от от основно кормило означава, че не можем да провеждаме парича политика. Защо това вреди в сегашния случай? Защото румънците и унгарците например девалвираха валутите си, което направи износа им по-изгоден, сиреч увеличиха външнотърговския си обмен, респективно вноса на чужда валута. Ние обаче сме с фиксиран курс (следствие от валутния борд).

Изводът от всичко това? Кризата у нас ще приключи, когато приключи в Европа - повече от 60% от външнотърговския ни обмен е с нея. И Господ Бог да дойде, все тая. А вълненията около Бойко мязат на момински трепети.

Прочети цялата новина

Свързани новини: