Ние сме в Европа. Кой иска да ни вкара в Еуропа?!

/посвещавам на 2008-ма – обявена от Европарламента за година на междукултурния диалог в ЕС/ Имаме проблем. Всички в България го знаят – настояването на Европейската централна банка да възприемем изписването на единната европейска валута като “еуро”. Започнах да чувам за това през 2005-та. Адмирации за колегата Николай Василев, който през 2006-та опита да направи пробив по въпроса със серия свои срещи! Но и тогава, и миналата година ние бяхме страна-кандидат, която в определени моменти и в определени сектори трябваше да надскочи себе си, за да влезе заслужено в ЕС. Сега сме там. И не искам да оставям този проблем зад вратата. Преди дни се получи писмо. Официално, от ЕС. Преведено на български от български преводачи. Може и да не вярвате, но там ЕС бе изписан като ЕУропейски съюз. И всички започващи с “евро” български думи бяха написани с “еУро”. Кой иска да ни причини това?! 1152 години имаме кирилица. Хиляда сто петдесет и две години! Много държави по света нямат толкова дълга история като държави. Българският стана официален език на ЕС, българската азбука влезе легитимно като третата писменост в европейското лингвистично пространство. Авторите – братята Кирил и Методий, живели, работили и погребани в Европа, бяха обявени от Европа за светци! Декларацията за кирилицата е неразделна част от Договора за присъединяване на България към ЕС. Кой иска да промени българската писменост?! Дори това да е Европейската централна банка, дори тя да победи на финала, няма как да не поговорим още за това. Защо, всъщност, е важно? Защото предстои за първи път споменаването на единната валута в основния текст на учредителните договори. И защото – когато влезем в еВрозоната – на европейските банкноти ще бъде изписано името им и на български, до латинския и до гръцкия надпис. Формалното изписване на латиница е euro. На английски език това звучи като Юро, на немски като ОЙро. Дали пък да не го напишем така. Знам, много форуми вече са се посмяли на подобни фантазии. Ако уважим професионалистите лингвисти, след аргументите им ще прочетем, че изписването ЕУро ще е “посегателство върху нашата азбука, грубо нарушаване на културната ни идентичност” и даже нарушаване на Конституцията, според която българският е нашият официален език. Но да погледнем и политически на въпроса. Глобално – в период на реформация самият Европейски съюз не допуска даден проблем да има сепаративно свое досие и да се разглежда извън контекста. Не допуска и една единствена институция да “командва парада”. Пак глобално – кирилицата ще намира все по-голямо място в европейското културно многообразие чрез перспективата за разширяване на Съюза, примерно с Македония. Ако само си представим, ако дадем воля на смелостта и си представим някой ден Русия като европейски член… Не бива да оставяме нерешен един въпрос, който с времето може да се мултиплицира, да натрупа опасно тегло. Имаме позиция, трябва да я заявяваме до край. Нещо, което ще направя на предстоящата неформална среща на външните министри в Португалия. Кой беше казал – да имаш право не означава непременно да бъдеш прав?!

Прочети цялата новина

Свързани новини: