Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Стойчо пък, моля ви се, да вземе да ме вкара в поредната блог-игра, чиято единствена полза се заключава във възможността човекоблогърът да каже нещо за себе си. Ама нещо “по-така”... Защото блоговете уж са лични страници, но всъщност никой не смее да се разпищолва кой знае колко и да разказва за себе си в подробности. Или ако каже нещо, то е за виртуалното си “АЗ”, което - между нас казано - си е чиста измишльотина! И тук се появяват “блог-игрите”, в които човекоблогър(к)ите ни в клин, ни в ръкав започват да плямпат неща, нямащи нищо общо с тенденциите и генералното настроение в обичайните им текстове/пост-ове(-инги?).

...

И моя милост така, зачервил уши и с зареян в миналото поглед, пали една виртуална пура, отпива от виртуалното уиски и си казва по лермонтовски, даааа...

Да, были люди в наше время,

Не то, что нынешнее племя:

        Богатыри - не вы!

Плохая им досталась доля:

Немногие вернулись с поля...

Не будь на то господня воля,

        Не отдали б Москвы!

Мисля, че повечето смешни неща са свързани най-вече с моето детство и юношество. По-късно сигурно също съм изпадал в смешни ситуации, но тогава вече не ми беше до смях. И въобще с възрастта на човек му остава малко “смешило” и го досмешава за другите, но не и за него самия, а тайните му пък обикновенно са свързани с доста неприлични неща.

...

Първата ми смешна тайна е, че изживях изключително тежък пубертет – с Ivancheff пушехме до посиняване, а и подпийвахме. Мъкнехме се насам-натам с китарата и въобще не искахме да приличаме на другите.

...

Мразех да ходя на училище, а и учителите очевидно не ме обичаха особено, защото ме обиждаха на орангутан. Завърших последен по успех от класа и на първо място по извинени отсъствия благодарение на Лъчо, чийто баща беше директор на болницата в Перник и затова разполагахме с неограничен брой кочани с извинителни бележки. Понякога дори ги продавахме за по пакет цигари.

...

Носех скъсани дънки, защото други нямах.

...

Всички си мислеха, че уча специално стихотворения, за да омайвам нежния пол, а аз всъщност имам добра памет – до ден-днешен мога да ви рецитирам любими (а и не толкоз) стихове на, да речем, Евтушенко.

...

Пуснах си дълга коса... къде от любов към дългокосите музиканти-идоли, къде от мързел да отида на фризьор... А може и просто да сме предпочитали да си дадем парите за цигари.

...

Пустите му цигари... За тях издавахме празни бутилки, а за празните бутилките бяхме готови на престъпления – веднъж понечихме да разбием едно мазе, но не заради скрито съкровище, дамаджана ракия или списание с голи жени, ами заради празни бутилки!

...

Върху дългата коса носех каскет и гледах с присвити очи и “на кръв”, защото съм късоглед, а и ме беше срам да нося очила. Единствените очила, с които разполагах, не бяха с необходимия диоптър и изглеждаха ужасно (от едната страна ги стягах с медна тел). Веднъж дори щяха пак да ме бият заради този мой поглед “на кръв”. Казвам “пак”, защото са ме били също така заради дългата коса. И въобще в родния ми град Перник ексцентриците не са приети с охота от местните традиционалисти и консерватори.

...

В този ред на мисли се сещам да спомена, че имах също така и “бандитски” период. Или по-точно казано, другите си мислеха,че имам “бандитски” период, защото бяха останали с грешно впечатление – тогава се движех с един особено страховит тип, който всъщност не беше никак страховит, обаче разказваше на драго сърце всякакви измишльотини и чудеса от храброст и безумие за кражби, битки, престрелки и т.н. Благодарение на същите тези небивалици веднъж НЕ ме биха – беше ги страх, че след това ще ги изкормя и обеся със собствената им карантия (тогава в Перник такава беше модата). Всъщност, единственото ни криминално похождение така и не се увенча с успех... Калин (по прякор Кината) ме заведе да крадем акумулатор на лада, но бандитстката ми кариера окончателно приключи, когато една бабичка от съседния блок започна да ни цели с развалени компоти.

...

Случвало ми се е също така да ме арестуват, но и това беше плод на недоразумение – едни полицаи ме видяха, че тичам с две бутилки и решиха, че съм разбойник (тичащ пубер+каскет+бутилки=банков обир със заложници). Тогава много се изложих, защото комшиите ме видяха с белезници, а едното от ченгетата очевидно обожаваше да раздава шамари на пъпчивата младеж, поради което жизненоважният ми каскет на няколко пъти падна на земята.

...

В Перник понякога се майтапехме по странен начин. Веднъж стреляха във въздуха с пистолет, за да ни сплашат, защото Владо Змея дрънкаше на китарата и пееше. Аз обаче бях с гръб към “стрелците” и не знаех дали стрелят по нас или във въздуха. И затова не се разсмях веднага, ами за една бройка щях да се изтърва в гащите, а оттам и в единствените си дънки.

...

По-късно с баща ми решихме да избягаме от мизерията и другите неприятни (макар и смешни...) неща, емигрирайки с полски фиат. Заминахме за Франция. В началото беше особено трудно, защото трябваше да живеем в приют за бездомници. Първото ни ядене в столовата към приюта беше съставено от табулех (ордьовър), паниран агнешки мозък (основно ястие), след това дойде ред на богат асортимент от миризливи сирена, а за десерт хапнахме тартелетки с ягоди. Липсваше само бутилка бордо, за да стане вечерята наистина “кралска”, но бездомниците така или иначе винаги идваха да се хранят вече солидно почерпили се със собствени средства.

Въобще не говорех френски, поради което се наложи да ходя пак на училище. Година по-късно се записах в университета, а няколко години по-късно завърших специалността си (мастър по Lettres et Arts) първи по успех - напук на даскала ми по физическо възпитание в Перник, който с мръснишка усмивка ми обясняваше, че съм отрепка, предназначена да чисти градските кенефи и около тях (особено след мач на “Миньоро”), защото пушех цигари.

Спокойно, другари! Вече не пуша ;-)

Надявам се да съм ги докарал до необходимия брой смешни тайни и наистина да ви е било смешно.

До скоро!

...

Отдавна подозирам, че съм живея сред няколко милиона малоумници, но действителността надхвърли и най-мрачните ми представи. Словата ми са бедни да опиша поредния изблик на присъщата на народа ни мъдрост, затова ще цитирам великолепния журналист от "Сега" Божидар Божков (дописката НЕ Е в рубриката за смях и забава):

"Покрай всичките разнообразни полицейски акции тези дни в ГЕРБ са се заели с разплитането на един нов и много коварен криминален случай: Кой е виновен за наводненията в Банско? Малцина се оказаха посветени в истината - само областният управител на Благоевград Валери Смиленов и неговият съпартиец - местният депутат Георги Икономов. Те се появиха през седмицата в градчето, за да обявят публично резултата от разследването. Местните пострадали жители, които до този момент тънеха в заблуда, че виновни са дъждът и придошлата река Глазне, бяха изключително любопитни да научат, че пакостникът е съвсем друг. Това не е природата. Не са и всевишните сили. Нито областната управа или пък управляващата партия. Донякъде не е и кметът на Банско Александър Краваров, макар че двамата го туриха в графата "съучастник".

Истинският злосторник се казвал Иван Йорданов Костов. При това уредил наводнението не безвъзмездно, ами платил за него цели 1.8 млн. лева.

[видео]

[край на видеото]

Както всички знаят, река Глазне заля новия квартал на града - "Страгите", след като скъса дига над Банско. Смиленов и Икономов разкриха, че тя била издигната през 2001 г. по поръчка на тогавашното правителство. Кабинетът на Костов гласувал да се отпуснат споменатите пари. Дигата била приета от регионалния министър Евгени Чачев, като ведомството му нямало никакви забележки към свършената работа. Но Смиленов обяви, че това не е никаква дига. "Нахвърляли там камъни и малко пръст и отчели, че е изградено някакво съоръжение. Всичко е в насипно състояние. Че и платили за това безобразие 1 милион и 800 хил. лева. Това не е усвояване, а присвояване на пари и ние ще се заемем с този случай да установим кой и къде е прибрал тези средства", закани се областният. Тирадата си той изнесе по време на извънредна сесия на общинския съвет в градчето. Тя бе свикана на 19 май, уж да се отчете кой какви ги е свършил по време на потопа и да се набележат мерки за справяне с бедствието. Но съветниците мълчаха през цялото време и човек би помислил, че са ги докарали от друг град като публика, която просто да погледа какво става на сцената. На практика цялото заседание се оказа театър за изявите на областния и депутата. Не им ръкопляскаха, ама и никой не им възрази."

По-нататък продължава с малоумията на новобогаташите хотелиери, но ви оставям удоволствието сами да прочетете цялата епикриза на родната олигофрения --> "Познай кой поръча наводненията в Банско? Хотелиерите в града се канят да поискат от бюджета обезщетения за дъждовете, които им отнесоха сградите" ("Сега", 27.05.2010)

Интелектуалното ниво на гербаджийските началници и стадото съветници какво да го коментирам, тъпата алчност на нагушилите се хотелиери - също.

Но ми се ще някой с голямата тояга да похване де що вестникар и телевизионер има - с Кеворк и Тошо начело, и бой на голо до посиняване. Зарад тия 10 години дето облъчваха и без това умствено ощетеното население с "разкрития" за злодейската същност на Костов.




Видео:
adobes

Изображение:
Chris Stevens and Kevin Yan

Анджей Сапковски еволюира.

Първите вещери бяха наивни и увлекателни детски приказки. Последните са фентъзи опера с постоянна градация на напрежението и се четат на един дъх. Кулата на лястовицата се чете на един твърде дълъг дъх, понеже е почти 600 страници и ползва досадния POV стил за описание на едно и също от 100 гледни точки.

Еволюцията на поредицата е нещо като прехода от Билбо към Фродо – от Цири към Лястовицата. Простият и разбираем човешки герой се превръща в супермен-извънземно, в рамките на 7 тома.

4/5

Статия в „Икономист“ от март, коментираща спора за името „Македония“ се превърна в най-коментирания някога материал на уеб страницата на американското списание . Koето напълно потвърди мнението на авторите, че това е "най-досадният спор на Балканите".

Няма как да не е досаден, защото спорът между македонци и гърци винаги опира до произхода на древните македони. Поради малкото изворови данни се стига редовоно до Александър Велики. Македонец или грък е бил легендарният цар?

Около личността на Александър има и без това безброй исторически спорове – от това чий син е, през въпроса защо е запалил двореца на персийските царе, та до сексуалността му.

Спорът за "националната" му идентичност обаче не е исторически. Той e като да спорим на три големи уискита за нивото на вестник "Таймс" без да сме го чели и без да знаем английски.

Пределно ясно е, че национална идентичност в днешния смисъл на думата се появява в Европа едва през 18-19 в. след Христа. При това положение е абсурдно да се прехвърлят идеи от нашето време върху античността и да се спори на такава основа.

За това и е невъзможно да се каже кой е прав, днешната Република Македония или днешна Гърция. Просто Александър не е бил грък в днешния смисъл на думата, а още по-малко не е бил македонски славянин. Няма как и да е бил албанец, макар да има и такива модерни теории като тази на албанския учен Ниязи Мухамади.

Оставяйки политиката настрана, можем сериозно да разсъждаваме исторически, дали в своето време Александър се е възприемал като елин или като македон. Трябва да се каже, че тази му идентичност отново не е била "национална" - нещо, което не присъства в Античния свят(за справка по тази тема може да се види книгата на Moses Finley The Use and Abuse in History). Единствено такъв спор има някакъв смисъл, но само в научен план, без това да хвърля каквито и да било сенки върху влизането на Македония в ЕС и НАТО.

Та, всеизвестни са големите пристрастия на Александър към гръцката култура, както и гръцкото образование, което е получил. От друга страна македоните дълго време стоят настрани от елинския свят и са считани за „варвари“ от гърците. Aлександър I, един от древните македонски владетели, е наречен от гърците „филелин” – приятел на гърците, но следователно не-грък. Същият Александър е искал да участва на Олимпийските игри и първоначално му е отказано, защото не е грък.

Известни са и "Филипиките" на Демостен, оратора на Демократическата партия в Атина. Това са речи, произнесени срещу Филип Втори Македонски и неговата завоевателна политика спрямо гръцките полиси, в които Демостен освен всичко казва: “Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура.”

Има обаче и контрааргументи. В книгата си "Александър Македонски" Пол Картлидж обяснява, че древните македони са претендирали, че са наследници на легендарния Македон, а също така на царствената династия на Аргеадите. Тези Аргеади претендирали, че били преки потомци на Темений, който според легендите някога в много далечното минало се преместил от южния Аргос (в Пелопонес) на север към Македония. А тъй като родословието на Темений го свързвало с рода на Херкулес, се получавало, че македонците произлизат от самия полубог и митичен герой Херкулес. Планината Олимп, обитавана от гръцките богове, се намирала на територията на древна Македония, с което аргументите на македоните придобивали стократно по-голяма убедителност.

Самият Александър Велики също се смятал за грък и в това трудно може да има съмнение. Картлидж обяснява как той изповядвал привързаност към всичко гръцко и бил заобиколен от гръцки придворни – от своя дворцов шамбелан Евмений до официалния си историк Калистен, от адмирала си Неарх (негов приятел от детинство) до придворния си скулптор Лизип. Самият той се обявява за новия Ахил, а най-интимния си приятел Хефестион вижда в ролята на нов Патрокъл. Той представял своя военен поход в Персия като панелинска акция и бил достатъчно умен да върне в Атина статуите от Суза, които персите задигнали през 480 г. Също така изпратил триста брони, за да бъдат принесени като дар в нозете на статуята на богинята Атина в Партенона от „Александър, син на Филип и син на Гърция“. По време на походите си той редовно позволявал да се отбелязват всички гръцки празници и тържества; разпространил из цяла Азия преклонението пред гръцките богове, като не на последно място било основаването на значителен брой гръцки градове във възловите точки на империята.

Но пак остават въпроси. Имената на македонците са гръкоезични, но не знаем какви са били преди 4 в пр. Хр. Освен това топонимите им не са гръцки. Езикът пък не е задължителен етнодиференциращ белег. Съществува голям спор относно това дали древните македонци са имали отделен език. Курций Руф, един от древните биографи на Александър пише, че той е говорел с военачалниците си на гръцки, защото не било сигурно доколко разбира „езика на войниците”. Дали това е отделен език или войнишки жаргон? В армията на Александър по това време е имало огромно количество гърци, почти всички полиси са давали войници. За това не е ясно за какъв точно език става въпрос.

Пол Картлидж се пита защо при всичкия си елинизъм Александър не използва повечето от възможностите на гърците при походите си, особено могъщия боен флот на Атина или пехотата на държавите от Коринтския съюз? Вместо това той ги разпуснал веднага след завладяването на Персия. Защо толкова много гърци (като наемници) се сражавали срещу Александър, вместо да воюват с неговата войска – дори и при най-драматичната, решаващата за цялата му азиатска кампания битка край Гавгамела? И защо също толкова много гърци са подкрепили Атина във въстанието срещу македонското царство от 323 г., т.е. непосредствено след смъртта на Александър? На акропола в Атина има надпис от този период, в който пише, че атиняните и спартанците са се обединили за общи действия „срещу враговете на гръцката свобода”.

А дали основаните от Александър градове действително са били замислени от него като бъдещи културни центрове с основно предназначение да разпространяват елинизма или той се е ръководел от съвсем други, много по-прагматични причини – например от политическо, военно или икономическо естество?

Объркването е пълно, когато отчетем, че повечето гърци са смятали Александър и неговия наместник Антипатър за унищожаването на гръцките свободи както в европейска континентална Гърция, така и в гръцките колонии в Мала Азия.

Пол Картлидж пробва да даде обяснение с хипотезата, че Александър просто никога не се е отклонявал от преследването на идеала си – учеличаване на своето могъщество и слава. Това не означава, че той не е споделял извисените идеали на елинизма и не се е опитвал да ги разпространи в широки граници. Просто Александър не е допускал подкрепата на който и да е алтруистичен идеал да препречва пътя на неговото самоутвърждаване, докато накрая се превърнал в син на един не-гръцки бог (Амон) и на свой ред – в ново божество.

В науката стои и въпрос дали македонците са траки. Според Диляна Ботева до 5 в. се наблюдават много елементи, които са сходни на Тракия. Но Македония е контактна зона, където се срещат трите известни палеобалкански народности илири, траки и елини и се налага етническите дефиниции да се използват пестеливо. Населенията винаги са смесени, често двуезични. За това след 5 в. просто не можем да говорим за по-хомогенни групи в региона.

...

С други думи днешните опити за политическо използване на Александър Велики са доста плитки и неадекватни.Те обаче доказват как историята продължава да бъде най-доброто средство за манипулация и постигане на политически цели.

Карикатура: vuna.info

Миналата седмица съвсем инцидентно ми се отвори път към Белград, Прищина и Скопие. Отношението ми към приключенията е като това на хобитите – т.е. впускам се в тях разумно и пресметливо. Този път не беше такъв случая.

Разказът може да прочетете на patepis.com, а отдолу ще ви сложа малко снимки от Скопие, което в момента претърпява пластична операция по превръщането си в стара европейска столица с традиции по проекта „Скопие 2014“.

  Цяла нощ не спах. Аларма на автомобил не даде покой не само на мен, но и на съпругата ми, както и на стотиците съседи от околните блокове. Последваха няколко часа на динамични събития, които ще опиша скоро. Преди това бих искал да проверя Вашето мнение от създалата се ситуация. Как бихте реагирали? Първо като [...]