06/02/10 15:30
(http://sandolino.blogspot.com/)

ЖУРНАЛИЗЪМ БЕЗ МАСКА И БЕЗ ГРИМ...


За първи път от много години насам (или може би дори и за първи път през живота си?!) гледах цяло публицистично предаване по българската национално-държавна телевизия. И понеже по принцип съм голям любител на чужбинските обществени дебати, а от българските си нямам никакъв хабер, та затова си помислих, че може би ще ви бъде интересно да чуете разказа на един наивен наблюдател, разглеждащ проблемите на българската журналистика понаивному.


“Свободата на печата е майка на всички свободи” беше казал навремето Бакунин, чиято свобода на словото обаче (барабар с разни други неща от анархистки характер) му създава редица неприятности и го праща на заточение в Сибир, а след това и в изгнание зад граница. При българските журналисти явно няма такава опасност – от една страна свободата на словото хич не ги интересува, защото предпочитат да са зависими, но богати, а от друга страна и словото им е едно такова... никакво. Но все пак - от благоприличие, от кумова срама, или както се оказа по-късно от желание да си разчистят политическите сметки - журналистическата гилдия, представена от “цвета” на журналистиката, се събра в предаването с особено претенциозното име “Референдум” и се опита да заформи дебат с елементи на разсъждение около независимостта на медиите.


Самото предаване очевидно не разполагаше със сценарий, нито с режисьор, всичко вървеше на самотек, водещата ръсеше произволни реплики (понякога дори от личен характер за отношенията й с премиера), а случайно попадналите в кадър лица от публиката излъчваха такова отегчение, че направо ми скапаха настроението. Участниците в дебата пък изглеждаха като поканени на друго предаване, но все едно са пристигнали с леко закъснение от около 30 години. Или поне облеклото, езикът и липсата на грим ми напомниха за късния соц.


Вярвате ли в обективността на медиите в България

Първо трябва да уточним, че дебат не можеше да има, защото зададеният въпрос предполагаше една единствена интерпретация – “не, не вярваме” (при обратен отговор предаването би завършило за броени секунди с неосъществената усмивка на водещата, а гостите щяха да се разотидат по живо, по здраво или да седнат да пият кафе).

След това е логично да погледнем кои са участниците в дискусията – в случая дори и един стар емигрант като мен не би могъл да се почувства в непознати води, защото люде като Иван Гарелов, Виза Недялкова или Велислава Дърева са до болка познати всекиму (липсваше само Кеворк). Присъстваха също и Иван Михалев, Веселин Стойнев и шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов.


Нататък вече всичко е ясно. Дебатиращите вкупом постигнаха съгласие по повод отчайващата действителност, всичко било всъщност един октопод (но без Корадо Катани), загадъчно отбелязаха наличието на корпоративни интереси и спуснати “отгоре” директиви, Велислава Дърева сподели, че при Тодор Живков й е било даже по-добре, а основен виновник за всичко е Бойко Борисов, който бил инициатор на тази дискусия, дразнеща хората с ненужни въпроси и мероприятия. Цитираха се и сводки на международни организации за свободата на словото, където съответно България със сетни сили бори недоразвиващите се страни за заветното 70-то място. Като основни фактори за натиск върху медиите присъстващите посочиха политическите и икономически интереси на държавни институции и частни предприятия.


Дотук добре... Само че анализът на положението в медийното пространство не струва и пукнат грош, когато медиите се разглеждат извън социалния и икономически контекст на страната. Участниците в дебата явно прекалено дълго време са се трудили под сянката на съешаващите се сърп и чук, за да си дадат сметка за съществуващите вече свободни пазарни отношения, подчинени на закона на търсенето и предлагането. Медиите вече не могат да просъществуват с материали за “развяващи се червени флагове на първомайската манифестация” нито със смирено придържане към партийната линия или чинно преписване на чужди статии. Но понеже в България журналистите само това си могат, та затова им се налага да послъгват за това-онова.


Велислава Дърева дори обвини правителството в рекет. И може би е права – в тази държава всеки рекетира някого. Само че мен лично ме притесни фактът, че никой не се сети да упомене и обратния рекет, т.е. от журналистите към останалия свят, чрез който много редакции си изкарват прилични доходи и по двата начина – ако не дадеш, ще пуснат компрометиращата статия, а ако дадеш, толкоз по-добре, редакцията гушка парсата без дори да си дава труда да пише компромати. Подобни “пиар акции” носят често по няколко десетки хилядарки за ненаписана статия.


Известни са също така и случаите за “скандални” разкрития с подкупени свидетели (в това число и деца), или за придворни журналисти, или за уж-опозиционери, които обаче си пият напитките с току-що нежно разкритикуваните големци. Не се сетиха да споменат и за агентите, и за мошениците, и за изведнъж забогателите и сдобили се с цели медийни групировки “колеги-журналисти”. И как така никой не се престраши да каже в заключение, че положението на медиите е съвсем логично и справедливо в една нео-тоталитарна страна, където корупцията е основен регулатор на социалните отношения, а гражданското общество – медии, култура, икономика, политика, правосъдие, образование - е затиснато под задника на вездесъщите динозаври?!


Или може би и дебатиращите са част от същото това комунистическо наследство и затова не пожелаха да плюят в супата, с която се изхранват.


Като цяло участниците в дискусията дълго ровиха в медийните гащи, но вместо заек с карирана жилетка и пенсне извадиха китка увяхнал магданоз. Едва ли някой им е повярвал за нещо, а и едва ли някой освен мен е разполагал с необходимата доза любопитство, за да догледа предаването до падането на завесата (стори ми се, че под прикритието на сумрака водещата притича до Дърева и двете дори се държаха за ръце, но... млъкни сърце!).


Аз лично останах разочарован от типичното за номенклатурчиците чешене на езиците и запълване на програмно време. Не знам дали хората вярват на БНТ, но със сигурност няма защо да я харесват. За едно предаване събрах нерви и кураж, за второ – надали ще успея...

...


Публикувана на 06/02/10 15:30 http://sandolino.blogspot.com/2010/06/blog-post_02.html
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване