Ужасно баналната история за Александър Македонски и неговият произход

Статия в „Икономист“ от март, коментираща спора за името „Македония“ се превърна в най-коментирания някога материал на уеб страницата на американското списание . Koето напълно потвърди мнението на авторите, че това е "най-досадният спор на Балканите".

Няма как да не е досаден, защото спорът между македонци и гърци винаги опира до произхода на древните македони. Поради малкото изворови данни се стига редовоно до Александър Велики. Македонец или грък е бил легендарният цар?

Около личността на Александър има и без това безброй исторически спорове – от това чий син е, през въпроса защо е запалил двореца на персийските царе, та до сексуалността му.

Спорът за "националната" му идентичност обаче не е исторически. Той e като да спорим на три големи уискита за нивото на вестник "Таймс" без да сме го чели и без да знаем английски.

Пределно ясно е, че национална идентичност в днешния смисъл на думата се появява в Европа едва през 18-19 в. след Христа. При това положение е абсурдно да се прехвърлят идеи от нашето време върху античността и да се спори на такава основа.

За това и е невъзможно да се каже кой е прав, днешната Република Македония или днешна Гърция. Просто Александър не е бил грък в днешния смисъл на думата, а още по-малко не е бил македонски славянин. Няма как и да е бил албанец, макар да има и такива модерни теории като тази на албанския учен Ниязи Мухамади.

Оставяйки политиката настрана, можем сериозно да разсъждаваме исторически, дали в своето време Александър се е възприемал като елин или като македон. Трябва да се каже, че тази му идентичност отново не е била "национална" - нещо, което не присъства в Античния свят(за справка по тази тема може да се види книгата на Moses Finley The Use and Abuse in History). Единствено такъв спор има някакъв смисъл, но само в научен план, без това да хвърля каквито и да било сенки върху влизането на Македония в ЕС и НАТО.

Та, всеизвестни са големите пристрастия на Александър към гръцката култура, както и гръцкото образование, което е получил. От друга страна македоните дълго време стоят настрани от елинския свят и са считани за „варвари“ от гърците. Aлександър I, един от древните македонски владетели, е наречен от гърците „филелин” – приятел на гърците, но следователно не-грък. Същият Александър е искал да участва на Олимпийските игри и първоначално му е отказано, защото не е грък.

Известни са и "Филипиките" на Демостен, оратора на Демократическата партия в Атина. Това са речи, произнесени срещу Филип Втори Македонски и неговата завоевателна политика спрямо гръцките полиси, в които Демостен освен всичко казва: “Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура.”

Има обаче и контрааргументи. В книгата си "Александър Македонски" Пол Картлидж обяснява, че древните македони са претендирали, че са наследници на легендарния Македон, а също така на царствената династия на Аргеадите. Тези Аргеади претендирали, че били преки потомци на Темений, който според легендите някога в много далечното минало се преместил от южния Аргос (в Пелопонес) на север към Македония. А тъй като родословието на Темений го свързвало с рода на Херкулес, се получавало, че македонците произлизат от самия полубог и митичен герой Херкулес. Планината Олимп, обитавана от гръцките богове, се намирала на територията на древна Македония, с което аргументите на македоните придобивали стократно по-голяма убедителност.

Самият Александър Велики също се смятал за грък и в това трудно може да има съмнение. Картлидж обяснява как той изповядвал привързаност към всичко гръцко и бил заобиколен от гръцки придворни – от своя дворцов шамбелан Евмений до официалния си историк Калистен, от адмирала си Неарх (негов приятел от детинство) до придворния си скулптор Лизип. Самият той се обявява за новия Ахил, а най-интимния си приятел Хефестион вижда в ролята на нов Патрокъл. Той представял своя военен поход в Персия като панелинска акция и бил достатъчно умен да върне в Атина статуите от Суза, които персите задигнали през 480 г. Също така изпратил триста брони, за да бъдат принесени като дар в нозете на статуята на богинята Атина в Партенона от „Александър, син на Филип и син на Гърция“. По време на походите си той редовно позволявал да се отбелязват всички гръцки празници и тържества; разпространил из цяла Азия преклонението пред гръцките богове, като не на последно място било основаването на значителен брой гръцки градове във възловите точки на империята.

Но пак остават въпроси. Имената на македонците са гръкоезични, но не знаем какви са били преди 4 в пр. Хр. Освен това топонимите им не са гръцки. Езикът пък не е задължителен етнодиференциращ белег. Съществува голям спор относно това дали древните македонци са имали отделен език. Курций Руф, един от древните биографи на Александър пише, че той е говорел с военачалниците си на гръцки, защото не било сигурно доколко разбира „езика на войниците”. Дали това е отделен език или войнишки жаргон? В армията на Александър по това време е имало огромно количество гърци, почти всички полиси са давали войници. За това не е ясно за какъв точно език става въпрос.

Пол Картлидж се пита защо при всичкия си елинизъм Александър не използва повечето от възможностите на гърците при походите си, особено могъщия боен флот на Атина или пехотата на държавите от Коринтския съюз? Вместо това той ги разпуснал веднага след завладяването на Персия. Защо толкова много гърци (като наемници) се сражавали срещу Александър, вместо да воюват с неговата войска – дори и при най-драматичната, решаващата за цялата му азиатска кампания битка край Гавгамела? И защо също толкова много гърци са подкрепили Атина във въстанието срещу македонското царство от 323 г., т.е. непосредствено след смъртта на Александър? На акропола в Атина има надпис от този период, в който пише, че атиняните и спартанците са се обединили за общи действия „срещу враговете на гръцката свобода”.

А дали основаните от Александър градове действително са били замислени от него като бъдещи културни центрове с основно предназначение да разпространяват елинизма или той се е ръководел от съвсем други, много по-прагматични причини – например от политическо, военно или икономическо естество?

Объркването е пълно, когато отчетем, че повечето гърци са смятали Александър и неговия наместник Антипатър за унищожаването на гръцките свободи както в европейска континентална Гърция, така и в гръцките колонии в Мала Азия.

Пол Картлидж пробва да даде обяснение с хипотезата, че Александър просто никога не се е отклонявал от преследването на идеала си – учеличаване на своето могъщество и слава. Това не означава, че той не е споделял извисените идеали на елинизма и не се е опитвал да ги разпространи в широки граници. Просто Александър не е допускал подкрепата на който и да е алтруистичен идеал да препречва пътя на неговото самоутвърждаване, докато накрая се превърнал в син на един не-гръцки бог (Амон) и на свой ред – в ново божество.

В науката стои и въпрос дали македонците са траки. Според Диляна Ботева до 5 в. се наблюдават много елементи, които са сходни на Тракия. Но Македония е контактна зона, където се срещат трите известни палеобалкански народности илири, траки и елини и се налага етническите дефиниции да се използват пестеливо. Населенията винаги са смесени, често двуезични. За това след 5 в. просто не можем да говорим за по-хомогенни групи в региона.

...

С други думи днешните опити за политическо използване на Александър Велики са доста плитки и неадекватни.Те обаче доказват как историята продължава да бъде най-доброто средство за манипулация и постигане на политически цели.

Карикатура: vuna.info

Прочети цялата новина

Свързани новини: