Фестивални емоции на един външен човек

05/28/10 13:21
(http://komitata.blogspot.com)

Фестивални емоции на един външен човек

Mellow Music Festival не е от събитията, на които обикновено ходя. Но първо, много познати ми го изрекламираха като единствения фестивал на който ИМАЛО СМИСЪЛ да се ходи, и второ – това, което чух от музиката предварително в интернета, ми хареса.

Разбира се, организаторите нямат никаква вина за състоянието, в което се намира Борисовата градина. Но нещата са почти същите, каквито бяха преди 25 години – независимо от събитието, тъмносиви сенки бродят във виолетовия мрак в посока на гъгнив звук. Позакъснях, защото търсех нещо за ядене, а съм капризен и както и преди 25 години, за ядене има само неподходящи неща ;-)

Откритата сцена е при езерото с лилиите. За да се намалят кражбите, на фестивала е въведена система с купончета. Купуваш си купончета по 2 кинта, а после с тях си взимаш каквото ти се пие или яде. Персоналът на откритата сцена не беше особено добре обучен, не знаеше цените и затова се налагаше някои хора да отскачат по 2-3 пъти между гишетата да нагласят поръчката. Аз с моята минерална вода от 2 кинта съм лесен.

Това би трябвало да са King Midas Sound. Звучат като електронно синтезиран гигантски шмиргел. Хипнотизира.

След финала на откритата сцена партито трябваше да се премести в международния изложбен център срещу МЕТРО. Хранех тайна надежда – щом сме в международния изложбен център, който е проектиран да обслужва гигантски напливи от хора (а не 300-500 човека публика), ще мога да ползвам истинска тоалетна – с тоалетна хартия, вода, светлина, а не ултрагнусните кабинки на Ekotoi, които ме преследват дори по най-баровските места в София. Нищо подобно. 15-тина строени като войници кабинки на EKOTOI без никакво осветление и без течаща вода. Трудно ми е да ви опиша колко ме вбесяват, когато ги слагат без необходимост. Наистина ли е необходимо да връщаме НУЖНИКА като технология в 21-ви век?

Половин час след началото на вечерната сцена

Quiet Village ни омаломощиха с глупостите си – откъси от стари филми с пафкане на хашиш, много цици и вампири и докато ръчкаха по синтезаторите, внимавайки да не произведат мелодия. Накрая публиката насяда по пода и окуражително ръкопляскаше да си тръгват, защото беше към 1,30 и програмата закъсняваше с час и половина.

Аз дойдох заради тия хора – The Phenomenal Handclap Band. Понеже съм си седемдесетарче по душа ми допадат как смесват 70-те с по-модерни звуци. И не се излъгах – направиха як купон и публиката беснееше. На мен ли ми се струва, обаче, че озвучаването беше под всякаква критика. Като във физкултурен салон.

Jahcoozi не са от вида музика, който бих си търсил по нетя, но са доста харизматични и правят омагьосващи неща. Мацката има много интересен глас, освен това свири на тромпет. Предполагам, че ако си помогнеш с нещо психотропно можеш да ги слушаш няколко дни поред.

Kode9 не го дочаках, въпреки препоръката на Еленко. Твърде късно стана (3,30) и си тръгнах. Блеейки се качих на най-фалшивото такси в София, което нямаше и да ми върне от 10 кинта. Буах!

Ще ходя и следващите два дни с дребни пари в джоба.

Ето, чуйте едно свежо парче: